гр.
Варна, 09.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на
двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: М.
НЕДЕВА
Д. МАРКОВА
при участието на секретаря Е. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А.
Братанова в. т. д. № 514/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
от ГПК.
С решение № 358/25.04.2019 год., постановено по по т.д.№ 1073/18 год. ВОС е
ОСЪДИЛ ЗАД „ОЗК-Застраховане ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“
№ 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Л.,
ЕГН: **********,***, сумата 55 000 лева /петдесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди
вследствие настъпило на 21.05.2016 год. ПТП, в гр.Варна при управление на
автобус марка „Мерцедес О 405 Н“, с рег. № В хххх КА, собственост на „Делтакар“
ООД, гр.Варна, управляван от А. Б. А. по линия № 26-28 и обхванат от действието
на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска
отговорност», сключена с ЗАД „ОЗК-Застраховане ” АД, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба /09.07.2018 год./ до окончателното й
изплащане, както и сумата от
11 918.30 лева /единадесет хиляди деветстотин и осемнадесет лева и
тридесет ст./, представляваща обезщетение за забава от датата на увреждането
21.05.2016 год. до датата на исковата
молба, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ
/ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над 55 000 лева до предявения размер от 70 000
лева и иска за обезщетение за забава от датата на увреждането 21.05.2016 год.
до датата на исковата молба за горницата над присъдените 11 918.30 лева до
претендираните 15 197 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от В.Н.Л., ЕГН: **********,***, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“,
ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.5, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата имуществени вреди, съставляващи заплатено на 20.04.2018 год. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в качеството й на частен
обвинител по НОХД № 1723/2018 год., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба /09.07.2018 год./ до окончателното й изплащане.
Производството е образувано по
въззивни жалби на В.Н.Л. и ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД против решение №
358/25.04.2019 год., постановено по по
т.д.№ 1073/18 год. по описа на ОС – Варна, съответно в отхвърлителната и
осъдителна част.
Предявената въззивна жалба на В.Н.Л.
обективира твърдения за неправилно определяне на размера на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД, вкл. и действащите лимити на застрахователно обезщетяване. Ищцата е
получила множество увреждания с дълъг възстановителен период. Ищцата има право
на възмездяване и по отношение сторените разноски във връзка с реализиране на
наказателната отговорност на ответника и установяване на пасивната му
легитимация.
Основателността на въззивната жалба
се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.
Предявената въззивна жалба от ЗАД
„ОЗК – Застраховане” АД обективира доводи за неправилно определяне на размера
на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Оспорва се извода на съда, че ПТП е
рефлектирало върху обичайния живот на ищцата, вкл. че болките и страданията се
търпят и до днес. Оспорват се и изводите за понесени психиатрични болки и
страдания. Поддържат се доводи за неадекватно лечение и психотерапия, които са
удължили периода на дискомфорт. Осъщественият сблъсък не може да причини
съществени поражения на физическата цялост
на пътниците, вкл. и на ищцата. Страната поддържа и неправилно присъждане
на обезщетението по чл. 86 ЗЗД, считано от 21.05.2016 год. Ищцата не е
уведомявала застрахователя за обезщетителни претенции.
Основателността на въззивната жалба
се оспорва в писмен отговор на насрещната страна - ищец.
Настоящият съдебен състав намира, че
въззивните жалби са редовни, подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни
страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално
допустими.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл. 226 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г отм.),
вр. § 22 от ПЗРКЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, вр. чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С протоколно определение № 254 от
10.05.2018 год. Варненски районен съд одобрил споразумение, по силата на което А.
Б. А. като водач на пътнически автобус „Мерцедес О 405 Н“, с рег.№ В хххх КА
бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, буква
„а“, пр. 1 и 2, ал. 1, б. „б“ , пр. 1 и 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, с което
причинил на В.Н.Л. две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лява
ладиевидна кост, обусловило трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за период не по-малък от три месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес, счупване на външния малеол на дясната подбедрица,
обусловило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за период не по-малък от три месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес. На основание
чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в
сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. На посоченото основание съдът
не разглежда по същество доводите във въззивната жалба за механизъм на ПТП,
настъпил поради временно неразположение на водача. Сочените доводи са твърдения
за липса на виновно поведение на водача, изследването на които е недопустимо с
оглед разпоредбана на 300 ГПК и чл.383 НПК.
С оглед на изложеното съдът приема
за установено наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и
вина. Страните не оспорват и наличието на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност”, възникнало по време на действие на отменения КЗ.
Оспорването на причинната връзка
между ПТП и уврежданията на ищцата е осъществено бланкетно от въззивника –
застраховател.
По размера на неимуществените вреди
Съобразно изслушаната и неоспорена
от страните медицинска експертиза, ищцата е получила травматичен оток в лява
слепоочна област, контузия на лявата гръдна половина, счупване на лява
ладиевидна кост, счупване на външния малеол на дясната подбедрица,
кръвонасядания и ожулване в областта на долните крайници. Излага се, че счупването на лява ладиевидна кост и на
външния малеол на дясната подбедрица са обусловили трайно затруднение в
движението на левия горен крайник, съответно десния долен крайник за период не
по-малък от три месеца. По отношение на останалите травматични увреждания
вещото лице сочи, че са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, оплакванията при които
отшумяват в рамките на около три седмици. Според изложеното от вещото лице, към
настоящия момент не се наблюдава дефицит във функциите. Ищцата се придвижва без
помощни средства. Функцията на захвата на горните крайници е запазена.
Съобразно заключението
на СПЕ ищцата се намира в състояние на посттравматично стресово разстройство,
което е придобило хроничен характер, като с оглед напредналата й възраст и
застоен мисловен процес възстановяване на психичното й състояние преди ПТП не
би могло да се очаква. Ищцата е развила депресивен и фобиен синдром. В устните
си обяснения вещото лице повторно изразява съмнение относно прогнозите за
психично възстановяване на ищцата, дори и при проведено лечение. Последното би
довело единствено до смекчаване, но не и до пълно отзвучаване на симптомите.
Съобразно показанията на св.Г.Калчева
/приятелка на ищцата/ свидетелката полагала грижи за пострадалата в дома си,
поради невъзможност да се обслужва сама. Гипсът й бил свален след 35-тия ден,
като продължила да се грижи за нея още 15-20 дни след това. Ищцата проходила с
проходилка, после с патерици. По принцип била левичарка и счупването на лява
ръка създавало допълнителни затруднения. Изпитвала непрестанен страх от качване
в автобус. Ищацата била дейна и енергична преди инцидента – отглеждала като
хоби зеленчукова градина, работела.
Показанията на св.
Св.Лапаков /син на ищцата/, кредитирани при условията на чл. 172 ГПК,
потвърждават събраните гласни доказателства по отношение състоянието на ищцата
преди инцидента, начина на възстановяване, психическото състояние понастоящем и
промените в ежедневието й.
Поначало,
причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат
възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази
заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера
и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва
да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. Преценката за размер на обезщетението по
чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно
убеждение, при съобразяване на възрастта на пострадалия към момента на настъпване
на вредите, вид и брой на получените телесни увреждания, интензитет и
продължителност на претърпените болки, страдания и неудобства по повод на
травмите, продължителност и особености на оздравителния процес, отражение на
инцидента върху психоемоционалната сфера на пострадалия и др. Изброяването не е
изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни
относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите
от него. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и
съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението – настъпилото ПТП. Принципът за справедливост
изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания.
От съвкупната преценка на събраните
гласни, писмени и експертни доказателства, неоспорени от страните, се
установява, че пострадалата била на 76 год. към датата на инцидента. Била дейна,
жизнена и работоспособна. Вследствие на
ПТП ищцата получила две средни телесни повреди, които макар и неналагащи
оперативна интервенция са наложили обездвижване и зависимост от чужди грижи.
Ищцата е променена, с изразен депресивен и фобиен синдром, прогнозите за
възстановяване от който са неблагоприятни.
С оглед претърпените телесни повреди
в горен и долен крайник, тежкия възстановителен период, придружен със
зависимост от чужди грижи и психичните промени, определеното обезщетение в
размер на 55 000 лева отговаря на изискванията за справедливост. Липсват
предпоставки за неговото намаляване, при отчитане на неблагоприятните прогнози
за психическо възстановяване. Същевременно, съдът отчита, че съобразно заключението
на СМЕ, ищцата понастоящем е възстановена физически и няма отклонения в
двигателната активност. На посоченото основание доводите за увеличаване на
определеното обезщетение са неоснователни.
Определеният размер от 55 000
лева съдът намира за съобразен с нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди за процесния период. Лимитите на застрахователно покритие
са само помощно средство за определяне на обществено-икономическата конюнктура
и нямат самостоятелно и определящо значение при определянето на размера на
дължимото обезщетение.
По иска за възмездяване на
имуществени вреди: Претендират се вреди в общ размер на 600 лева, представляващи заплатен хонорар на
процесуалния представител на ищцата за осъществено представителство в
досъдебното и съдебното производство, за които е приложен Договор за правна
защита от 20.04.2018 год. Съобразно
разпоредбата на чл. 268, т.10 КЗ /отм./ застрахователят не заплаща съдебни
разноски, освен сторените по дела, водени срещу застрахования за установяване
на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса /чл.223, ал.4 КЗ
/отм./. Предвидените изключения подлежат на стриктно, а не на разширително
тълкуване. Видно от приложеното наказателно дело в проведеното наказателно
производство не е бил приет и разгледан граждански иск срещу виновния водач, а
производството е завършило с одобряване на споразумение. Правилни са изводите
на първостепенния съд, че претенцията не попада в обхвата на изключенията по
чл. 268, т.10 ТЗ /отм./ и следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Основателността на
главния иск за неимуществени вреди обуславя основателност и на акцесорната
претенция чл. 86 ЗЗД. При режима на отменения КЗ върху обезщетението се дължи законната
лихва от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в
забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността
на застрахователя срещу риска "ГО" е във функционална зависимост от отговорността
на делинквента.
Разноски: Съобразно
изхода от спора и неоснователността на въззивните жалби, не се присъждат
съдебни разноски и същите остават за сметка на сторилата ги страна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 358/25.04.2019 год., постановено по т.д.№
1073/18 год. по описа на ОС – Варна.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.