Р Е Ш Е Н И Е
№ 1582
гр. Пловдив, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ІІ отделение, ХІІІ състав, в открито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Пасков
при секретаря
Петя Петрова и участието на прокурора Йорданка Тилова, като разгледа
докладваното от председателя Г. Пасков адм. дело № 2629 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С.Н., срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на сумата от общо 7 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, които са в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие от
открит тип (ЗООТ) „Смолян“ за периода от 01.10.2019 г. до 28.02.2021 г. и
Затвора Пловдив и за периода от 01.02.2022 г. до 12.10.2022 г.
Твърди се по
отношение на помещенията, в които е бил настаняван, неосигуряване на достатъчно
жилищна площ; липса на вентилация, следствие от което не е имало достатъчно
свеж въздух, довело до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните –
с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или
умивалници, а и същите не са шумоизолирани, което го лишава от уединение; в
един период от време се твърди, че ищецът
Д. „…, когато е пребивавал в 4-ти
отряд не е имал санитарен възел в килията и му се е налагало да ползва кофи и
туби за облекчаване на физиологичните си нужди“; лошо състояние на банята –
л.св. се къпят заедно по 30-40 човека при налични само 5-6 душа, от които тече
или гореща или ледено студена вода; наличие само на един прозорец с големина
1,00 м. на 0,50 м., следствие от което липсват достатъчно
светлина и свеж въздух; вследствие на течове по водопроводни тръби по стените и
тавана са се развивали мухъл и плесен; липса на вътрешна и външна изолация на
стените, следствие от което отоплението е затруднено и имало случаи, в които
ищецът не може да заспи от студ; непредоставяне на достатъчно дебели завивки,
като на молбите за предоставяне на такива, надзирателите са отговаряли, че не
разполагат с такива; спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко,
което създава предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи; непредоставяне
на препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на
достатъчно мебели, а малкото налични били счупени, липсата на индивидуална или
корекционна работа от страна на администрацията на затвора. С горното се
презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв.) и на разноски, съгласно представен списък.
Ответникът –
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и
недоказани, поради което настоява за отхвърлянето им. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на исковите претенции. В условията на евентуалност при уважение на
исковата претенция прави възражение за прекомерност размера на обезщетението.
Административен
съд – Пловдив, II отделение, ХІІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, на първо място намира, че исковата претенция е допустима. Искът е предявен и от надлежна
страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за
ищеца са налице данни да е бил действително задържан в място за лишаване от
свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията.
По същество
исковата молба е неоснователна.
По отношение на
първия исков период (от 01.10.2019 г. до 28.02.2021 г.) се установява, че
ищецът е постъпил в ЗООТ Смолян на 18.12.2019 г. и е освободен на 19.02.2021
г., като:
- от 01.10.2019 г. до 17.12.2019 г.вкл. ищецът Д. не е изтърпявал наказание в ЗООТ Смолян, а за периода от 19.02.2021 г. до 28.02.2021 г. не е
пребивавал на територията на пенитенциарното заведение, тъй като е бил
освободен условно предсрочно;
- от 18.12.2019 г. до 18.02.2021 г. вкл. е пребивавал ЗООТ Смолян, като последователно е настаняван в следните
помещения. Спално помещение № 315, което е с капацитет до 3 л. св., площ от 15,60 кв.м., без санитарния възел, с един отваряем прозорец с размери 1,60 м. на 1,75 м. Стаята разполага с осветително тяло, отоплява се с радиатор. За всеки л.
св. има осигурено легло с размери 80х190 см., с височина 40 см., има маса с два
стола, закачалка, кошче за боклук и нощно шкафче. По времето на престоя на
ищеца Д. в стаята, включително с него са настанявани трима л. св. Настаняван е
в спално помещение № 314, което е с размери 15.18 кв. м. без санитарен възел, с
един отваряем прозорец с размери 1,65 х 1,70 м и с капацитет до 3 л.св. Стаята разполага с осветително
тяло, отоплява се с радиатор, има един шкаф с по четири отделения с размери
35х100 см. и височина 195 см. За всеки л. св. има осигурено легло с размери 80
х 190 см., с височина 40 см., има маса с две табуретки, закачалка, кошче за
боклук и нощно шкафче. По времето на престоя на ищеца Д. в стаята, включително
с него са настанявани трима л. св. Настанените
в тези стаи ползват общи тоалетни на същия етаж. Пребивавал е и в спално
помещение № 306, което е с капацитет до 6 л. св., състои се от две помещения – външно помещение
13,36 кв. м. и вътрешно помещение 13 кв. м., разполага със собствен санитарен
възел, чиято квадратура не е включена в площта на изброените помещения.
Вътрешното и външното помещение разполагат с осветителни тела и се отопляват с
радиатори, имат и два отваряеми прозореца с размери 1,50 м. х 1,40 м. За всеки л. св. има осигурено легло с размери 80 х
190 см., с височина 40 см., има две маси с четири стола, две нощни шкафчета и
секция, закачалка, кошче за боклук и шкаф с по четири отделения с размери 35 х
100 см. По времето на престоя на ищеца Д. в стаята, включително с него са
настанявани шестима л. св. Етажите разполагат с общо помещение, което се
използва за сушилня и обща баня. Достъп до течаща топла вода л. св. имат по
график два пъти седмично, като в общото помещение имат достъп до студена вода.
По отношение на
втория исков период (от 01.02.2022 г. до 12.10.2022 г.) се установява, че
ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 11.03.2022 г., където продължава и към момента да
излежава наложеното му наказание лишаване от свобода, като:
- от 01.02.2022
г. до 10.03.2022 г. няма данни да е пребивавал на територията на Затвора
Пловдив;
- от 11.03.2022
г. до 17.03.2022 г. вкл. е пребивавал в Приемно отделение (ПО), в спално
помещение „РЦ“, което е с площ от 27,04 кв.м., с капацитет до 6 л. св., без
санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,49 м. х 1,20 м. и 1,00 м. х 1,20 м., с две осветителни тела и санитарен възел с площ от
2,66 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,35 м. х 1,18 м., с течаща
студена вода. В периодите от 11.03.2022 г. до 13.03.2020 г. вкл. и от
16.03.2022 г. до 17.03.2022 г. вкл. в това спално помещение са били настанени
между 5 и 6 л.св., а за дните 14 и 15.03. 2022 г. 9 л.св.;
- от 18.03.2022
г. до 12.10.2022 г. вкл. е пребивавал на пети пост в спално помещение № 57,
което е с площ от 27,11 кв.м. с капацитет до 6 л. св. без санитарния възел, с
два отваряеми прозореца с размери 0,45 х 1,17 м. и 0,97 х 1,17 м. и санитарен
възел с площ от 2,53 кв. м., с един отваряем прозорец 0, 35 м. х 1,17 м. В
периодът от 18.03.2022 г. до 12.10.2022 г. Са били настанени 5 л. св., включително с ищецът Д..
Следва да се
отбележи, че в представените от ответника писмени доказателства има известно
дублиране периодите на престоя на ищецът Д. в конкретните помещения на Затвора
Пловдив. От предоставените становища на
ответника не се установява пренаселеност в посочените помещения, където се
твърди, че е пребивавал ищецът Д., т. е не е доказано бездействие на
администрацията по това оплакване
Установява се по
отношение на двата престоя на лицето в ЗООТ Смолян и Затвора Пловдив, че във
всеки санитарен възел л.св. имат достъп до течаща студена вода, като е осигурен
достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група, а работещите, какъвто ищецът е бил за
определен период, имат достъп до баня всеки работен ден. Банята е обща, подът
на която е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Отоплението в Затвора
Пловдив се осъществява чрез централно-локално парно, а в ЗООТ Смолян
посредством радиатори, през отоплителния сезон. Спалните помещения са добре
осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на
стаите е по желание на лишените от свобода, които могат да правят това чрез
отваряне на прозорците, като съгласно становище от 8453/01.11.2022 г. на инсп.
К. П. (л. 49-50) и становище на ИСДВР ЗООТ Смолян М. П. (л. 55-56) никога не е
имало проблем стаята да бъде проветрявана и не би следвало да има мухъл.
Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, които за
целта получават съответните прибори, както могат и да ги закупуват от лавката
на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на
разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода
могат да получават, ползват и държат при себе си. С постъпването в затвора на
всеки л.св. се осигурява комплект спално бельо и завивки, а при желание от
страна на л.св., домакинът осигурява колкото комплекта са необходими. Отделно
от това, л.св. имат право да получават и от своите близки спално бельо и
одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по
усмотрение на самия л.св. - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за
пране от близките, в подкрепа на което е представен Седмичен график на
служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 41). Съгласно цитираното по-горе
становище, сушенето на дрехите става по няколко начина – когато се перат в
пералнята, те се сушат в сушилната машина, а когато се перат от л.св., има
пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. За периода
на изтърпяване на наказанията на л.св. Д. *** не са правени основни ремонти на
стаите, но са извършвани текущи ремонти като своевременна смяна на течащи
кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела и не е допускано
да има счупени прозорци, тъй като същите са подменяни своевременно. През 2017
г. е извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е подменена с
нова (ПВЦ), поставен е гранитогрес в общите умивални. Относно ДДД обработките
за двата искови периода са представени протоколи за извършени услуги (л.
15-27), като се установява от прието по делото становище от 12.04.2022 г.,
изготвено от ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е. К. (л. 47), че ГДИН сключва централен
договор за обработка на всички помещения в затворите и общежитията към тях, има
утвърден график, по който се извършва ДДД обработка на помещенията.
Установява се
също така, че през първия период на пребиваване в ЗООТ Смолян ищецът е бил
назначен през 2019 г. на доброволен труд на длъжност „обучение-мандра“, като от
04.09.2020 г. е назначен във „Вини стил“, а от 15.12.2020 г. във фирма „Рожен
експрес“ на длъжности „общ работник“. Ищецът Д. не е подавал молби за участие в
проведените три специализирани програми, по време на престоя му в
пенитенциарното заведение, като с него са провеждани индивидуални беседи по изготвения
план на присъдата. При престоя си в Затвора Пловдив, не е са установени негови
молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван
му дискомфорт. Назначаван е на работа от 04.05.2022 г. в „Обособено
производство“ и от 23.08.2022 г. в служебен стол на Затвора Пловдив, като
„работник кухня“. По отношение на корекционната работа освен назначаването му
на работа, което е част от същата са провеждани беседи, което е видно от
представен дневник за индивидуална робота (л. 43-44). Във връзка с молбата му
за предсрочно освобождаване на базата на провежданите беседи и трудовата
дейност в ЗООТ Смолян му е дадена положителна оценка.
Посоченото от фактическа страна се
установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от
разпита на свидетелите В. и И., чиито показания съдът кредитира, но само
отчасти и то само доколкото са съответни на приетите и кредитирани от съда
писмени доказателства. Отделно от посоченото, съдът разглежда и критично показанията
на разпитания свидетел В., доколкото му е и служебно известно, че същият е бил
ищец по друго дело против ГДИН със същата правна квалификация, поради което и
свидетелят е с личен интерес от излагане на конкретни обстоятелства досежно
условията в ЗООТ Смолян.
Други
доказателства не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то
тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по
контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за
да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата
да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са
дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването.
От наличните по
делото доказателства се установява по отношение на първия исков период (от
01.10.2019 г. до 28.02.2021 г.), че Д. е постъпил в ЗООТ Смолян на 18.12.2019
г. и е пребивавал в него до 18.02.2021 г. вкл., поради което и в частта от
01.10.2019 г. до 17.12.2019 г. вкл., и от 19.02.2021 г. до 28.02.2021 г. искът
е недоказан. По отношение на втория исков период (от 01.02.2022 г. до
12.10.2022 г.) от предоставените доказателства се установи, че Д. е постъпил в
ПО на Затвора Пловдив на 11.03.2022 г., като пребивава в пенитенциарното
заведение и към момента, поради което в частта 01.02.2022 г. до 10.03.2022 г.
искът също е недоказан, доколкото не се установява в горепосочените периоди
ищецът да е пребивавал в ЗООТ Смолян и Затвора Пловдив, което е самостоятелно
основание в тези части исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат
наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно
фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на
исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е
недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде
разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.
За периодите, в
който се установи, че лицето действително е изтърпявало наказание в ЗООТ Смолян
от 18.12.2019 г. до 19.02.2021 г. вкл. и Затвора Пловдив от 11.03.2022 г. до
12.10.2022 г. вкл., предмет на разглеждане в настоящото производство, от
събраните доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти в чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м. Изключение от горното прави кратък период
от два дни (14.03.2022 г. до 15.03.2022 г. вкл.), в които ищецът е пребивавал в стая
„РЦ“, която е с площ от 27,04 кв.м., т.е. за не повече от 6 л.св., а в
него са пребивавали 9 л.св., т. е всеки по отделно е разполагал с 3,00 кв. м.
Предвид установените периоди, в които ищецът действително е изтърпявал
наказанието лишаване от свобода равняващо се общо на 646 дни (18.12.2019 г. до
19.02.2021 г. – 430 дни и 11.03.2022 г. до 12.10.2022 г. – 216 дни) са
констатирани само два дни в условията на пренаселеност, при липсата на „особено съществено нарушение“, посочено в пилотното
решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България”, т.
е. на л. св. да е предоставено жизнено пространство под 3 кв. м. При тези
обстоятелства съдът приема, че макар да представлява нарушение на чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС, то краткия период на пренаселеност
не може да бъде причина довела до настъпването на описаните негативни
последици.
Като недоказани
обаче следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на
дървеници и бълхи през двата искови периода в ЗООТ Смолян и Затвора Пловдив,
като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни
за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се
установи, че касаят целите искови периоди ( л.15-27). Отделно от това, от
страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал
оплаквания за хигиената в помещенията на посочените пенитенциарни заведения, в
т.ч. и за наличието на инсекти.
Няма нарушение и
на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на ЗООТ Смолян и Затвора
Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал Д., е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от
приложеното от ответника становище се установява, че в ЗООТ Смолян и Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава,
съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от
съответната група, освен това, в периодите, в които ищецът е бил работещ, е
имал достъп до баня всеки работен ден. Банята пък се установи, че е обща, подът
на която е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи и независимо, че не е правен
основен ремонт, своевременно са сменяни течащи кранчета и са отстранявани
течове, т.е. не може да се приеме за вярно твърдението на ищеца, че са работели
само 5-6 душа, както и че банята е била в лошо състояние. Няма данни също така
и от душовете да е текла или само ледено студена вода или гореща такава. Като
недоказани следва да се приемат и твърденията за неработещи казанчета, липса на
прегради и липса на работещи чешми и умивалници, доколкото от събраните по
делото доказателства се установява, че дори и да не е бил извършван основен
ремонт в ЗООТ Смолян и Затвора
Пловдив, своевременно е извършвана подмяна на течащи кранчета и са отстранявани
течове. Що се касае до твърдението, че тоалетната не е шумоизолирана, съдът
намира, че неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува
като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е
над средното ниво на битови условия. Все в тази насока следва да се посочи, че
разпитаният по делото свидетел не посочва на л.св. да е било ограничено правото
на уединение. Действително, от твърденията на ищеца и разпитания свидетел, е
възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с влошени
хигиенни условия, но следва да се отбележи, че първо, свидетелят В. не е
пребивавал в едно спално помещение с ищеца и второ, хигиената в спалните
помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от
настанените л.св., които се грижат за почистването и на които се установява, че
макар и в ограничени количества, са били раздавани препарати за целта, в т.ч.
същите са разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора,
както и да поискат да им предоставени от техните близки.
По идентичен
начин стои въпросът и с твърденията за липса на вентилация, доколкото се
установява, че проветряването в стаите е оставено по преценка на настанените в
тях лишени от свобода, което се осъществява посредством отваряне на наличните
прозорци. Недоказани останаха и твърденията на ищеца, че поради липса на свеж
въздух, е имал задух и кашлица. По делото няма данни, а и самият ищец не твърди
да е уведомил администрацията на затвора за такива здравословни проблеми. От
показанията на разпитания по делото свидетел И., който е в едно спално
помещение с Д., също не са установени респираторни заболявания на ищеца. Що се
касае до твърденията, че ищецът Д. „… когато е пребивавал в 4-ти отряд не е
имал санитарен възел в килията и му се е налагало да ползва кофи и туби за
облекчаване на физиологичните си нужди“, от една страна съдът констатира,
че не се установява Д. да е пребивавал в Четвърти отряд (пост № 4) и от друга,
няма данни за наличие на спални помещения в Затвора Пловдив, които да не
разполагат със санитарен възел. До извод в обратната насока не водят и
показанията на разпитаните по делото свидетели, които навеждат твърдения за
наличието на мивки и тоалетни с течаща студена вода. Това е така, защото,
липсва всякаква житейска логика при наличието на санитарен възел, дори и в
определени моменти да е липсвала течаща вода по някаква причина (ниско
налягане, ВиК авария и др. под.) да се използва кофа и в случай, че това е било
сторено, то е по преценка на самите л.св., но не е следствие от действия и/или
бездействия на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. За пълнота е необходимо да
се посочи, че в случаи на ВиК повреди, не само лишените от свобода нямат вода,
но и всички граждани, засегнати от ВиК повредата, а понякога и цели населени
места нямат вода, което означава, че липсата на вода при ВиК повреда и/или
ниско налягане на подаваната такава, не поставя лишените от свобода, в частност
ищеца в по-неблагоприятно положение от всеки друг гражданин.
По идентичен
начин стои въпросът и с твърденията за наличие на мухъл и плесен. В
представените от ответника справки се посочва, че дори и да не е извършван
основен ремонт на килиите, своевременно се сменят течащи кранчета и се
отстраняват течове, както и не се допуска да има счупени прозорци, тъй като
същите се сменят. Налице е и график за сушене на дрехите на л.св., което става
или в сушилнята на затвора или на определените за целта места, но не и в
стаите, в които са настанени. Или, налице е организация за отстраняване на
евентуалните причинители на мухъл и плесен.
Не е спорно
между страните, че в ЗООТ Смолян и Затвора Пловдив липсва изолация, но по
делото не се събраха достатъчно доказателства да е било прекалено студено през
зимата в исковите периоди на изтърпяване на наказанието от ищеца. Нещо повече,
във всяко едно от становищата на Затвора Пловдив се сочи, че отоплението се
осъществява чрез централно локално парно отопление, което обстоятелство не се
отрича и от разпитаните по делото свидетели, като св. И. потвърждава, че
централното парно отопление е работило и не може да потвърди, че ищецът Д. е
ползвал допълнителни одеяла, което показва, че през активната част от
денонощието помещенията са били отоплявани.
От приложените
по делото справки и становища се установява също така и че грижата за чистотата
на спалното бельо се полага на лишените от свобода като в утвърден график, два
пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото да бъде заменено,
чрез молба до началника на затвора. От събраните по делото доказателства, в
т.ч. и свидетелски показания, не се установява ищецът да е подал молба за
изпиране на бельото или за допълнителен инвентар, в т.ч. дебели завивки, на
която молба да е получил отказ. Ето защо в тази част претенцията също е
неоснователна.
По отношение на
твърденията за липсваща мебелировка, следва да се посочи, че на л. св. в ЗООТ
Смолян и Затвора Пловдив е предоставена необходимата и мебелировка, която им е
необходима за задоволяване на основите житейски нужди. В становище на инспектор
К. П. е отбелязано, че поради злоумишлени действия на л. св. част от
оборудването е унищожено и наново възстановявано от ГДИН. Ето защо в тази
претенцията също е неоснователна.
Недоказани
останаха твърденията, че по отношение на ищеца не е извършвана корекционна
работа, като за такава се приема назначаването му на работа, където изгражда
трудови навици за интегриране в обществото, провеждани са беседи с
компетентните служители на администрацията, което е видно от представен дневник
за индивидуална работа в Затвора Пловдив. При престоят му в ЗООТ Смолят също са
провеждани индивидуални беседи, на базата на направена оценка на емоционалното
му състояние и демонстрираното поведение администрацията на пенитенциарното
заведение дава положителна оценка на молбата му за предсрочно
освобождаване.
С оглед на така
установените факти съдът приема, че исковите претенции на ищеца Д. са
неоснователни, тъй като не са доказани реално претърпените вреди, които да са
били в резултат на бездействията на администрацията в затвора, поради което по
делото не следва да се счита установено настъпването на твърдените
неимуществени вреди.
В целостта си
изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск по чл. 284, ал.
1 ЗИНЗС, поради което той следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на спора на процесуалния представител на ищеца не следва да бъдат присъдени
разноски, съгласно приложен списък по делото (държавна такса и възнаграждение за адвокат).
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХІІІ състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявената от Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** искова претенция срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21, с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за присъждане на
обезщетение в размер на 7 000/ седем хиляди/ лева, за претърпени от ищеца
неимуществени вреди периодите на изтърпяване на наказание в ЗООТ „Смолян“ от 01.10.2019 г. до 28.02.2021 г. и Затвора Пловдив
от 01.02.2022 г. до 12.10.2022 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ищеца адвокат Н. за присъждане на
държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул.
„Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: