РЕШЕНИЕ  

 

             №          107     /      10.08.2020г.     град  Пазарджик

 

 

        В      И М Е Т О     Н А   Н А Р ОД А

 

          ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    четвърти август  две хиляди и  двадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Ана Ненчева

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №238  по описа за   2019  година

 

Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

          Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от Р.Р.М. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** оф.215 адв.М.И.Д., срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София, р-н Триадица бул.“Витоша“№89Б, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В. изпълнителни директори, в която са изложени обстоятелства от ищцата, че на 14.06.2019г., около 15:55 часа, при движение по АМ "Тракия" в района на км 97 +150 в посока гр.С., в участък в ремонт, водачът на лек автомобил марка "Тойота Авенсис", с peг. № , на път който е сигнализиран с пътни знаци, конуси, сигнална количка, регулировчик, се отклонява на ляво, преминава през пътните знаци, навлиза в ремонтния участък и блъска последователно сигнална количка, л.а. "Фолксваген Транспортер", и двамата работници - единия, от които е ищецът.Твърди се,че водачът М. причинява ПТП с пострадали лица и материални щети, а по случая бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица №64 и било образувано и се водело ДП №720/14.06.2019г. по описа на РУП гр.П., което все още не било приключило. Твърди се, че в резултат на ПТП, пострадалият Р.М. бил откаран с екип на Бърза помощ по спешност в МБАЛ  гр.П., с опасност за живота и отслабено дишане, където бил хоспитализиран за периода 14.06.2019г.- 24.06.2019г. с установени увреждания:Съчетана травма на гръдния кош. Пневмоторакс с плеврален излив в ляво, лекувана   посредством   извършена   спешна   операция   още   на 14.06, торакоцентеза, с поставени дренове и на активна аспирация и медикаментозно лечение. /Операцията е рискова, извършена по спешност, като пострадалият е поставен под обща анестезия с цел спасяване живота му. От тази травма и до настоящия момент изпитва болки в областта на гърдите, задух при леко натоварване и по-продължително ходене/.

-                  Фрактури на 5 и 6 ребро аксиларно в ляво, довели до силни болки и страдания и трайно ограничение движенията на снагата и до настоящия момент;

-             Луксация на лява раменна става, довело до силни болки и страдания и трайно ограничение движенията на лявата ръка и до настоящия момент./Движенията на лявата му ръка и до момента, са в ограничен обем, като той не може да я повдига високо нагоре, ограничени са движенията и странично. Освен, че изпитва болки, той не може не само да работи, но дори и трудно се облича/.

-                  Мозъчно сътресение със загуба на съзнание, без спомен за случилото се, следствие на което и до момент изпитва болки в главата и на моменти силен световъртеж.

-                  Фрактури на лицеви и челюстни кости.От тази травма, се деформира челюстта, оттича и пострадалия не само не можел да се храни, но и трудно отваря устата си, трудно говори, дори трудно пие вода. За възстановяване на челюстта, след изписването му от МБАЛ гр. П., ищецът бил хоспитализиран за периода 26.06-28.06.2019г. в специализирано "Отделение по лицево-челюстна хирургия" МБАЛ "Свети Панталеймон“ - Пловдив, където му е била извършена нова операция под обща анестезия, продължила 2 часа и 30 мин. за наместване на фрактурите на лицевите и челюстни кости и фиксацията им със зъбни метални шини.Интермаксиларна имобилизация.

