Р Е Ш Е Н И Е
№ 367 09.12.2021 г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение
на девети ноември две хиляди двадесет и първа година
в открито заседание в следния
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Дарина Й.
при секретаря Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от
съдия Дарина Й.
търговско дело № 129 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на „БУРГСТРОЙ“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление Бургас, п.к. 8000, ж.к. Лазур, бл. 97, ет. 1,
представлявано от управителя Александър Иванов Спасов, против „ДОМУС ЕКСТРА“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свети Влас, п.к. 8256, бул./ул.
ул. Родопи № 18, представлявано от управителя Аудрюс Скарджюс, за приемане за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи сумата от 200 000 лв. –
неустойка за забава, съгласно споразумение от 19.02.2016 год., ведно със
законната лихва от 09.10.2019 год., за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 957/2019
год. по описа на РС Несебър.
Ищецът твърди, че на 19.02.2016 год. между страните по делото и други физически и юридически лица е сключено споразумение с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите, с което ответникът се задължил със свои сили и средства да изпълни довършителните работи в сгради с идентификатори 11538.4.95.1 и 11538.4.95.2 (корпус „А“ и „Б“), в това число самостоятелните обекти на ищеца, общо 15 бр. апартамента, в степен на завършеност съгласно приложение №1 към споразумението; да ги предаде на „Бургстрой“ ООД и да въведе сградите в експлоатация в срок до 2 и ½ години, считано от датата на подписване на споразумението, т.е. в срок до 19.08.2018 год. Срещу това задължение ищецът „Бургстрой“ ООД поел задължение да прехвърли на „Домус екстра“ ЕООД дяловете си от капитала на „Си инвест“ ЕООД и собствеността върху апартамент А-34. Твърди се в исковата молба, че според т.5.1 от споразумението в случай на неизпълнение на поетите задължения от ответника – да предаде самостоятелните обекти или част от тях във вид и степен на завършеност съгласно приложение №1 и/или да въведе сградите в експлоатация в уговорения срок, и ако забавата продължи повече от 9 месеца, „Домус екстра“ ЕООД дължи на ищцовото дружество неустойка в размер на 200 000 лв. Твърди се, че за обезпечение на това задължение е учредена ипотека върху самостоятелни обекти , собственост на „Си инвест“ ЕООД. Твърди се, че ищецът е изпълнил в срок поетите задължения по споразумението. Заявява се, че „Домус екстра“ ЕООД не е изпълнило своите задължения – да изпълни довършителните работи в двете сгради, в това число и в самостоятелните обекти на ищеца, да ги предаде на „Бургстрой“ ООД в уговорения вид и степен на завършеност и да въведе сградите в експлоатация. Изтъква се, че поетите задължения не са изпълнени нито в срока по споразумението, нито в гратисния период, в който не се е дължала неустойка.
Ищецът твърди, че поканил ответника и „Си инвест“ ЕООД да удостоверят вида и степента на завършеност на обектите, както и въвеждането на сградите в експлоатация, но нито едно от двете дружества не се явило при нотариуса. „Бургстрой“ ООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№957/19 год. по описа на НРС и такава била издадена, но длъжникът подал възражение, поради което се иска установяване на вземането за неустойка за неизпълнение на поетите със споразумението задължения съобразно уговореното. Ангажирани са доказателства.
В предоставения срок по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Заявява се, че за ответното дружество са възникнали две задължения – да завърши собствените на ищеца обекти и да въведе сградите в експлоатация, но неустойката е уговорена само в случай на пълно неизпълнение от страна на ответника. Ответникът твърди, че е изпълнил основното си задължение – да завърши всички самостоятелни обекти на ищеца в сграда „А“, в уговорения срок и във вид и степен на завършеност съгласно приложение №1. Сочи се, че е поето и задължение за предаване на обектите на „Бургстрой“ ООД, от което следва, че ищецът е трябвало да окаже дължимото съдействие, свързано с приемането на довършителните работи и самостоятелните обекти. Въпреки многократните покани от ответника, такова съдействие не било осигурено от ищеца. Твърди се, че ответникът изпълнил по т.4.4 от споразумението - поканил „Бурстрой“ ООД да приеме довършителните работи и му изпратил на електронна поща проект за акт обр.15. Според ответника непредаването на довършените самостоятелни обекти се дължи не на неговото поведение, а на бездействието на „Бурстрой“ ООД, изразяващо се в неоправдано неприемане на предложеното изпълнение при все, че ищецът не е изложил писмени претенции срещу изпълнението в изискуемата по т.4.4 от споразумението писмена форма.
С отговора се въвежда възражение за нищожност на неустоечната клауза, като накърняваща добрите нрави. Твърди се, че стойността на неустойката е съобразена с пълната стойност, необходима за довършване на самостоятелните обекти на ищеца, а не евентуално със стойността на неизпълнените СМР, ако има такива. Твърди се, че дори и неустойката да обезпечава изпълнението на което и да е от поетите задължения, тя излиза извън присъщите ѝ функции. Дори и при пълна завършеност на обектите на ищеца, удостоверено със съответния акт, ако сградите не са въведени в експлоатация неустойка ще се дължи, без за да държи сметка за качеството на изпълнените работи и за това, че от приемането на строежа с акт обр.15 до въвеждането му в експлоатация строителни работи не се извършват. Ответникът твърди, че процесната неустойка противоречи на добрите нрави и създава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.
Ответникът проследява отношенията между страните до подписване на споразумението. Твърди, че според §1 от същото, към момента на подписването му страните са удостоверили, че външните В и К връзки са изцяло завършени, но по-късно се е установило, че външната канализация, изработена от „Бургстрой“ ООД като предходен строител, е изпълнена в отклонение от строителната документация. Това отклонение според ответника е пречка за въвеждане на сградите в експлоатация. Твърди се, че ответникът своевременно уведомил ищеца за констатираното отклонение, още през 2018 год., но не последвали никакви действия за поправка на изпълненото и привеждането му в съответствие със строителните книжа. Заявява се, че със споразумението не е поето задължение от ответника да разкопае, премахне съществуващата канализация и изгради нова съобразно одобрените строителни книжа. Сочи се, че дейностите, за които ответното дружество се е задължило да изпълни вместо „Бургстрой“ ООД, са ясно разписани в приложение №1.
В срока по чл.372 ГПК е подадена допълнителна искова молба от ищеца. В нея се поддържа, че неустойката по т.5.1 от споразумението не е уговорена за пълно неизпълнение, както се твърди от ответника, а като неустойка за забава в изпълнението на което и да е от поетите задължения от ответника. Сочи се, че забавата при изпълнение на задължението за въвеждане на сградите в експлоатация, продължила след 19.05.2019 год., съставлява самостоятелно и достатъчно основание за ангажиране на отговорността на „Домус екстра“ ЕООД. Въвеждането на сградата в експлоатация всъщност е крайния резултат, за който е поет ангажимент от ответника.
Оспорва се като невярно твърдението на ответника в отговора, че завършил самостоятелните обекти на ищеца в сграда „А“, в уговорения срок и във вид и степен на завършеност съгласно приложение №1. Заявява се, че към настоящия момент общите части в сграда „А“ и обектите на ищеца, находящи се на четвърти етаж, не са изпълнени съгласно уговореното в приложение №1. По отношение на обектите, находящи се на партерен и първи етаж, се твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по т.4.4 от споразумението и не е отправяна покана до „Бургстрой“ ООД да приеме изпълнението на довършителните работи по сградата и обектите. Твърди се, че на 11.06.2019 год. е проведена среща на обекта, при която е установено, че обектът е незавършен и е в състояние, непозваляващо подписване на акт обр.15 и въвеждане в експлоатация. По отношение на проекта за акт обр.15 се заявява, че той се отнася само за ІІ етап на строежа, с което ответникът признава, че както третия етаж, така и общите части на сградата не са завършени. Отделно се излагат съображения за допуснати грешки и неточности в проекта. Твърди се, че предложеният от ответника акт обр.15 е с невярно съдържание, съставен в отклонение от приложимите правни норми и не може да бъде подписан от възложителя. Оспорва се възражението за неоказано съдействие от “Бургстрой“ ООД за приемане на сградите. Отделно от това твърди, че предоставил на „Домус екстра“ ЕООД пълномощно да го представлява пред общинските органи, юридически и физически лица и т.н., за да има ответникът пълната свобода на действие и да не се нуждае от съдействието на ищеца.
