Р Е
Ш Е Н И Е № 2696
гр. Пловдив, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 556 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от А.И. *** Топлофикация“ ЕАД – гр. Пловдив, с която е предявен осъдителен иск
с правна квалификация чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че ответното дружество неоснователно е завело срещу
ищцата заповедно производство по ч.гр.д. № 11220 по описа за 2019 г. на Районен
съд Пловдив, IV гр.с., както и исково производство по гр.д. № 16544 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с. Сочи, че и двете съдебни производства
били основани на неравноправни клаузи на основание чл.143, ал.1 ЗЗП, без ищцата
да ползва услугите на ЕВН и без да обитава процесния имот. За продължителен
период от време й били начислявани технологични загуби от сградната инсталация
на ЕВН и лихви за забава, в общ размер на пенсията й. В резултат на тези
действия й били причинени неимуществени вреди – силни притеснения, тревоги и
психически стрес; емоционални сътресения, подтик за самоубийство. Посочените
действия били извършени от служител на ответното дружество, а именно – ю.П.П..
Поради това предявява настоящия осъдителен иск, с който претендира ангажиране
на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество по реда на
чл.49 ЗЗД, като иска да бъде осъдено да заплати сумата от 1250 лв., представляваща
част от 24999,99 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие на противоправното поведение на служител на ответника. Моли за
уважаване на иска и за присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД – гр. Пловдив,
е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди, че не са извършени сочените от ищцата действия или бездействия.
Отношенията между страните се уреждали на базата на публично известни общи
условия, като ищцата била клиент на топлоснабдителното дружество по отношение
на обект за потребление, находящ се в *** За посочения обект била начислявана
топлинна енергия, която ищцата не заплащала, поради което било инициирано
заповедно производство – ч.гр.д. № 11220 /2019 г. на РС Пловдив. Ответникът
поддържа, че с депозирането на заявлението и исковата молба по реда на чл.422,
ал.1 ГПК, осъществявал едно свое признато от закона право за принудително
събиране на вземането си съгласно чл.154 Закона за енергетиката. Намира, че
искането за съдебна защита на накърнен материален интерес е правомерна и
конституционно призната възможност на правните субекти, която гарантира
сигурност в правния оборот и възстановяване на имущественото равновесие. Счита,
че ответното дружество не е нарушило законова норма, поради което и поведението
му не е противоправно, а не била налице и вина по отношение на здравословни
проблеми на ищцата. Твърди, че не са реализирани елементите от фактическия
състав на деликтната отговорност, поради което и предявеният иск бил
неоснователен. Моли за неговото отхвърляне и присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Елементите от фактическия състав
на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД са следните, а именно:
1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди, твърдените да
са претърпени болки и страдания, както и техният размер; 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди; 5)
вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа. В доказателствена тежест на ищцата е
да установи по правилата на чл.154 ГПК, пълно и главно, наличието на посочените
материалноправни предпоставки.
Ищцата поддържа, че осъщественото от ответното
дружество деяние се изразява в депозирането на заявление по реда на чл.410 ГПК и
иск по чл.422, ал.1 ГПК срещу нея за заплащането на суми за топлинна енергия.
По делото не е спорно, като е отделено за безспорно с доклада на съда, че между
страните са налице две дела – ч.гр.д. № 11220 по описа за 2019 г. на Районен
съд Пловдив, IV гр.с., както и исково производство по гр.д. № 16544 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с., които имат за предмет незаплатени от
ищцата суми във връзка с доставка на топлинна енергия в обект за потребление,
находящ се в ***. Посочените дела са заведени от ю. П.П., в качеството му на
пълномощник на ответното дружество.
За
да може да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя
на работа, е необходимо осъщественото поведение от изпълнителя да е
противоправно. Противоправността на общо основание е факт, подлежащ на
доказване и той не се презумира, като доказателствената тежест е за ищеца. Всяко
поведение, което е инкриминирано като отношение към публичнозначими ценности, е
противоправно. Деликтната отговорност се ангажира за увреждащо спрямо ищеца
поведение, т.е. явява се защита на негово субективно материално право и
правнозначими интереси. В този смисъл решение № 945/ 15.03.2010 г., постановено
по гр.д. № 3026 по описа за 2008 г. на ВКС, IV г.о.
Подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение и предявяване на иск е правна
възможност, която законът позволява. Съгласно чл.2 ГПК съдилищата са длъжни да
разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на
лични и имуществени права. Като мерило за упражняването на това право е
поставена добросъвестността – чл.3 ГПК. Ответното дружество, в качеството си на
топлоснабдително предприятие на територията на гр. Пловдив, е упражнило законосъобразно
и добросъвестно едно свое право, като е отправило до съда искане да разреши
един правен имуществен спор. Депозирането на заявление по чл.410 ГПК и
предявяване на иск за установяване на вземането, не биха могли да се възприемат
като противоправни действия, а напротив – като законосъобразни. Вследствие на
тях не би могла да се ангажира деликтната отговорност на заявителя – ищец.
В
действителност, по делото се установи, че ищцата е с влошено здравословно и
материално състояние, както и че се грижи за болната си дъщеря от години.
Посочените негативни обстоятелства и претърпените вследствие на тях вреди обаче
не биха могли да възложат в тежест на ответника, който е упражнил
законосъобразно едно свое право. Поради това, съдът намира, че предявеният частичен
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответника на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 ГПК размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение от 100 лв., което да се присъди в полза на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД от А.И.И., ЕГН: **********, адрес: *** против „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 1250 лв., представляваща част
от 24999,99 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на
противоправното поведение на служител на ответника по образуване на две
граждански дела срещу ищцата - ч.гр.д.
№ 11220 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с., както и исково
производство по гр.д. № 16544 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III
гр.с., които имат за предмет незаплатени от ищцата суми във връзка с доставка
на топлинна енергия в обект за потребление, находящ се в *** ап.7, ведно със
законната лихва от 09.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 100 лв. (сто лева) – разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.