Р Е Ш Е Н И
Е №
Гр.В. 02.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - IV – наказателен състав в публично заседание на 16.19.2019/шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета/ година в състав:
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Ц.като разгледа докладваното от
съдията НАХД №1004 по описа за 2019г.
на Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА
ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №К-030295 от 30.09.2019г. на Директор в РД за областите В., М.и В., „КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ”, с
което на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район ***, ж.к. *** 4, Бизнес Парк С., сграда 6, представлявано
от Д.К.К.и М.С., за извършено нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП, е
наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лв., на основание чл.222а от ЗЗП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район ***, ж.к. *** 4, Бизнес Парк С., сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С.,
е обжалвало НП №К-030295 от 30.09.2019г. на Директор в РД за областите В., М.и В., „КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ”, с което за
извършено нарушение чл.114, ал.3 от ЗЗП на дружеството е наложено
административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на на 2000 /две хиляди/ лв., на основание чл.222а от ЗЗП.
В жалбата изготвена от адв.Кръстев пълномощник на наказаното дружество са изложени
съображения за неправилност и незаконосъобразност на издадения от наказващият
оран акт и се иска отмяна на издаденото наказателното постановление.
Ответникът по делото в придружителното
писмо и писмено становище ангажира доводи за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на наказателното постановление.
Производството
по делото е по реда на чл. 59- 63 от ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На 07.04.2018г. в магазин на „Теленор"
в гр.В., на бул.„***" №8 потребителката Р.И.Б.закупила на лизинг мобилен
апарат Nokia 3, с IMEI ***, с Гаранционен срок от 24 месеца, но
след известно време телефона дал дефект последвали четири рекламации от страна
на Б.след последната от които тя поискала прекратяване на договора и връщане на
заплатената от нея сума.Дружеството обаче
не удовлетворило исканията и поради което и същата подала жалба до КЗП,
във връзка с която било наредено извършване на проверка.
Във връзка с така постъпила в КЗП жалба
вх.№М-03-258/25.07.2019г. били извършени проверки съответно на 30.07.2019
г. с Констативен протокол № К-2681102
в магазин „Теленор" в гр. В., бул. „***" *** и на 21.08.2019
г. с Протокол за проверка на документи №
К-0113267 в офиса на КЗП в гр. В., при което било установено следното
нарушение:
Настоящият жалбоподател - Търговецът
„Теленор - България" ЕАД, в стопанисван от него търговски обект - магазин
„Теленор" в град В., на бул.„***" *** на 19.08.2019 г., не е
удовлетворил искане на потребителката Р.И.Б.за разваляне на договор за продажба
на стока на лизинг и възстановяване на заплатената от нея сума, когато след
като е удовлетворил три рекламации, чрез извършване на ремонт на една и съща
стока - мобилен телефон Nokia 3, IMEI ***, в рамките на срока на гаранцията/ от
24м./, е била налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за
продажба.Въз основа на приложените документи проверяващите длъжностни лица
установили, че потребителката Р.И.Б.е предявила четири рекламации пред
търговеца, като при всяка една от тях стоката е изпращана в сервиз, поддържащ
гаранционното обслужване. Първите три рекламации са удовлетворени от търговеца,
като е издал актове за удовлетворяване на рекламация, в които е описано, че
рекламацията е удовлетворена чрез безплатен ремонт.
При предявяване на четвъртата рекламация
на 22.07.2019г. в обекта, потребителката е подала и жалба до „Теленор България" ЕАД, в която е
направила изрично искане за разваляне на договора за продажба и възстановяване
на заплатената сума. Търговецът е отказал
да удовлетвори искането на потребителката и на 19.08.2019 г. е издал Акт
за удовлетворяването й, в който е отбелязал, че е извършен ремонт.
