№ 2685
гр. Бургас, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120104373 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от М. М. Ч., ЕГН:
**********, с адрес: *, чрез адв. К. К. - САК, с адрес за призоваване: *, срещу „В.Л.В.К“,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В.Д.К., с
която се претендира от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 933 лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 01.05.2024г. – 31.05.2024г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са писмени доказателства.
Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен трудов договор на
25.06.2010г., по силата, на който ищецът е назначен на длъжност „*“, като всички основни
задължения и отговорности на служителя са описани в длъжностна характеристика към
трудовия договор.
Сочи се, че страните са се договорили, че за извършената работа, работодателят дължи на
служителя основно месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лева, платимо до 25-то
число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, както и че служителят ще получава
допълнително възнаграждение за трудов стаж, възлизащо на 0,6 % от трудовото
възнаграждение за всяка прослужена година.
Твърди се, че трудовото възнаграждение на ищеца е изменяно няколко пъти като след
последното изменение от 29.12.2023г. същото е в размер на 933 лв., платимо до 25-то число
на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
Твърди се, че ищецът е полагал труд в периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., като е
изпълнявал стриктно възложената му работа, но не е получил дължимото му месечно
1
трудово възнаграждение в размер на 933 лева нито в уговорения между страните срок (най-
късно до 25.06.2024г.), нито до датата на предявяване на иска.
Твърди се, че опитите за осъществяване на комуникация с управителя на ответното
дружество останали безрезултатни.
Така предявеният иск е с правно основание чл.128, ал.1, т.2 от КТ, като същият е
допустим.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез
адв. Н. – БАК, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че в ответното дружество са назначени значителен брой работници, а
дейностите по оформяне на трудовите договори, декларирането им в НАП, изготвяне на
ведомости за работни заплати, както и всички други счетоводно-административни функции,
са възложени на счетоводна кантора „ДФК А.“ ЕООД, с която за процесния период е имало
договор за счетоводно обслужване. Твърди се, че през месец май 2024 г. са били проведени
процесуално-следствени действия по досъдебно производство, при което от офисите на това
дружество са иззети счетоводни документи и компютърни системи, измежду които и
счетоводните архиви на ответника, включително и всички трудови досиета. Сочи се, че на
иззетите компютърни системи е софтуерният продукт, с който се обработват счетоводните
документи на дружеството. Поради това заявява невъзможност да провери дали
действително ищецът е бил назначен в ответното дружество, на каква длъжност и на каква
заплата.
Оспорват се като неистински следните приложени към исковата молба писмени
доказателства: Трудов договор № 18/25.06.2010 г., Длъжностна характеристика към същия,
Допълнително споразумение № 1-18, Допълнително споразумение № 2-18 от 30.12.2011 г.,
Допълнително споразумение № 2-18 от 30.12.2012 г., Допълнително споразумение № 3-18 от
29.12.2013 г., Допълнително споразумение № 3-18 от 30.12.2014 г., Заповед № 1 от
31.12.2018 г., Допълнително споразумение № 4-18 от 30.12.2019 г., Допълнително
споразумение № 4-18 от 31.03.2022 г., Допълнително споразумение № 5-18 и Допълнително
споразумение № 6-18, с твърдения, че подписите, положени в тях не са на сочените лица.
Иска се да бъде задължен ищецът да ги представи в оригинал, след което да бъде открито
производство по чл.193 от ГПК.
На следващо място, се оспорва дължимостта на процесните суми с твърдения за
извършено плащане, като се сочи, че за въпросния месец това е било сторено в брой.
Претендира се отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски.
В съдебното заседание, ищцата не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа
иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание, ответното дружество, се представлява от адв. Н., който оспорва
иска и моли за отхвърлянето му.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени от ищеца заверени преписи на трудовия договор от
25.06.2010г., сключен между него и ответното дружество, допълнителните споразумения към
трудовия договор, последното, от които от 29.12.2023г., касаещо трудовото възнаграждение,
2
както и длъжностната характеристика. В последното допълнително споразумение към
трудовия договор договора страните са уговорили месечно възнаграждение в размер на 933
лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.Ц. - служител
съм на „ДФК А.“ ЕООД, представляващо счетоводна фирма, която е обслужвала ответното
дружество. Свидетелката сочи, че работи като счетоводител, обработва заплатите на
служителите. Свидетелката заявява още, че отпуските и болничните на служителите
минавали през нея, тя ги администрирала. Твърди, че за периода 01 – 31.05.2024 г., ищецът
не е имал отпуск и не е представял болничен лист, както и че не й е известно да е отсъствал
от работа. Цанова твърди, че знае за изземване и претърсване в офиса на ответника, но не е
имала достъп до протоколи. Сочи, че работното й място е в офиса на фирмата, а не в този на
ответника. Свидетелката сочи, че не е виждала трудовия договор на ищеца, но знае, че
възнаграждението му е в приблизителен размер от 933 лв.
Изискана е от третите лица НОИ и НАП информация касаеща трудовото
правоотношение на ищеца и дължимите и заплатени осигурителни вноски.
Исканата информация е постъпила и видно от нея, в исковия период страните са се
намирали в трудово правоотношение, като трудовият договор е прекратен на 31.05.2024г.
Няма данни за размера на трудовото възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните материални предпоставки
(юридически факти): наличие на валидно трудово правоотношение между страните за
исковия период; че е престирал в полза на ответника работна сила за исковия период, за
което да му се дължи от ответника трудово възнаграждение в претендирания размер.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, наличието на
всички необходими за уважаване на иска предпоставки - наличието на трудово
правоотношение между страните за посочения период, както и обстоятелството, че ищецът е
престирал труда си в полза на ответното дружество.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това
е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и
използвана от него работна сила на работника или служителя. В случая се установи, че
ищецът е полагал труд и през месец май 2024 г., но не се установи работодателят да му е
заплатил за това уговореното брутно трудово възнаграждение в размер на 933 лв., нито в
срока по чл. 270, ал. 2 от КТ, нито към настоящия момент. От ответното дружество не са
ангажирани никакви доказателства да е заплатил дължимото на ищеца трудово
възнаграждение.
Ето защо искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Направеното възражение за прекомерност на размера на претендираното месечно
трудово възнаграждение, поради необходимост от приспадане удръжките извършвани при
3
работодателя, съдът намира за неоснователно, поради това че дължимите удръжки за ДДФЛ,
ДОО, ЗО, следва да се извършат от работодателя към момента на фактическото изплащане
на възнагражденията и оттам на работника се дължи възнаграждение съобразно брутното
трудово такова, а работодателят е лицето, което при изплащането му следва да изчисли и
преведе съответните суми. Следва да се отбележи и обстоятелството, че заявената от ищеца
претенция касае плащане на брутно трудово възнаграждение.
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът. Искане за присъждането им е
направено своевременно и са ангажирани доказателства за реалното им извършване.
Направените от ищеца съдебно-деловодни разноски са в общ размер от 500 лв. – адвокатски
хонорар, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в
полза на съда.
В случая, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК такси и разноски по
производството на делата не се внасят от ищците - работници, какъвто е и настоящия
случай. Дължимата държавна такса е в размер на 50 лева, която следва да бъде внесена от
ответника в полза на Районен съд – Бургас.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.Л.В.К“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя В.Д.К., да заплати на М. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 933 лв.,
представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за положения от него
труд през месец май 2024 г., съгласно сключен между страните трудов договор №18 от
25.06.2010 г. и допълнително споразумение №6-18 от 29.12.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „В.Л.В.К“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя В.Д.К., да заплати на М. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 500 лева,
представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски – адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „В.Л.В.К“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя В.Д.К., да заплати на Районен съд – Бургас сумата от 50 лева, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
деня, в който е посочено, че ще бъде обявено – 13.12.2024г., за което страните са уведомени с
протоколно определение от 29.11.2024г.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5