О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №876                                                             

 

03.05.2019г., гр. Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание на трети май две хиляди и деветнадесета година  в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                            

                                            ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                          ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА                   

 

като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело №767 описа за 2019 г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.577, ал.1  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба  на  „Мезон креатив“  ООД, село Радиново, област Пловдив,  ЕИК  *********,  представлявано  от  управителя  Ж.  В.  В.,  против определение  от  19.03.2019г.  на съдията  по  вписванията  при  Районен  съд-  Пловдив, постановено по  преписка  с  вх.№6918/19.03.2019г.,  с което е  отказал  извършването на   вписване  на  Договор за използване  и  поддръжка на  жилищна зона  „Терес“ с нотариална  заверка  на подписите на  страните  от 18.03.2019г.,  сключен между  „Мезон креатив“  ООД,  в  качеството му на инвеститор,  и  Д.С.П.,  ЕГН **********,  в качеството  му  на  собственик  на имот.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение с искане за неговата отмяна. Навежда се довода за съсобственост на поземлени имоти, които са с предназначение улица, както и на поземлен имот с идентификатор 61412.16.218, ведно с построената в него сграда с идентификатор 61412.16.218.1, със застроена площ от 28 кв.метра, брой етажи - един, предназначение - сграда за водоснабдяване и/или канализация, както и за наличието на  етажна собственост по „хоризонтала на съсобствеността“.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана  по  същество  е  неоснователна.

Производството пред  съдията  по вписванията  е  започнало  по  молба  на  нотариус  С.П.  с която е  поискал  вписване  на  договор за използване  и  поддръжка на  жилищна зона  „Терес“ с нотариална  заверка  на подписите на  страните  от 18.03.2019г.,  сключен между  „Мезон креатив“  ООД,  в  качеството му на инвеститор,  и  Д.С.П.,  ЕГН **********,  в качеството  му  на  собственик  на имот.  За да откаже  поисканото  вписване,  съдията  по вписванията  е  приел,  че  съгласно  чл.2  от  Правилника  за  вписванията  /ПВ/  вписване,  отбелязване  и  заличаване  се допуска  само за  случаите,  изрично предвидени  в  законите  или  в ПВ,  като  липсва  правна  норма, която да предвижда вписване  на  представения  договор. Изложил  е  съображения,  че съгласно  чл.2, ал.2  от  Закона  за  управление  на етажната  собственост  на вписване подлежи  договорът за управление  на  общите части  на  сгради в  режим  на  етажна  собственост,   построени  в  жилищен комплекс  от затворен  тип, сключен  между  инвеститора  и  собствениците на самостоятелни  обекти. Посочил е, че представеният договор урежда взаимоотношенията между инвеститор и собственик на имота, относно използването от собственика на недвижимите имоти / в случая ПИ - земеделска територия/ част от комплекса, представляващи улици и алеи, ведно с  пречиствателна станция, построена върху него за нуждите на комплекса, тяхната поддръжка, както и използването и поддържането на собствените недвижими имоти на собственика на имота, които са част от комплекса. Поради това съдията по вписванията е достигнал до извода, че  процесният  договор  не  отговаря на изискванията на чл.2 от ЗУЕС и е отказал неговото вписване.

Така  постановеният  от  съдията  по  вписванията  отказ  е  правилен,  поради  което  обжалваното  определение  следва  да  бъде потвърдено.

В нормата на чл.2 от Правилника за вписванията императивно е разписано, че подлежат на вписване само изрично предвидени актове в законите, и тази норма не може да се тълкува разширително. Правилно  съдията  по  вписванията  е  приел,  че представеният  за  вписване  договор  не  е  от  кръга на актовете,  подлежащи  на вписване,  тъй  като  не  съставлява  договор  по  чл.2  от  ЗУЕС. Процесният договор  няма  за предмет  управлението на  общите  части  на  сграда  в режим на етажна  собственост  в жилищен  комплекс от  затворен тип  по смисъла на  §1, т.3  от  ДР  на  ЗУЕС,  а  с него се урежда използването  и  поддръжката  на  недвижими  имоти-  улици,  алеи  и  пречиствателна станция,  намиращи  се  в  режим  на обикновена  съсобственост, представляващи  част  от  жилищна зона  „Терес“.  Вписването  на  такъв договор не  е  предвидено  нито в  ЗУЕС,  нито  в Правилника  за  вписванията  или  друг нормативен акт, поради което  поисканото  вписване  правилно е било отказано.

Предвид  горното  обжалваното  определение  следва  да  бъде  потвърдено. 

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА  определение  от  19.03.2019г.  на съдията  по  вписванията  при  Районен  съд-  Пловдив, постановено по  преписка  с  вх.№6918/19.03.2019г.по регистъра на АВ Пловдив,  с което е  отказал  извършването на  вписване  на  договор за използване  и  поддръжка на  жилищна зона  „Терес“ с нотариална  заверка  на подписите на  страните  от 18.03.2019г.,  сключен между  „Мезон креатив“  ООД,  в  качеството му на инвеститор,  и  Д.С.П.,  ЕГН **********, в качеството  му  на  собственик  на имот.

 

         Определението подлежи  на  обжалване  пред  Върховния  касационен съд  при  условията  на  чл.274, ал.3  от  ГПК  в  1- седмичен  срок  от съобщаването  му на жалбоподателя. 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                    

                                                                                                      2.