В
хода на проведеното административно производство пред АНО търговецът не е
представил документ, /а такъв не е представен и в хода на съдебното следствие/от
който да е видно, че е удовлетворил искането на потребителката за разваляне на
договора за продажба на лизинг и възстановяване на заплатената от нея сума, при
това след като е удовлетворил три рекламации чрез извършване на ремонт на една
и съща стока и в рамките на срока на гаранцията, е била налице следваща поява
на несъответствие с договора за продажба. Напротив, издал е Акт за удовлетворяване на рекламацията от
19.08.2019г. за извършен пореден ремонт на стоката, от който се
потвърждава, че не е удовлетворил искането на потребителката за възстановяване
на сумата.
Така на 21.08.2019 г. при извършена
документална проверка от С.И.А. ст. инспектор
в КЗП и А.В.Д. на длъжност инспектор в КЗП - гр.В. се установило, че на 19.08.2019 г. търговецът в стопанисвания
от него търговски обект – не е удовлетворил искане за разваляне на
договор за лизинг/продажба на стока
- мобилен телефон Nokia 3 отправено от потребителя Р.И.Б.и не е възстановил
заплатената сума, след като е удовлетворил 4 рекламации на стоката чрез
извършване на безплатен ремонт на една и съща стока — мобилен апарат NOКIA 3 в рамките на срока на гаранцията, като е била налице
следваща поява на несъответствие на стоката с договора.
От извършените проверки е установено от
служителите на КЗП, че потребителят действително е предявил 4 броя рекламации
пред търговеца, като при всяка една от тях стоката е изпращана в сервиз,
поддържащ гаранционното й обслужване. Рекламациите
са удовлетворени от търговеца чрез извършени ремонти, като са издадени актове
за удовлетворяване на рекламации, в които е описано, че рекламациите са
удовлетворени чрез извършени безплатни ремонти.
Извършените ремонти са както, следва:
І ремонт на -
11.03.2019г. с посочени проблеми с
дисплея и ON/OFF проблем, и е върнат на 25.03.2019г. след смяна на
дисплей и слушалка, обновяване на софтуера, и успешно преминат тест;
ІІ ремонт от 15.04.2019г.
с посочен проблем с ON/OFF и
е върнат на 18.04.2019г. след обновяване на софтуера и успешно преминати
сервизни тестове със становище, че апаратът работи нормално за модела;
ІІІ ремонт от 04.07.2019г
с посочени проблеми със зареждането и ON/OFF проблем и е върнат на 11.07.2019г. след смяна на батерия
и обновяване на софтуера;
ІV от 22.07.2019г. с посочени
проблеми със зареждането и комуникацията и е върнат на 16.08.2019г. след смяна
на основна платка (356802089409345) и платка за
зареждане;
При предявяване на 4-тата рекламация потребителят е
подал жалба до ,, Теленор,” ЕАД, в която е направил изрично искане за разваляне
на договора и за възстановяване на заплатената от нея сума, но търговецът не е
удовлетворил това искане, а е изпратил за ремонт телефона, с което очевидно не
удовлетворил потребителя.
При проверката е констатирано и че
търговецът не е представил документ,
който да доказва, че е възстановил заплатената сума за стоката предмет на
четирите рекламации от потребителя Р.И.Б.,
с което е и прието, че търговеца не е изпълнил вмененото му със Закона за
защита на потребителите задължение, да развали договора и възстанови
заплатената сума от потребителя, нито към момента на съставяне на АУАН, нито по
късно.
За констатираното нарушение инспектора С.И.А.
ст. инспектор в КЗП, в присъствието на свидетелите и А.В.Д. и Г.Д.С.и в присъствието
на представител на дружеството - съставила АУАН
№ К-030295, съставен на 17.09.2019
г. от С.И.А. които е предявен и връчен срещу подпис на упълномощеното
лице. Актосъставителя квалифицирал нарушението, като такова по чл.114, ал.3 от ЗЗП.
Последвало е издаването на обжалваното Наказателно
постановление НП №К-030295 от 30.09.2019г. на Директор в
РД за областите В., М.и В., „КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА
НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, в което дословно е
пренесено описанието на нарушението, визирано в АУАН, като на основание чл.222а от ЗЗП на жалбоподателя е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000
/две хиляди/ лева за извършеното нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава
от АУАН, показанията на свидетелите С.И.А.‚ Г.Д.С., А.В.Д., както и от
приложената административнонаказателна преписка.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, изграждайки своето вътрешно убеждение, съдът намира жалбата за подадена в
законоустановения преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана по
същество същата е процесуално допустима и неоснователна по следните
съображения:
При извършената служебна проверка на
АУАН и на атакуваното постановление, съдът не констатира наличието на допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването им, обуславящи тяхната
незаконосъобразност.
Също така в хода на съдебното следствие
са събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит свидетелите,
посочени в акта, както и актосъставителя. В показанията си актосъставителя и
свидетелите по акта за установяване на нарушението потвърждават, че на 30.07.2019
г. във връзка с постъпила жалба от
потребителя Б.в КЗП, са осъществили проверка в търговски обект - магазин
„Теленор" в гр.В., бул. „***" ***, а на 21.08.2019
г. в офиса на КЗП в гр. В. довършили
документално проверката при която се установило, че търговецът не е удовлетворил
искане за разваляне на договор за продажба на стока - мобилен телефон NOКIA 3 отправено от потребителя и не е възстановил заплатената сума.
На база на тази проверка бил съставен Констативен
протокол № К-0113267/21.08.2019 г.., а по-късно на 17.09.2019г. бил съставен и акта. Съдът кредитира изцяло показания на свидетелите,
същите са достоверни, непротиворечиви и се припокриват с изложеното в акта и в
писмените материали към него. От така събраните по делото доказателства не се опровергава доказателствената сила на АУАН и в
този смисъл по делото безспорно е установено извършеното нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП.Деянието е описано
ясно в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление и му е
дадена правилната правна квалификация. Наказващият орган е приложил
законосъобразно санкционната норма на чл.222 а от ЗЗП.
В настоящия случай безспорно е
установено, че лицето - Р.И.Б.в качеството си на потребител, е предявила четири рекламации, които касаят мобилен
телефон - NOКIA 3 закупен
от същата от магазин на „Теленор - България" ЕАД на 07.04.2018г. и търговецът е
приел стоката за сервизно обслужване със Сервизни поръчки,
като след 1-вата
рекламация телефона отново е дефектирал с извършени още 3 ремонти, но дори и
след 4-тата рекламация потребителя Р.И.Б.не
е била удовлетворена от решаването на рекламацията по чл.113 от ЗЗП, поради което и е поискала разваляне на договора и
връщане на платената от нея до момента цена.
Със жалбата се релевират оплаквания в
насока, че в издаденото НП липсва дата на
извършване на процесното деяние,
като се твърди, че в Наказателното постановление е посочено, че нарушението е
извършено на 19.08.2019г.,
а в същото време в обстоятелствената му част е било посочено, че нарушението е
установено при извършени проверки на 30.07.2019г.
и 21.08.2019г., т.е. че нарушението е било установено още преди да бъде
извършено. Тези твърдения съдебният състав не възприема за основателни, това е
така, тъй като от съдържанието на НП ясно се установява, че дата на извършване на процесното деяние е една и тя е тази, която е посочена - 19.08.2019г., при това тя е посочена по ясен и разбираем начин,
които не възпрепятства наказаното лице да я разбере при което е невъзможно да
се приеме, че този реквизит е неясно
отразен, както се твърди в жалбата.
Що се отнася до останалите две дати - 30.07.2019г. и 21.08.2019г., то от
представените доказателства – АУАН, КП - ли, а и от съдържанието на
самото НП става ясно, че това са датите на извършените проверки още повече, че жалбата на потребителя Б.в КЗП, е
постъпила на 22.07.2019г. С оглед изложеното съдът не възприема, съображения
като налични и като такива довели до опорочаване правата на нарушителя
жалбоподател.
