№ 62
гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ТАНЯ ИВ. ТРЕПЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110126308 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „Л.И.“ АД срещу Д С. К., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ с искане
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 166.20 лв., представляваща регресно
вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца въз основа на сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „***“, с рег. № ***,
ведно с ликвидационните разходи, сторени за определянето му, за вреди, настъпили в
резултат ПТП на 07.05.2016 г. в гр. София, причинено от ответника, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ищеца и който управлявал МПС без да притежава
правоспособност за управление на МПС, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 12.05.2021 г., до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 07.05.2016 г. в гр. София е настъпило ПТП, предизвикано
виновно от ответника като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, при което бил
увреден лек автомобил „***“, с рег. № ***. Посочва, че към датата на събитието
отговорността на виновния водач била застрахована при него по застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в застрахователна полица № 22115002497157. Излага, че във
връзка с това ПТП при него е образувана щета № 1000-5060-16-100942, по която е изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 156.20 лв., във връзка с което
е сторил обичайни разноски в размер на 10 лв. Твърди, че ответникът е неправоспособен
водач.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Д С.
К. чрез особения представител адв. Б., с който предявеният иск е оспорен като
неоснователен. Оспорва съществуването на облигационно отношение между страните.
Оспорва осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане, като счита,
че то може да се установи само с издаден АУАН. Изтъква, че липсва регресна покана от
ищеца. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва дължимостта на
юрисконсултско възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковете.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ.
Съгласно посочената разпоредба застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство.
Предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „***“, с рег. № ***; 2. в срока на
покритие на застраховката ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да е
предизвикал ПТП; 3. от ПТП да са настъпили вреди за трето лице в твърдяния размер; 4.
ответникът да не притежавал към процесната дата правоспособност за управление на
съответната категория МПС; 5. ищецът да е изплатил обезщетение на третото лице за
вредите, претърпени от ПТП; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца това обезщетение.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на първите пет предпоставки от
фактическия състав на претендираното спорно материално право е в тежест на ищеца, а при
тяхното доказване ответникът следва да установи плащане на задължението си.
В случая се установява от представената на л. 8 от делото застрахователна полица
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „***“, с рег.
№ ***, сключена между собственика Пламен Любенов Тодоров и ЗК „Л.И.“ АД, с период на
застрахователното покритие до 06.10.2016 г.
По възражението на ответника за липса на облигационна връзка между него и
ищцовото дружество следва да се посочи следното:
Съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, а според
ал. 2 по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Следователно ответникът има качеството на застраховано
лице по посочената застраховка.
Същевременно по силата на чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ застрахователят има право
да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало МПС, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория МПС. Основанието на този регресен иск е фактът на изплащане на обезщетение
на третото увредено лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес
срещу всяко лице, управлявало МПС към момента на настъпване на застрахователното
събитие, а не само срещу лицето, сключило със застрахователя застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Въз основа на правото, произтичащо от закона,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите встъпва след
плащането на застрахователно обезщетение в правата на увреденото лице спрямо
застрахования, като упражнява тези права от свое собствено име.
По изложените съображения липсата на сключен застрахователен договор между
ищеца и ответника е ирелевантна за основателността на предявения иск.
2
Не е спорно по делото, а и се установява от Протокол за ПТП № 1615203, че
произшествието е настъпило в гр. София, на бул. „Ал. Стамболийски“ № 186, между лек
автомобил „Алфа Ромео“, с рег. № ***, управляван от ответника, и лек автомобил „***“, с
рег. № ***.
В Протокола за ПТП е отразено, че произшествието е настъпило поради
необезопасена маневра на лек автомобил „Алфа Ромео“ – движение назад. Макар
протоколът да е съставен от орган на полицията, той няма качеството на официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК по отношение на отразените в него
обстоятелства, касаещи механизма на настъпване на ПТП, тъй като тези обстоятелства не са
непосредствено възприети от длъжностното лице. Ето защо в тази част Протоколът за ПТП
няма обвързваща материална доказателствена сила, а следва да се цени наред с останалите
доказателства по делото.
Извършвайки съвкупна оценка на писмените доказателства по делото, сред които е не
само Протоколът за ПТП, но и Уведомление за настъпило застрахователно събитие и
документите по административно-наказателната преписка, по която е издадено Наказателно
постановление № 16-4332-013803/16.08.2016 г. във връзка със същото събитие, както и на
заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието без възражения от страните,
което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено, съдът приема за
установено от фактическа страна, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на бул.
„Александър Стамболийски“, в района на № 186, на кръстовище, регулирано от светофарна
уредба, водачът на лек автомобил „***“, с рег. № ***, спира зад лек автомобил „Алфа
Ромео“, с рег. № ***, след което водачът на последното предприема маневра на заден ход,
при която със задната си габаритна част реализира удар в предната габаритна част на
спрелия зад него автомобил. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за
провеждане на насрещно доказване по отношение на установените от посочената
доказателствена съвкупност причина и механизъм на ПТП.
Следователно ответникът е реализирала противоправно поведение, изразяващо се в
управление на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по
пътищата и в частност – в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, тъй като преди да започне
движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Вината на ответника се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД, като в случая не е проведено обратно доказване на законовата презумпция.
Настъпването на вреди по лек автомобил „***“ се установява от Протокола за ПТП и
Описа-заключение по застрахователната преписка, преценени съвкупно.
От преводното нареждане на л. 15 от делото се изяснява, че на 12.07.2016 г.
ищцовото дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил сумата от 156.20
лв.
От заключението на съдебно автотехническата експертиза е видно, че всички
увреждания по лек автомобил „***“ от техническа гледна точка са в причинна връзка с
механизма на ПТП, като към датата на застрахователното събитие размерът на щетите
възлиза на 231.88 лв., т.е. изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение на увреденото
лице е по-малко от действителния размер на вредите.
От Удостоверение от СДВР – О „ПП“ от 09.04.2021 г. и Справка картон на водача се
изяснява, че ответникът се води на отчет като водач на МПС с издържан изпит за
придобиване на правоспособност за категория „В“ и последно издадено СУМПС №
*********, валидно от 28.04.2006 г. до 28.04.2016 г., за категории „В АМ“, което е иззето на
основание ЗППАМ № 36147/16.03.2010 г. по чл. 171, т. 4 ЗДвП, издадена срещу водач, който
е изгубил правоспособността си по смисъла на чл. 157, ал. 4 ЗДвП поради отнемане на
3
всички контролни точки, като към 07.05.2016 г. той не е възстановил правата си по смисъла
на чл. 157, ал. 5 ЗДвП и е неправоспособен водач.
Следователно от събраните по делото доказателства по един безспорен и несъмнен
начин се установява, че ответникът като неправоспособен водач на лек автомобил със своето
действие е осъществил деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, обезщетението за нанесените
от който имуществени вреди е изплатено на увреденото лице от ищеца в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което
и на основание чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ за него е възникнало регресно вземане срещу
делинквента-ответник.
Възражението на ответника за недължимост на сумата поради липсата на регресна
покана от застрахователя до него е неоснователно, тъй като такава покана имплицитно се
съдържа в исковата молба, а законът не съдържа изискване за нарочна регресна покана
преди образуване на съдебно производство.
Ответникът не твърди и не доказва погасяване на дълга.
Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя по
застраховки „Гражданска отговорност“ срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5
години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на
третото увредено лице. В случая по делото е установено, че ищецът е платил
застрахователно обезщетение на третото увредено лице на 12.07.2016 г. Следователно към
датата на подаване на исковата молба – 12.05.2021 г., погасителната давност за регресното
вземане на застрахователя не е изтекла, респ. възражението на ответника е неоснователно.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му
размер, като сумата от 166.20 лв. включва изплатеното застрахователно обезщетение от
156.20 лв. и ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Върху посочената сума се дължи и
законната лихва, считано от предявяване на иска – 12.05.2021 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. На същия се дължат на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в общ размер на 650 лв., както следва: 50 лв. –
държавна такса, 300 лв. – депозит за особен представител на ответника, 200 лв. – депозит за
вещо лице, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В светлината на РКС № 10/29.09.2016
г. по конст. д. № 3/2016 г. неоснователен е доводът на ответника за недължимост в полза на
ищцовото дружество на юрисконсултско възнаграждение поради липса на доказателства за
реалното извършване на такива разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „С“, (адрес), да заплати
на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ №
67А, на основание чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ сумата от 166.20 лв. – регресно вземане за
изплатеното от ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски по щета № 1000-5060-16-100942
за вредите по лек автомобил „***“, с рег. № ***, настъпили от пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 07.05.2016 г. в гр. София, ведно със законната лихва от
12.05.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 650
лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5