В исковата молба се сочи,че към депозирането й, лечението на ищецът продължавало при домашни условия, и той бил все още в болнични. Твърди, че чувствал, че не може вече да работи работата, която е извършвал до момента на катастрофата, като пътен работник в областта на строителството, тъй като тя е свързана с тежък физически труд, който той не можел да полага вече. През първите 3 месеца след катастрофата, той бил на постелен режим, с използване на подлоги, памперси за възрастни. Силно болезнено било дори местенето му, необходима му била чужда помощ за всички битови и хигиенни нужди. Това оказвало силно негативно въздействие на психиката му. Като мъж в активна възраст, не се чувствал никак добре да бъде гледан от жена си и децата си като малко бебе - да сменят памперсите му, да го къпят, да го хранят. През първите 3 месеца, той бил подложен на строг хранителен режим. Храненето се извършвало само с течни храни и посредством сламка. Дори пиенето на вода се извършвало със сламка. Силно затруднено и болезнено било и говоренето през първите 3 месеца, когато той можел да си отваря съвсем малко устата. И към настоящия момент, не можел да си отваря напълно устата, болезнено било по-широкото отваряне на устата, изпитвал болки и при по-продължително говорене и след хранене. Сочи се, че и сега спазвал хранителен режим, като се хранел с по-меки храни, а по-твърди и месото, се пасирали, за да може да се храни. Пострадалият силно се измъчвал, притеснявал се дали ще се възстанови, трудно заспивал нощем от чести и силни болки, ежедневно се налагало употребата на обезболяващи медикаменти. Твърди се,че отслабнал драстично, с повече от 10 кг. Преди катастрофата бил енергичен, трудоспособен мъж, работещ тежък физически труд. След катастрофата, животът му се преобърнал напълно, принуден бил да лежи на легло, без възможност сам да се грижи за себе си, променило се изцяло ежедневието му, което било свързано основно с неговото лечение друго не можел да прави, нямал желание, депресирал се, заради изживения тежък емоционален шок след катастрофата, липсата на спокоен сън, болките и обездвижването, които довели до промяна в психическото му състояние. Силно изнервен и притеснен бил от обстоятелството,че за всичко му трябвало чужда помощ.

           Твърди се още, че се налагали ежемесечни контролни прегледи и изследвания. Отключен бил и силен страх при возене в автомобил и от приближаващи превозни средства, страх от това да не бъде блъснат.

            В исковата молба се твърди,че за виновния водач на л.а. "Тойота Авенсис", с peг. № била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗАД "ДЗИ - Общо застраховане" АД - застрахователна полица N BG/06/119000628635, валидна от 03.03.2019г. до 02.03.2020г. Тази застраховка покривала вредите, за които виновния водач М. отговарял съгласно българското законодателство.Ищецът сочи,че на 15.07.2019г. отправил претенция до ответника с вх. №94-М-137/15.07.2019г. за изплащане на обезщетение за търпените имуществени и неимуществени вреди. Образувана била ликвидационна преписка по щета №43072951900176. По предявената претенция за неимуществени вреди, ответникът предложил неформално сумата от 55 000 лева, с която обаче ищецът не бил съгласен и поради липса на споразумение, плащане не било извършено, което обуславяло правния интерес от предявяване на претенцията пред съда.

         Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД да заплати на Р.Р.М. с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 14.06.2019 г. в размер на 130 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019г. /датата следваща деня в който изтича 3-месечният срок по КЗ/,до окончателното изплащане.

  Претендират се и разноски и адв.хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

В законоустановения срок по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника от „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София. п.к. 1463, район „Триадица", бул. „Витоша" № 896, представлявано от К. Х. Ч.  - главен изпълнителен директор и Б. В. – изп. директор, действащо чрез юрк.Р. И. в който отговор заявяват,че иска е частично основателен, поради което на 18.12.2019г. заплатили на ищеца сумата от 50 000 лева.

Твърди се, че изплатеното обезщетение се явявало достатъчно да компенсира претърпените болки и страдания, всички негативни усещания и неблагоприятни промени в личния му живот, съответствало на законовите критерии за справедливост и било съобразено и с вида и степента на претърпените увреди, които са в причинна връзка със събитието. Сочат, че с изплащането на визираната сума дружеството коректно и в срок било изпълнило всичките си задължения като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Твърди се, че не дължат исканото по делото допълнително обезщетение, над сумата от 50 000 лв., т.е. не дължат претендираната сума от 80 000 лева, оспорват иска за предявеният размер над 50 000 лева до 130 000 лева.Претендираното обезщетение от 130 000 лв. не съответствало на критерия „по справедливост", визиран в чл.52 от ЗЗД и излизало извън рамките на обезщетителния характер на търсеното плащане.

Оспорват дължимостта на законна лихва от датата 16.10.2019г., тъй като искът бил неоснователен съобр. чл.380 ал.3 във вр. с ал.1 изр.2 от КЗ.

Сочи се, че във вр. с образуваната ликвидационна преписка определили обезщетение в размер на 50 000 лева и с писмо изх.№0-92-14842/15.10.2019г., поканили ищецът и неговият процесуален представител да посочат банкова сметка, ***.Сочи се,че едва след получаване на исковата молба узнали банковата сметка на ищеца и направили превод.

Оспорват и претенцията за разноски, тъй като не били дали повод за завеждане на делото.Моли се съда да се произнесе с решение относно частичното признание на иска за сумата от 50 000 лева,като се отхвърли за сумата от 80 000 лева.Претендират разноски.

В рамките на срока по чл.373 от ГПК е постъпила и допълнителна искова молба от ищецът, в която не оспорват обстоятелството,че е била заплатена сумата от 50 000 лева на 18.12.2019г..Оспорват твърдението на ответника,че не е било представено удостоверение за банковата сметка на ищеца.Сочат,че във входираната на 15.07.2019г. претенция са представили фактура с касов бон и удостоверение за банкова сметка.***, се сочи,че в нито едно писмо изпратено до тях не било посочено,че липсвала банкова сметка.***,че по телефона били уведомени,че е определено обезщетение от 55 000 лева, заплащането на което е обвързано с подписване на споразумение и ако увреденото лице не подпишело споразумение, щели да постановят формален отказ.

Възразяват и срещу наведените твърдения от ответника за недължимост на законна лихва, посочени са разпоредбите на КЗ, развити са подробни доводи по съществото на спора.

Оспорва се твърдението,че ищецът бил изцяло обезщетен.Сочи се,че сумата от 50 000 лева, не била справедлив еквивалент за причинените му вреди.Твърдят, че причинените травми оставали за цял живот и в настоящият момент ищецът изпитвал болки и имал увреждания.

           В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответното дружество,с който се поддържат всички твърдения, доводи и възражения, изложени в първоначалния писмен отговор.

          Твърди се, че към входираната от ищеца претенция с №94-М-137, не било представено удостоверение за банкова сметка, ***ране на исковата молба.Затова поддържат всички възражения за недължимост на претендираната лихва.Сочи се,че молбата на ищеца е от 15.07.2019 година, докато представената към исковата молба сл.бележка от „АсетБанк“, била с данни, че банковата сметка е открита на 16.07.2019г.,т.е след датата на предявяване на застрахователната претенция.Твърди се,че предявената претенция, представляваща обезщетение от 130 000 лева е прекомерна и не съответства на критерия за справедливост.

В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си.

           Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

          По допустимостта: Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по  чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД.

В случая между страните не се спори по никой от фактите безспорно е, че в хода на процеса ответника „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД на 18.12.2019г.  е изплатило обезщетение в размер на 50 000 лева на ищеца Р.М., което представлява извънсъдебно признание на иска, а и съдебно с оглед последното становище.

От представените писмени доказателства и поведението на ответника се обуславя извод за наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество: установен деликт при съответно авторство, противоправност, вина, вреди /неимуществени – болки и страдания от травматичните увреждания/, и причинна връзка между деяниято и вредите.

След това плащане спорен остава спорен въпросът репарирани ли са изцяло претърпените вреди от М..И какъв е справедливият размер на обезщетение.

Ответника не оспорва представената мед.документация по делото.

От допуснатата СМЕ, се установява,че при настъпилото ПТП на 14.06.2019г. ищецът М. е получил: 1.Контузия на главата с мозъчно сътресение и открито счупване на левия клон на долната челюст, 2.Контузия на гръдния кош в ляво със счупване на 5 и 6 леви ребра по мишничната линия с травматичен пневмоторакс, 3.Луксация на лявата раменна става.

Установява се от СМЕ,че ищецът е бил настанен първоначално в Хирургично отделение на МБАЛ-Пазарджик,/от 14 - 24.06.19г./ където в спешен порядък е била извършена левостранна торакоцентеза и дренаж на лявата плеврална кухина, както активна аспирация с проследяване на разгъването на белия дроб. Едновременно с това била провеждана медикаментозна терапия с антибиотик, противовъзпалителни, противоотточни и обезболяващи средства.

        Вещото лице е дало отговор, че по повод на счупването на долната челюст в ляво е било извършено специализирано лечение в Отделение по лицево-челюстна хирургия на МБАЛ „Св. Пантелеймон" Пловдив, а именно -Фиксация на зъбни метални шини. Интермаксиларна имобилизация. По време е престоя /от 26-28.06.19 г./ е провеждано обезболяващо лечение.

Извършените медицински интервенции са били абсолютно необходими при състоянието на пострадалия и отговорят на медицинските стандарти за лечение на тези състояния.

След изписването от болницата е имал затруднени и болезнени движения на снагата от счупванията на ребрата и на лявата ръка, болки при вдишване и издишване, при обръщане в леглото, при кашлица и др. Това наложило за период от около 2,5 - 3 месеца той да остава предимно на легло. В известна степен способностите му за самообгрижване са били ограничени и той е бил зависим от чужда помощ. Поради контузията на главата е имал главоболие и световъртеж, като са предписвани антивертижни медикаменти.

От заключението на вещото лице се установява,че непосредствено след травмата движенията в лявата раменна става са били силно ограничени, до невъзможни и болезнени. Към момента било налице известно ограничаване при вдигане на ръката и отвеждането и.

      Установява се още от експертизата,че долната челюст чрез зъбите играела основна роля при дъвченето - отхапване и стриване на храната и говоренето. При счупването й, тези функции тежко се нарушавали. Болката е била остра, налице е патологична подвижност на фрагментите, което я засилва, оклузията е нарушена.      При извършеното лечение на фрактурата функцията е нарушена за период от около 45 дни. След свалянето на шините има остатъчна болезненост. Напълно е било възможно да има и сетивни нарушения- изтръпване по хода на мандибуларния нерв, както съобщавал пострадалият.

От заключението на вещото лице д-р М., се установява още, че непосредствено след ПТП, по време на болничното лечение и през оздравителния процес пострадалият е търпял болки, които постепенно са намалявали в описаните по-горе срокове. Към момента съобщавал за болки при метеорологични промени и физическо натоварване. Обезболяващи средства пострадалият е ползвал в ранните периоди на травмата.

Периода на възстановяване на ищеца от претърпените травматични увреждания  е бил около 7 месеца.

В о.с.з., проведено на 4.08.2020 година в.л.  М. отговори, че във връзка със счупването на челюстта и оплакванията за изтръпналост и болки, това състояние нямало да остане пожизнено и щяло да отшуми.

         При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

            Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.“          

            Вследствие на ПТП ищецът е получила травматологични увреждания, представляваща средна телесна повреда.

        Съдът приема от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал писмени доказателства чрез представената медицинска документация и гласни доказателства, а също така и от неоспореното и изцяло кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено заключение и имайки предвид  установените по делото болки и страдания, преживени от ищеца в резултат на нанесената му травма  при ПТП, отчитайки   като ориентир за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди конкретните икономически условия в страната, съдебната практика при сходни увреждания, както и установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост,продължителността на възстановяване повече от нормалното около 7 месеца настоящият съдебен състав намира, че  размера на обезщетението следва да е 50 000 лева, т.е. толкова колкото ответника е изплатил. Този размер е справедлив и е съобразен от една страна с  вида на нанесената телесна повреда, с интензитета и продължителността на физическите болки и страдания, с невъзможността на Р.М. да се обслужва сам за продължителен период от време, с наложилата се промяна в начина му на живот и социални контакти.

            По отношение на претенцията за лихви.

Съдът счита,че същата е неоснователна, тъй като възприема изцяло възраженията на ответника.

           На 15.07.2019 година ищецът чрез адв.Д. е сезирал ответника „ДЗИ- общо застраховане“ от разменената кореспонденция между тях, се установява,че на 15.07.2019 година, не е била представена актуална банкова сметка, *** от ищцовата страна, се установява,че банковата сметка на М. е открита на 16.07.2019 година.

          От изпратено писмо от 19.08.2019 година се установява,че ответникът е изискал, необходими документи по образуваното досъдебно производство, но е изискал мед.документация от ищеца и пълни и точни данни на банковата сметка на името на увреденото лице.Уведомили са ищеца,че при представяне на всички документи ще се произнесат със становище. Поради което съдът приема, че ищецът не е изпълнил точно изисканите от застрахователя документи и удостоверения и лихва върху главницата от 50 000 лева за периода от 15.07.2019 година до датата на плащането - 18.12.2019г. , не се дължи.Логично е, направеното възражение от ответника,че  с получаване на исковата молба и всички доказателства и посочване на банкова сметка ***.

        При така изложеното, следва исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

         При този изход на делото разноски не се дължат на никоя от страните, тъй като ответникът не е представил списък по чл.80 от ГПК.

         Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                     Р     Е     Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените искове по реда на чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, от Р.Р.М. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** оф.215 адв.М.И.Д., срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица бул.“Витоша“№89Б, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В. изп.директори, чрез юрк.Р. И., за осъждане на ответника „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, да заплати на ищеца Р.Р.М., сумата от 130 000 лева представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 14.06.2019 г. както и за  законна лихва, считано от 16.10.2019г.,като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

                Препис от решението да се връчи на страните.

                                      

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: