№ 556
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221100601880 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда от 11.02.2022г.постановена по н. ч. х. д. №2478/2020 год. Софийски
районен съд, НК, 100 с – в е признал подсъдимата Д. С. Д. за невиновна в извършване на
престъпления по чл.146 ал.1 от НК и такова по чл.147 ал.1 пр.1 от НК,поради което я е
оправдал по повдигнатите за това обвинения.
Против присъдата,в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към
нея от тъжителката.С жалбата се оспорва правилността на съдебния акт ,като се прави
искане за неговата отмяна и постановяване на нова- осъдителна присъда спрямо
подсъдимата.
В съдебно заседание,повереникът на тъжителката поддържа жалбата си и изложените
доводи в нея.
Защитникът на подсъдимата счита ,че атакуваната присъда е правилна и следва да
бъде потвърдена.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт ,
намира за установено следното:
За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
писмени и гласни доказателства,въз основа на които е приел от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д. С. Д. с ЕГН ********** е родена на **** година в с. Доброплодно,
обл. Варна, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, със средно образование,
пенсионерка.
1
Същата живее на адрес: гр. София, жк. ****. Разполага с добри характеристични
данни.Не е осъждана.
Към 2019г. нейни съседки били тъжителката В. К., която живеела в апартамента, над
този на подсъдимата, и свидетелката З.А., която живеела на първия етаж в същия вход и
блок. В. К. работела като стоматолог и свидетелката А. й била пациент.
През лятото на 2019г. отношенията между Д. Д. и В. К. били влошени. В. К. се
оплаквала на свид. А., че има проблеми с Д..
Един ден на неустановена дата в периода от 01 до 05 юли 2019г., докато свид. А.
седяла на пейка пред входа си заедно с други две жени /към настоящия момент вече
починали/, се появила подсъдимата Д. Д. и се оплакала, че вече не издържа, тъй като всяка
вечер в апартамента над нейния имало дандании и веселби, тропало се някъде до към 1-2
часа през нощта, ставали оргии и след това се викали таксита, за да се извозват и смеховете
продължавали по стълбите до долу. Казала пред трите жени „В. е *****”. Впоследствие
З.А. предала на В. К. това, което е чула от подсъдимата този ден по неин адрес.Тъжителката
останала силно разстроена от чутото,поради което подала сигнал в 08 РУ-СДВР. След
извършване на предварителна проверка, прокурор при СРП отказал да образува досъдебно
производство. Това постановление било обжалвано и било потвърдено от СГП.
При така установената фактическа обстановка първата инстанция е приела, че
авторството на деянията по чл.146 ал.1 и по чл.147 от НК не е доказано по несъмнен
начин,поради което подсъдимата Д. е призната за невиновна по повдигнатите й за това
обвинения с тъжбата.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на районния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства.
Основният спорен въпрос – дали подсъдимата е извършила престъпленията, описани
в депозираната тъжба пред СРС е намерил своето правилно разрешение в мотивите на
обжалваната присъда.
Съдът от първа инстанция е изградил своите фактически изводи на базата на
показанията на единственият свидетел-очевидец на твърдяното процесно
деяние/квалифицирано като престъпление по чл.147 от НК/- св.З.А..В хода на съдебното
следствие пред първия съд ,последната е изложила в подробен разказ възприятията си от
процесния разговор с подсъдимата ,в който основна тема е била тъжителката.В показанията
си св.А. твърди,че подсъдимата се е оплакала от постоянните веселби в дома на тъжителката
,които продължавали до късно след полунощ,описала ги е като оргии,като е посочила ,че „В.
е *****“.В показанията на тази свидетелка, не се споменават инкриминираните в тъжбата
изрази“кани млади момичета в апартамента си и ги развращава,,мърсува с тях,развращава не
само млади момичета , а всичко ,до което се добере“.
Обосновано първия съд се е доверил на изложеното от свидетелката,като е приел ,че
същото отговаря на обективната действителност и липсват основания да се приеме ,че
показанията й са лишени от достоверност.Отсъствието на основания за тенденциозност и
необективност в показанията на св.А., подкрепя решаващия извод на СРС за кредитирането
им.Важно е да се отбележи ,безпристрастността на тази свидетелка ,тъй като същата не
поддържа близки отношения с някоя от страните,поради което доверието в показанията й е
оправдано.Фактът ,че същите не обслужват обвинителната теза не е достатъчен,за да бъдат
игнорирани при формирането на фактически изводи.
2
Обосновано,първият съд е приел ,че показанията на вторият разпитан свидетел по
делото-св.А. не могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда ,доколкото тази
свидетелка не е очевидец на процесния разговор/предмет на престъплението по чл.147 от
НК /, а е научила за съдържанието му от тъжителката,която също не е пряк очевидец.
Т.е.налице е ефекта на предаване на информация от ухо на ухо,което внася основателно
съмнение за действителното съдържание на изразите,употребени от подсъдимата.А. не е
очевидец и на разговора между подсъдимата и тъжителката,по време на който първата е
нарекла втората „“Простакеса“.За него също е научила от тъжителката,която в конкретното
наказателното производството не е обективен източник на информация,с оглед
процесуалното си качество.
Безспорно се установява,че подсъдимата е нарекла тъжителката „*****“,израз който
обаче не е инкриминиран в тъжбата,поради което обсъждането му е
безпредметно.Аналогичен е и случаят с твърдението,че в дома й „ставали оргии“,което също
не е инкриминирано, а в същото време не е й тъждествено,дори смислово сходно с
посочените в тъжбата изрази.Това е така,тъй като не става ясно ,дали смисълът е ,че
тъжителката е участник в оргии или предоставя жилището си за такива.
По отношение на останалите епитети и изрази,посочени в тъжбата,въззивния съд се
съгласява с доводите на първия съд ,че са недоказани по изискуемия от закона начин.Това е
така,тъй като освен показанията на двете свидетелки,посочени по –горе,в хода на съдебното
следствие не са събрани други доказателства ,подкрепящи описаното в тъжбата ,касателно и
двете деяния,които са инкриминирани.В този смисъл ,първия съд обосновано е оневинил
подсъдимото лице,с всички произтичащи от това последици.
Липсват основания за ревизия на обжалвания съдебен акт ,поради което същия следва
да бъде потвърден.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост ,
въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на
основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.02.2022г. постановена по н. ч. х. д. № 2478/2020 год. на
Софийски районен съд, Наказателна колегия, 100 с – в
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4