Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 46

гр. Габрово 17.06.2019 год.

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично  заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

         ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ПОПОВ                                                                                                                        

                                 КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

при секретар В.Йосифова и прокурора Жени Шикова, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 48 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

            Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Л.Ц. от ГАК в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Н.М. срещу Присъда № 192 от 03.04.2019г., постановена по НОХД № 139 по описа за 2019 г. на РС - Габрово.

С горната присъда, Габровски районен съд  е признал подсъдимия Н.М. за виновен в това, че в това, че на 03.12.2017 г. в гр. Габрово в района на бул. "Априлов" при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи - общо сумата от 100 лв. от владението на Д.А. и К.Д., двамата от гр.Трявна с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила - дръпнал всеки от тях към неосветен участък в района и заплашване - показал им нож като обяснил, че с него е убивал хора и не го било страх да убива още хора, допрял ножа до корема на Д., като за извършеното престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.58а ал.1 от НК, М. е осъден на две години лишаване от свобода, като съдът е постановил наложеното наказание да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение  присъда по НОХД 658/2016 г. на РС – Габрово влязла в сила на 07.06.2017 г., с която на М. е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, като е постановил горното наказание да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето, през което М. е бил задържан по наложена мярка „Задържане под стража” от 05.12.2017 г. до 18.12.2017 г.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв. Ц. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия, досежно размера на наложеното наказание. Защитникът счита, че така наложеното наказание е несъразмерно тежко и се явява явно несправедливо. Според адв. Ц. първоинстанционния съд не е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства и като такива сочи: минималната сума предмет на престъплението, възстановяване на част от нея, липсата на пряка заплаха при отнемането, а само внушения за това какво ще се случи ако проговори след деянието, поведението на пострадалия, това ,че подсъдимия е млад човек, признава вината си и съжалява за стореното. Прави се искане обжалваната присъда да бъде изменена и на подсъдимия да му се наложи наказание при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Подсъдимият М. се явява лично  пред настоящата инстанция и моли да му бъде намален размера на наложеното наказание.

Адв. Ц. поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура  оспорва  жалбата. Счита, че присъдата на РС - Габрово е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав , след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС - Габрово е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник адв. Ц.. При провеждане на предварителното изслушване на подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползуват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.

Първоинстонционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

 На основание приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимия М., както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл.198 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за което го е  признал за виновен.

Първоинстанционният съд е определил на подсъдимия М. наказание  от три години лишаване от свобода. Първоинстанционният съд съобразявайки разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е намалил с една трета така определеното наказание лишаване от свобода, като е наложил на М. наказание от две година лишаване от свобода. При преценка на вида и размера на наложеното наказание РС - Габрово е отчел превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива следва да бъдат отчетени направените на досъдебното производство самопризнания от подсъдимия, които са способствали за разкриване обективната истина по делото, искреното му съжаление за стореното и младата му възраст. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете сравнително по-ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние на подсъдимия спрямо други престъпления от този вид. Не високата стойност на предмета на престъплението не обосновава по-ниска степен на престъплението по чл.198 ал.1 от НК за което е осъден подсъдимия. В делото са налични доказателства за влошено здравословно състояние на подсъдимия, като обаче уврежданията му са причинени при умишлено самонараняване. На сегашния етап не са налице доказателства за влошено здравословно състояние при М.. Като отегчаващи вината обстоятелства  следва да се отчете високата степен на обществена опасност на дееца, който макар и непълнолетен многократно е осъждан за тежки умишлени престъпления, като две от присъдите му са за престъпления по чл.198 ал.1 от НК. Безспорно наложените наказания не са постигнали целите на личната превенция и М. системно извършва престъпления срещу собствеността и личността. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и факта, че парите предмет на престъплението по настоящото дело са използвани от подсъдимия, който е безработен за забавления и хазарт, а не за прехраната му. Въззивният съд, преценявайки сравнително ниската възраст на подсъдимия и възможността за в бъдеще същия да се поправи и превъзпита счита, че въпреки наличния баланс между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, наложеното му наказание от две години лишаване от свобода ще постигне целите на личната и генерална превенция. Първоинстанционния съд е съобразил  разпоредбата  на чл.57 ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС, като е определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието и правилно е приложил  на чл.59 ал.1 т.1 от НК, като е зачел при изпълнението времето през което М. е бил задържан под стража.

Правилни и законосъобразни са изводите на РС - Габрово, че деянието по настоящото делото е извършено в изпитателния срок на  присъда постановена от РС - Габрово по НОХД №658/2016 г. по която на М. е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Деянието по тази присъда е извършено от подсъдимия М. като непълнолетен. Въззивният съд счита, че въпреки законовата възможност на чл.69 ал.2 от НПК подсъдимия да бъде освободен изцяло или отчасти от изтърпяване на наложеното му наказание за престъпление което е извършил като непълнолетен, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай поведението на подсъдимия сочи на нуждата с оглед личната превенция, наказанието да се изтърпи изцяло. Видно от бюлетина за съдимост на М., същият многократно е осъждан и въпреки това проявява системно нежелание да спазва законовия ред в страната. Наложените му наказания до момента не са постигнали целите, които закона им възлага по възпиране и превъзпитание на дееца. Прави впечатление, че деянието по настоящото дело е извършено само шест месеца след влизане в сила на предходната присъда. Правилно и законосъобразно РС - Габрово е привел в изпълнение горната присъда и е определил първоначален строг режим за изтърпяване, съобразявайки  разпоредбата  на чл.57 ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС.

Присъдата на Габровски районен съд следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното отменяване.

         Водим от гореизложеното съдът                                            

                                        Р Е Ш И   :

         ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 192 от 03.04.2019 г. постановена по НОХД № 139 по описа за 2019 г. на Габровски районен съд , на осн. чл.338 от НПК.

         Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

         За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                          

                                                                               2.