Определение по дело №39/2020 на Окръжен съд - Добрич

                             О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

                                                  №146

  

                               гр.Добрич     07.02.2020 год.      

 

                      В      И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На седми февруари                                            2020 год.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА

                                                    ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

 

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно частно гражданско дело №39 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Н.Ф.К. с ЕГН ********** и Д.П.К. с ЕГН **********,двамата от гр.Балчик,срещу определение №500/01.10.2019 г. по гр.д.№876/2018 г. на Каварненския районен съд,с което е прекратено производството по цитираното дело.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение,като се настоява за отмяната му и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемите /ответници по делото/ не са подали писмени отговори на жалбата и не изразяват становище по допустимостта и основателността й.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че жалбоподателите са получили съобщение за атакуваното определение на 09.10.2019 г. /съобщение на лист 132 от делото на КРС/,частна жалба вх.№3664/14.10.2019 г. е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 16.10.2019 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирани лица-страна по делото,имащи правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№876/2018 г. на КРС е образувано по повод искова молба вх.№4424/27.12.2018 г. по описа на КРС,с която са предявени от съпрузите Н.Ф.К. и Д.П.К.,двамата от гр.Балчик,срещу множество ответници-всички наследници на Г.Г.М.,б.ж.на с.И.,общ.К.,искове за делба на поземлен имот /нива/ с идентификатор ***по кадастралната карта на с.И.,общ.К.,обл.Добрич с площ от 77 706 кв.м.Настоява се делбата да се допусне при квоти от 7/16 ид.ч. от горната нива в общ дял на двамата ищци-съпрузи и 9/16 ид.ч. в общ дял на всички ответници.Изложено е в исковата молба,че ищците-съпрузи са придобили права на собственост върху описаната нива по силата на разпоредителни сделки,извършени с ид.части от нея от страна на осем от наследниците на Г.Г.М.,а останалите ид.части са собственост на неразпоредилите се наследници на горната наследодателка.Сочи се,че двамата ищци като съсобственици по силата на сделки се явяват трети спрямо наследството на Г.Г.М. лица,поради което желаят делба на съсобствената нива на основание чл.345 от ГПК между тях от една страна и останалите наследници на посочената наследодателка от друга страна.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по делото на основание чл.126 ал.1 от ГПК,след като е констатирал,че в КРС е висящо и друго дело /гр.д.№682/2018 г./,по-рано образувано,което е между същите страни,на същото основание и за същото искане.

От справката с книжата по гр.д.№682/2018 г. на КРС се установява,че делото е висящо и е образувано по повод искова молба вх.№3505/17.10.2018 г.,с която са предявени искове за делба на същия поземлен имот /нива/ с идентификатор ***по кадастралната карта на с.И.,общ.К.,обл.Добрич с площ от 77 706 кв.м от Александрина Б.С. в качеството й на наследник на Г.Г.М. срещу наследници на Г.М.,за които се сочи,че не са се разпоредили с притежаваната от тях по наследяване идеална част от имота,и срещу съпрузите Н.Ф.К. и Д.П.К. в качеството им на приобретатели по сделките на разпореждане,извършени от част от наследниците на горната наследодателка с притежавания от същите дял от наследствения имот.

И двете дела са с предмет искове за делба на една и съща нива в землището на с.И.,като е налице идентичност на страните и на изложените в исковите молби обстоятелства /основания/.Гр.д.№682/2018 г. на КРС е по-рано образувано /на 17.10.2018 г./,а прекратеното гр.д.№876/2018 г. на КРС е образувано на 27.12.2018 г.По правилото на чл.126 ал.1 от ГПК по-късно заведеното дело подлежи на прекратяване-в случая следва да се прекрати гр.д.№876/2018 г.,както правилно е процедирал първоинстанционният съд.

Наведени са доводи от частните жалбоподатели,че е налице различие в основанията на предявените делбени искове.Гр.д.№876/2018 г. на КРС било заведено от двамата съпрузи като трети на наследството на Г.Г.М. лица,които желаели предварително да поделят имота между себе си и останалите съсобственици-наследници на Г.М. на основание чл.345 от ГПК.Последната разпоредба предвижда,че когато в наследството има имоти,които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица,тези имоти се изключват от поделяемата маса,ако между наследниците,от една страна,и третите лица-от друга,не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.Жалбоподателите считат,че исковете им за делба-предмет на гр.д.№876/2018 г. са допустими въпреки наличието на висящото по-рано образувано гр.д.№682/2018 г. на КРС,тъй като спрямо тях била приложима разпоредбата на чл.345 от ГПК,позволяваща такава предварителна делба на съсобствен имот между третите на наследството лица от една страна и наследниците от друга.В случая обаче не е налице визираната в разпоредбата на чл.345 от ГПК хипотеза,позволяваща такава делба.Последната разпоредба е приложима само в случай,когато се иска делба на имот,който към момента на откриване на наследството е бил съсобствен между наследодателя и трети лица,т.е. от който наследодателят е притежавал идеална част,а не целия имот.Не се твърди наследодателката Г.Г.М.,на чиито наследници е реституирана по реда на ЗСПЗЗ процесната нива,да е притежавала същата в съсобственост с трети лица преди масовизацията,респ. при реституцията да е възстановена собствеността върху нивата в полза на нейните наследници по закон и лица/лице извън кръга на наследниците й.Настоящите трети на наследството на Г.М. лица-съпрузите Н. и Д. Колеви-са придобили права върху наследствената нива след реституцията,т.е. след откриване на наследството,доколкото реституираните земи имат статут на новооткрито наследство.Към момента на възстановяване на собствеността с решение на ПК те не са имали права върху имота,а са ги придобили впоследствие по силата на разпоредителни сделки в тяхна полза,извършени от отделни наследници на Г.М..В този случай не е налице хипотезата на чл.345 от ГПК и искането за делба на съсобствената нива между третите лица-приобретатели от една страна и наследниците на Г.М. от друга не е допустимо в отделно производство.Делбата следва да се извърши в едно производство с участието на двамата съпрузи,което участие е наложително както в случай,че останалите неизвършили сделки на разпореждания с дела си от наследствената нива наследници не възразят по действителността на сделките,осъществени от останалите наследници,на основание чл.76 от ЗН,в която хипотеза задължително следва на мястото на разпоредилите се наследници да участват купувачите по сделките,така и в случай,че се наведат възражения по чл.76 от ЗН,при която хипотеза е задължително отново участието както на наследниците-продавачи,така и на третите лица-купувачи по сделките.В зависимост от произнасянето на съда по възражението по чл.76 от ЗН делбата ще се допусне само между наследниците на Г.М.,вкл. тези,прехвърлили дела си /при прогласена относителна недействителност на сделките/,или ще се допусне между неразпоредилите се наследници и третите лица-купувачи /при отхвърляне на искането по чл.76 от ЗН/.

Предвид изложеното съдът намира атакуваното определение за законосъобразно,поради което следва да го потвърди.

С оглед изхода от производството /оставяне без уважение на частната жалба и потвърждаване на обжалваното прекратително определение/ право на сторени съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция имат на основание чл.78 ал.4 от ГПК въззиваемите /ответници по делото/,но последните не са претендирали такива и не следва да им се присъждат.Частните жалбоподатели /ищци по делото/ нямат право на разноски,като същите не са и претендирали такива.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №500/01.10.2019 г. по гр.д.№876/2018 г. на Каварненския районен съд,с което производството по цитираното дело е прекратено на основание чл.126 ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                2.