Определение по дело №594/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 50/26.06.2009 г., постановено по гр.д. № 615/2008 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от М. Б. М. срещу Р. Р. Ш. и Х. М. Ш.,иск по чл. 108 от ЗС, за предаване владението на недвижим имот,представляващ 1/10 идеална част от масивна жилищна сграда на един етаж и призем, цялата със застроена площ 68 кв.м., ведно с 1/10 идеална част от правото на строеж, учредено с протокол №9/26.06.1963 год. на ИК на ГОНС-Кърджали в общински УПИ /парцел/ V-57 в кв. 5 по ПУП на с. К., общ. Кърджали, целия с площ 680 кв.м., при граници на парцела: изток-улица, запад-общинско място, север-УПИ /парцел/ ІV-48, юг-УПИ І-57, основан на договор за дарение,сключен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №123/21.04.2008 г.,,т.ІІІ,рег.№4932,н.д.№ 510/2008 г. на нотариус Калин Димитров, с район на действие РС-Кърджали. Съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника Р. Р. Ш., сумата от 620 лв., представляваща разноски по делото, а на ответницата Х. М. Ш., сумата от 170 лв., представляваща разноски по делото.

Настоящото производство е образувано по повод, депозирана от недоволния от решението ищец в първоинстанционното производство, М. Б. М., въззивна жалба. В жалбата се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от него иск с правно основание чл.108 от ЗС, какт¯ и неправилно съдът го осъдил да възстанови на ответниците направените от тях разноски. Твърди,че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Жалбодателят моли настоящия съд да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и реши спора по същество, като постанови друго решение, с което изцяло уважи исковата претенция. Излага съображения. Твърди, че било лицемерно и житейски неприемливо твърдението на ответниците, че не знаели, че праводателят им не е собственик на целия имот. Те много добре знаели колко са наследниците на Б. М.О. и кои са те, защото цял живот всички те живеели в едно село. Твърди също, че дори да бъдат приети аргументите на съда по отношение на представителната власт на представеното при изповядване на сделката по нот. акт №123, том III, рег. №4932, н.д. №510/2008 год. по описа на нотариус №020 на НК, пълномощно, то и в този случай първоинстанционното решение било неправилно, защото все пак Р.Б.М. и съпругата му Ю.Т., са продали на ответниците, 1/10 ид.ч. от имота, която не им е принадлежала. Обстоятелството,че съдът не бил се занимал с този довод, правело обжалваното решение и невалидно. Жалбодателят твърди, че първоинстанционният съд при формиране на волята си бил цитирал тълкувателно решение №1/17.07.2001 г. на ВКС,без да сочи по кое дело е постановено същото, поради което страната се затруднила да го намери и да вникне в него. Жалбодателя счита, че изповяданото дарение с нот.акт № 123,н.д. № 510/08 г. на Нотариус с рег. № 020 на НК, не страдало от породи, защото от цялостното съдържание на стоящото в основата му пълномощно, се установявала волята на упълномощителя, неговата сестра М.Й.,а именно да го упълномощи с пълен обем правомощия. Претендира разноски.

В дадения от съда надлежен срок, отговор на въззивната жалба не е постъпил.

В съдебно заседание, жалбодателят М. Б. М., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, Р. Р. Ш., чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание, и ответникът по жалбата, Е. Р. А., конституирана като такава в качеството й на законен наследник на междувременно починалия ответник по жалбата, Х. М. Ш., чрез процесуалния си представител, също оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за тази инстанция.

Окръжният съд, действуващ в качеството си на въззивна инстанция, по повод депозираната жалба, прие за установено следното :

Жалбата като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от това е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства. Пред тази инстанция не се сочат и представят нови такива, поради което и настоящият съд, действащ в качеството си на въззивен, въз основа на така събраните от решаващия съд, доказателства, изгради своето становище.

Решаващият, Кърджалийски районен съд, е разгледал предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който ищецът М. Б. М. желае да бъде признато по отношение на ответниците Р. Р. Ш. и Х. М. Ш. / а по силата на наследяване и по отношение на Е.Р.А.,като законен наследник на починалата в процеса на производството ответница Х. М. Ш./, че той е собственик на 1/10 идеална част от масивна жилищна сграда на един етаж и призем, цялата със застроена площ 68 кв.м., състояща се в призема от две стаи и салон, и на етажа от две стаи и салон, ведно с 1/10 идеална част от правото на строеж, учредено с протокол №9/26.06.1963 год. на ИК на ГОНС-Кърджали в общински УПИ /парцел/ V-57 в кв. 5 по ПУП на с. К., общ. Кърджали, целия с площ 680 кв.м., при граници на парцела: изток-улица, запад-общинско място, север-УПИ /парцел/ ІV-48, юг-УПИ VІ -57, и същите да бъдат осъдени да предадат владението върху собствения му недвижим имот.

Ищецът обосновава исковата си претенция с обстоятелството, че по силата на дог¯вор за дарение, направено от сестра му М.Б.Й. и изповядано с Нот. акт №123, том III, рег. №4932, н.д. №510/2008 год. по описа на нотариус №020 на НК, бил собственик на 1/10 ид.ч. от процесния имот.

Ответниците противопоставят освен доводът за изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност, в резултат на осъществено от тях добросъвестно владение върху претендираната част от придобития имот, и доводът, че ищецът не е собственик, тъй като основава правата си на нищожна сделка, защото договорът за дарение е изповядан чрез пълномощник без представителна власт.

За да постанови съдебния си акт, предмет на настоящия въззивен контрол, решаващият съд е приел, че ищецът не е собственик на претендираните 1/10 ид.ч. от процесния имот, защото същият е придобил собствеността върху идеалните част от имота, въз основа на договор за дарение, който е нищожен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД. Съдът е приел този довод за достатъчен и не е обсъждал изложения основен довод за изтекла придобивна давност на ответниците в следствие на осъществено от тях добросъвестно владение върху имота в периода от 09.07.2003 г. до 09.07.2008 г., защото не са знаели, че придобиват от несобственик.

В хода не тези констатации, настоящото инстанция изгради своето становище :

Правната квалификация на претендираните от ищеца, права, намира своя израз в разпоредбата на чл.108 от ЗС. Съобразно цитираната разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Т.е. иде реч за т.н. ревандикационен иск, за уважаването на който, ищецът следва да докаже,че е собственик на спорния имот,че той-ищецът е лишен от владението на спорния имот, защото ответникът е във владее на същия, и че последният го владее без правно основание. Отсъствието само на една от тези кумулативно необходими предпоставки е основание за отхвърляне на претенцията с посоченото правно основание.

В този аспект по делото се установи, че по силата на договор за покупко- продажба, изповядан с нот.акт № 112,т.ІІ,рег.№ 3158,н.д. № 413 /09.07.2003 г., ответникът Р. Р. Ш. е придобил от брата на ищеца, Р.Б.М. /Р.Т./ и съпругата му Ю.Т., масивна жилищна сграда, на един етаж и призем, със застроена площ 68 кв.м., състояща се в призема от две стаи и салон, и на етажа от две стаи и салон,ведно с отстъпеното право на строеж върху УПИ /парцел/ V-57 в кв. 5 по ЗРП на с. К., общ. Кърджали, целия с площ 680 кв.м., при граници на парцела:улица, общинско място, УПИ /парцел/ ІV- 47, 48, УПИ VІ-57.

Установи се, че по силата на дарение, направено от името на сестрата на ищеца, М.Б.Й., изповядано с Нот. акт №123, том III, рег. №4932, н.д. №510/2008 год. по описа на нотариус №020 на НК, договаряйки сам със себе си,ищецът е придобил 1/10 ид.ч. от масивна жилищна сграда на един етаж и призем, цялата със застроена площ 68 кв.м., състояща се в призема от две стаи и салон, и на етажа от две стаи и салон,ведно с 1/10 ид.ч. от правото на строеж,учредено с протокол № 9/26.06.1963 г. на ИК на ГОНС-Кърджали, в общински УПИ /парцел/ V-57 в кв. 5 по ПУП на с. К., общ. Кърджали, целия с площ 680 кв.м., при граници на парцела - изток-улица, запад-общинско място, север УПИ /парцел/ ІV- 48, юг- УПИ І-57. Безспорно е, че ищецът е договарял сам със себе си въз основа на приложено от него по нотариалната преписка пълномощно № 23326/13.08.2007 г. на ХVІ Нотариус,гр. Измир, Република Турция, притежаващо изискумия се апостил/л.105 от делото/. По силата обаче на същото, договарящият сам със себе си, ищец М. Б.М., е имал обаче само следните, дадени му от сестра му М.Й., пълномощия, а именно „…да продаде на когото намери за добре и цена каквато той определи чрез или без ипотека имотите, част от имотите, дяловете или части от дялове, наследени от мен или чието наследяване предстои от покойния ми баща Б.М., да получи сумата от продажбата, да иска регистрация на имотите,ако желае да ги закупи на свое име…”. В аспекта на изложеното въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че поради отсъствие на представителна власт на договарящия сам със себе си, ищец М.М., сключеният от него договор за дарение е недействителен. Липсата на представителна власт се изразява в казуса не в изначална липса на упълномощаване, а в предприемане на действие-дарение, което определено стои извън кръга на дадените на ищеца правомощия. Или казано с други думи притежаваното от ищеца пълномощно не дава представителна власт за извършване на дарение с процесния имот, а още по-малко за договаряне сам със себе си. За осъществяването на безвъзмездната сделка се изисква изрично упълномощаване. В смисъла на изложеното договорът за дарение, на който ищецът осланя собственическата си претенция се явява нищожен, като сключен от лице, действуващо без представителна власт. Поради това както беше посочено този договор не е проявил присъщите на правната му природа вещноправни последици.Нещо повече въпреки дадената възможност този договор да бъде потвърден в изискуемата се по смисъла на ал.2 на цитирания от решаващия съд, чл.42 от ЗЗД, форма, това в производството не е направено. С оглед на това обстоятелство определено договорът за дарение не е породил желаното прехвърлително действие. Освен така изложените доводи, настоящата инстанция намира, че следва да бъде подложена на анализ и условно наречената трета кумулативно предвидената предпоставка, а именно дали ответниците за които не е спорно,че владеят претендирания имот, го владеят без правно основание. От съвкупния анализ на приложените по делото, доказателства, се установи, че Б. М.О., б.ж. на с. К.,общ. Кърджали, след смъртта си, настъпила на 10.03.1984 г., е оставил за свои законни наследници: съпруга и пет деца- трима синове и две дъщери, между които ищецът, праводателят на ответника по договора за покупко-продажба, братът на ищеца Р.Б.М., и М.Б.Й., тяхна сестра. По силата на покупко-продажба, /нот.акт. № 123,т.І,рег. № 2183,н.д. № 119/18.06.2002 г. на нотариус с рег. № 280 на НК/, преживялата съпруга Х.Х.О., ищецът М. Б. М., братът Ю.Б. М. и сестрата Г.Б. Ю.са продали на брат си Р.Б.М., 8 / 10 ид.ч. от процесната масивна жимлищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху общински парцел V-57,кв.5 по ЗРП на с. К.. Безспорно е обстоятелството, че същият по силата на наследяване е собственик на още 1/10 ид.ч. от същия имот, но е безспорно и обстоятелството, че той е продал на ответника Р. Р. Ш., пълния обем от 10/10 ид.ч. от правото на собственост върху сградата. Безспорно е, че от този момент - 09.07.2003 г.,ответникът Р. Р. Ш., по време на брака си с Х. М. Ш. /удостоверение за наследници № 127/24.04.09 г. на Кметство Чилик/, по силата на цитирания договор за покупко-продажба, е придобил владението върху цялата масивна жилищна сграда, на един етаж и призем, със застроена площ 68 кв.м., състояща се в призема от две стаи и салон, и на етажа от две стаи и салон, ведно с отстъпеното право на строеж върху УПИ /парцел/ V-57 в кв. 5 по ЗРП на с. К., общ. Кърджали, целия с площ 680 кв.м., при граници на парцела:улица, общинско място, УПИ /парцел/ ІV- 47, 48, УПИ VІ-57. В аспекта на изложено от свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство, св.Е.Ю., се установява, че процесната къща била отстъпена от бащата на ищеца на малкия му брат Р.. В нея той живял до заминаването си в Р. Турция, след което като оставена без грижи същата започнала да се руши. При едно от връщанията си от Р.Турция, Р. я продал на Р., който веднага след това започнал ремонт – налял плоча на къщата и я укрепил.В този аспект са и свидетелските показания на св. Р.М., който установява, че поради обстоятелството, че той останал да живее с родителите си и да се грижи за тях, братята и сестрите му решили, че е правилно наследствената къща на родителите им да остане на него. Всъщност това обстоятелство и ищецът в производството не оспорва, дори напротив по делото е представен и нотариалния акт, с който ищецът е прехвърлил на брат си Р. припадащата му се 1/ 10 ид.ч. от наследствената къща. От показанията на св. Р.М. се установява също, че както цялото с. К., така и ответниците при покупката на процесния имот са знаели, че наследствената къща е негова. Установява се също, че от момента на покупката ответникът Р. започнал да прави ремонт, и едва след това се появили претенциите ищеца към къщата. Обстоятелството, че в процесната къща са направени подобрения, изразяващи се изливане на бетонна плоча,носещи бетонови колони, подова бетонова замазка и изграждане на стени чрез каменна зидария,се установява и от огледа на вещото лице по назначената на стадия на първоинстанционното производство,съдебно-техническа експертиза. Тази констатация, и по-точно обстоятелството, че тези подобрения са направени от ответниците се доказва и от обсъдените вече показания на св. Юсуф, който най-общо описва така направените подобрения като наливане на плоча и укрепване на къщата. Или изложеното прави довода на ответниците, че са добросъвестни Ôладелци основателен. И това е така защото са придобили процесния имот, съставляващ 1/10 ид.ч. от масивна жилищна сграда,построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински имот - УПИ V—57 в кв.5 по плана на с. К., макар и от несобственик, но без да знаят това, и го владеят като собственици и афишират това си право, полагайки всички необходими за къщата, грижи, от 09.07.2003 г. и до 09.07. 2008 г., включително, т.е. повече от пет години, и че този период съставлява изтекла в тяхна полза кратка придобивна давност. Т.е. в производството не е налице и третата кумулативно изискуема се за уважаването на иск по чл.108 от ЗС, предпоставка, а именно ответниците да владеят спорния имот без правно основание. Напротив в производството беше установено, че ответниците владеят същия на самостоятелно правно основание.

С оглед изложеното, следва да бъде потвърдено решение № 50/ 26.06.2009 г., постановено по гр.д.№ 615/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, като правилно, обосновано и законосъобразно. При извършения въззивен контрол, съдът не констатира допуснати в първоинстанционното решение пропуски и грешки, които да водят до твърдяната от ищеца невалидност на обжалвания съдебен акт.

При този изход на делото, разноски на ответниците по жалбата се следват доколкото такива изрично са поискани и са доказани в размер на 200 лв. за Р. Р. Ш., и в размер на 150 лв. за Е. Р. А..

Водим от изложеното,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/ 26.06.2009 г., постановено по гр.д.№ 15/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА М. Б. М. от с. К., общ. Кърджали,с ЕГН *, да заплати на Р. Р. Ш. от с. К., общ. Кърджали, с ЕГН *, направените във въззивното производство разноски, в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА М. Б. М. от с. К., общ. Кърджали,с ЕГН *, да заплати на Е. Р. А. от с.Севдалина, общ. Кърджали, с ЕГН *, направените във въззивното производство разноски, в размер на 150 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.