На
второ място е неоснователно
възражението на дружеството-продавач, че след като стоката, предмет на
рекламация, е предоставена на потребителя с договор за лизинг, то дружеството не е надлежен субект на
задължения в рамките на рекламационното производство. Фактът, че е налице договор за лизинг, а не договор за покупко-продажба, не променя
по никакъв начин качеството и предназначението на стоката като потребителска,
съгласно разпоредбата на чл.113, ал. 1
от ЗЗП.
По силата на § 13, т.13 от ДР на ЗЗП, "стока"
е продукт на трудова дейност, който е предназначен за потребление или може да
бъде използван от потребителя, дори и да не е предназначен за него, и който се
доставя или предоставя при извършването на търговска дейност, независимо дали
се предлага срещу заплащане, или безвъзмездно, и дали е нов, използван или
обновен. В този контекст от значение е не правото на собственост, а
потребителската цел, с която се ползва стоката. Независимо от вида на договора - продажба или лизинг - за
предлагащия стока е налице задължение тя да съответства на определени характеристики, за които страните са се договорили.
Целта на Закона за защита на потребителите е да даде закрила на потребителите и
да гарантира те да получават стока или услуга, съобразно договореното между тях
и този, който предлага стоката или услугата. Без правно значение за защита
правата на потребителя е дали придобива право на собственост върху стоката.
Също така лизингополучателят
представлява "потребител"
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
с произтичащото от това право да получи съответната стока - технически
изправна, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност и правото на
рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да
приведе стоката в съответствие със сключения договор. Обстоятелството, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е приело
направените рекламации на процесната стока, опровергава твърдението му, че
правата на потребителите могат да бъдат защитавани само и единствено когато са
придобили право на собственост върху стоката и че лизинговите договори и в
частност лизингодателите са
изключени от кръга лица, които са субекти на задължения по Раздел ІІ от Глава V
на ЗЗП, тъй като това би лишило потребителя от ефективна защита.
Неоснователно е и следващото основно възражение срещу атакуваното
Наказателно Постановление, че обновяването на софтуера не представлява ремонт. Това
е така, тъй като според чл.104, ал.4 от
ЗЗП, поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането й в
съответствие с договора за продажба, когато има несъответствие между тях. Кога
е налице несъответствие между потребителската стока и договора за продажба, се
извлича по аргумент на противното от съдържанието на чл.106 от ЗЗП, който гласи, че за да съответства на договора за
продажба, потребителската стока трябва да: 1.притежава характеристиките,
определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за
която служат потребителските стоки от същия вид; 2.отговаря на описанието,
дадено от продавача под формата на мостра или образец; 3. е годна за
специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил
продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от
продавача; 4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от
същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид
естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й
характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител,
които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока.
Следователно липсата на всяко едно от
тези условия на закона води до несъответствие на потребителската стока с
договора за продажба, отстраняването
на което е по съществото си поправка или
ремонт на стоката по смисъла на чл.104,
ал.4 от ЗЗП.
По делото не се твърди, а и не е
установено, че неизправностите на процесното мобилно устройство се дължат на
промяна в неговия софтуер, извършена от потребителя. Затова следва да се
приеме, че проблемът със софтуера на устройството е съществувал при продажбата/сключване на договора за лизинг. Още повече, че според чл.108 от ЗЗП всяко несъответствие на
потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след
доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й.
При положение, че в конкретния случай с
обновяването на софтуера са отстранени съществуващи проблеми в телефона и е
възстановено нормалното му функциониране, то е налице същински ремонт на
стоката по смисъла на чл.104, ал.4 от
ЗЗП, целящ да я приведе в съответствие с договора за продажба.
Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗП
предвижда, че при несъответствие на потребителската стока с договора за
продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията
по чл.113 от ЗЗП, той има право на
избор между една от следните възможности :
1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума или
2. намаляване на цената.
Не е спорно по делото, че потребителят Б.е
направила в гаранционния срок три поредни рекламации, които са уважени и е
извършен ремонт на телефона, в някой от случаите обозначен като обновяване на софтуера.
При четвъртата рекламация от 22.07.2019г. търговецът отново е извършил ремонт, но връщайки
стоката на потребителя Б.на 16.08.2019г., е
отказал да уважи искането и` за разваляне на договора и връщане на цената, т.е.
на платените до момента вноски от цената. Поради това съдът намира нарушението
за безспорно доказано.
Колкото до цитираната в касационната
жалба съдебна практика на РС-Д.и Т., както и на Административен Съд - Д., не е
константна величина и в този смисъл не е задължителна. При това посочените
решения от 2015г. и 2016г. са последвани от множество други, в обратния смисъл,
което говори, че съдебната практика на посочените съдилища се е променила през
годините, повлияна от разбирането, че мобилните устройства представляват
единство от хардуер и софтуер. Именно проблемите, както с хардуера, така и със
софтуера на устройството, водят до невъзможност то да функционира, съобразно
изискванията на Закона за защита на потребителите. Тази съдебна практика се
споделя и от настоящият съдебен състав.
Предвид изложеното съдът намира, че кумулативните
предпоставки на чл.114, ал.3 от ЗЗП са налице и че доводът в жалбата на „Теленор - България" ЕАД, в тази насока е неоснователен. Били са
направени повече от 3 рекламации – всъщност 4 на една и съща стока, в рамките
на 2 годишния срок на гаранцията на телефона и след последната рекламация,
стоката пак не е била в съответствие с договора. От друга страна следва да се
отбележи и че както към момента на съставяне на АУАН, така на съставяне на НП
респективно и до приключване на съдебното следствие по настоящото дело
жалбоподателя не е представил копие от документ за удовлетворяване искането за разваляне на договора
на потребителя
Р.И.Б..
Съгласно чл.114, ал.3 от
ЗЗП:„ Търговецът е длъжен да
удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от
потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя
чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на
гаранцията по чл.115 е
налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба”
Нарушаването на последният цитиран законов
текст от своя страна е санкционирано на основание чл.222а от ЗЗП, съгласно който:„ За нарушение на чл.113, и чл.114 ал.3
на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите
лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен
случай.”
Дружеството-жалбоподател „Теленор - България" ЕАД, несъмнено има качеството „търговец“ по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, а лицето страна
по договора за лизинг на процесният телефона се явява „потребител“ по смисъла на §13,
т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната
технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност -
и правото на рекламация.
Видно е също така и че „потребителя“ след четири извършени ремонта на
същата стока не желае да получи
същата по вид стока от дружеството, за което лично на 22.07.2019 г. в търговски обект - магазин „Теленор" находящ
се в гр.В., бул.„***" ***, стопанисван от Търговецът „Теленор -
България" ЕАД, му е предявил искане за разваляне на договора
и за възстановяване на заплатената от
потребителя сума. При това
искането е направено пряко към търговеца. Търговецът е отказал да удовлетвори
искането на потребителката и е издал на 19.08.2019
г. акт за удовлетворяването й, в който е отбелязал, че е извършен ремонт.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало да развали договора и да възстанови на потребителя заплатената от него сума, въпреки наличието на предпоставките по чл.114, ал.3 ЗЗП, като по този начин не е изпълнило вмененото му задължение от държавата. Осъществен е приложения административнонаказателен състав по чл.222а ЗЗП.При така установената фактическа обстановка АНО е приложил правилно материалния закон. Приложената санкционна норма кореспондира с установеното нарушение, а наложената санкция от 2000 лв. е в размера предвиден в санкционната разпоредба, като липсват материално правните предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН.
Поради изложеното обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Затова и съдът ПОТВЪРДИ НП №К-030295 от 30.09.2019г. на Директор в РД за областите В., М.и В. при „КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ”, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
- съгласно чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
Районен съдия: