М О Т И В И

към Присъда № 22 от 17.07.2019 г., постановена по НЧХД № 69 по описа на Районен съд – Ботевград за 2018 г.

 

Производството по делото е образувано по тъжба на Г.И.И., с която е повдигнато обвинение срещу Х.Г.Х. *** за това, че същият на 10.08.2017 г., около 09.00 – 09.15 ч. в с. Т., в района на имотите на Д. Т., Г.И.И. и Х.Г.Х., нанесъл на Г.И.И. удар с прът в областта на гърба, от лявата страна, с което му причинил болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

В хода на съдебните прения частният тъжител и граждански ищец, чрез своя повереник, поддържа обвинението и намира същото за доказано. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да отложи по реда на чл. 66 от НК. По отношение на гражданския иск моли същият да бъде уважен изцяло в предявения размер.

Защитникът изразява становище, че процесното деяние представлява ответна реакция на същото по вид деяние, извършено непосредствено преди това от частния тъжител и граждански ищец спрямо подсъдимия. В този смисъл моли за прилагане института на реторсия.

Подсъдимият се придържа към изложеното от своя защитник. В последната си дума моли за прилагане на реторсия.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в своята съвкупност, намира за установено следното:

Подсъдимият Х.Г.Х. е роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, пенсионер, осъждан, с постоянен адрес:***6, ЕГН: **********.

На 09.08.2017 г. следобед тъжителят Г.И.И. дошъл до имота на подсъдимия Х.Г. *** и счупил циментовия кол на оградата. На следващата сутрин към 6:30 – 7.00 ч. св. Тошко Х., подс. Х.Х. и техен познат майстор възстановили оградата в предишния й вид, като отлели кофраж. Около 8:30 ч. се появили двама други майстори – свидетелите Николай Йорданов и Д. Маринов, които били изградили оградата на съседния имот с блокчета. Започнали да фугират отвън на тротоара. Св. Тошко Х. и неговият брат подс. Х.Х. се заели да прибират инструментите си, а майка им св. Евгения Георгиева им помагала и метяла.

Около 9.00 ч. тъжителят Г.И. пристигнал с джипа си, за да проследи как върви работният процес. По това време на границата между имотите стоял подс. Х.Х.. Тъжителят И. се опитал да измери оградата си с ролетка, взел клещи от майсторите и отрязал кофражната тел на отлетия от двамата братя рано сутринта кофраж. Подсъдимият Х.Х. и тъжителят Г.И. се скарали и започнали взаимно да си отправят ругатни. Подс. Х.Х. блъснал силно тъжителя Г.И., вследствие на което последният се ударил в оградата.   Тъжителят Г.И. ударил с юмрук в лицето подс. Х.Х.. В това време дошъл и бащата на тъжителя – св. Илия Г. с буса си, слязъл и започнал да дърпа сина си Г.И., който бил разярен. В това време подс. Х. се пресегнал през леко отворената порта, взел дървена тояга, подобна на дръжка на лопата, като с нея посегнал да удари тъжителя. Същият се навел, за да се предпази от удар по главата, при което подсъдимият го ударил с тоягата по гърба. В опита си да разтърве подсъдимия и тъжителя, св. Илия Г. бил повален на земята от подс. Х.Х. и счупил дясното си бедро, за което е налице влязло в сила Споразумение № 14/09.02.2018 г. по НОХД № 57/2018 г. по описа на РС – Ботевград. Тъжителят Г.И. обаче успял да издърпа тоягата от ръцете на подсъдимия и го ударил два пъти по гърба. Тъжителят Г.И. сложил дървения прът под мишницата си и се оправил към св. Тошко Х., но в този момент подсъдимият му извикал, че баща му е паднал. Тогава тъжителят Г.И., заедно със св. Николай Йорданов, помогнал на баща си св. Илия Г. да се качи в неговия джип и се отправили към „Бърза помощ“. Около час след инцидента подсъдимият посетил кафенето до болницата, където работела св. Цветинка Найденова. Лицето на подс. Х.Х. било зачервено. Обяснил на св. Найденова, че отива да си извади медицинско свидетелство, тъй като възникнал проблем с някакъв дувар, в връзка с което тъжителят Г.И. му нанесъл побой. Разказал, че по лицето е ударен с ръка, а иначе е удрян по гърба с прът. Вдигнал тениската си и свидетелката съзряла няколко белега по гърба му. Лицето му било зачервено, а окото подуто, но нямало кървене.

 

По доказателствата

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Илия Г., Николай Йорданов, Д. Марков, Евгения Георгиева и Тошко Х. (частично кредитирани), Цветинка Найденова, В.И., М.Н. и Ц.П.; заключението от СМЕ; както и писмените доказателства – Лист за преглед на пациент от 10.08.2017 г.; СМУ № 231.08/2017 г.; Медицинско свидетелство за пред съда от ЕТ „АСМП по хирургия д-р Петър Анастасов“ – гр. Ботевград, справка за съдимост на подсъдимия.

            Св. Илия Г., баща на частния тъжител, сочи, че на инкриминираната дата около 09.00 ч. сутринта отишъл в с. Т., където синът му Г.И. имал имот, за да види докъде е стигнал започнатият строеж на ограда. На мястото заварил двамата майстори – свидетелите Д. Марков и Николай Йорданов, които работели, както и сина си Г.И., който измервал с ролетка около оградата. В близост до тъжителя Г.И. стоял подсъдимият Х.Х. и неговият брат – св. Тошко Х.. Подсъдимият ругаел тъжителя и го блъснал силно, вследствие на което последният се ударил в оградата. В това време подс. Х. се пресегнал през леко отворената порта, взел дървена тояга, подобна на дръжка на лопата, като с нея посегнал да удари тъжителя. Същият се навел, за да се предпази от удар по главата, при което подсъдимият го ударил с тоягата през кръста. След това вдигнал дървения прът, готвейки се за втори удар, но св. Илия Г. се намесил и хванал тоягата. Подсъдимият Х. ударил и него, като го повалил на пътното платно. Тъжителят Г.И. и св. Николай Йорданов помогнали на св. Илия Г. да се изправи и го качили в намиращия се наблизо автомобил. Св. Илия Г. отрича частният тъжител и граждански ищец Г.И. да е удрял подсъдимия.

            Св. Николай Йорданов по сходен начин описва, че на процесната дата, той и другият майстор – св. Д. Марков, изграждали ограда в с. Т., общ. Ботевград, между имотите на тъжителя Г.И. и св. Д. Т.. Към 9.00 ч. тъжителят Г.И. пристигнал с джипа си, за да проследи как върви работният процес. По това време на границата между имотите стоял подс. Х.Х.. Тъжителят И. се опитал да измери оградата с ролетка, при което с подсъдимия „се сбутали“. Св. Йорданов пояснява, че под „сбутали“ има предвид, че подсъдимият е избутал тъжителя към оградата. След това взел тояга от двора с дължина около 170 – 180 см., с диаметър по – голям от този на пръстен, и ударил със същата тъжителя. В това време пристигнал баща му св. Илия Г., опитал се да предпази сина си, при което самият той също бил блъснат от подсъдимия. При удара св. Илия Г. паднал от тротоара на земята. Св. Николай Йорданов и тъжителят Г.И. му помогнали да се изправи и го натоварили в джипа на И.. Откарали св. Илия Г. в „Бърза помощ“. Св. Йорданов пояснява, че подсъдимият се готвел да нанесе и втори удар на тъжителя с дървения прът, но самият тъжител Г.И. го спрял, като успял да му отнеме тоягата. Заявява, че тъжителят не е нанасял удар на подсъдимия.

            В същата насока си и показанията на св. Д. Марков. Същият разяснява, че по време на инцидента, той и св. Николай Йорданов облицовали оградата между имотите на Г.И. и Д. Т. в с. Т.. Пристигайки на мястото, тъжителят Г.И. забелязал, че поставената от предната вечер ограда, през нощта е преместена, заедно с поставения кол, като е отлят бетон и по описания начин оградата навлязла в имота му. По този повод тъжителят направил някаква забележка на подсъдимия, последният извадил дървен кол от двора с дължина над метър и около 5 см. дебелина, ударил с него тъжителя по гърба. Посегнал да го удари и втори път, но баща му св. Илия Г. се намесил, за да го предпази. При тази намеса подс. Х.Х. бутнал св. Илия Г., същият паднал и се наложило да потърсят медицинска помощ. Свидетелят добавя, че не е видял майката на подсъдимия да присъства на инцидента, но предполага, че най – вероятно е била вътре в двора на дома си. Портата на двора била ламаринена и през нея нямало видимост, за да знае със сигурност.

            Съдът кредитира частично показанията на обсъдената по горе група гласни доказателствени средства, като взаимно подкрепящи се и кореспондиращи с останалите доказателства и доказателствени средства. Не бе дадена вяра на показанията на свидетелите Илия Г., Николай Йорданов и Д. Марков в частта, в която отричат, че тъжителят е нанесъл удари на подсъдимия, в каквато насока има обективни медицински писмени документи и в каквато насока е заключението по СМЕ. Наред с това не се кредитират показанията на св. Илия Г. и св. Д. Марков в частта, с която твърдят, че процесният дървен прът е бил отнет от подсъдимия лично от св. Илия Г.. В коментираната част показанията на двамата свидетели остават изолирани и противоречат на всички останали гласни доказателствени средства, включително на показанията на св. Николай Йорданов, който е категоричен, че частният тъжител Г.И. е издърпал дървената тояга от подсъдимия.

            Св. Евгения Георгиева, майка на подсъдимия, твърди, че в деня преди инцидента тъжителят Г.И. счупил оградата им. Затова тя и синовете й извикали майстор да я поправи. На инкриминираната дата тъжителят Г.И. пристигнал почти едновременно със своите майстори, видял, че оградата е поместена и започнал да ругае подс. Х.Х.. Върнал се до автомобила си, с който пристигнал, взел от него метални клещи и ударил с тях подсъдимия по главата в теменната област. Ударил го и с ръка. По лицето на подсъдимия имало кръв. Тогава дошъл бащата на тъжителя – св. Илия Г., който също се намесил в боя. Подсъдимият взел въпросния дървен кол, подпрян на портата, за да се отбранява. Св. Илия Г. викал в опит в да спре саморазправата между двамата, в което време паднал сам от тротоара. Същевременно тъжителя Г.И. изтръгнал дървения кол от ръцете на подсъдимия и го ударил с него три пъти – два пъти по рамото и веднъж през гърдите. Св. Евгения Георгиева категорично отрича подсъдимият да е удрял тъжителя.

            Св. Тошко Х., брат на подсъдимия, е категоричен, че на 09.08.2017 г. следобед тъжителят Г.И. дошъл до имота им в с. Т. и счупил циментовия кол на оградата. На следващата сутрин към 6:30 – 7.00 ч. св. Тошко Х., подс. Х.Х. и техен познат майстор възстановили оградата в предишния й вид, като отлели кофраж. Около 8:30 ч. се появили двама други майстори, които били изградили оградата на съседния имот с блокчета. Започнали да фугират отвън на тротоара. Св. Тошко Х. и неговият брат подс. Х.Х. се заели да прибират инструментите си, а майка им св. Евгения Георгиева им помагала и метяла. Около 9:00 ч. на мястото паркирал джипа си тъжителят Г.И.. Слязъл от автомобила, взел клещи от майсторите и директно отрязал кофражната тел на отлетия от двамата братя рано сутринта кофраж. По този повод подсъдимият казал на тъжителя да не се излага, а последният го напсувал и го ударил с клещите по скулата. В това време дошъл и бащата на тъжителя – св. Илия Г. с буса си, слязъл и започнал да дърпа сина си Г.И., който бил разярен. Тъжителят Г.И. рязко се оттласнал от баща си, при което последният паднал. Същевременно подс. Х.Х. взел една заоблена дървена тояга, подпряна до портата и започнал с нея да се пази от тъжителя. Последният обаче издърпал тоягата и със същата ударил подсъдимия два пъти по гърба. Ударил го и с десен юмрук по лицето, като в това време държал тоягата с лявата си ръка. Тъжителят Г.И. сложил дървения прът под мишницата си и се оправил към св. Тошко Х., но в този момент подсъдимият му извикал, че баща му е паднал. Тогава тъжителят Г.И. помогнал на баща си св. Илия Г. да се качи неговия джип и си тръгнали. Св. Х. посочва, че скулата на подсъдимия била силно зачервена, но кървене нямало.

            Съдът не кредитира показанията на свидетелите Евгения Георгиева и Тошко Х. в частта, с която отричат подсъдимият да е удрял тъжителя и в частта, с която сочат, че подсъдимият е бил ударен от тъжителя с метални клещи. В тези части показанията им се опровергават от заключението по СМЕ. Преувеличени са показанията на св. Евгения Георгиева в частта, с която твърди, че подсъдимият е имал кръв по лицето, както и относно броя на нанесените му удари. Не бе дадена вяра на показанията на св. Евгения Георгиева и в частта, съгласно която нейният син - подс. Х.Х. не е повалил св. Илия Г. на земята, тъй като това обстоятелство се опровергава от влязло в сила съдебно споразумение.

            Св. Цветинка Найденова заявява, че около час след инцидента подсъдимият е посетил в кафенето до болницата, където същата работела. Лицето му било зачервено. Обяснил й, че отива да си извади медицинско свидетелство, тъй като възникнал проблем с някакъв дувар, в връзка с което тъжителят Г.И. го е бил. Разказал, че по лицето е ударен с ръка, а иначе е удрян по гърба с прът. Вдигнал тениската си и свидетелката съзряла няколко белега по гърба му. Уточнява, че лицето му само е било зачервено и окото подуто, но нямало кървене.

            Свидетелите В.И. и М.Н., полицейски служители, посетили местопроизшествието, си спомнят, че се били изпратени по сигнал в с. Т.. Касаело се за спор относно ограда. Когато органите на реда пристигнали на място, частният тъжител Г.И. вече не бил там. Присъствали само двамата братя – подс. Х.Х., св. Тошко Х. и възрастната им майка. Св. Ц.П.,***, присъствал в болницата, където непосредствено след инцидента тъжителят Г.И. му показал синина на гърба си. Тъжителят се оплакал от болки в гърба. След около 10 дни бил посетен в дома си по повод жалба на подсъдимия, като все още не бил жизнеспособен, движел се бавно и споделил, че не ходи на работа.

            Показанията на свидетелите Цветинка Найденова, В.И., М.Н. и Ц.П. бяха кредитирани изцяло, поради тяхната обективност и липса на вътрешни противоречия.

            Съгласно заключението по СМЕ, на тъжителя Г.И.И. е било причинено двойно контурно кръвносядане на гръдния кош, което по своя медико – биологичен характер е предизвикало болки и страдание, отзвучаващи за 7-8 дни. Сочи се, че механизмът на получаване на подобно увреждане е удар с твърд, тъпоъгълен предмет. На подсъдимия Х.Х. са причинени следните травматични увреждания – десностранен периорбителен  хематом (около очната орбита), хематом в дясната максиларна област (в горната част на лицето) с размери 4x5 см., хематом в областта на лявата скапула (областта на лопатката) с размери 2x10 см., хематом в лявата гръдна половина по аксиларна линия на ниво VI-IX ребро с размер 3x7 см. Травматичните увреждания на подсъдимия също са причинени вследствие на удар с твърд, тъпоъгълен предмет, довели са до болка и страдание за период от 7-8 дни. В съдено заседание вещото лице уточнява, че ударите по лицето на подсъдимия следва да са нанесени по – скоро с ръка, отколкото с клещи, защото във втората хипотеза би имало рана или разкъсване. Дадена бе вяра на експертното заключение, тъй като същото е обективно и обосновано.

            Съдът не обсъжда в подробности приетите по делото медицински документи (Лист за преглед на пациент от 10.08.2017 г.; СМУ № 231.08/2017 г.; Медицинско свидетелство за пред съда от ЕТ „АСМП по хирургия д-р Петър Анастасов“ – гр. Ботевград), тъй като същите са послужили при изготвяне на заключението по СМЕ и кореспондират със същото.

            От документите, налични в пр. пр. № 246000-3297/2017 г. по описа на РУ – Ботевград, се установява, че за процесния случай подс. Х.Х. е подал жалба срещу тъжителя Г.И.. Срещу последния е издаден протокол за предупреждение, а производството по преписката е завършило с отказ за образуване на досъдебно производство, тъй като се касае за лека телесна повреда – престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

            Видно от справката за съдимост на подс. Х.Х., същият е осъждан със Споразумение № 14/09.02.2018 г. по НОХД № 57/2018 г. по описа на РС – Ботевград, за това, че на 10.08.2017 г. в с. Т., общ. Ботевград на ул. „Опълченска“ срещу № 5, чрез изблъскване с ръце на Илия Г.И. и предизвикване на падането му на земята, причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца.

 

            От правна страна

            Подсъдимият Х.Г.Х. е осъществил всички съставомерни признаци на престъплението лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК.

            От обективна страна заключението на СМЕ доказа наличие на съответни увреждания у частния тъжител и граждански ищец Г.И.И., а именно двойно контурно кръвносядане на гръдния кош. Описаните увреждания по механизъм на причиняване съответстват на удар, нанесен с твърд, тъп предмет, какъвто е дървеният прът. Въпросният удар е нанесен именно от подс. Х., в каквато насока са събрани гласни доказателствени средства.  В резултат на нанесените увреждания тъжителят е претърпял болки и страдание, без разстройство на здравето.

            От субективна страна подсъдимият е действал с форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговата законова запрета и противоправен характер, но въпреки това във волеви план е целял да засегне здравето и телесната неприкосновеност на частния тъжител и граждански ищец.

            Предвид приложената реторсия, следва да се обсъди и деятелността на частния тъжител и граждански ищец Г.И.И.. От обективна страна същият е нанесъл дори повече на брой удари на подсъдимия, което категорично се доказа от заключението на вещото лице по СМЕ, съвкупно разгледано с част от свидетелските показания. Прави впечатление, че два от няколкото причинени на подсъдимия хематома са с размери 2x10 см и 3x7 см., следователно имат по – скоро продълговата форма, което напълно съответства на твърдения механизъм на причиняване от удар с прът. Травматичните увреждания на подсъдимия също са довели до болка и страдание за период от 7-8 дни.

            В субективен план частният тъжител и граждански ищец е целял своевременно да отвърне на подсъдимия, действайки умишлено, съзнавайки общественоопасния характер на деянието, неговата законова запрета и противоправен характер, във волеви план с цел да засегне здравето и телесната неприкосновеност на подсъдимия.

 

По наказанието

Доколкото частният тъжител и граждански ищец Г.И.И. е отвърнал веднага на дееца също с нанасяне на лека телесна повреда, съдът на основание чл. 130, ал. 3 от НК освободи и двамата от наказание.

 

По гражданския иск

Независимо от освобождаването на подсъдимия от наказание, предвид признаването му за виновен, същият бе осъден да заплати на граждански ищец сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените вследствие на престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Претърпените болки и страдания се доказаха от заключението по СМЕ и показанията на св. Ц.П.. Същите обаче са причинени от един единствен удар, който не е нанесен в жизН.жна част на тялото, като уврежданията са отшумели за сравнително кратък период от около седмица. Затова с оглед принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и критериите за него, визирани в ППВС № 4/1968 г. за разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния предявен такъв от 5000 лв. искът бе отхвърлен като неоснователен, поради своята прекомерност.

 

По разноските

Предвид изхода на спора и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на РС - Ботевград сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляващи дължими в разноски за държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист. Предвид признаването на подсъдимия за виновен, същият бе осъден и да заплати на частния тъжител и граждански ищец сумата от 1637,00 лв. (хиляда шестстотин тридесет и седем лева), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за СМЕ, депозит за свидетели и държавна такса.

 

Въз основа на всички гореизложени мотиви съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: