МОТИВИ към присъдата по НОХД № 2839 по описа на
Варненски районен съд
за 2014г., ХХVII състав
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт № 831, по който
на 25.06.2014г. е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия Н.З.Л. по обвинение за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 316 вр.
чл. 309 ал.1 от НК.
В заключителната
част на обвинителния акт е посочено,
че:
ПОДС. Н. З.Л.
На
08.11.2012 г. в гр. Варна, съзнателно се ползвал от неистински частен документ
– саморъчно завещание от името на покойния М.Н.Л., за да докаже, че е наследник
на завещателя, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление от общ
характер по чл.316 във връзка
с чл.309, ал.1 от НК.
Съдът насрочи наказателно
производство по реда на глава 27 от НПК, но подс. Л.
пожела делото да се гледа по общия ред със събиране на доказателства.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага да бъде постановена осъдителна присъда и предвид факта, че за това престъпление се предвижда наказание по смисъла на
чл. 78а от НК, да му се
наложи наказание в максимален размер.
Защитникът на подс. Л. в съдебно заседание моли съда
да признае подсъдимия за невиновен, като излага доводи в тази насока.
Подсъдимият Л. редовно призован, се явява, дава обяснения по
случая. При последната си дума заявява,
че не е виновен.
От фактическа
страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
М. Л. роден на ***г. бил
женен за холандската гражданка – св. Й. Г. М. В.. По време на
брака им се родили две деца – Е.М. М. Л. и А.Н.Л., като всички заедно
живеели в Холандия. Развели
се през 1972г., като след пенсионирането си през 1997 г. Л.
се прибрал да живее в Република България. Поддържал връзка с децата си, а така също
и с бившата си съпруга. През 2010г. Л. закупил жилище в гр. Варна, ул. “Васил
Друмев” №7, където живял до
смъртта си. През годините семейството на Л. го посещавало многократно, най-вече
през летните месеци. Той не притежавал телефон и общувал с тях посредством
писма и картички, изпращани по пощата. Децата притежавали ключ от апартамента
на баща си, който той лично им бил дал. Последната среща на св. Й. В. и св. Е.М.Л.
била на 09.07.2012г. в гр. Варна, когато те били на гости на починалия. На
27.07.2012г. синът на Л. получил картичка от баща си, в която пишело, че през
август ще ги посети и заедно ще отидат до Турция. Това била и последната вест
от баща му.
Междувременно Л. се запознал с
районния полицейски инспектор- подс. Л., в чийто
район се намирало жилището му. Последният направил всичко възможно да се
сближат и отношенията им да прераснат в приятелски. Така подс.
Л. разбрал, че Л. живее сам, но притежава апартамент, лек автомобил и три
банкови сметки, тъй като последният получавал и пенсия от Холандия, която
теглил всеки месец. Подс. Л. единствено пропуснал
факта, че Л. не е сам, а има деца, които живеят в Холандия и са негови законни
наследници. Засвидетелствайки внимание към Л., подс. Л.
спечелил доверието му, като в един момент започнал да управлява и автомобила
му. Въпреки, че били близки, подс. Л. не проявявал
загриженост към здравословното състояние на Л., въпреки, че знаел, че има
проблеми.
На 24.07.2012г. Л. постъпил за
лечение в болница с диагноза „остър миокарден
инфаркт”, където получил лечение, но по собствено желание на 07.08.2012г.
напуснал медицинското заведение. След престоя в лечебното заведение се прибрал
в апартамента си и не съобщил на роднините си за влошеното си здравословно
състояние. Единствено неговата съседка св. Л.В.И. му оказвала грижи и помощ.
Свидетелката разполагала с ключ за апартамента, даден й лично от Л.. Тя го
посещавала в дома му, носела му супа. От посещенията знаела, че под масичката
до леглото му се намирала папка с документи, сред които и нотариалния акт за
апартамента. За последно св. И. посетила Л. на 22.08.2012г. Нито тя, нито някой
друг от съседите на Л. някога били виждали подс. Л.
да посещава Л.. На 24.08.2012 г. съседите на Л. установили, че същия е починал
и сигнализирали органите на полицията. Те пристигнали и извършили оглед на
местопроизшествието. На место се появил и подс. Л. в
цивилно облекло. След приключване на огледа подс. Л.
попитал св. Л.И. кой ще заключи жилището и тя му отговорила, че разполага с
ключ. Дала му ключа и подсъдимият заключил, а ключа останал в него. На
следващия ден подсъдимият организирал почистване на апартамента от фирма „***”
– св. Г.С. бил изпратен на адреса, да извърши дезинфекция, като почистването
било заплатено от Община – Варна. В следващите няколко дни подс.
Л. няколко пъти посещавал апартамента на починалия Л.. Той открил множество
документи, касаещи собствеността на апартамента, лекия автомобил и банковите
сметки, които взел със себе си. Той бил видян от св. И., като единия път даже
бил попитан дали не е намерил в дома на Л. документи и по специално нотариалния
акт за апартамента.
На 29.08. 2012г. бил издаден
акт за смърт на Л.. На 07.11. 2012г. починалият М.Л. бил погребан служебно от
Община Варна. Подс. Л. се снабдил по неустановен
начин с неистински частен документ – саморъчно завещание от името на покойния Л.
с дата 09.08.2012 г., в което се съдържали завещателни
разпореждания в полза на подс. Л., относно жилището
на починалия – апартамент № 17, находящ се в гр.
Варна, ул. „Васил Друмев” № 7, лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № В
9009 РА и сумите по три банкови сметки в „Сосиете женерал експрес банк” АД. На
08.11.2012г. подс. Л. посетил кантората на нотариус В.Г.
и депозирал пред помощник нотариус св. С.С. молба да
бъде обявено завещанието на Л.. Нотариусът се усъмнил в истинността на това
завещание и извършил проверка в базата данни, и установил, че Л. има дъщеря и
така или иначе не започнали веднага процедура по обявяване на това завещание.
Поискал от подс. Л. да се снабди и предостави и
удостоверение за наследници на починалия Л., за да бъдат уведомени всички
наследници за обявено завещание. Св. С. се усъмнил в достоверността на
завещанието, тъй като текста в него му се сторил твърде подреден, красиво
изписан и не съответствал, според него на лице родено 1937г., и то две седмици
преди да почине.
Междувременно на 09.11.2012г.
и на 12.12.2012г. дъщерята на починалия Л. – св. Е. М.
М. Л. изпратила два колета на баща си без да знае, че е починал. Въпреки че не
получили отговор, те не се притеснили, тъй като не знаели, че починалият не е
добре със здравето и го очаквали да ги посети за Нова година. През м. март 2013
г. обаче една от пратките се върнала непотърсена в Холандия. Тогава св. Е. Л. и
св. Й.М. се свързали със св. В. В. – съпруг на братовчедката на Л., като го
помолили да провери какво се е случило. Той посетил апартамента и от съседи
разбрал, че последният е починал.
На 18.04.2013г. св. Й.М., св.
Е. М. и св. А.Л. пристигнали в България.
Разполагали с ключ за апартамента и отишли първо там. Установили, че
жилището е почти празно и решили, че вероятно е извършено престъпление и отишли
във Второ РУ. Докато разговаряли със служителя, който ги е приел, на място бил подс. Л., който казал на свидетелите Й.М. и В., че желае да
разговаря с тях, когато приключат. Двамата свидетели отишли на разговор с него,
като при този разговор подс. Л. се представил за
квартален инспектор „З.” и попитал дали може да им помогне с нещо. По никакъв
начин не споменал, че познава Л., нито че е заветник
по неговото саморъчно завещание. След това бившата съпруга на Л. и децата му
отишли до „Сосиете женерал
експрес банк” Ад, където Л. имал сметки и получавал
пенсия. Там те установили, че сметките са запорирани
във връзка с предявено завещание пред нотариус В.Г.. Посетили нотариуса и от
там получили информация за завещанието и името на заветника
подс. Н.Л.. Веднага се върнали във Второ РУП – Варна,
за да ги уведомят за наученото. Във фоайето на районното управление имало табло
със снимки на районните инспектори и там с изненада установили, че лицето,
което се представило за инспектор „З. ” всъщност бил подс.
Л. – лицето депозирало завещанието. След депозиране на неистинското завещание, подс. Л. се опитал да се снади с удостоверение за
наследници, но не успял. През м. май 2013г. той упълномощил адв.
Д.Р. от ВАК да го представлява пред нотариус В.Г., относно издаването на
констативен нотариален акт въз основа на завещанието. От нотариалната кантора
отказали с мотива, че по случая се води разследване, за което били уведомени.
От заключението на назначената
на досъдебното производство съдебно-почерковата
експертиза е установено, че подписът и ръкописният текст на саморъчното
завещание от 09.08.2012 г. от М.Л., предявено пред нотариус В.Г. рег. № 549 с
район на действие ВРС, не са изпълнени от М.Н.Л.. Заключението на съдебно-почерковата експертиза се поддържа в съдебно
заседание от вещото лице, като бе приобщено към доказателствения
материал по делото на основание чл. 282 ал.2
от НПК.
От назначената допълнителна съдебно – почеркова
експертиза е видно, че буквено – цифровия ръкописен текст и подписа в саморъчното
завещание от 09.08.2012 г. не са изписани от подс. Н.З.Л..
Заключението на съдебно – почерковата експертиза се
поддържа в съдебно заседание от вещото лице, като бе приобщено към доказателствения материал по делото на основание чл. 282
ал.2 от НПК.
Съдът разпита свидетелите
Й.М., Е., В., М., И., Х., чиито показания кредитира, като дадени безпристрастно и обективно. Всички те твърдят, че не са виждали Л. да посещава Л. и никой от тях не знае за тяхното познанство и още повече приятелски отношения, както се твърди от подсъдимия. Свидетелите казват, че за починалия се е грижело едно момиче,
което се представяло за
доведена дъщеря и млад мъж,
който почиствал жилището. Категорични са, че не са виждали
Л. да полага каквито и да е
било грижи за него или да го
посещава.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.Н. единствено
в частта, че се познават с подсъдимия и са приятели. Няма как от единствените
две срещи, които е имал с Литунов да се установят
близките взаимоотношения между починалия и подс. Л..
Несериозно звучат показанията, че от тези две срещи е останал с впечатление, че
техните взаимоотношения са като на баща и син.
Съдът
кредитира показанията на свид. Г.С., където същият
сочи, че е бил повикан от Община Варна да дезинфектира апартамента на Л.. Там
го е чакал човек от полицията, който му е отворил. Видно от показанията в
съдебното заседание свид. С. не познава подсъдимия,
не се сеща да го е виждал.
Съдът кредитира и показанията
на свид. С.. Видно от показанията на свид. С.С., помощник нотариус в кантората
на нотариус В.Г., същия се е усъмнил в истинността на завешанието, тъй като било написано “ като по конец ”. Впечатление му е направило и това, че смъртният акт е издаден пет дни след смъртта на
завещателя, като обичайната
практика е да се издава на следващия
ден след смъртта.
Подсъдимият Н.Л. не се признава за виновен. Обясненията,
които дава пред съда са една
изградена защитна теза, тъй като не кореспондират
със събраните гласни и писмени доказателства по делото. Няма доказателства подсъдимият да е полагал някакви грижи за починалия, оттам липсва и всякаква житейска логика починалият да е искал да се разпореди
с имуществото си в негова полза при положение, че има наследници. Има съществени разминавания между неговите обяснения
и показанията на другите свидетели- Л.И., Й.М. и В.В..
Ключът, от апартамента на покойният Л., с който се е сдобил минути след
установяването на смъртта му, е предоставил възможност да придобие владение върху
папката съдържащи документите на покойния. От този момент достъп до нея е имал
само подсъдимият. Самият той признава факта, че е взел папката с всички
документи на Л., като не посочва факт, който да разколебава виждането, че
единствено той е можел да се разпорежда с тях. Поради това отсъства
възможността установеният като неистински документ да е сложен там от другиго. Всичко
това води до единственият извод, че подсъдимитя е
съзнавал, че ползва неистински документ. Последното е установено и от
поведението му в момента на срещата с близките на покойния Л.. От факта, че
подсъдимият се е представил с име, което до момента на пледоарията на неговия
защитник, не е било използвано по негов адрес
идва да покаже, че подсъдимият е имал обосновани притеснения от срещата
със свидетелите В. и Й.М.. Напрактика той е бил
изключително изненадан, че близки до Л. търсят някаква информация за смъртта
му, че е възможно и някой от тях да бъде и негов наследник. Това заключение се
потвърждава още веднъж от опитът на Л. да прикрие известни нему факти от
близките на покойният Л.. Освен това Л. си е послужил с неистински твърдения в
отношенията си с помощник-нотариус С. относно начина, по който се е сдобил с
документите, притежанието на ключа от апартамента, както и причината за
издаването на смъртен акт цели пет дни след настъпването на смъртта.
Изключително близките отношения, за които твърди подсъдимият , че е имал с Л.,
както и факта че той и семейството му са се грижили за него не бяха потвърдени
от свидетелите по делото. Освен това признанието на Л., че е бил учуден, и че не е очаквал да получи завещателно разпореждане в своя полза от Л. още веднъж затвърждават това виждане. Никой от явилите се свидетели по
делото не съобщи да е виждал Л. да се грижи за болният Л., единствените данни
които бяха потвърдени са свързани с попраквата на
личния автомобил на последния. От гореизложеното съдът стигна до еднозначното и
твърдо убеждение, че подсъдимият Л. не е имало как да не съзнава, че използва
неистински частен документ, макар и за съставянето на този документ да не може
да му бъде търсена наказателна отговорност, поради липса на доказателства в
тази насока.
В тази връзка съдът
не споделя становището на защитата, че подс. Л. не е знаел, че завещанието е неистинско. Защитата твърди, че след като самото саморъчно завещание е било
неистинско, то не може да
се търси отговорност на подс. Л.. Защитата твърди, че подсъдимият е работил в органите на МВР и длъжността, която заема е почтенна, и това е сигурно основание, че той не би използвал това
завещание, ако знаеше, че е
неистинско. Съдът счита, че подсъдимият е решил, че
Л. няма наследници и е замислял да придобие имотите му по един престъпен начин. Безспорно се
установи от събраните доказателства,
че веднага след смъртта на
Л. подс. Л. се озовал
на мястото и извършил
действия, по почиставане на апартамента с единствената цел да се снабди с неистинско
завещание и да придобие имотите
на Л.. Укоримо е деянието и
предвид факта, че подсъдимият
е работел в органите на МВР
и би следвало да защитава интересите на гражданите от престъпни посегателства. От събраните
в хода на разследването доказателства
се установи, че подс. Л. се е срещнал
със свид. Й.М. и В. във Второ РУ, но по никакъв начин не споменал, че познава Л., нито че е заветник по неговото завещание.
На въпросите на съда защо не е споделил с началника си, че е получил завещание от починалия
Л., подс. Л. заяви, че не смята че е редно да споделя подобна
информация с когото и да е било в службата
си. Това би била в реда на нещата,
ако той бе получил
завещание от негов родственик.
Но в настоящият случай е било задължително
той да говори с началника си, тъй
като подс. Л. се е запознал с Л. по повод изпълнение
на служебните си задължения
и като такъв е станал и близък с починалия.
Изложените обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите, свидетелство за съдимост, съдебно- почерковата експертиза и всички други
писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА
ПОДС. Н.З.Л.
ЗА ВИНОВНА В ТОВА,
ЧЕ:
На
08.11.2012 г. в гр. Варна, съзнателно се ползвал от неистински частен документ
– саморъчно завещание от името на покойния М.Н. Л., за да докаже, че е
наследник на завещателя, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление
от общ характер по чл.316 във връзка
с чл.309, ал.1 от НК.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
Обект на престъплението са обществените
отношения свързани с реда и правната сигурност на документирането. Документните престъпления създават трудности при функционирането
на държавните органи и
организации, създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно и вменяемо физическо лице.
От обективна страна престъплението е осъществено от подс. Л., чрез използването на неистински частен документ.
От субективна страна престъплението
е извършено от подс. Л. с пряк умисъл- той се е ползвал от документа при ясното съзнание, че той не е издаден по изисквания
от закона ред. Подсъдимият е съзнавал, че отразеното в саморъчното
завещание обстоятелство, че е наследник не отговаря на истината, но въпреки
това е ползвал този документ именно, за да удостовери, че е единствен
наследник.
- тъй като
в производството не са събрани достатъчно доказателства за автора на неистинския
частен документ, от Л. за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
- по своите характеристики документа е неистински
по смисъл на чл.93, т.6 от НК, т.к. на саморъчното завещание е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление
на друго лице, а не на това,
което действително го е съставило.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало на подс. Л..
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства- няма.
Личността на подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност, същият е не осъждан.
Изложеното мотивира съда
да освободи подс. Л. от наказателна отговорност
и да му наложи наказание по административен
ред, прилагайки разпоредбата на чл. 78 А ал.1 от НК, като прецени наличието на законовите предпоставки за това - деянието е извършено умишлено и за престъплението е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок до две години, от него няма настъпили
имуществени вреди, както и ниската степен на обществена опасност на дееца. При горните констатации съдът признава подс. Л. за виновен,
за престъпление по чл.316 вр.чл
309, ал.1 от НК, поради което
и на основание чл. 78А, ал.1 от НК го
освободи от наказателна отговорност
и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 4 000 /четири
хиляди/ лева.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на
първо място степента на обществена опасност
на деянието и смекчаващите вината обстоятелства съдът взе предвид
ниската степен на обществена опасност на личността на обвиняемия, който е с
чисто съдебно минало. Бе отчетен и факта, че подс. Л. е работил в системата на МВР и би следвало лично той да охранвява законните права и интереси на гражданите, като самият той дава пример с поведението си, спазвайки законите в страната.
На основание
чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди
подс. Л. да плати съдебно-деловодните
разноски.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ при РС- Варна: