Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……………./06.12.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ВАРНА,
7-ми състав, в публично съдебно заседание
на тридесети октомври 2019г.
Съдия: Ромео Симеонов
при секретаря Оля Й., като разгледа
докладваното от съдия Р. Симеонов адм.
дело №404 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от Закона за министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е
по жалба на И.М.И. с
ЕГН **********, подадена чрез адв. Д.Й., срещу Заповед № 365з-268 от 18.01.2019
г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР – Варна (ОД на МВР), с
която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
С жалбата се поддържа, че заповедта е неправилна и
незаконосъобразна, като са налице съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и нарушение на материалноправните разпоредби. Настоява се, че
изнесената фактическа обстановка не отговаря на доказателствения материал, както
и че липсват мотиви, относно наложеното наказание. Сочат се следните конкретни
съображения:
Налице е нарушение на чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, поради
формално изпълнение на задълженията на дисциплинарно-разследващия орган, като
не са извършени всички действия за разкриване на обективната истина, с което е
нарушено правото на защита на наказаното лице и активното му участие в
производството, както и да разбере срещу кои факти и обстоятелства следва да се
защитава.
Налице е нарушение на чл. 207, ал. 8, т. 1-6 от ЗМВР,
изискващ лицето да е запознато с обстоятелството по повод на което се инициира
производството, да му се предостави възможност активно да упражни правото си на
защита и да участва в производството;
Налице е нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР –
заповедта не съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и друг
съществен реквизит-доказателствата, установяващи извършването на
противоправното деяние, без внимание са били оставени многобройните отличия на И.
по време на службата му.
В противоречие с чл. 194, ал. 1 от ЗМВР не е ясно
посочено в мотивите на заповедта какво дисциплинарно нарушение е извършено.
Налице са
редица пороци, допуснати в хода на производството и при издаване на заповедта –
на принципа на законността (чл. 4 от АПК), на принципа на истинност (чл. 7 от АПК), на задължението за уведомяване (чл.
26 от АПК), на принципа за събиране на доказателства (чл. 36 от АПК). Според
оспорващия става въпрос за едно неизяснено евентуално нарушение с
необоснованост по отношение на доказаността му. Искането е да се отмени
оспорената заповед.
Ответникът – Директорът на ОД на
МВР – Варна, чрез процесуалния си представител юриск. Г.Г. поддържа становище
за неоснователност на жалбата. Настоява се,че са били налице материалноправните
предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание и счита,че органът е спазил
процесуалните правила за издаване на акта.
Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Подадена е от наказаното лице и не е просрочена (заповедта е получена от оспорващия на
21.01.2019 г. - л. 13 от делото, а жалбата е подадена на 01.02.2019 г., видно
от клеймото върху пощенския плик, приложен на л. 14 от делото). На осн. чл. 211 от ЗМВР заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК, т.е. налице е годен за оспорване административен акт.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища
на страните и фактите,
изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оспорената Заповед № 365з-268 от 18.01.2019 г.,
издадена от Директора на ОД на МВР - Варна, на
инспектор И.М.И. – разузнавач V степен в Участък – Владиславово към ІІІ
РУ при ОД на МВР Варна, на основание: чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1, предл.
последно; чл. 197, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 197, ал. 3, т. 1; чл. 200,
ал. 1, т. 11, предл. второ; чл. 204, т. 3; чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4
от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
По отношение
компетентността на издателя на оспорената заповед:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган –
Директорът на ОД на МВР Варна. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР заповедите за
налагане на дисциплинарни наказания се издават от ръководителите на структурите
по чл. 37 за всички наказанията по чл. 197, за служители на младши изпълнителни
длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителни длъжности, а за висши
ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности (сред които е началникът на
участък) – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 (сред които и „порицание”). В
този смисъл обжалваната заповед не е нищожна, а е издадена от орган в неговата
материална (предметна) и териториална компетентност.
По отношение
изискването за спазване на установената форма:
Оспорената заповед е писмена, а от посочените в нея
фактически и правни основания, стават ясни юридическите факти, от които органът
черпи упражненото от него публично субективно право, респ. и в този аспект не
се установяват основания за отмяна на заповедта.
Спазени за изискванията за съдържанието на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказания, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като
са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което са
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Така според съдържанието на заповедта: Във връзка с
докладна записка УРИ № 439р-22201/25.09.2018 г. от гл. инспектор И.Т. –
началник на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна/л.17/, с която са постъпили
предварителни данни за допуснато дисциплинарно нарушение, е извършена проверка
съгласно Заповед № 365з-4002/01.10.2018 г.-/л.16/ на Директора на ОД на МВР
Варна, приключила със Справка с рег. № 365р-51516/16.11.2018 г. по събраните
материали/л.121/. Справката съдържат данни за допуснати дисциплинарни нарушения
във връзка с преписка по ЗМ № 495/09.04.2018 г. във връзка с престъпление по
чл. 345, ал. 2 от НК – управление на МПС, без да е регистрирано по надлежен ред
– кросов мотоциклет марка „Хонда“, предаден с протокол за доброволно предаване/л.197/
и оставен на служебен паркинг на ІІІ РУ Варна.
Със заповедта, основаваща се на констатациите от
справката е прието, следното:
1/ Преписката по ЗМ № 495/09.04.2018 г. била разпределена
с резолюция от ст. инспектор С.Х.-Началник на участък Владиславово на 10.04.2018
г. за работа на инспектор И.И. – разузнавач V степен в Участък – Владиславово
към ІІІ РУ при ОД на МВР Варна, без да е определен срок за работа. При
получаване на преписка ЗМ №495/2018г. инспектор И.И. в първия работен ден не е
предал за съхранение от домакин на трето РУ Варна доброволно предадения по
преписката мотоциклет „Хонда“, с което не е предприел действия съгласно Заповед
0439з-205/22.12.2016г. на началника на Трето РУ Варна. Въз основа на тези факти
е направен извод, че след като на 10.04.2018г. му е била възложена работа по преписка ЗМ
№495/2018г./заведена на 09.04.2018г./ по описа на Трето РУ Варна за инспектор И.И.
е възникнало задължение да предаде вещта за съхранение на домакин на Трето РУ
Варна, съгласно Заповед №439з-205/22.12.2016г. на Началник Трето РУ Варна. В
хода на извършената проверка /в периода 10.04.2018г. – 16.05.2018г./ служителят
не е предал мотоциклета за съхранение на домакин на Трето РУ Варна.
Формиран е
извод, че инспектор Илиан И. не е предприел действия по предаването на
мотоциклета, с което не е осигурил правилно съхранение на вещта и в следствие
на това са възникнали предпоставки за неговото противозаконно отнемане.
Деянието е възведено под нормата на чл.200 ал.1 т.11 пр.2 от ЗМВР:….неизпълнение
….на заповеди“, за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от шест месеца до една година.
2/На
16.05.2018г. след като е бил изтекъл 30 дневния срок за работа съгл. чл.9 ал.2
от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителския
материал за престъпления от общ характер утвърдени със Заповед
№8121з-780/24.10.2014г. на Министъра на МВР изменена и допълнена със дзаповед
№8121з-306820.03.2015г. на министъра на МВР, инспектор И.И. е изготвил справка
от извършената проверка и съпроводително писмо до Районна прокуратура Варна,
подписана от Началника на Трето РУ Варна и съгласувано с Началника на Участък
Владиславово при Трето РРУ Варна, с което
е изпратил преписката в Районна прокуратура Варна за произнасяне по
компетентност, без да е получена експертна справка от сектор БНТЛ при ОД на МВР
Варна.
Формиран е извод, че :“С това, че оспорващият
за времето от 10.04.2018 г. до 16.05.2018 г.
е допуснал маловажно нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в
това, че не е предприел своевременни действия при работата си по преписка ЗМ
№495/2018г. по описа на Трето РУ Варна и я приключил седем дни след изискуемия
срок съгл. чл.9 ал.2 от вътрешните правила за организацията на работата на МВР
по заявителския материал за престъпления от общ характер утвърдени със Заповед
№8121з-780/24.10.2014. на министъра на МВР изменена и допълнена със Заповед №
8121з-306820.03.2015г. на министъра на МВР-допуснатото нарушение е съставомерно
по чл.198 Оспорената заповед съдържа посочване, че И.И. не е изявил желание да
ползва служител на МВР, който да го подпомага в защитата, че оспорващият се е
запознал със Справка с рег. № 365р-51516/16.11.2018 г. и материалите от
извършената проверка обективирани в докладна записка рег.№
365р-2677/15.01.2019г.
Съобразено
е, че от неизпълнените задължения за своевременно предаване на мотоциклета за
съхранение на домакин на ІІІ РУ Варна са възникнали предпоставки за
противозаконно отнемане на мотоциклета от служебния паркинг на ІІІ РУ Варна,
което се е случило в периода от 11.09.2018 г. до 21.09.2018 г.
Директорът
на ОД на МВР Варна е обсъдил обясненията, дадени от оспорващия, като не е приел
твърденията на служителя, че не е запознат с въведените правила със Заповед
0439з-205/22.12.2016г. на Началника на Трето РУ Варна. Посочено е, че се
кредитират дадените от началника на Участък Владиславово сведения по проверката
относно факта, че е обявил Заповед №439з-205822.12.2016г. на оперативка, на
която присъстват всички служители и че е осигурил възможност служителите
допълнително да се запознаят и да я ползват. Не са приети възраженията на
оспорващия, че мотоциклетът ,като е бил оставен на служебен паркинг на Трето РУ
Варна е охраняван, тъй като липсват изискуемите документи за реалното му
предаване на домакин на Трето РУ.
Посочени са данните от кадровото
досие на служителя, релевантни за определяне на вида и размера на наказанието,
като е прието, че предвид тежестта на двете нарушения, настъпилите от тях
последици и цялостната дейност на служителя, следва да се наложи по-тежкото
наказание – „порицание“ на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, т.е.
посочени са мотиви и по отношение на конкретно определеното наказание.
С оглед
изложеното неоснователно оспорващият настоява, че в нарушение на изискванията
на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР обжалваната заповед
не съдържа правни и фактически основания, както и че липсва на посочване на
доказателствата, въз основа на които органът е установил извършването на
дисциплинарното нарушение. Конкретното съдържание на оспорената заповед не
обосновава извод за наличие на неяснота срещу кои факти и обстоятелства следва
да се защитава наказаният служител.
По отношение
съобразяването с административнопроизводствените правила:
Съгласно чл.
195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му, като според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение
се смята за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя.
Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
В случая,
във връзка с постъпила в ОД на МВР – Варна докладна записка УРИ 439р-22201/25.09.2018
г. (л. 17 от адм.пр.), със Заповед №
365з-4002/01.10.2018 г. Директорът на ОД на МВР Варна (л. 16 от адм.пр.) е
разпоредил на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР извършването на пълна и
всестранна проверка за изясняване на предварителните данни и всички факти и
обстоятелства по случая. Директорът на ОД на МВР Варна по аргумент от чл. 204,
т. 3 от ЗМВР се явява именно оправомощения дисциплинарно наказващ орган, който
разполага с правото да възложи извършването на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, поради което е несъстоятелно възражението на оспорващия в този аспект. В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че същата е във връзка с
докладна записка УРИ 439р-22201/25.09.2018 г. относно възникнал инцидент в ІІІ
РУ при ОД на МВР Варна – установяване, че мотоциклет „Хонда“, веществено
доказателство по ЗМ № 495/2018 г. по описа на ІІІ РУ Варна, е противозаконно
отнет от паркинга на ІІІ РУ Варна.
И.И. се е
запознал със заповедта на 18.10.2018 г., видно от приложения на л. 19 от адм.
пр. протокол, като е и посочил, че не желае защитник. При така установените
факти неоснователно оспорващият твърди, че не е бил уведомен за започване на
дисциплинарното производство и за конкретния повод за започването му, както и
че не му е предоставена възможност активно да упражни правото си на защита и да
участва в производството.
По отношение
съобразяването с административнопроизводствените правила:
Съгласно чл.
195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриването на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му, като според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение
се смята за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя.
Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
В случая,
във връзка с постъпила в ОД на МВР – Варна докладна записка УРИ 439р-22201/25.09.2018
г. (л. 17 от адм.пр.), със Заповед №
365з-4002/01.10.2018 г. Директорът на ОД на МВР Варна (л. 16 от адм.пр.) е
разпоредил на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР извършването на пълна и
всестранна проверка за изясняване на предварителните данни и всички факти и
обстоятелства по случая. Директорът на ОД на МВР Варна по аргумент от чл. 204,
т. 3 от ЗМВР се явява именно оправомощения дисциплинарно наказващ орган, който
разполага с правото да възложи извършването на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР,
поради което е несъстоятелно възражението на оспорващия в този аспект. В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че същата е във връзка с
докладна записка УРИ 439р-22201/25.09.2018 г. относно възникнал инцидент в ІІІ
РУ при ОД на МВР Варна – установяване, че мотоциклет „Хонда“ е противозаконно
отнет от паркинга на ІІІ РУ МВР Варна.
Инсп. И.И.
се е запознал със заповедта на 18.10.2018г. видно от приложения на л.19 от
делото протокол, като писмено е посочил, че не желае защитник. При тези
категорично установени факти твърдението
на оспорващия в жалбата, че че не е бил уведомен за наличието на започнало по
отношение на него дисциплинарно производство е неоснователно. Не могат да се
споделят и твърденията, че не е бил уведомен за отпочване на дисциплинарното
производство и за конкретния повод за започването му, както и че не му е
предоставена възможност активно да упражни правото си на защита и да участва в
производството.
Съгласно чл.
205, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарно производство се образува при наличие
на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, като за
изясняване на данните и/или установяване на извършителя на дисциплинарното
нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на
проверка.
В хода на
дисциплинарното производство оспорващият е дал Сведение с рег. №
365р-45604/18.10.2018 г. (л. 30 от адм.пр.)
За
резултатите от извършената проверка, възложена със Заповед № №
365з-4002/01.10.2018 г. на Директора на ОД на МВР Варна е съставена Справка с
рег. № 365р-51516/16.11.2018 г. от комисията, на която е възложено извършването
на проверката /л. 121-129 от адм. пр./
След
постъпване на 20.11.2018 г. на справката, заедно с материалите по преписката
(предвиди изрично заявеното от процесуалния представител на ответника и предвид
положената резолюция от 20.11.2018 г., с Покана с рег. № 365р-57394/19.12.2018
г. (л. 133-134 от адм.пр.) дисциплинарно наказващият орган е поканил служителя
да се запознае със справката и с материалите от извършената проверка, както и
да представи писмени обяснения по вмененото му нарушение на служебната
дисциплина, правната му квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно
наказание. Процесната покана е връчена на оспорващия на 21.12.2018 г., като
след изтичане на определения в поканата срок за представяне на писмени
обяснения, служителят е депозирал такива с УРИ 439р-29640/27.12.2018 г. (л. 141
от адм.пр.), които видно резолюцията от 18.01.2019 г. на Директора на ОД на МВР
Варна са приети.
На
18.01.2019 г. е издадена оспорената заповед.
Настоящият
състав на съда намира, че предвид датата на процесната по делото Справка с рег.
№ 365р-31513/16.11.2018 г., изготвена от назначената комисия, следва да се
приеме, че на 20.11.2018 г. (когато е получена справката и е положена резолюция
от Директора на ОД на МВР Варна) е открито и установено дисциплинарното
нарушение по смисъла на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, поради което към
момента на издаване на оспорената заповед – 18.01.2019 г. не е изтекъл срокът
по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, преди да налагане на дисциплинарното
наказание дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения. В случая са налице доказателства за даване на писмени обяснения от
инсп. И.И. пред дисциплинарно наказващия орган в съответствие с чл. 206, ал. 1
от ЗМВР, във вр. и с чл. 23 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, според която разпоредба, след
постъпване на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия
извършител, дисциплинарно наказващият орган задължително извършва действията по
чл. 206, ал. 1-4 от ЗМВР.
В хода на дисциплинарната процедура на служителят е
осигурена възможност да се запознае с всички актове - заповедта за извършване
на проверка, справка за резултатите от проверката и заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, както и с материалите от извършената проверка,
поради което в този аспект са неоснователни възраженията на оспорващия,
обективирани в жалбата.
Във връзка с твърденията на оспорващия, съдът с
разпореждането за насрочване на делото (л. 14 от делото) е указал на оспорващия
доказателствената тежест и конкретно, че не сочи доказателства за следните
обстоятелства: 1. Наличие на
фактическа обстановка, различна от установената от органа; 2. Наличието на доказателства, които не
са събрани в хода на проверката, вследствие на неизвършване от органа на какви
действия за разкриване на обективната истина в разследването; 3. Невъзможността да се упражнява
контрол от оспорващия във връзка с предаването на въпросния мотоциклет на
домакин при Трето РУ – Варна за съхранение, предвид натовареността на
повереното му структурно звено; 4. Наличието на факти, на които се основава органа,
които факти не са установени по реда и със средствата, предвидени в закона. Оспорващият не ангажира
доказателства или конкретни фактически твърдения, които да сочат на неправилно
установена фактическа обстановка, вследствие допуснати от органа съществени
процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство. В съответствие
със специалния закон – ЗМВР и общия – АПК в случая е налице произнасяне след
изясняване по реда и със средствата, предвидени в закона на релевантните факти
от значение за случая, поради което е несъстоятелно твърдението на оспорващия и
в този аспект.
Нормите на чл. 207 от ЗМВР, на които се позовава
оспорващият в жалбата са неприложими в случая, доколкото процесното по делото
дисциплинарно нарушение не е такова по чл. 203, ал. 1, т. 2-15 от ЗМВР.
Неоснователно оспорващият поддържа и че са неглижирани
и оставени без внимание обясненията му. Както се посочи заповедта съдържа обсъждане
на дадените от служителя обяснения и са посочени съображенията за неприемането
им за основателни.
С оглед изложеното не са налице съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяната на
оспорваната заповед.
По отношение
съответствие на оспорения акт с материалноправните норми:
Дисциплинарната отговорност по Глава осма от
Раздел VІІІ на ЗМВР е лична
отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на служител от
състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той виновно
(умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност)
е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя
от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. В тежест
на дисциплинарно наказващия орган е да установи конкретните фактически
обстоятелства, осъществяващи състава на дисциплинарното нарушение, за което е
ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя.
Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните
служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с
предвидените в ЗМВР дисциплинарни наказания, а съгласно ал. 2, т. 1 на чл. 194 като вид дисциплинарно нарушение са
определени: т. 1 неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители.
Наложеното на оспорващия дисциплинарно наказание
"порицание" за срок от шест месеца е регламентирано в чл. 197, ал. 1, т.
3 от ЗМВР и чл. 200 от ЗМВР. Съгласно чл. 200, ал. 1, т.
11 от ЗМВР
Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за неизпълнение на
служебни задължения или на заповеди.
В случая
дисциплинарно наказващият орган е приел, че са налице две нарушения.
Първото нарушение се състои в това, че след като на
10.04.2018г. му е била възложена работа по преписка ЗМ 0495/2018г. /заведена на
09.04.2018г./ по описа на Трето РУ Варна и за и. е възникнало задължението да
предаде вещта за съхранение на домакин при Трето РУ варна, служителят не е
предприел действия по предаването на мотоциклета ,не е осигурил правилното
съхранение и в следствие на това са
възникнали предпоставки за противозаконното му отнемане и в резултат на
неправилното съхранение, мотоциклетът е бил противозаконно отнет. Задължението
на оспорващия произтича от длъжностната характеристика
рег.№3286р-19329810.11.2015г. за длъжността на оспорващия..
Второто нарушение е, че за времето от 10.04.2018г. до
16.05.2018г. инспектор И.И. – разузнавач
V степен в Участък – Варна към ІІІ РУ при ОД на МВР Варна, е допуснал маловажно
нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че не предприел
своевременни действия при работата по преписка ЗМ 0495/2018г. по описа на Трето
РУ Варна, като я е приключил седем дни след изискуемия срок без да срок за работа, съгласно чл. 9, ал. 2 от
Вътрешните правила за организация на работата в МВР по заявителски материал за
престъпления от общ характер, което задължение произтича от длъжностната
характеристика рег. № 3286р-1915/15.01.2016 г. за длъжността на оспорващия.
В с.з. от 30.11.2019г. св. С.Д.Х. подробно изяснява
реда за запознаване със заповедите на министър МВР, Директор ОД МВР или
Началник РУ от страна на целия личен състав, вкл. и как се извършва това за
служителите, които работят на смени .Сочи, че конкретната заповедна Началник
Трето РУ за създаване на организация за ред и начин на съхраняване на иззети
веществени доказателства по преписки и досъдебни производства се намира на
таблото в сградата. Предвид това, съдът не споделя възражението на оспорващия,
че не е запознат с въпросната заповед, още повече, че това очевидно не е първия
случай, когато оспорващия следва да предаде веществени доказателства по
преписка или досъдебно производство.
Съдът намира, че правилно дисциплинарно наказващият
орган е приел, че допуснато нарушение е маловажно.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 9, ал. 2 от
Вътрешните правила за организация на работата в МВР по заявителски материал за
престъпления от общ характер, когато проверката не е възложена от прокурор,
ръководителят определя срок за извършването й, който не може да бъде по-дълъг
от тридесет дни, считано от датата на регистриране на ЗМ.
Действително в случая
И.И. като му е възложена конкретната преписка по заявителския материал,
не е спазил срока за приключване на проверката . При преценка на тежестта на
нарушение, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата (изискване на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР), правилно с оспорената
заповед е прието, че същите сочат на маловажност на дисциплинарното нарушение
по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Органът е съобразил, че по отношение за
спазване на срока от И.И. са налице незначителни отклонения във връзка с
изискванията, доколкото просрочването е от седем дни. Следва да се посочи и че
според Справка с рег. № 365р-51513/16.11.2018 г. в периода от възлагане на
преписката до 16.05.2018 г., когато е изпратена на прокуратурата, инспектор И.И.
е бил 16 дни в платен годишен отпуск (от 18.04.2018 г. до 04.05.2018 г.)
С оглед изложеното правилно е прието, че при
процесното дисциплинарно нарушение отклонението от изискванията е незначително,
поради което нарушението е маловажно, респ. съответното му дисциплинарно
наказание е „мъмрене“ за срок от един до три месеца, съгласно чл. 198 от ЗМВР.
Правилно е прието, че с бездействието изразяващо се в
непредаване на вещта за съхранение при домакин към Трето РУ МВР Добрич в разрез
със заповедта на Началника на Трето РУ, уреждаща този ред, оспорващият е
допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР, изразяващо се в „…неизпълнение …. на заповеди“, за което е предвидено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Безспорно със самата Заповед № 439з-205 от 22.12.2016 г. на Началника на ІІІ РУ
при ОД на МВР Варна на оспорващия е вменено задължението , „Ако вещите са
иззети в почивни или празнични дни, то първия работен ден същите се вземат от
служителя, на когото е разпределен материалът за проверка по входящ дневник или
ЗМ. Служителите
от ….. Участък Владиславово предават с разписка и копие от протокола за
доброволно предаване вещите на домакина при Трето РУ Варна за съхранение.“
Правилно е
преценена от дисциплинарно наказващия орган и тежестта на това нарушение.
Съдът намира, че законосъобразно е определено
дисциплинарното наказание като вид и размер.
Съгласно чл. 197, ал .3 от ЗМВР на държавен служител,
който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната
дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да
наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на
нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. Едно общо
наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането
на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.
В случая, съблюдавайки разпоредбата на чл. 206 ал. 2
от ЗМВР, при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания
дисциплинарно наказващият орган е взел предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата, за които е
изложил и конкретни мотиви, като последните напълно се споделят от настоящия
състав на съда.
Оспореният акт е законосъобразен като съответен и на целта на
закона – да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителите в МВР по
реда и при условията на Глава осма от ЗМВР, за постигане на превъзпитателен ефект.
Горепосочените съображения обуславят
извод за липсата на основания за отмяна на оспорения акт от съда. Правилно на оспорващия е
наложено дисциплинарно наказание по чл.194 ал.1 и ал.2 т.1 пр. последно; чл. 197, ал. 1, т. 3 , във вр. чл.197
ал.3 т.1; чл.200 ал.1 т.11 пр. второ; чл.204 т.3 и чл.206 ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗМВР
"порицание" за срок от 6 месеца.. Писмените
доказателства, приложени към административната преписка и приетите такива в съдебното производство, преценени в контекста на изложените от
административния орган правни и фактически основания, сочат на обоснованост и
законосъобразност на атакуваната заповед. Установяват се нормативно
определените предпоставки за възникване на дисциплинарна отговорност,
независимо от основанието, които предполагат виновно действие или бездействие на служителя, с което е
допуснато нарушение на служебните задължения, свързано със заеманата длъжност.
Ответникът не е направил искане за
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските,
доколкото именно ответникът има право в случая на такива с оглед изхода на
спора.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалбата на И.М.И. с ЕГН **********,
срещу Заповед № 365з-268 от 18.01.2019 г., издадена от Директора на ОД на МВР
Варна, с която на инспектор И.М.И. – разузнавач V степен в Участък
–Владиславово към ІІІ РУ Варна при ОД на МВР Варна е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: