Решение по дело №190/2022 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 102
Дата: 22 ноември 2022 г.
Съдия: Люлин Венелинов Лозанов
Дело: 20221300600190
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 19 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Видин, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Т. И.
Членове:Л. В. Л.

В. Д. С.
при участието на секретаря Н. ЦВ. К.
като разгледа докладваното от Л.В. Л. Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20221300600190 по описа за 2022 година
С присъда № 239/22.06.2022г. по НЧХД № 372/2021г., по описа на Районен съд Видин,
подсъдимата: Р. Г. Н. с ЕГН **********, е призната за ВИНОВНА, в това че на 23.03.2021г.
около 11:00 ч. в гр. Видин, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез нанасяне на удари с ръце по
главата и тялото, и дърпане за ръцете, е причинила на Д. Н. П. с ЕГН: ********** от гр.
Видин, общ. Видин, обл. Видин, ж.к. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, охлузване на дясна
предмишница по вътрешната повърхност и хематом на лява мишница с диаметър 5 см,
представлящи лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 78а от НК,
подсъдимата Р. Н. е освободена от наказателна отговорност като е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева; М. И. Н. с ЕГН **********, е
призната за ВИНОВНА, в това че на 23.03.2021г. около 11:00 ч. в гр. Видин, ж.к. „*“, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. *, чрез нанасяне на удари с ръце по главата и тялото, и дърпане за ръцете, е
причинила на Д. Н. П. с ЕГН: ********** от гр. Видин, общ. Видин, обл. Видин, ж.к. „*“ №
*, вх. *, ет. *, ап. *, охлузване на дясна предмишница по вътрешната повърхност и хематом
на лява мишница с диаметър 5 см, представлящи лека телесна повреда, изразяваща се в
болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за
което и на основание чл. 78а от НК, подсъдимата М. Н. е освободена от наказателна
отговорност като ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Подсъдимите Р. Г. Н. и М. И. Н., са осъдени да заплатят солидарно на Д. Н. П.
сумата от 200 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в
резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането -
23.03.2021г. до окончателното издължаване, направените по делото разноски от
тъжителката, както и ДТ върху уважената част на гражданския иск..
1
Гражданския иск в останалата му част до пълния му размер от 1 000 лева е
отхвърлен.
Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимите Р. Н. и М. Н., чрез
защитника им адвокат Г. Г.. В жалбата се развиват съображения, че присъдата е
необоснована и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е
завишено. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимите да бъдат признати за невинни
по повдигнатото им обвинение, като се отхвърли гражданския иск.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314, ал.1 от
НПК, намира, че жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по
делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за
установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от
съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. С оглед установената фактическа обстановка, ВРС правилно е
приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянието на подсъдимите по цитирания
по – горе текст от НК, правилно е индивидуализирал наложените санкции и е уважил
гражданския иск в справедлив размер.
Безспорно е установено по делото, че подсъдимите Р. Г. Н. и М. И. Н. /майка и
дъщеря/ на 23.03.2021г. около 11:00 ч. в гр. Видин, ж.к. *“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез
нанасяне на удари с ръце по главата и тялото, и дърпане за ръцете, са причинили на Д. Н. П.
с ЕГН: ********** от гр. Видин, общ. Видин, обл. Видин, ж.к. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. *,
охлузване на дясна предмишница по вътрешната повърхност и хематом на лява мишница с
диаметър 5 см. Подсъдимите, съседи на тъжителката, са действали провокирани от
обстоятелството, че П. била пуснала силна музика, нарушаваща спокойствието им. Побоя
подсъдимите са нанесли в дома на тъжителката, в присъствието на двете ѝ малолетни деца.
Горната фактическа обстановка се установява от следните доказателства:
свидетелските показания на З.В. П., В. З. В. /пряк свидетел/ и А. С. Б.; медицинско
свидетелство № 204/25.03.2021г., издадено от МЦ „Св.Петка“ ЕООД Видин; съдебно –
медицинската експертиза по писмени данни № 37/2021г.; писмо № 2/04.01.2022г. от РЦ 112
Монтана. Няма противоречие между горните доказателства. Гласните кореспондират с
писмените и помежду си поради което правилно са кредитирани от ВРС.
Обясненията на всяка от подсъдимите, че само М. е ходила до апартамента на
тъжителката и че никоя от тях не я е удряла, следва да се преценят изключително като
средство за защита, тъй като напълно противоречат с останалите доказателства по делото.
С оглед установената фактическа обстановка, деянието на всяка от двете
подсъдимите е съставомерно от обективна и субективна страна по чл. 130, ал.2 от НК. Двете
подсъдими са действали в съучастие, като съизвършители. Макар това обстоятелство да не е
взето предвид при квалификацията на деянието от първоинстанционния съд, въззивния съд,
няма правомощия да коригира пропуска, с оглед правилото „reformatio in peus“, във
въззивното производство, образувано само по жалба на подсъдимите. Това е така, тъй като
2
съучастието, като задружна престъпна дейност, следва да се отчете като престъпление с по-
висока степен на обществена опасност, което не е в полза на жалбоподателите. В същата
насока, ВОС не следва да обсъжда и приложение на първата алинея на чл.130 от НК, с оглед
доказателствата за причинените контузии и съобразно Постановление № 3 от 27.IX.1979 г.,
Пленум на ВС /относно разграничението между лека телесна повреда по ал.1 и ал.2 на
чл.130 от НК/.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на подсъдимите. От доказателствата по
делото, безспорно са установени обстоятелствата визирани в горната фактическа
обстановка. В частност, установено е авторството на деянието, от страна на двете
подсъдими. В тази насока са свидетелските показания на Валентин Звездомиров Войчев- син
на пострадалата. Детето- пряк очевидец е разпитано при стриктно съблюдаване
изискванията по НПК. Показанията му напълно кореспондират с останалите доказателства
по делото. Видно от заключението на СМЕ, описаните травматични увреждания
/констатирани по ръцете на потърпевшата/ се дължат на удари от или върху тъп, твърд
предмет или стискане с такъв и отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени в
делото. Уврежданията преминават за около седмица и половина. В с.з. ВЛ д-р И.а е
потвърдила, че охлузването е причинено от стискане и дърпане, а хематомът- от удар. В
случая няма разминаване с посоченото в тъжбата, че подсъдимите са били П. по главата и
тялото, и я дърпали за ръцете, в която насока аргументите на защитата от с.з. за
противоречие, са неоснователни. Ръцете са част от тялото на човека, а наличието на следи от
контузии само по тях, не изключва обстоятелството, че подсъдимите са удряли тъжителката
с ръце и по тялото и главата. Както беше посочено по- горе, събраните по делото
доказателства си кореспондират и потвърждават фактическата обстановка. Свидетелят
Валентин Войчев е пряк очевидец на побоя, нанесен от подсъдимите на майка му и го е
разказал пред съда. Обаждането на тъжителката на телефон 112 е удостоверено с
цитираното по-горе писмо от РЦ 112 Монтана. Факта на обаждането от тъжителката и
времето когато това е сторено /посочени в писмото/ напълно съвпадат с визираното в
тъжбата в тази насока. Свидетелят З.В. П., съпруг на тъжителката, е пристигнал в дома си,
заедно с полицаите, скоро след инцидента, и е посочил, че заварил жена си уплашена и със
следи по нея от побой. Медицинското свидетелство № 204/25.03.2021г., от МЦ „Св.Петка“
ЕООД Видин е издадено на втория ден след случая, т.е. скоро след инцидента.
Свидетелката А. С. Б., на процесната дата и място, чула силна музика от апартамента
на тъжителката, впоследствие чула караница, на което първоначално не обърнала внимание,
след това погледнала през шпионката и видяла само подсъдимата М. Н. на вратата на
тъжителката П., вратата на последната се затворила и М. се прибрала в апартамента си.
Видно е, че свидетелката потвърждава обстановката, респ. силната музика в апартамента на
тъжителката и възникналия скандал. Обстоятелството, че свидетелката видяла в края на
случилото се само подсъдимата М. на вратата на тъжителката, не изключва стореното преди
това от двете подсъдими в процесния апартамент.
Правилно ВРС е приложил чл.78а от НК, като е освободил подсъдимите от
3
наказателна отговорност и е наложил на всяка от тях административно наказание „глоба” в
минимален размер и ВОС няма основание за корекция.
Относно уважения размер на гражданския иск, ВРС е съобразил степента и
спецификата на увреждането, което отшумява за около 10 дена. При това положение и
съобразно чл.52 от ЗЗД, сумата от 200 лева е справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
Предвид горните съображения, оплакванията в жалбата са неоснователни.
Присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена.
Предвид горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 239/22.06.2022г. по НЧХД № 372/2021г., по описа на Районен
съд Видин.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4