Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 456
Година 2019, 28.02 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отд.,
ІIІ състав
на 15.01.2019 година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
КОМСАЛОВА
Секретар: МИГЛЕНА
НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното
от СЪДИЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 2057 по описа за
2018 година и като обсъди:
Производството
е по реда на чл.145 - 178 от АПК във връзка с чл.215 от ЗУТ.
Образувано по жалба на М.К.М., ЕГН **********,
Г.З.М., ЕГН ********** и Н.З.М., ЕГН **********,***, чрез адв.
И., срещу Заповед № 508 от 21.05.2018 г. на кмета на общ. Родопи, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Котелно“,
находящ се в УПИ III- 70, кв.3 по плана на с. Ягодово,
общ. Родопи, обл. Пловдив.
В жалбата се твърди, че заповедта е изцяло
незаконосъобразна, немотивирана и постановена при неправилно прилагане на
материалния закон. Същата е издадена от некомпетентен орган, в противоречие с
материално правните разпоредби на закона, при неспазване на установената
форма. Според жалбоподателите, заповедта е издадена пи пълна липса на материалноправните предпоставки, визирани в ЗУТ и при
несъответствие с целта на закона. Твърди се, че основанията за започване на
административно производство не отговарят на истината и на изискванията на
закона и са в нарушение на чл.6 от АПК. Заповедта, като индивидуален административен
акт /ИАА/ противоречи на общ административен акт, а именно Наредба № 13 от
23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни
строежи или части от тях. При издаването
на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, а именно: нарушени разпоредби на чл.26, 28, 34, 35 и 36 от АПК,
задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото
административно производство, да му даде възможност да участва в него, да
присъства на извършените проверки и да представи доказателства, като излага
подробни доводи в тази насока. Твърди се, че на жалбоподателите не е връчен
констативен акт, нито протокол, въз основа на който да е установено наличие на
незаконен строеж, но подобен акт се цитира в обжалваната заповед. Твърди се, че
неправилно строежът е определен като такъв от шеста категория, тъй като
посочените разпоредби изобщо не кореспондират в посочения в заповедта строеж и
след като административният орган не е определил статута на строежа, той е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Сочи се също
така, че в заповедта липсват фактически и правни основания. Твърди се и, че е
нарушен законоустановения ред за връчване на констативния акт, тъй като лицата
са били с известен адрес и нищо не е налагало връчване по особения ред на §4
ал.2 изр.2 от ДР на ЗУТ, като в тази насока се излага изводът, че при липса на
връчване на документ, срок за възражение от момента на връчването не е започнал
да тече, поради което неправилно органът е приел, че констатациите в акта не са
оспорени, а по този начин са нарушени разпоредбите на чл.9 ал.2 и чл.36 ал.1
от АПК. Твърди се също така, че не се съдържат никакви правни и фактически
основания, какво налага едностранно направеният от органа извод, че за строежа
не са налице данни за започнало и неприключило производство по узаконяване по
реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като липсват каквито и да било данни в
тази насока. Подробни доводи се излагат в представената по делото писмена
защита. Иска се отмяна на акта и се претендират разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община Родопи, чрез
процесуалния си представител адв. Н., изразява
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената
заповед, като излага подробни аргументи в представените по делото писмени
бележки. Иска жалбата да бъде отхвърлена и се претендират разноски в размер на
минималния адвокатски хонорар.
Съдът, като съобрази фактите и събраните по делото
доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на
съдебен контрол, както и доводите на страните, установи следното:
По делото са представени
доказателства за това кога жалбоподателят е уведомен за оспорената заповед –
копие на известие за доставяне от 18.06.2018 г. (л.23), изпратено до М.М.,***, в което е отбелязано, че пратката е непотърсена; Съобщение
№ 11/20.06.2018 г. изх. № 94Л-81-1#9/20.06.2018 г. до тримата жалбоподатели, залепено на
входната врата на адреса в с. Ягодово, с което ги известява, че има издадена
заповед № 508/21.05.2018 г. на кмета на община Родопи за премахване на
незаконен строеж, както и, че със същото се удостоверява, че адресатът е
уведомен по реда на §4 ал.2 изр.2 от ДР на ЗУТ (л.20); два броя служебни
бележки за залепване и сваляне на съобщението, съответно от 20.06.2018 г. и
02.07.2018 г. (л.21); снимка на входната врата с дата от 20.06.2018 г., от
която се установява, че съобщението е залепено по надлежния ред (л.22).
Жалбата е подадена до Административен съд – Пловдив на
04.07.2018 г. от надлежни страни-адресати на акта, срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол.
Във връзка с изложеното съдът счита, че жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Началото на административното
производство е сложено със заявление вх. № 94Л-81-1/25.04.2017 г. от Л. Н. ***
за проверка на постройка, намираща се в парцел III-70 на границата на XI-71, кв.3 по
плана на с. Ягодово (същото липсва по преписката, но спор по съществуването му
няма).
С писмо изх. № 94Л-81-1#1/10.05.2017 г. (л.9) до М.К.М.,Г.З.М.,
Н.З.М. и Л. Н., заместник кметът на общината уведомява лицата за предстояща
проверка и дава 3 дневен срок от получаване на писмото да се представят
документи за собственост и строителни книжа. Писмата са връчени на адресатите
надлежно, видно от приложените известия за доставка (л.69,70). Тези факти не
са оспорени.
На 17.05.2017г. с вх. № 94Л-81-1#3 е депозирано становище от М.М., чрез адв. И., с което се
заявяват обстоятелства по изграждането
на помещението, както и че това е сторено през 2006 г. и прилага нотариално заверена
декларация от собственика – съсед от 16.05.2017 г. за съгласие да се построи процесната постройка (л.36); декларация от собствениците,
че са наследили построеното през 2006 г. също от 16.05.2017 г. (л.62); НА (л.65)
и удостоверение за наследници (л.64).
На 25.05.2017г. работна група от
служители на община Родопи е извършила проверка на строеж: котелно, намиращ се
в с. Ягодово, ул. „Ловджийска“ ***, УПИ III-70, кв.3 по плана на с. Ягодово,
одобрен със Заповед № 212/1977 г., обективирана в
Констативен акт /КА/ № 67 от същата дата. Констатирано е, че имотът е
собственост на наследниците на З.Н. М., съгласно НА № 78, том 13, д. №
2952/2003 г. - М.К.М., Г.З.М., Н.З.М.,
както и че същите лица са: собственици на строежа, както и възложители и
строители. Проверката е посочено, че е извършена в присъствието на трите
лица. Констатирано е, че няма представен строителен надзор; няма представен
одобрен проект, в т. ч. съгласувани и одобрени части на проекта – няма
съгласуване с контролни органи; няма издадено разрешение за строеж; не е
представен протокол за откриване на строителна площадка, както и за определяне
на строителна линия; не е представена заповедна книга.
Конкретно е
установено, че в УПИ III-70, кв.3, между жилищна сграда и дворна
граница с УПИ XI-71, кв.3, е изградено котелно с размери
3.40м./3.20 м. и височина до стряхата 2.70 м. с наклон към УПИ Х-71, монтиран улук
и водосточна тръба, като оттичането е в УПИ III-70.
Котелното е масивно с тухлена зидария и покрив от дървена конструкция, покрит с
керемиди. Представена е окомерна скица на разположението на строежа в имота.
Установено е, че котелното помещение е без одобрени проекти и издадено
разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл.137 ал.3 и чл.148
ал.1 от ЗУТ. Констатирано е също така, че за строежа не е подадена декларация
по § 16 ал.2 и няма започнала процедура по §183 или §184 от ЗУТ, поради което,
КА е основание за започване на административно производство по реда на чл.225 а
ал.1 от ЗУТ за премахване на строителството. В КА е посочено, че същият е
изготвен в присъствието на посочените лица. Подписан е от двамата служители на
общината, като липсват подписи на тримата жалбоподатели, липсват и подписи на
свидетели при отказ или отсъствие на извършителя на строежа.
С писмо изх.
№ 94Л-81-1#4/02.06.2017г. лицата М.К.
М., Г.З.М.а, Н.З.М. и Л. Н.Н. са уведомени за
резултатите от проверката, както и, че ще се предприеме процедура – съставяне на
КА за премахване на незаконно строителство. Писмото е изпратено до лицата с
известия за доставка (л.45), от които се установява, че писмото е надлежно
връчено на тримата жалбоподатели.
До М.К.М., Г.З.М.
и Н.З.М. и Л. Н.Н. е изготвено съобщение изх. №
94Л-81-1#6/11.07.2017 г., че са съставени КА и те следва да се явят в
тридневен срок, за да им бъдат връчени същите. В съобщението изрично е
посочено, че при неявяване ще бъде приложен §4 от ДР на ЗУТ. Писмото е връчено
с обратни разписки (л.115).
На
28.09.2017г. е изготвено съобщение № 11, изх. № 94Л-81-1#6/11.07.
2017 г. (л.39), залепено на вратата на имота, за което свидетелства двете служебни
бележки (л.40) за слагане – 28.09.2017 г. и сваляне на съобщението – 05. 10.2017
г.
На 10.10.2017 г. е съставен констативен протокол /КП/, с който се
установява, че от страната на лицата М.К.М., Г.З.М. и Н.З.М.няма подадени
възражения по отношение на КА № 67/25.05.2017 г.
На
14.11.2017 г. преписката, под изх. № 94Л-81-1#13
(л.28), е изпратена на отдел „Правен“ при общ. Родопи за съгласуване за
изготвяне на заповед за премахване на незаконния строеж по КА № 67/25.05.2017
г.
На
21.05.2018 г. е издадена обжалваната в настоящото производство заповед, която
е връчена на лицата по реда на §4 от ДР на ЗУТ на 02.07.2018 г.
В съдебно
заседание на 06.11.2018 г. е изслушана и приета с възражение от жалбоподателите
съдебно-техническа експертиза, за изготвянето на която вещото лице инж. Р. е
използвала приложените по делото документи, извършила е оглед и измерване на
въпросния строеж в присъствието на жалбоподателите, изготвила е снимков
материал, както и е посетила техническата служба на общ. Родопи, където се е
запознала с действащия ПУП – ЗРП на с. Ягодово и предходния регулационен план;
изготвила е извлечения от плановете /действащ и предходни/, на които е ситуирала процесния строеж с размерите от измерванията на
място.
Вещото лице
е установило, че процесната сграда е изпълнена като
долепена до съществуваща жилищна сграда в имота, на 5.00 м. навътре от
уличната регулационна линия и със североизточна ограждаща стена, стъпила върху
плътната ограда по страничната регулация към УПИ XI-71.
От северозапад стената е на 0.05 м. навън от линията на застрояване на
жилищната сграда. Сградата е изпълнена от тухлена зидария с дървена покривна
конструкция и битумно покритие. Стените са изградени от единични тухли и
дебелината на зида е 0.15 м. Покривът е едноскатен,с
наклон към имотната граница от североизток, където е монтиран улук. Височината
на сградата до стрехата при стъпването върху оградата по границата е 2.75 м и
2.90 м., при контакта с жилищната сграда. Входът за котелното е от югозапад
през алуминиева врата. В задната северозападна ограждаща стена са монтирани
една врата и един прозорец от дървена дограма. Коминът на котелното е изпълнен
до фасадата на жилищната сграда. Външните размери на сградата са 3.50 м./3.20
м., а техническите данни за строежа: - застроена площ 11.20 кв. м.; височина до
стрехата – 2.75 м.
По отношение на действащия и предходни ПУП, експертът е
констатирал следното: - Действащ ПУ за УПИ III-70,
кв.3 по плана на с. Ягодово, общ. родопи и ПУП – ЗРП,
одобрен със Заповед № 212/1977 г. В кадастралната карта са отразени: - една
съществуваща двуетажна жилищна сграда в североизточната част на имота,
отдръпната от уличната регулационна линия от изток и от северната странична
регулационна линия; една паянтова сграда в югозападния ъгъл на имота, застроена
на дъното му и на южната регулационна граница; друга паянтова сграда, северно
от първата и също застроена на дъното на имота и навес, северно от последната,
който също е на дъното на имота. В застроителния план
за имота е предвидено като основно застрояване само запазване на двуетажната
жилищна сграда. Не е предвидено допълващо застрояване.
Предходен план на
действащия регулационен план е одобреният със Заповеди № № 192, 193/1944 г.
регулационен план на улична и дворищна регулация за с.Ягодово. Процесният имот е идентифициран като УПИ I-45,
кв.11 по този план на с.Ягодово. В кадастралната основа на плана са отразени: -
едноетажна сграда „Кухня“ в североизточния ъгъл на имота, намираща се на двете
граници – северна странична и източна улична регулационни линии; южно от нея –
паянтова едноетажна сграда на уличната регулация; едноетажна паянтова жилищна
сграда, западно от предната; паянтова сграда на дъното на имота от запад.
В Приложение № 1 върху извлечение от ПУП – ЗРП – регулационен
план, ободрен със Заповед № 212/26.04.1977г. е отразен процесният
строеж с размерите му от заснемане на място; на Приложение № 2 върху
извлечение от ПУП – ЗРП – застроителен план, ободрен
със Заповед № 212/26.04.1977 г. е отразен процесният
строеж с размерите му от заснемане на място; на Приложение № 3, върху
извлечение от предходния регулационен план е отразен процесния строеж с
размерите от заснемането му. Вещото лице е посочило, че за урбанизираната
територия на с. Ягодово, общ. Родопи няма влязла в сила кадастрална карта. Посочило
е също така, че към датата на издаване на обжалваната заповед, действащ ПУП за
процесния имот е ЗРП, одобрен със Заповед №
212/26.04.1977 г.
Вещото лице сочи, че в кадастралната основа на действащия ПУП
– ЗРП са отразени: една съществуваща двуетажна сграда в североизточната част на
имота, отдръпната от уличната регулационна линия от изток и от северната странична
регулационна линия; една паянтова сграда в югозападния ъгъл на имота, застроена
на дъното му и на южната регулационна линия; друга паянтова сграда, северно от
първата и също застроена на дъното на имота, и навес, северно от последната,
който също е на дъното на имота. Според вещото лице, огледът на място е
показал, че всички отразени в кадастралната основа на действащия регулационен
план сгради съществуват. В плана не са отразени две сгради, които се намират в
момента в имота, а именно описаният
по-горе гараж в югозападния ъгъл на имота с лице по уличната регулация и
застроен в югозападната странична регулационна линия на УПИ, както и на
североизточната регулационна граница на имота и долепена до жилищната сграда изпълнената
сграда за котелно – процесната такава.
Експертизата сочи, че измерено графично по действащия
регулационен план УПИ III-70 има площ 1 180 кв.м.,а по
документи за собственост – 1 110 кв.м., като не се намират аргументи за
това несъответствие на имота на място с графичните данни от действащия ПУП. Вещото
лице сочи, че в КА № 67/25.05.2017 г. строежът е описан подробно, което
съответства на установеното от него на място, като прави уточнение само по
отношение на керемидите, че са битумни, а не керамични. Според експерта,
окомерната скица към КА отразява точното местоположение и размерите на процесната сграда.
В експертизата се съдържат и още следните констатации: -
огледът на всички сгради в имота показва, че няма обекти, за които да се
предположи тяхната реконструкция или основен ремонт. В имота съществува
двуетажна жилищна сграда, която не е реконструирана и видимо отговаря на
показаната в кадастъра сграда на това място. Съществуват много кирпичени
постройки – 3 бр. в югозападния ъгъл на имота и те са отразени в кадастралния
план от 1977 г. В югозападния ъгъл на УПИ е построен гараж, най-вероятно след
1977, който не е отразен в кадастралния план от тази година на възраст около
10-15 години. От североизток на жилищната сграда, допряна до нея и допряна до
регулационната граница на съседния УПИ е построена процесната
сграда да котелно, която също не е отразена в кадастъра; няма данни тя да
представлява ремонтирана или реконструирана стара сграда. Вещото лице е
категорично, че тази сграда е нова, на видима възраст 10-15 години.
Констатирано е също така, че в КА не се описват СМР за извършено строителство в
имота изобщо, а само извършено строително на котелно. Относно процесната сграда - котелно, сочи вещото лице, огледът показва
видима възраст близка до годината на изпълнение на гаража – преди 10-15 години.
В експертизата се сочи също така, че по действащия застроителен
план не е предвидено ново основно и допълващо застрояване в имота, а само
запазване на съществуващата двуетажна жилищна сграда. В съседния УПИ,
на границата с който е изградено котелното, също не е предвидено допълващо
застрояване. Процесната сграда - котелно,
може да представлява допустим строеж като допълващо застрояване при условие, че
отговаря на нормативните изисквания за такъв строеж по време на извършването
му. Според експерта, при изпълнение през 2006г. (така, както се сочи по
декларацията) в сила са били ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони от 22.12.2003г. За допълващото застрояване в случая, като се има предвид
нейното предназначение и местонахождението й, относимата
уредба е чл.41 ал.2 ЗУТ; чл.42 ал.1 (нова, ДВ бр.65 от 2003г.); чл.45 и чл.46
ал.2. Вещото лице сочи,че процесната постройка е
подпряна до сградата на основното застрояване в УПИ, но не е свързана с
допълващо застрояване в съседния имот по имотната граница, на която е
разположена. По тази граница има плътна ограда с височина 1.80 м. и от двете
страни, постройката е изградена на вътрешна граница на УПИ, но калканната й стена по тази граница не покрива калканна стена на заварена или новопредвидена
постройка
в съседния УПИ или плътна ограда, а е стъпила със своята ограждаща стена
върху оградата и я надгражда във височина. От
горните констатации вещото лице е формирало извод, че процесната
сграда – котелно, не отговаря на изискванията за допустимост на строежа по
действащия ПУП и по правила и нормативи, действали по време на нейното изпълнение.
Вещото лице е категорично, че, след като от приложената нотариално
заверена декларация от един от собствениците за времето на извършване на
строежа е видно, че тя е изпълнена през 2006 г., не са налице условията за търпимост
по реда на §127 ал.1 от ЗУТ.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесното котелно се намира на калкана на жилищната
сграда в имота, а другата му стена е стъпила върху оградата между двата УПИ.
Част от тази ограда е малко по-нова, от преди 20 години, а другата част е кирпична – вероятно е на 50-60 години. Така според вещото
лице е пределно ясно къде се намира котелното чисто визуално – на границата на
ПИ, на страничната регулационна линия и опира в жилищната сграда –
местоположение, определено от плана и, фиксирано и на място с материални
граници. Иначе, според вещото лице, не може да се приеме, че имотът се ползва
от друго лице или е собственост на друго лице извън жалбоподателите, тъй като в
качеството си на вещо лице и във връзка със незаконно строителство в имота от
другата страна, е установила, че няма спор за границите – оградата е била винаги
там–от 50-60 години. По отношение на разликата от 70 кв.м., установена при
измерването на вещото лице, и според документите за собственост, експертът не
може да каже откъде се явява тя, но допуска, че при преписването на едни и същи
стари актове при прехвърлянето и самият план, измерен много точно от Община
Родопи от платното, не показва тази квадратура. Това е според плана от 1977г. е
той е действащ, няма последващи изменения. Инж. Р.
сочи, че другото строителство в процесния имот е в другата част, не където е
котелното, към северната граница, а в южната част – има построен допълнително
гараж, който не е отразен в плана, там има нови огради, видимо и може би
разликата е там някъде, което не е предмет на настоящия спор. Проблемът не е в
котелното. На твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че
вещото лице не е отговорило на въпроса да сравни характеристиките на строежа,
експертът сочи, че не е нужно това да се прави, тъй като е посочена височината
и площта, сградата е едноетажна, еднопространствена и
всеки може да умножи три цифри, даже две, освен това, няма отношение колко
точно е полезният обем на сградата. Тя не е описана в КА, защото не е
необходимо, дадени са трите характеристики, материалите са описани, дадени са дължина,
височина и ширина, описано е местоположението. Оградата е стара, висока 1.80 м.
и зида на котелното е продължен върху оградата. Това е единственото, което не
е видяла описано в акта, като разликите при измерването, дадени от нея и в КА
са напълно несъществени.
В същото съдебно заседание са разпитани като свидетели
лицата: Л. Н. Н., Г. З. Ч. и И.И.С..
От показанията на свид. Николова се
установява, че живее в с. Ягодово, ул.“Ловджийска“ № 2, откакто е родена и е
съсед на М.М.,***. Имат обща ограда с техния имот. От
тяхната страна, в техния имот е тази въпросна постройка, която се води котелно,
която е като масивна постройка, която прилича на лятна кухня. Има стени
отвсякъде. Котелното е залепено за оградата, двете стени са зидани, масивни, с
тухли и използват едната стена на къщата и другата стена е самата ограда. Това
са четирите стени. Едната страна е оградата, а другата стена, отсрещната, е
стената на самата къща, и е заградено. Свидетелката сочи, че въпросната
постройка излиза над тяхната обща ограда доста. Сочи, че годината на
построяване на въпросната постройка отговаря на тази, посочена в декларацията
– 2006г., приблизително, защото със сигурност коя е годината, никой не може да
каже. Нямало нищо построено преди - нито комин, нито постройка. Само къщата била.
Тази постройка има комин, построен е към стената на къщата и се ползва за
котелно. Свидетелката твърди, че за въпросната постройка – котелно, е подала
искова молба против М., Г. и Н. ***, но делото не е насрочено още. Касае
въпросната постройка, за премахване на същата, защото пречи. Не твърди постройката
да е нейна собственост. За въпросната постройка - котелно, е подала молба за
проверка до кмета на община Родопи, за да се установи, законно ли е, не е ли
законно, как е построено, защото нямала представа как е строено. Подала сигнала
до кмета на общината през м.април 2017 г. и има документи в къщи. Имало голямо
забавяне в отговора на кмета на община Родопи и тя решила, че има някаква
корупция, защото те се познават с лично с кмета на община Родопи, и подала
жалба до прокуратурата да разследват въпроса. През 2017 г. е подадена жалбата в
прокуратурата, не си спомня като месец кой е. Има в къщи документите, но не ги
носи в момента. Доста по-късно й пратили
писмо от прокуратурата. По този повод кметът не направил нищо, пак се забавил
отговора за издаване на заповедта, защото те издали констативен акт, че е незаконно,
и една година минала, преди да се издаде самата заповед. За оградата на
свидетелката има заповед за незаконно строителство, но тя е към улична регулация.
Това дело се занимава със законността на постройката.
От показанията на свид. Ч. се
установява, че същият познава имота на М.М. и нейните
деца. В имота има къща, има гараж, има обор, има плевня. Знае, че 1964 г. –
1965 г. е строена къщата, но не може да каже кога. Има помещение между едната
ограда и къщата, с което се отоплява къщата. Точно не може да каже кога е
построено това помещение. Бил близък с бащата на Г., който починал преди 2
години и половина. Често бил там. Там имало едно старо, нещо като лятна кухня,
някакво помещение, в което имало помпа за поливане, един бюфет. Бабата се въртяла
там. Свидетелят твърди, че откакто познава тези хора, тази кухня си съществувала.
Те направили там някакви подобрения, тъй като нещо била малко занемарена. Било
изградено от кирпич, някаква четия имало, това е било
дървена конструкция отгоре, керемиди имало отгоре, но не е било плоча. Направили
подобрения и оттам нататък някакви спорове започнали. Под подобрения имал
предвид, че изградили наново помещението, стегнали го, докарали го във вид. То
било почти съборетина и било някъде 2005 г., 2006 г.,
2007 г, тъй като, той самият строял по това време и им бил карал материали.
Такива спомени имал. Подновили старите стени, които били с кирпич, тях ги
махнали и ги направили с тухли. Нямало кирпичени стени в момента, като се изключи
оградата, която е кирпичена. Едната стена на това помещение е самата ограда,
тя е използвана за стена, а, от другата страна, няма разстояние между
помещението и къщата.
От показанията на свид. С. се
установява, че знае имота на М., Г. и Н. М.и в с. Ягодово. Този имот
представлява къща, гараж, ограда и там една сграда. Сграда, стара сграда,
която през 2006 г., заедно с него възстановили. Сменили греди, дуварите, които
били взели да падат, ги измазали. Той лично участвал във възстановяването на
сградата. Тя била с турски керемиди, направили олекотена конструкция с битумни
керемиди. Имало стара сграда, която е била лятна кухня, доколкото знае, и мисли,
че там са държали помпата за напояване. Мисли, че къщата е строена 1964 г., а оградата
- 1965г., а де факто и онази сграда е тогава или в онези години строена, не
знае със сигурност. Имал спомени за нея от малък още от 1984 г. – 1985 г. На
мястото на лятната кухня сега, имало същата сграда, само, че сега е възстановена.
Не знае за какво се ползва тази сграда, мисли, че е за парно. Виждал е
сградата, имала и комин. Влизал е вътре, имало котел. Стените на старата сграда
от били от кирпич, на новата сграда, сега стените са изцяло от тухли. Те са
две стени, другите стени са на къщата и оградата. Свидетелят твърди, че
възстановяването на сградата е със съгласието на тяхната комшийка. През 2006 г.
е направена така наречената възстановена сграда. Стените преди това били от
стари тухли, правени от кал - кирпичени, сега са нови тухли.
В хода на съдебното производство е изслушана и приета без
възражения от страните съдебно-почеркова експертиза
на подписа, положен на оригинал на известие за доставяне № ИД PS 4040 014 CF V,
от която се установява, че подписът, положен на соченото известие не е на М.Мръвкова.
В хода на съдебното производство към делото е приобщен оригинал
на известие за доставяне № ИД PS 4040 014 CF V.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Неоснователно е възражението на жалбоподателите за
допуснати съществени нарушения на производствените правила, на първо място,
като не са уведомени за началото на административното производство. Видно от
приложените по делото материали, на първо място, очевидно е, че жалбоподателите
са запознати с началото на административното производство, видно от
представеното от М.М. становище вх. № 94Л-81-1#3/17.05.2017 г., депозирано във
връзка с подадено заявление от Людмила Николова за проверка на постройка, находяща се в собствения й имот в с. Ягодово, парцел III-70, кв.3 по плана на с. Ягодово.
Или иначе казано, жалбоподателите са получили по надлежен ред писмо изх. №
94Л-81-1#1/10.05.2017г.
/за което са налични и три броя обратни разписки, л.69-70, които са редовно
оформени и неоспорени/, с което са уведомени, ще предстои извършване на проверка
на място в имот на дата 25.05.2017г. между 14.00 и 16.00 часа, присъствието при
която е задължително за собствениците, както и, че следва да представят
документи за собственост и строителни книжа.
На второ място, именно на дата 25.05.2017г. е
извършена и проверката от служители на общинската администрация, резултатите от
която са обективирани в Констативен акт № 67 от 25.05.2017
г. в който е посочено: „Проверката се извърши
в присъствието на: М.К. М., Г.З.М. и Н.З.М..“, както и: „Настоящият констативен акт се изготви в
три екземпляра в присъствието /отсъствието/ на посочения за извършител
на строежа.“.
Действително, върху КА липсват положени подписите на
тримата жалбоподатели, но липсват и подписи на свидетели при отказ или
отсъствие на извършителя на строежа. Липсват и подадени възражения срещу този
КА, видно от КП от 10.102017 г.
Липсата на подписи върху КА не се намира в
противоречие с факта, че самата проверка на място в имота е проведена в
присъствието на жалбоподателите. Очевидно е, че действията на контролните
органи по измерването на строежа, правилното му ситуиране,
както и конкретното му описание, е нямало как да бъде сторено без оглед на
място и то в самия имот на оспорващите, което няма как да е осъществено без да
е осигурен достъп от същите. По преписката освен всичко друго е наличен и
снимков материал /с дата 25.05.2017г., л.59/ именно на процесната
постройка, което няма как да е сторено без достъп в самия имот.
Фактът на неподписване на КА от посочените физически
лица произтича от обстоятелството, че по начина на съставянето му, това
очевидно не е могло да бъде сторено на място в самия имот, а фактически е
осъществено по-късно.
На следващо място, видно от писмо изх. №94Л-81-1#4/02.06.2017 г., с което всички
лица са уведомени, че се предприема процедура по премахване на незаконен
строеж са получени надлежно, видно от приложените известие за доставка, от
което се установява, че писмото е получено лично от М.М.
на 07.06.2017г.
Дори и да се приеме, че процедурата по § 4 от ДР на
ЗУТ не е проведена законосъобразно, вкл. и при приемане на безспорно
установения от приетата по делото графологична
експертиза факт, че процесната обратна разписка, с
която се твърди да е връчен КА, не е разписа от М., то това не води до извод
за наличието на допуснати съществени нарушения на административно произовдствените правила по издаването на Заповедта с
правно основание чл.225а от ЗУТ.
Трайна и последователна е съдебната практика, че
такива нарушения не водят до извод за незаконосъобразност на крайният акт в
производство, при положение че адресатите му са упражнили надлежно правото си
да го оспорят по съдебен ред, в рамките на което производство е гарантирано
тяхното право на защита, респ. възможността да оборят констатациите на
ответника с всички допустими доказателства и доказателствени средства,
съобразно доказателствената тежест която носят, вкл.
и по общите правила на чл.154 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК във вр. с чл.219 от ЗУТ за установяване на
положителните факти от обективната действителност, от които черпят благоприятни
за себе си правни последици.
В тази насока неоснователно е възражението на
жалбоподателя и в насока нарушение на чл.26, чл.28, чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК
за възпрепятстване на възможността на лицето да прегледа документите по
преписката и да изрази становище по събраните доказателства – право което им е
гарантирано в пълен обем и от съда.
Отново следва да се посочи, че досежно
процедурата по уведомяване, трайната практика на ВАС е, че не е налице
съществено нарушение на закона, което да доведе до отмяна на атакувания
административен акт и съответно на обжалваното решение. Този процесуален
пропуск не е довел до нарушаване на правото на защита на жалбоподателите - те
има възможност пред съда да изложат възраженията си и да представят
съответните доказателства в защита на тезата си досежно
евентуална незаконосъобразност на административния акт. (решение №7506 от
29.05.2012 г. по ад. дело № 2533/2012 г. по описа на ВАС) Несъобщаването на
заповедта на всички заинтересовани лица е действие, следващо издаването на
заповедта, което има отношение към нейното оспорване, а не е елемент от
съдържанието й, поради което, това нарушение би било съществено, ако
допускането му е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
издадения акт, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение на органа.
Видно от мотивите на Заповед № 508/21.05.2018 г. се
установява, че е пълно и подробно дадено описание на ПИ, включително на процесната сграда в УПИ-то, определена е категорията на
строежа, определени са собствениците, като от този факт произтича и качеството
им на възложители, посочено е, че за извършената проверка е съставен КА, в
който е посочено, че строежът е изграден без строителни книжа и без разрешение
за строеж, отбелязано е, че за строежа не е започнало и приключило производство
по §184 от ПЗР на ЗУТ(ДВ бр.65 от 2003г.), както и не е депозирано заявление
за узаконяване по реда на §127 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, при което съдът
намира, че така изготвеният акт е издаден в предвидената от закона форма, вкл.
и при спазено изискване за мотивираност на тази категория актове.
Що се отнася до възражението, че не са изяснени всички
факти и обстоятелства от значение за случая, както и не е взето предвид
становището на заинтересованите страни, което е нарушение на чл.35 от АПК,
съдът намира, че в случая не намира приложение АПК, а специалния закон ЗУТ,
който определя съвсем различен ред на процедурата по премахване на незаконен
строеж – чл.225а ал.1 от ЗУТ. В този случай не е необходим някакъв нарочен
документ; обикновено проверката за законност на строеж се извършва след
подадена жалба или сигнал. След подаване на жалбата, служители от съответния
контролен орган – ДНСК или районна/общинска администрация извършват проверка на
място и по документи, и при констатиране на нарушение започват административно
производство – съставяне на констативен акт и впоследствие издаване на заповед
за спиране на строителството, заповед за забрана ползването или заповед за събаряне
на незаконния строеж. Разбира се това е предоставено изцяло на преценката на
административният орган, който в това производство действа служебно, а не по
сезиране от трети лица.
При извършената служебна проверка за законосъобразност
на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че същата е
произнесена от компетентен орган – кмет на община Родопи, обл.
Пловдив, съгласно чл. 225а ал.1 от ЗУТ, според който, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 или на части
от тях.
За преценката досежно
валидността и законосъобразността на акта релевантна е и правната квалификация
на изграденото на място, което според тази инстанция на съда безспорно
съставлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от ЗР на ЗУТ.
В тази смисъл и съдът приема за установено, че разпоредената за премахване постройка – котелно, по начина
по който същата и индивидуализирана в съставения КА, самата Заповед, и в
приетото заключение на вещото лице Я.Р. /което от своя страна потвърждава
напълно характеристиките дадени от административните органи и се кредитира в
тази му част като съответно на събраните по делото доказателства, вкл. и на
свидетелските показания, като в случая са на лице несъществени различия в
описанието на строежа в КА – даден е с размери 3,40/3,20 м. и височина до
стреха 2,70м и заключението – същият е даден с размери 3,50/3,20 и височина до
стрехата при стъпването върху оградата по границата - 2,75 м. и 2,90 м. при
контакта с жилищната сграда, но същите не могат да повлияят на изводите на съда,
при положение че се касае на практика до несъществени разлики, а и разликата
във височината е обяснена при разпита на вещото лице/ представлява строеж по
смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ; същият е в резултат от извършени строителни
и монтажни работи по смисъла на § 5 т.40 от ДР на ЗУТ, като никакво съмнение по
този въпрос не може да има по делото.
В случая в КА е посочена категорията на строежа –
шеста, като същата е възприета и от ответника.
Тази категория се потвърждава и от даденият експертен
извод, като съдът кредитира същия.
От описанието на строежа и неговото предназначение,
съдът приема, че се касае до „второстепенна постройка на допълващото
застрояване“ по смисъла на чл.46 ал.1 от ЗУТ, попадаща в обхвата на чл.147 ал.1
т.1 от ЗУТ, т.е. строеж от шеста категория по смисъла на чл.137 т.6 от ЗУТ и
чл.12 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.
Изложеното в неговата съвкупност обосновава
компетентността на ответника.
На второ място при описаната по-горе фактическа
обстановка, съдът намира административното производство за проведено при
липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, а междувпрочем и при липсата на каквито и да било нарушения
на административно производствените правила както на АПК, така и на специалния
ЗУТ.
Всъщност разпоредбата на чл.225а ал.1 от ЗУТ предвижда
премахването на незаконни строежи или части от тях, а според чл.225, ал.2 от
закона, незаконен е строеж, който се извършва: в несъответствие с предвижданията
на действащия подробен устройствен план (ПУП), без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1, т.2, т.3 и
т.4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените
изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната
сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа
в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с Националния
институт за опазване на недвижимите културни ценности при условията и по реда
на чл.125, ал.5 от закона - за недвижими културни ценности и за строежи в
техните граници и охранителните им зони.
Следователно, за да бъде един строеж незаконен по
смисъла на закона, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от
посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137,
ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на
закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148,
ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от
общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не
се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж /измежду които каза се е процесният такъв/, а
разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно
изброени в чл.151, ал.1 от закона /какъвто не е разглежданият строеж/. Но и за
строежите по смисъла на чл.147 ал.1 от ЗУТ безспорно се изисква издаване на РС.
В случая, съдът намира, че с КА е установено единствено
липсата на издадено разрешение за строеж по отношение на разпоредената
за премахване постройка,като от друга страна съобразно приетото и от съда,че се
касае за строеж по смисъла на чл.147 ал.1 т.1 във вр.
с чл. 46 от ЗУТ по отношение на него не се е изисквало одобряване на
инвестиционен проект, но безспорно се е изисквало издаване на разрешение за
строеж, което е достатъчно основание, за да бъде квалифициран същият като
незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.
Аналогични на тези разпоредби са били и разпоредбите
на чл.55 от ЗТСУ /отм./ и чл.224 ППЗТСУ /отм./, вкл. и във вр.
с чл.225 ал.1 т.1 от ППЗСТУ /отм, в редакцията при
приемането до доп. с ДВ бр.48 от 1985г./, ако се сподели становището, че
строежът е изграден при действието на тези правни норми, съответно вкл. и че се
касае до строеж по смисъла на чл.119 от ППЗТСУ. Разбира се въпросният строеж
дори и да се приеме, че е изграден при действието на ЗТСУ и ППЗСТУ /отменени/
не попада в изключенията на чл.225 ал.2 на ППЗТС /отм. в редакцията при
приемането, до изм. с ДВ, бр. 6 от 1998г., когато става ал.4/ в които случаи не
се е изисквало разрешение за строеж.
Не по-различни са и изискванията на Закона за
плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ, отм./ и подзаконовите актове
по неговото прилагане, ако се приеме изграждане на строежа при неговото
действие. Съгласно чл.66д от ЗПИНМ /отм./ строежите, вкл. и на частни лица, се
извършват само ако са разрешени съгласно правилника за приложение на този
закон и другите действуващи разпоредби, като чл.66е
ал.2 от ЗПИНМ /отм./ предвиждаше, че “строежите, извършени без строително
разрешение или при неспазване на строителните книжа, се събарят, ако са
недопустими по действуващите разпоредби”. От своя
страна нормата на § 187 от Правилника за приложение на Закона за плановото
изграждане на населените места /ППЗПИНМ, отм./, бе категоричен, че за строежи като
процесния се изисква строително разрешение, съответно
случая не попада в приложното поле на § 188 от ППЗПИНМ /отм./ в които случаи не
е необходимо издаването на такова, по аргумент и от разпоредбата на § 191 ал.2
от ППЗПИНМ /отм./ касаеща вкл. и второстепенните
постройки, но по типов проект.
Доказателства за наличието на такова РС не са
ангажирани от оспорващите при доказателствена тежест
за същите.
Строежът е от шеста категория, но не попада в нито
една от изчерпателно изброените хипотези на чл.151 ал.1 от ЗУТ /респ. в тези
по чл.225 ал.2 ППЗТСУ, отм./,позволяващи изпълнението му без издаването на
разрешение за целта.
Каквито и да било доказателства за узаконяване на процесния строеж не са ангажирани в хода на процеса, а що
се касае до това че ответникът е посочил липсата на такова проведено
производство – очевидно е, че за правилното приложение на материалния закон е
от значение и този факт.
Също в доказателствена
тежест за оспорващите ако твърдят този положителен факт от обективната
действителност – проведено успешно производство по узаконяването на строежа
било то по реда на § 184 от ПЗР на ЗУТ, било по реда на § 127 ал.2 от ПЗР към ЗИД
на ЗУТ, в сила от 26.11.2012г., е да докажат същият /както изрично им е указано
и с разпореждането за насрочване на делото/, което не бе сторено в процеса.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на проверяваната заповед, предвид факта, че
административният орган не изследвал въпросът за търпимост на строежа.
Първо дали ответникът е изследвал този въпрос или не,
съгласно трайната съдебна практика не води до извод за незаконосъобразност на
Заповедта по чл.225а от ЗУТ само на това основание, като този въпрос на общо
основание стои на преценката на съда като част от контрола за законосъобразност
и подлежи на доказване в процеса от самите жалбоподатели /и тази доказателствена тежест изрично им е възложена с
разпореждането от 17.07.2018г., редовно връчено им/.
От събраните в хода на административното производство
доказателства, представени нотариално заверени декларации от самите оспорващи,
безспорно е установено, че се касае до строеж осъществен през 2006г., поради
което и всякакво изследване на въпросите относно търпимостта му е било
безпредметно.
В този аспект следва да се посочи изричното становище
на л.10 от делото, в което изрично е цитирано, че същият строеж е изграден през
2006г. приживе от съпруга на М.М. /то е налично и
като част от административната преписка, депозирано на 17.05.2017г., л.60/,
като към същото са приложени и Декларация от самата М.М.,
сторена в присъствието на трима свидетели, с нотариална заверка на подписите, в
която изрично е декларирано от самата оспорващата, че „В същия парцел имам
построено котелно с дървена конструкция през 2006г.“, л.62, Декларация от Н.Т.Николов,
също с нотариална заверка на подписа, в която лицето „Декларира, че през 2006г.
съм дал съгласието си да се построи котелно с дървена конструкция на съседите
ми – М.М., наследница в Парцел III-70 в кв.3 по плана на с.Ягодово“,
л.63.
Въпреки опитите на жалбоподателите в хода на съдебни
процес да твърдят друга година на построяване /междувпрочем
и неясно визирана, с твърдения очевидно че е касае до „ремонт“ на съществуваща
на това място лятна кухня от кирпич от 1964/1965г./, същите не бяха проведени в
условията на пълно доказване, а и влизат в противоречие с изнесеното от
самите тях в хода на административното производство и очевидно се прави
единствено и само за обслужване тезата за квалифициране на строежа като
„търпим“ по смисъла на закона.
Първо от експертните изводи на вещото лице, се
подкрепят изцяло твърденията за изграждането на постройката около 2006г.
Второ – каза се от свидетелските показанията на
разпитаните по делото свидетели, водени от самите жалбоподатели, също се
установява този факт. Тук е
мястото да се отбележи, че съдът кредитира и показанията на свидетелите, но
същите не влияят на констатациите на административния орган и на експертните
изводи на вещото лице, тъй като очевидно е вкл. и от същите че се касае до извършване
на нов строеж – дали на мястото му е имали и друга постройка е без съществено
значение, доколкото дори и от показанията на свидетелите на жалбоподателите се
налага изводът, че същата е изцяло съборена, след което изградена на нова и то
около първоначално декларираната година на построяване – 2006г., а отделно от
това от приложените извлечения от предходния план за процесната
територия се установява, че местоположението на т.нар. лятна кухня е на съвсем
различно място, а не където е ситуиран процесният строеж.
Твърденията на жалбоподателите за извършен само ремонт
на старата постройка – лятна кухня, се опровергават от Приложение № 3 от СТЕ, съставляващо
извадка от предходния /обезсилен/ ПУП – Регулационен план, одобрен със Заповеди
№ № 192, 193/1944г., в чиято кадастрална основа е нанесена постройка отразена
като „кухн.“, но същата се намира на уличната регулационната
линия, а не там където е спорният строеж, како и от приложение № 1 към СТЕ,
съставляващо извадка от действащия ПУП – ЗРП, конкретно в частта му Регулация,
одобрен със Заповед № 212 огт 26.04.1977г., в чиято
кадастрална основа въпросната „кухн.“ Вече не е
отразена като съществуваща на място в имота, както междувпрочем
и процесната такава.
Или в случая не може да намери приложени нито една от
разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ, нито § 127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ в сила
от 26.11.2012г.
За пълнота на изложеното съдът намира за нужно да
отбележи и че дори да се споделят твърденията, че сградата е построена преди приемането
на ЗУТ, то отново се следва изводът че не съставлява търпим строеж по смисъла
на § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ, според която „Строежи, изградени до 7 април 1987г.,
за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими”, нито по смисъла на някоя от
останалите хипотези на ал.2 или ал.3 на същата правна норма, нито по смисъла на
§ 127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ в сила от 26.11.2012г.
Освен периодът на построяване, в случая една от
кумулативно предвидените предпоставки за приложение на която и да е от
хипотезите на §16 ал.1, ал.2 или ал.3 от ПР на ЗУТ са строежът да е бил
допустим по действащите подробни градоустройствени планове и втората – да е
допустим по правилата и нормативите, съответно действали по време на
извършването му или съгласно сега действащите такива. Като съгласно § 127 ал.1
от ПЗР към ЗИД на ЗУТ в сила от 26.11.2012г. изискването е същият да е да е
допустим по правилата и нормативите, съответно действали по време на
извършването му или съгласно сега действащите такива
В случая от доказателствата по делото се установява,
че по никой от изследваните от вещото лице планове не е предвидено такова
допълващо застрояване в имота.
Обстоятелството, че съгласно чл.121 ППЗТСУ /отм./ в
селата могат да се изграждат стопански постройки със селскостопанско
предназначение от всякакъв вид, респ. второстепенни постройки с обслужващо
домакинско предназначение, съгласно чл.119 от ППЗСТУ /отм./ не променя извода,
че за това се изисква същите да са предвидени по застроителния
план /така чл.119 ал.1 изр. 2 от Наредба № 5 от 1977г./отм./ изрично
предвиждаше, че второстепенните постройки по чл.119 от ППЗТСУ /отм./ се
разрешават въз основа на кварталнозастроителна
разработка и по одобрен индивидуален или типов архитектурен проект/ или за тях
да е издадена скица/виза за проектиране съгласно чл.112 ал.4 във връзка с
чл.220 ал.2 т.2 ППЗТСУ /отм., която норма от своя страна е нова, приета с
изменението на ППЗТСУ, обнародвана в Д. в. бр. 6/1998г./, с която се допълва застроителния план, а такава в случая не е издавана за
спорната сграда.
В случая се касае до „второстепенна постройка с
обслужващо домакинско предназначение“, но същата би била изградена в нарушение
изискванията на чл.121 ал.1 изр. второ от Наредба № 5 от 1977г., съгласно което
„От регулационните линии на съседните парцели те трябва да са на разстояние
най-малко 3 м или най-малко 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна (до 45
градуса отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите.“, като не
е на лице изключението по ал.2, съгласно което „Второстепенните постройки могат
да се разпола-гат на страничната регулационна линия,
ако калканната им стена се покрива на-пълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или
със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено
заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация,
подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета,
при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай
трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид.“.
Така категорично същата не покрива калканна стена на
заварена сграда в съседния парцел, съответно липсва съгласие на собственика на
съседния парцел, дадено към момента на изграждането му, в което вкл. да е поето
и задължение да „направи същата такава постройка“, нито се установява да е
изграден в този случай „противопожарен зид“.
Аналогично не би било изпълнено изискването на чл.112
ал.1 от Наредба № 5 от от 17.05.1995 г. за правила и
норми по териториално и селищно устройство /отм./, съгласно което „Допълващото
застрояване със сгради и постройки по чл. 44, ал. 3 се разрешава съобразно
режима на ползване и застрояване за съответната устройствена
зона, утвърден с подробния градоустройствен план, при спазване на
санитарно-хигиенните изисквания и противопожарните строително-технически норми“,
както и не би било спазено това на чл.213 ал.1 от същия подзаконов нормативен,
като който в редакцията при обнародването си е постановявал, че „Сгради и
постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и
магазини, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или навътре
от нея, пред сгради на основното застрояване. Тези обекти може да се изграждат
на вътрешна регулационна линия, ако калканните им
стени покриват калканни стени на заварени в съседния
парцел сгради или плътни огради, както и ако начинът на застрояване в зоната
допуска свързано разположение на сградите и постройките на допълващото
застрояване“ респ. при наличието на изричното правила на ал.2, че „При свободно
разполагане сградите и постройките на допълващото застрояване трябва да са на
разстояние от вътрешните регулационни линии най-малко 3 м или най-малко 1,5 м
от южна, югозападна и югоизточна регулационна линия на съседния парцел (при
отклонение от южната посока до 45 градуса), ако са с височина до 2,5 м.“. Ще се
касае до изм. с ДВ бр. 7 от 1998г., то е отпаднала възможността, предвидена в
ал.1 тези обекти може да се изграждат на вътрешна регулационна линия, ако калканните им стени покриват заварени плътни огради.
Дори и да се приеме изграждане на строежа преди 1977г.
то биха били приложими Строителни правила и норми за изграждане на населени места, Издадени от председателя
на Комитета по строителство и архитектура, обн.,
Изв., бр. 75 от 18 септември, 1959 г., изм., бр. 28 от 5 април 1960 г., бр. 4
от 13 януари 1961 г., бр. 91 от 14 ноември 1961 г., бр. 2 от 5 януари 1962 г.,
бр. 7 от 23 януари 1962 г., в сила от 23 януари 1962 г., бр. 60 от 27 юли 1962
г., ДВ, бр. 39 от 17 май 1963 г., бр. 76 от 25 септември 1964 г., бр. 13 от 16
февруари 1965 г. Отменени с § 3, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби
на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство - ДВ,
бр. 69 от 2 септември 1977 г. и бр. 70 от от 6
септември 1977 г.
Съгласно изискванията на § 59 ал.2 (Ал. 2 изм. - ДВ,
бр. 39 от 1963 г.) от същите „Те /второстепенните постройки от спорния вид,
бел.моя/ могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако
покриват калканен зид на заварена сграда или със
съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено
заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация от
собственика на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от
техническата служба на съвета, при задължение от негова страна да застрои също
такава постройка така, че калканните зидове да се
покрият напълно. Когато постройката се разполага на страничната регулационна
линия, трябва да се направи съответен пожаропредпазен
зид към съседния парцел“.
Съответно
постройката не отговаря и на изискванията на сега действащия ЗУТ, поради
несъответствие отново с правилата относно припокриването на калканните
стени на постройки на допълващото застрояване със заварени или новопредвидени постройки или плътни огради в съседния
урегулиран поземлен имот, когато са разположени на вътрешната граница на имота
- чл. 42, ал. 2, изр. 2 вр. ал.1 ЗУТ, което е
приложимо във всички случаи, и касае вкл. и второстепенните постройки по чл.46
от ЗУТ.
Т.е. и по предходните, и по сега действащите правила
недопустимо е изграждането на страничната регулационна граница на строеж,
включително и второстепенна постройка, след като такъв не е предвиден в
съседния имот с покриване на калканната стена или
ограда.
Извън това следва отново да се посочи, че въпросната
постройка не е предвидена по действия застроителен
план, не е допусната със скица-виза по чл. 140 от ЗУТ, и не на последно място
не се доказа дали с реализирането й не се надвишават устройствените
показатели за процесния УПИ /по аргумент и от чл. 41
ал.3 от ЗУТ/.
Изложеното само за пълнота предвид възприетата от съда
година на изграждане на спорния строеж.
Не може да се приеме, че заповедта е издадена и в
нарушение целта на закона – борбата с незаконното строителство преследва
легитимна цел и е основана на изрична правова разпоредба – чл.225а от ЗУТ.
Що се касае до принципът на съразмерност, залегнал в
чл.6 от АПК, административният орган не е нарушил същият– каза се в случая
същият действа при условията на обвързана компетентност, липсват каквито и да
било основания за да се приеме, че в случая правата на оспорващите са засегнати
в степен по-голяма от тази необходима за преследване на посочената по-горе
легитимна цел на закона. Като такива не могат да бъдат приети и наличните
висящи производства визирани в хода на процеса, които не са част и нямат
отношение към настоящото такова. Следва да се посочи, че уважаването или не на
иска по чл.109 от ЗС не е предпоставено от издаването
или не на Заповед с правно основание чл.225а от ЗУТ, по идентичен начин стои и
въпросът с останалите производства.
Следователно, като издаден от компетентен орган, в
установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпо-редби и
при липсата на съществени нарушения на административнопроизвод-ствените
правила, оспореният административен акт е законосъобразен, а жалба-та против
него е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответника и същите се констатираха в размер на 600 (шестстотин) лева,
съобразно чл.8 ал.2 т.1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при представени доказателства за
реалното им изплащане – л.140-142, и договор за правна защита и съдействие на
л.99.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.М., ЕГН **********,
Г.З.М., ЕГН ********** и Н.З.М., ЕГН **********, тримата от с. Ягодово, ул.
„Ловджийска“ ***, подадена чрез адв. И., със
съд.адрес гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов***, срещу Заповед № 508 от 21.05.2018
г. на Кмета на Община Родопи.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, Г. З.
М., ЕГН ********** и Н.З.М., ЕГН **********, тримата от с. Ягодово, ул.
„Ловджийска“ ***, да заплатят на Община Родопи, обл.Пловдив,
сумата от 600 /шестстотин/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/