Оспорва се възражението за нищожност на клаузата за неустойка. Ищецът твърди, че тя изпълнява присъщите ѝ обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и развива подробни съображения за това.
Заявява се, че фактите, довели до подписване на споразумението, са ирелевантни, но въпреки това ищецът излага своя фактология на събитията. Излагат се съображения за неотносимост на доводите за некачествено строителство от „Бургстрой“ ООД като първи строител на процесния строеж. Твърди се, че изпълненото от ищеца е прието без забележки от „Си инвест“ с протокол от 05.09.2013 год. Сочи се, че за първи път твърдение за некачествено строителство, изпълнено от ищеца, се въвежда от ответника с електронно писмо от 21.05.2019 год., при краен срок за довършване по споразумението 19.08.18 год. Заявява се, че подобно твърдение противоречи на проекта за акт обр.15, представен от ответника, както и на подписания акт обр.10. Въвежда се твърдение, че като последващ строител е било ангажирано друго дружество – „Престиж – М“ ООД и няма основание за търсене на отговорност на „Бургстрой“ ООД. Заявява се, че след като въпроса за некачествено изпълнена канализация не е бил повдигнат при подписване на споразумението, не може да бъде поставян в хода на процеса под формата на възражение. Ищецът сочи, че новият строител се е запознал с обекта преди да поеме ангажимент за довършването му.
Оспорва се възражението за затаени обстоятелства относно В и К на строежа. Сочи се, че те не кореспондират на наличните документи и са неотносими към спора. Ищецът твърди, че видно от представения с отговора договор за строителство, сключен с „Бургстрой“ ООД, в предмета не са включени дейности по изграждане на В и К. Според него, проектът по част В и К е изменян по време на строителството, извършено от Престиж ООД, а от електронната кореспонденция е видно, че басейнът е ремонтиран и удължаван, което е наложило изменение и одобряване на проект В и К.
Оспорва се възражението на ответника, че отклонението при изграждането на канализацията е единствената пречка за въвеждане на обекта в експлоатация. Сочи се, че самият ответник в електронната кореспонденция признава и други причини – процедиране и въвеждане на пътна връзка, ремонт и удължаване на басейна, озеленяване и благоустрояване на територията. Заявява се, че доколкото проектът по В и К е изпълняван по времето, когато „Бургстрой“ ООД е строител, е изпълняван по устни нареждания на И.С.като В и К инженер.
От ответника е депозиран своевременно писмен отговор на допълнителната искова молба по чл. 373 от ГПК, с който взема становище по доказателствените искания на ищеца и прави доказателствени искания. Мотивира своите доказателствени искания с твърдението, че цели да установи строителство на свързващата канализация от „Бургстрой“ ООД, в отклонение на издадените строителни книжа, което представлява пречка за въвеждане на обекта в експлоатация. Според ответника, ако горните факти бъдат установени, невъвеждането на сградите в експлоатация ще се дължи на поведението на самия ищец.
С молба от 22.01.2021 год. ищецът е взел становище по доказателствените искания на ответника и е ангажирал доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД
Ответникът е направил възражение по чл.26 ал.1 предл.трето вр. чл.92 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и се установява от представеното споразумение от 19.02.2016 г., сключено между страните и други юридически и физически лица, че ищецът е възложил на ответното дружество ДОМУС ЕКСТРА ЕООД, със свои сили и средства да изпълни довършителните работи в сградите, част от ваканционен комплекс в гр. Свети влас, м. Юрта под пътя, представляващи сгради с идентификатори 11538.4.95.1 и 11538.4.95.2 (корпус „А“ и „Б“), в това число самостоятелните обекти на „Бургстрой“ ООД, общо 16 бр. апартамента, в степен на завършеност съгласно приложение №1 към споразумението. Видно от т. 1 от договора дружеството изпълнител следва да въведе сградите в експлоатация в срок до 2 и ½ години /18 месеца/, считано от датата на подписване на споразумението. Срещу това задължение ищецът „Бургстрой“ ООД се задължил да прехвърли на „Домус екстра“ ЕООД дяловете си от капитала на „Си инвест“ ЕООД и собствеността върху апартамент А-34. От споразумението се установява крайния срок за изпълнение, а именно до 19.08.2018 г.
Съгласно чл. 5.1 от споразумението, в случай че Домус Екстра ЕООД не изпълни задълженията си да предаде на Бургстрой ООД самостоятелните обекти по § 2.3 от споразумението или част от тях, във вида и със степен на завършеност, съгласно приложение № 1 и/или да въведе сградите в експлоатация в уговорения срок и забавата му за изпълнение на тези негови задължения продължи повече от 9 (девет) месеца, „Домус екстра“ ЕООД ще заплати на Бургстрой ООД неустойка в размер на 200 000 лева.
Не се спори между страните, че сградите с идентификатори 11538.4.95.1 и 11538.4.95.2, не са въведени в експлоатация към момента на подаване на исковата молба – 03.04.2020 г. и към датата на приключване на съдебното дирене, както и че 15 броя от самостоятелните обекти – апартаменти, подробно описани в § 2.3 от споразумението, находящи се в сграда с идентификатор 11538.4.95.1, са собственост на ищеца. Не се спори още, че ищцовото дружество „Бургстрой“ ООД е изпълнило задълженията, поети със споразумението от 19.02.2016 год. и е прехвърлило собствеността на апартамент А-34 и дяловете от капитала на “Си Инвест” ООД.
Видно от приложение № 1 към процесното споразумение, установяващо уговорената степен на завършеност на отделните обекти при тяхното предаване от изпълнителя на възложителя, жилищните сгради следва да са изпълнени с електро, ВиК и звънчева инсталация изградени до точка; монтирани главно и апартаментни ел.табла, свързани към електроразпределителната мрежа; водопроводната инсталация да е изпълнена за всеки отделен апартамент, с главен и отчетен водомер, вътрешните канализации на двете сгради да са свързани с централната водопроводна и канализационна мрежа на ВиК ЕАД; монтирани и въведени в експлоатация асансьори, завършена външна планировка. За отделните студиа и апартаменти е предвидено поставянето на съответни подови настилки, за тавана и стените – фина шпакловка, тапети, фаянс и теракот и оборудване в баня/тоалетна, захранване с топла вода, поставяне на ключове и контакти.
С нотариален акт от 26.06.2008 г. е учредено право на строеж от страна на Домус Екстра ЕООД в полза СИ Инвест ООД, за изграждане на процесните обекти и е издадено разрешение за строеж от 01.08.2008г. С договор от 17.09.2008 г. от страна на СИ Инвест ООД е възложено строителството на сградите на Бургстрой ООД. Част от строителните дейности са извършени от изпълнителя Бургстрой ООД, като по делото са представени писмени доказателства – количествено-стойностни сметки, Протокол № 23/2013 г. за завършване и заплащане на СМР, отделните актове по строителството и заповедна книга.
На 10.03.2010 г. е подписан Акт обр. 14 за приемане на конструкцията на сградата. В периода 2009-2010 г. за част ВиК са издадени съответни актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване /Приложение № 12/, извършени от строителя Бургстрой ООД. Същите касаят вътрешната ВиК инсталация. Представени са също така платежни документи – фактури от м.май 2011 г. издадени от Бургстрой ООД с посочено основание “доплащане външен водопровод – обект Свети Влас”.
Представен
е още договор от 15.07.2017г., с който Си Инвест ЕООД възлага на ПРЕСТИЖ-М ООД
извършване на различни СМР по процесните сгради. Видно от представения
Акт-приложение № 11 от 15.07.2017 г. – към този момент е констатирано, че
външните ВиК връзки са изцяло завършени.
Между страните е била разменена e-mail кореспонденция, представена по делото, видно от която към м. май 2018 г. от страна на ищеца е отправено запитване, във връзка с изтичането на уговорения срок за изпълнение от ответника. Направено е предложение за среща. В отговор на изпратеното писмо е посочено, че за подготовката на документите и сключване на договор с ВиК е необходимо да се актуализира издаденото разрешение за строеж, да се изпълни нов ВиК проект, тъй като съществуващото свързване на обекта не отговоря на одобрения проект и не може да се отрази като екзекутив. Посочени са още необходимостта от въвеждане в експлоатация на пътната връзка изцяло изпълнена от Домус Екстра ЕООД, ремонт и удължаване на изпълнения от Бургстрой ООД басейн и озеленяване и облагородяване на прилежащата територия и е уговорена среща за м. юни 2018г.
С последваща e-mail кореспонденция в периода м. декември 2018 г. - м.май 2019 г., от страна на изпълнителя се излагат оплаквания относно качеството на строителството на обекта, извършено преди поемане на задълженията по сключеното споразумение от 2016 г.
С нотариална покана отправена на 17.06.2019 г. ищецът Бургстрой ООД е поканил ответника Домус Екстра ЕООД и дружеството Си Инвест ЕООД да предаде документите удостоверяващи завършеността на сградите съгласно сключеното споразумение и съобразно уговореното в приложение № 1 към него. Видно от отбелязването на нотариуса ответното дружество Домус Екстра ЕООД не е редовно уведомено.
По делото са приети основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, от които се установява, че по време на стоителството е допуснато отклонение от одобрения проект по част ВиК-инсталации, при отвеждането на отпадъчинте води от сграда А и сграда Б. Вещите лица по основното заключение посочват, че е променено проектното местоположение на ревизионните шахти. В заповедните книги липсва вписано нареждане на проектанта по част ВиК и липсва екзекутивен чертеж за новоизградените шахти. Включването в канализацията е осъществено в съществуващата такава по ул. Пирин, за която е издадено разрешение за строеж от 12.08.2016 г. и е собственост на Община Несебър, а ВиК Бургас е оператор. Несъответствието на изградената съществуваща канализационна инсталация с одобрените строителни книжа е пречка за въвеждането на обекта в експлоатация. Друга пречка е състоянието на част от сграда А, което не съответства по степен на завършеност за въвеждане в експлоатация. Вещите лица са посочили, че понастоящем сградите не са завършени съобразно предвиденото в приложение № 1, към споразумението от 19.02.2016 г. – асансьорът не е монтиран, част от инсталациите са изградени напълно само на етаж 1 и 2, а до етаж 3 и 4 са изведени захранващите кабели за самостоятелните обекти. Не са изградени вътрешните стълбища в апартаменти А31, А32 и А33. Констатирано е че горните апартаменти се намират в състояние на “груб стореж”, липсват външни и интериорни врати, ВиК инсталация, стените не са измазани, няма подови настилки.
При изслушването на заключението в съдебно заседание експертите уточняват, че проектираната ВиК външна връзка към момента не може да бъде изпълнена, тъй като не е изградена техническата инфраструктура. Водопроводната мрежа е изпълнена на база предварителен договор от 27.03.2008 г. за присъединявана към водопроводно отклонение. В този район е имало изграден частен водопровод от Т.Й.и той е дал съгласие с декларация на Домус Екстра ЕООД, за включване към неговата мрежа, която се експлоатира и понастоящем. Ако се следва одобрения първоначален проект и за да се изпълни заустването от северната страна на сградите, първо трябва да се изпълни уличната канализация и да има съществуваща шахта.
В изготвеното допълнително заключение вещото лице Д. посочва, че проектът за сградите е заверен от ВиК с условието, че съоръжения собственост на дружеството в района няма, което изисква поректиране и изграждане на уличен водопровод и канал, предмет на отделен проект. Експертът посочва още, че едно от изискванята за въвеждането в експлоатация на сградите е външните връзки /водопроводно и канализационно отклонение/ да са включени в законно изградена и въведена в експлоатация улична канализация.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза страните се отклоняват от принципа на чл. 82 ЗЗД, като предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна, в случай на даден вид виновно неизпълнение. В случая се касае за уговорена в чл. 5.1 от споразумението неустойка за забава в изпълнението на задълженията на ответника, с девет месеца от установения краен срок, в размер на 200 000 лв. Предвидените задължения са посочени алтернативно - или да предаде на ищеца самостоятелните обекти или част от тях, във вида и със степен на завършеност съгласно уговореното и/или да въведе сградите в експлоатация в уговорения срок. Тълкувайки договорната клауза на основание чл.20 ЗЗД съд намира, че определеното плащане има характер на мораторна неустойка, за обезщетяване на вредите от забавата, без да е необходимо те да се доказват, което е проявление на нейната т.нар. обезщетителната и обезпечителна функция, тъй като длъжникът предварително е уведомен за последиците от неизпълнението. Още повече, че към момента на сключване на споразумението дружеството е участвало в процеса по изграждане на сградите като възложител и е било наясно с качеството на изпълненото строителство и степента на завършеност на обектите.
Направените възражения на ответника за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави по чл.26 ЗЗД, са неоснователни. Съгласно дадените задължителни указания по приложението на закона с т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави е само клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Процесната клауза не може да бъде преценена като уговорена в противоречие на добрите нрави по смисъла на цитираното решение. Страните са постигнали съгласие, при спазване на принципа за свобода на договарянето, като са уговорили последиците от неизпълнението, съобразявайки предмета на договора и степента на изпълненото до момента. С договора са защитени интересите на всички участващи страни, тъй като задълженията на ищеца е следвало и са изпълнени при сключване на споразумението, а за поетите от ответника отговорности е предвидена процесната неустойка. Тя следва да обезщети и да обезпечи изправната страна за забавеното изпълнение. Размерът на неустойката е съразмерен с обема на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с нея и с евентуалните очаквани вреди от неизпълнението.
С оглед горното съдът приема, че целта, за която е уговорена неустойката по договора не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Следователно тя валидно обвързва страните по договора и претенцията за плащането й се явява доказана по своето основание.
Неоснователни са възраженията на ответника за това, че въвеждането на сградата в ескплоатация се дължи на липсата на съдействие от страна на ищеца. На първо място е важно да се посочи, че уговорената неустойка е за неизпълнение на задължението за довършване на описаните обекти в посочения срок, каквото несъмнено е налице. Съдът кредитира като пълно и обективно изготвено основното заключение на приетата комплексна съдебно-техническа експертиза на вещите лица М. и И.. От същото са установени по несъмнен начин редица несъответствия с предвиденото в приложение № 1 към споразумението, относно степента на завършеност на обектите. Това само по себе си е достатъчно основание за ангажиране отговорността на изпълнителя. Без значение е чия собственост са недовършените три апартамента А31, А 32 и А33, за които липсват вътрешни стълбища, след като асансьорът не е монтиран, част от инсталациите са изградени напълно само на етаж 1 и 2 и всичко това преценено комплексно съставлява пречка за въвеждане на сградата в експлоатация.
На следващо място - по отношение на изградената външна ВиК инсталация и отклонението от проекта, съставляващи друг съществен проблем при въвеждане на сградите в експлоатация. За отвеждането на отпадните води Домус Екстра ЕООД е получило съгласие с декларация от собственика Т.Й.още през 2008 г., което се установява при изслушване на вещите лица в съдебно заседание. Впоследствие, като инвеститор в обекта дружеството е разполагало с възможността да се снабди с необходимата информация относно изпълнените до момента СМР, както и относно съществуващите отклонения от проекта. Поемайки задължението да довърши и въведе в експлоатация сградите изпълнителят следва да положи дължимата грижа за установяване на всички необходими действия, които предстои да бъдат извършени. Включването към проектна канализация, която и до сега не е изградена, е било предвидено още към датата на проектиране на сградите. Това е видно от представените скица-ситуация и заключението на вещото лице Д., което също се кредитира от съда. Затова не може да се приеме, че ответникът не е знаел за начина на свързване на външната ВиК при подписване на споразумението, само защото е било изпълнено от Бургстрой ООД, в качеството му на строител към момента на изграждането/свързването. Също така фактът, че в приложение № 1 към споразумението от 19.02.2016г. не е изрично превдивено проектирането и изграждането на външна ВиК мрежа, не освобождава от отговорност изпълнителя, който се е съгласил да изпълни всички изискуеми от закона СМР за въвеждането на сградата в експлоатация и то в определен срок. В подписаното от дружеството споразумение не е предвидена отговорност за вреди от некачествено изпълнени СМР или такива в отклонение от проекта, до момента на сключване на споразумението. Същите подлежат на установяване и доказване по общия ред и не са поставени във връзка с отговорността на ответника за забавата в изпълнението, обезпечена с неустоечната клауза.
По делото също така не е доказано съществуването на непреодолима пречка за въвеждането на сградата в експлоатация, респ. за изпълнение на задълженията, която да изключва отговорността на ответника. Напротив, в своите заключения и в съдебно заседание вещите лица посочват необходимостта от ново проектиране и съгласуване на за част ВиК, което би могло да бъде изпълнено в срока на споразумението. Въпросът относно външната ВиК инсталация е бил повдигнат едва в края на уговорения срок през 2018г. и до подаване на исковата молба – 03.04.2020 г. не са предприети никакви действия в тази връзка. Затова не може да се приеме, че е налице обективна пречка, която води до отпадане на отговорността на ответника.
По изложените съображения претенцията следва да бъде уважена в пълния заявен размер от 200 000 лв.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на сумата от 7874 лв. - направените от ищеца разноски за заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съобразно представения списък, както и сумата от 6400 лв. - разноски направени в производството по ч.гр.д. № 957/2019 г. на РС-Несебър.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ДОМУС ЕКСТРА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свети Влас, п.к. 8256, бул./ул. ул. Родопи № 18, представлявано от управителя Аудрюс Скарджюс, че в полза на „БУРГСТРОЙ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Бургас, п.к. 8000, ж.к. Лазур, бл. 97, ет. 1, представлявано от управителя Александър Иванов Спасов, съществува вземане в размер на сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева) – неустойка за забава дължима съгласно т.5.1 от споразумение от 19.02.2016 год. и приложение № 1 към него, ведно със законната лихва от 09.10.2019 год., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 957/2019 год. по описа на РС Несебър.
ОСЪЖДА „ДОМУС ЕКСТРА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свети Влас, п.к. 8256, бул./ул. ул. Родопи № 18, представлявано от управителя Аудрюс Скарджюс, да заплати на „БУРГСТРОЙ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Бургас, п.к. 8000, ж.к. Лазур, бл. 97, ет. 1, представлявано от управителя Александър Иванов Спасов, сумата от общо 7874 лв. (седем хиляди осемстотин седемдесет и четири лева) – разноски по делото, както и сумата от 6400 лв. (шест хиляди и четиристотин лева) – разноски по ч.гр.д.№ 957/2019 год. по описа на РС - Несебър.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: