Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр.***, 14.05.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ Х състав, в публичното заседание на 14.04.2016 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***
при секретаря Гергана Найденова, като разгледа
докладваното от съдия *** гр.д. №
8188/2015 год. по описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по предявени от Ю.В.Д., ЕГН ********** срещу М.Г.М., ЕГН **********,
с адрес *** и Т.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, в условията на
обективно съединяване искове с правно
основание чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от
наследството на майка й *** Д., ЕГН **********, бивш жител ***,
починала на 19.02.2014г., чрез намаляване на извършеното на 01.11.2012г. в полза на ответниците универсално завещание от *** Д., ЕГН **********,
вписано в служба по вписвания, вх.рег. № 4818/14.03.2014г., акт. № 272, том II,
дело № 2278, на 5/6 ид.ч. от
Апартамент №3, находящ се в *** с обща застроена площ
77.51 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, а в
условията на евентуалност на дарението
на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на ***, с адрес на имота
***, с площ 50.04кв.м., извършено в полза на ответниците на 04.09.2012г. с ***.
по описа на *** - Нотариус с район на действие района на ВРС, до размер на 1/2 ид.ч., необходим за
допълване на запазената част на ищцата от наследството на нейната майка, както
и кумулативно съединен иск
с правно основание чл.34 от ЗС за допускане и извършване на делба на
посочените недвижими имоти при квоти както следва: по отношение на имот с идентификатор *** – ½ ид.ч. за
ищцата и по ¼ ид.ч. за ответниците, а по
отношение на имот с идентификатор *** - 5/12 ид.ч. за
ищцата и по 7/24 ид.ч. за ответниците.
В исковата молба ищцата твърди, че е наследник по закон
на *** Д., ЕГН **********, която приживе се е легитимирала като собственик
на описаните по-горе имоти. Собствеността върху имот с идентификатор *** е
придобита от наследодателката на възмездно придобивно основание, но отчасти с лични средства на
ищцата, придобити от продажба на наследствен имот, останал в наследство от баща
й. Към момента на изповядване на сделката ищцата била непълнолетна, поради
което цялата продажна цена била преведена по сметка на майка й. Правото на
собственост върху 5/6 ид.ч. от имот с идентификатор *** е придобит от наследодателката й както следва: 1/6 ид.ч.
по наследство от М. *** М. и 2/3 ид.ч. - на основание
договор за покупко-продажба. Ответниците са собственици на останалата 1/6 ид.ч. от имот с идентификатор *** по наследяване от *** М.. По силата на безвъзмездни
разпоредителни сделки – дарение и завещание, наследодателката
на ищцата приживе се е разпоредила в полза на ответниците с процесните
имоти, с което е накърнена запазената част на ищцата от наследството в размер
на 1/2 ид.част. Ищцата е приела наследството на майка
си по опис, вписан под №184/2014г. в особената книга
при ВРС. Моли съдът да уважи предявения иск и да намали извършените завещание и
дарение до размера, необходим за възстановяване на запазената й част от
наследството. Поради обстоятелството, че страните не са в състояние да поделят
доброволно процесните имоти, прави искане за
извършване на делба по исков ред.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответниците, в който признават исковете по чл.30 от ЗН и чл.34 от ЗС по
отношение на имот с идентификатор ***, като не се противопоставят
делбата да бъде допусната при посочените в исковата молба квоти, но претендират
имотът да бъде възложен в дял на ответницата. По отношение на имот с
идентификатор *** оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че договорът
за покупко-продажба, обективиран в *** е сключен при
условията на персонална симулация, като наследодателката
на ищцата е участвала в него в качеството си на подставено лице. Продажната
цена е заплатена на продавача с изцяло лични средства на ответника М.М. от негова банкова сметка, ***веното лице да извършва
разпоредителни действия с наличностите по нея за целите на прехвърлителната
сделка. Чрез фигурата на подставеното лице ответникът искал да избегне
придобиването на имота в съпружеска имуществена общност. Оспорва наведените в
исковата молба твърдения за произхода на средствата, вложени в закупуването на
имота. Твърди се, че ищцата е била пълнолетна към датата на разпоредителната
сделка с наследения от баща й имот. Получената от наследодателката
й част от продажната цена в размер на
7200 евро не е достатъчна за придобиване на процесния
имот, чиято продажна цена е в размер на 37500 евро. В случай, че се приеме, че
ищцата е била непълнолетна към датата на изповядване на договора за продажба,
се поддържат доводи за неспазване на изискванията за извършване на
разпоредителни действия от лица с ограничена дееспособност. Отправеното до съда
искане е за изключване на имот с идентификатор *** от наследствената маса.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Представен е двустранно подписан от М.Г.М. и *** Д.
обратен документ без посочена дата, в който е обективирано
постигнато помежду им съгласие *** Д. да закупи от нейно име недвижим имот в
идеалния център на гр.*** при условия и цена каквато тя прецени за добре;
закупуването на имота да се извърши със собствени средства на М.М., внесени по сметка в ***, като *** Д. има правото да
изтегли дължимата сума от банковата сметка, за което има издадено нотариално
заверено пълномощно; до прехвърлянето на
имота на името на М.Г., *** Д. може да ползва имота, като няма право да се
разпорежда с него без съгласието на М.Г..
С пълномощно с нотариална заверка на подписите
рег. 4319/ 29.12.2010г. на нот. Д. ***, *** Д. е
упълномощена от М.Г.М. да извършва разпоредителни сделки и действия със сметка ***
и със сумите по нея без никакви ограничения, включително да я закрива.
От представените по делото извлечения от сметки се
установява, че на 29.12.2010г. е извършен банков превод от сумата от 50000 евро
от сметка *** с титуляр *** Д. по сметка
*** с титуляр М.Г.М.. На 26.07.2011г. от сметка *** с титуляр М.Г.М. е извършен
банков превод на сумата от 37500 евро /л.137/, която е постъпила по сметка ***
с титуляр *** Д., след което на същата дата – 26.07.2011г., е преведена по
сметка на *** /л.169/. Представено е дебитно авизо от 26.07.2011г.,
удостоверяващо извършен банков превод от сметка *** на сумата от 37500 евро с наредител *** Д. в полза на *** с посочено основание за
плащане „покупко-продажба на недвижим имот”.
С договор за покупко-продажба от 26.07.2011г., обективиран в *** на нот. Ал.***, *** Д. е придобила от *** и *** – Д.
собствеността върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на ***, с адрес на имота
***, с площ 50.04кв.м. срещу продажна цена от 37500
евро.
В подкрепа на твърдението, че в придобиването на
имот с идентификатор *** са вложени лични средства на ищцата са представени
следните доказателства: С договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл.117 от ЗТСУ от 28.12.1983г., *** е придобил собствеността върху
имот, находящ се в гр.***, ***. След смъртта му на
14.06.2005г. *** е наследен от *** Д. – съпруга и Ю.В.Д. – дъщеря, които се
разпореждат с посочения недвижим имот в полза на *** Д. с договор за
покупко-продажба от 09.12.2010г., обективиран в ***
на нот. Д.***, срещу продажна цена в размер на 29000
лева. От представеното извлечение от банкова сметка ***а *** Д. се установява,
че на 09.12.2010г. по сметката е внесена сумата от 18200 лева, а на
13.12.2010г. е постъпил банков превод от *** Д. в размер на 15000 лева с
посочено основание за превода „продажба на имот”.
Със споразумение от 20.07.2012г. М.Г.М. и *** Д.
са постигнали съгласие закупеният с лични средства на М.М.
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***., придобит на името
на *** Д., да бъде прехвърлен чрез дарение на М.М. и Т.Г.М.
при равни квоти и при запазване на пожизнено право на ползване в полза на *** Д..
С договор за дарение, обективиран
в ***. по описа на *** - Нотариус с район на действие района на ВРС, *** Д.
е прехвърлила на М.Г.М. и Т.Г.М. при равни квоти собствения си недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по
КККР на ***, с адрес на имота ***,
с площ 50.04кв.м.
Със саморъчно завещание от 01.11.2012г., обявено с протокол за обявяване на
саморъчно завещание, рег. №1411/13.03.2014г. на нот. Ал.***, с район на действие ВРС, *** Д., ЕГН **********, се е разпоредила за след смъртта
си в полза на племенниците си М.Г.М. и Т.Г.М. със собствения си недвижим имот, както следва: 5/6 ид.ч. от Апартамент №3, находящ
се в *** с обща застроена площ 77.51 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня,
килер, баня – тоалет, вх.антре и балкон, ведно с 5/6 ид.ч.
от принадлежите към апартамента избено и таванско помещение с площ съответно 16
кв.м. и 22.94 кв.м., както и съответстващите ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж.
С оглед установяване на
принадлежността на завещания имот към имуществото на наследодателя към момента
на откриване на наследството са ангажирани следните доказателства: С договор за
продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
01.03.1984г., М. *** М. и *** Д.М. са придобили имот, находящ
се в гр.***, ул.”Димитър Благоев” 116, бл.1, вх.А, ет. 1, ап.3 с площ 77.51
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, килер, тоалет, вх.антре и балкон, ведно с
изба от 16 кв.м. и таван от 22.94 кв.м., както и 4.56 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж. След смъртта му на
14.01.2003г. М. *** М. е наследен от *** Д.М. – съпруга, *** М. – син и *** Д.
– дъщеря. С договор за покупко-продажба, обективиран
в НА №134, том II, рег. №2396, дело №228/2005г. на нот.
М. ***, с район на действие ВРС, *** Д.М. е прехвърлила на *** Д. собствените
си 2/3 ид.ч. от посочения по-горе недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с административен адрес гр.***, *** с площ
77.51 кв.м.
От представените по делото удостоверения за наследници се
установява, че ищцата Ю.В.Д. е дъщеря и единствен наследник по закон на *** Д., ЕГН **********, починала на 19.02.2014 г.
Представено е удостоверение от 10.11.2014г. по гр.д. №4720/2014г. на ВРС в уверение на това, че в особената
книга при съда е вписано извършеното от ищцата приемане на оставеното от *** Д. наследство по опис.
Във връзка с предприетото от ищеца оспорване на
автентичността на Споразумение от 20.07.2012г. и Обратен документ без дата, е
допуснато провеждането на съдебно-почеркова
експертиза, от заключението на която се установява, че подписите, положени за
„първа страна” и „втора страна” в оспорените документи са изпълнени съответно
от *** Д. и М.Г.М..
От заключението на вещото лице М.А. по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на
Апартамент №3 с идентификатор *** с
административен адрес: *** е в размер на 97000 лева, а пазарната
стойност на Апартамент №9 с идентификатор ***. с административен адрес ***
възлиза на 86000 лева.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По
предявените искове с правно основание чл.30 от ЗН:
Разпоредбата на чл.28 от Закона за
наследството ограничава наследодателя да се разпорежда със своето имущество
чрез завещание или дарение, само до разполагаемата част. Наследник с право на
запазена част може да иска намаляване на извършените завещания или дарения до
размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
При иск с правно основание чл. 30 ЗН ищецът
следва да докаже единствено факта, че е наследник с право на запазена част, а
ответниците трябва да докажат, че е налице достатъчно имущество на
наследодателя за да получи ищеца
запазената си част от наследството, или
че ищцата следва да прихване направените в нейна полза завети и дарения /ако
има такива/, които покриват запазената част от наследството, както и да посочат
цялото имущество на наследодателя при откриване на наследството в случаите на
дарение, което се намалява по правилото на чл.31 ЗН. В случай, че наследникът иска да
реализира правото на възстановяване на запазена част от наследството спрямо
лица, които не са наследници по закон, следва да е приел наследството по опис.
Размерът на
запазената част се определя по правилата на чл.29 от ЗН. Като низходящ и
единствен наследник по закон на *** Д., починала на 19.02.2014г., ищцата
Ю.Д. се явява наследник с право на запазена част, призована към наследяване
(чл. 28, ал. 1 ЗН). Следователно разполагаемата част от наследството на ***
Д. е ½ ид.ч. /чл.29, ал.1, предл.
първо от ЗН/, а запазената част на ищцата от него е ½ ид.ч.
Постановяването на намалението се извършва както следва:
при завет или дарение – като цифрова величина, а при универсално завещание –
като дробна част, без да се образува наследствена маса. В случаите на завет (частно завещателно
разпореждане) или дарение изчисляване на размера на запазената и разполагаемата
част се извършва чрез регламентираните в чл.31
от ЗН действия за определяне
размера на наследствената маса. В тези случаи самата запазена, респективно
разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството и начина на определяне на размера на
запазената част съгласно чл.31 от ЗН сочи, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се
изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Когато е
налице универсално завещание, изчерпващо цялото наследствено имущество на
наследодателя, възстановяването на запазената част следва да се извърши направо
в дробната част съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН,
без да се образува и остойностява маса от всички имоти на наследодателя към
момента на смъртта му.
По предявения иск за намаляване на завещателното разпореждане съдът намира следното:
Между страните не е налице спор относно факта
на валидно извършено завещателно разпореждане в полза
на ответниците. По делото не се твърди и не се установява да е налице друго,
свободно имущество, с което наследодателят да не се е разпоредил, с което
наследникът по закон да може да запълни запазената си част от наследството.
Предвид липсата на наведени твърдения и представени доказателства за друго
притежавано от наследодателя имущество към датата на откриване на наследството,
следва да се приеме, че завещанието от 01.11.2012г. има универсален
характер, тъй като с него наследодателят се разпорежда с цялото си имущество,
останало след дарението. Ето защо, не е необходимо да се образува наследствена
маса по реда на чл. 31 от ЗН. Образуване на такава маса е
необходимо само тогава, когато са завещани част от имуществените права на
наследодателя, за да се определи чистия актив, тъй като само от този актив
могат да се облагодетелстват заветниците. В случаите
по чл. 16, ал. 1 от ЗН, назначените наследници са
отговорни за задълженията на наследодателя, обременяването на недвижимите имоти
и движимостите от него, ипотеки и залози, които
преминават върху тях като продължители на личността на наследодателя. Затова,
при универсалните завещания намаляването им, за да се възстанови запазената
част, следва да се извърши направо в дробната част съгласно разпоредбите на чл. 29 ЗН.
В разглеждания случай накърнението е равно на
запазената част на ищеца – ½ ид.ч. Ето защо,
на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН във връзка с чл. 29, ал.1 от ЗН,
следва да се възстанови запазената част на ищцата, в качеството й на наследник
по закон със запазена част, като се намали с 1/2 идеална част извършеното завещателно разпореждане от наследодателя *** Д. с
направеното саморъчно завещание от 01.11.2012г.
По предявения иск за намаляване на дарственото разпореждане съдът намира следното:
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства налага извод за неоснователност на правоизключващите възражения на ответната страна за персонална симулация на договора, с който наследодателката е придобила дарения имот.
Съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, привидните (симулативни)
договори са нищожни. При симулативните договори и
двете страни сключват определено съглашение само за да създадат привидни правни
последици, каквито всъщност не желаят. Персоналната симулация е съчетание на
привидна и прикрита сделка между различни участници, като се желае настъпването
на правните последици, но между страните не по привидната, а по прикритата
сделка. Особеното при подставеното лице в сравнение с
обикновения случай на привидна с прикрита сделка е в това, че при него има три
сделки между три лица, като целта е да се укрие действителният приобретател по сделката. Най – характерната особеност е,
че и двете страни по сделката, и третото лице – действителен приобретател трябва да действат със съзнанието, че правните
последици от нея няма да настъпят за подставеното лице, но искат в отношенията
им с трети лица да изглежда така, сякаш правните последици от сделката са
настъпили за него.
За доказване симулативността на сделката следва да се представи
т.нар.”обратно писмо” – документ или документи, в които двете страни по
сделката и действителният купувач недвусмислено заявяват, че последната е симулативна, че действителният купувач не е лицето,
посочено в нотариалния акт, а друго – конкретно посочено и индивидуализирано
лице. (Решение №83/96г. по гр.д.№4199/95г. ІV г.о.). В настоящия случай, от
представеното обратно писмо и споразумение не може да се направи извод, че
съгласието на страните по договора за продажба е привидно, както изисква
нормата на чл.165, ал.2 ГПК. За да се приеме за доказана персоналната симулация,
обратният документ следва да е подписан от страните по сделката и действителния
купувач. В настоящия случай продавачът на процесния
имот не е страна по представения по делото обратен документ, поради което
последният не служи за пълно разкриване на прикритата сделка. Извършените между
подставеното лице и прикрития участник банкови преводи доказват единствено
наличието на облигационни правоотношения помежду им и представляват индиция за действителната им воля, но не доказват знание на
продавача за целения от тях резултат – да се прикрие самоличността на
действителния приобретател.
Налага се изводът, че
в случая не се установява фигурата на подставеното лице. Налице е по-скоро хипотезата
на скрит пълномощник, при която комисионерът на един комисионен договор действа от свое име, но за сметка
на доверителя. По силата на
мандатното правоотношение довереникът дължи извършването на действия по прехвърляне на резултатите
от изпълнителната сделка върху косвено представлявания. В този смисъл са представените по делото обратен документ и споразумение от
20.07.2012г., които обективират съдържанието на
мандатното правоотношение. При скритото пълномощно изпълнителната сделка се
сключва от името на довереника, а не от името на доверителя. Спрямо всички
трети лица, правата, които придобива комисионерът от сделки с трети лица
възникват за него. Но тези права, във вътрешното отношение между довереника и
доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се считат за
права на доверителя, още от тяхното придобиване. . Разликата между двете правни конструкции е, че при
скритото пълномощие за довереника наистина настъпват правните последици от
сключените сделки, а за подставеното лице – не. При персоналната симулация
привидната сделка е нищожна, а прикритата сделка поражда желаните последици,
ако няма основание за нейната недействителност, докато при косвеното
представителство изпълнителната сделка е валидна и правните последици от
сключените сделки в изпълнение на поръчката възникват за довереника
Поради недоказаност на доводите за нищожност
на договор за покупко-продажба, обективиран в НА
43/2011г., следва да се приеме, че същият е породил вещно-прехвърлителен
ефект в патримониума на купувача *** Д., поради което
ответниците са придобили собствеността върху имота по силата на извършеното от
нея в тяхна полза дарствено разпореждане. С оглед
изложеното предявеният иск с правно основание чл.30 от ЗН за неговото
намаляване подлежи на разглеждане по същество.
Накърнената запазена част се определя
съобразно масата на наследството, включващо имотите принадлежащи на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличенията на наследството по
чл.12, ал.2 от ЗН и се прибавят към нея даренията, с изключение на обичайните такива,
според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по
време на откриване на наследството, на основание чл. 31 от ЗН.
За да може да се
определят конкретните параметри на запазената и разполагаемата част, на
основание чл.31 от ЗН, следва да се образува една маса от всички имоти, които
са принадлежали на наследодателката *** Д., към момента на нейната смърт. В разглеждания
случай в наследството, оставено
от *** Д., в деня на смъртта й се включват единствено завещаните на ответниците 5/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ***, тъй като по делото не са събрани доказателства за притежавани от
наследодателя други имуществени права към момента на смъртта. Задължения на наследодателката и увеличения на наследството по смисъла на
чл.12 ал.2 от ЗН, не се твърди и не се установи да е имало. Тъй като увеличението
на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН е
релевантно само относно имотите, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, но не и относно
подарените, то без значение за правния спор е дали ищцата е допринесла за
придобиването на дарения в полза на ответниците имот. Отделно от изложеното по
делото не се установява припадащата й се част от продажната цена на наследствения
имот да е получена и разходвана единствено от нейната наследодателка.
Извършеното от купувача по сделката плащане в размер на 15000 лева представлява
само част от уговорената продажна цена от 29000 лева, а основанието за
постъпилата по каса сума в размер на 18200 лева остава с неустановен произход.
В полза на ищеца не са направени нито завети, нито дарения.
В контекста на
изложеното, чистият актив на наследството, определен по реда на чл.31 от ЗН
възлиза на сумата от 80833.33 лева, представляваща
стойността на завещаните 5/6 ид.ч. от недвижимия имот. Към тази стойност следва да се прибави
стойността на дарението – 86000 лева, като по този начин стойностното изражение
на масата на наследството е в размер на 166833.33 лева. Следователно разполагаемата
част, т.е. частта с която *** Д. могла да се разпореди, без да накърни
запазените части на наследниците си по чл.28 ал.1 от ЗН, е 1/2 ид.ч. или 83416.67 лева.
С извършеното в полза
на ответниците дарение ищцата се е разпоредила безвъзмездно приживе с
притежаван от нея имот на стойност 86000 лева. Следователно с дарственото си разпореждане наследодателката е превишила разполагаемата си част и е
накърнила запазената част на ищцата със сумата от 2583.33 лева.
Когато е установена основателност на
претенцията по чл. 30 от ЗН следва да се прецени начинът на възстановяването на
накърнената запазена част съобразно разпоредбата на чл. 36 от ЗН, уреждаща
последиците на това възстановяване при завет или дарение на недвижим имот, като
нейното прилагане при наличието на изискуемите предпоставки се явява законна
последица от уважаването на иска по чл. 30 от ЗН, без да е необходимо това да е изрично
поискано и е част от процедурата по възстановяване, без прилагането на която
същата не би била законосъобразно завършена – в тази връзка решение №
599/17.11.2003 г. по гр. д. № 240/2003 г. на ВКС, I г.о. Искът за
възстановяване на накърнена запазена част от наследството е конститутивен и съответно с влизането му в сила
настъпва и промяната в отношенията между страните - облагодетелстваният от
дарението губи права над частта, с която е накърнена запазената част на ищеца.
Това, с което е надвишена разполагаемата част следва да се върне в наследството
за разпределение между наследниците, като връщането се осъществява в натура или
в пари - в различните хипотези на чл.
36 ЗН.
Съгласно чл. 36, ал.1 от ЗН, когато предмет
на дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни
запазената част на наследника, не
може да стане удобно, в случай че
стойността на дарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от
1/4 разполагаемата част, имотът остава
изцяло в наследството, а
надареният получава стойността на разполагаемата част, а ако не е надвишена с 1/4, надареният може да задържи
целия имот и да възмезди наследника с пари според цената по време на
намаляването. Посоченият начин на съпоставката между стойността на дарения
имот, от една страна, и разполагаемата част - от друга, се извършва при
положение, че всички наследници с право на запазена част са поискали нейното
възстановяване. Доколкото в случая единственият наследник по закон, който
разполага с това право го е упражнил, съдът следва да изследва и посочените в
специалната разпоредба на чл. 36,
ал.2 от ЗН предпоставки.
В конкретния казус стойността на дарения от
наследодателя недвижим имот в размер на 86000 лв. надвишава разполагаемата част
на наследодателя с по-малко от ¼, а именно с 2583.33 лева, поради
което са налице всички горепосочени законови
условия на 36, ал. 2 ЗН ответниците да задържат дареният им имот, като
възмездят ищцата с пари за накърнената й запазена част от наследството.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че
следва да намали процесното дарение по начина, указан
в чл. 36, ал. 2 от ЗН, като постанови ответниците да го задържат и ги осъди да
заплатят на ищцата сумата от по 1291.67 лева,
която е необходима за допълване на запазена й част от наследството на наследодателката *** Д..
По предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗС:
Всеки от съсобствениците има субективното право да иска
съдебна делба на съсобствената вещ, което на общо
основание е индиция за липсата на доброволно уреждане
на отношенията. В производството по допускането на делбата съдът изследва
наличието на няколко предпоставки: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото, предмет на делбата,
основанието, на което същата е възникнала, като следва да се произнесе за това
между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на
всеки съделител.
Предвид даденото по-горе разрешение за
основателността на заявената претенция по чл. 30, ал. 1 ЗН, съдът намира, че е налице съсобственост между страните
само по отношение на Апартамент №3, находящ
се в *** с обща застроена площ 77.51 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ***. Съсобствеността е възникнала върху 5/6 ид.ч.
от процесния имот за ищцата - в качеството й на наследник по закон, упражнила правото си
на възстановяване на запазената си част от наследството на *** Д., а за
ответниците – по силата на направеното в тяхна полза общо завещателно
разпореждане от 01.11.2012г. По делото не е налице спор, че останалите 1/6 ид.ч. от процесния имот са
придобити при равни квоти от ответниците по наследяване по закон от *** М.,
починал на 17.08.2013г. Притежаваният от
страните обем права в съсобствеността е както следва: за Ю.В.Д. – 5/12 ид.ч. (възстановена запазена
част в размер на ½ от завещаните в полза на ответниците 5/6 ид.ч. от процесния имот), а за ответниците М.Г.М. и Т.Г.М. – по 7/24 ид.ч.,
от които 5/24 ид.ч. по завещание от 01.11.2012г. (останалата им след
намаляване на завещанието по ¼ ид.ч. от 5/6 ид.ч. от процесния имот) и по
1/12 ид.ч. по наследяване от Георги М.. По изложените съображения посоченият имот следва да бъде
допуснат до делба при следните квоти: Ю.В.Д. – 5/12 ид.ч., М.Г.М. – 7/24 ид.ч. и Т.Г.М.
– 7/24 ид.ч.
Искът за делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по
КККР на гр.***, община ***, обл. ***, с адрес на
имота ***, с площ 50.04кв.м., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, с оглед възприетото от настоящия състав становище за приложимост
на разпоредбата на чл. 36,
ал. 2 от ЗН.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
НАМАЛЯВА с ½ (една
втора) идеална част извършеното от *** Д., ЕГН **********,
починала на 19.02.2014 г., в полза на М.Г.М., ЕГН **********
и Т.Г.М., ЕГН **********, завещание
от 01.11.2012г., обявено с протокол за обявяване на
саморъчно завещание, рег. №1411/13.03.2014г. на нот. Ал.***, с район на действие ВРС, необходима за
допълване на запазената част на Ю.В.Д., ЕГН ********** от наследството на
*** Д., починала на 19.02.2014 г., на основание чл.30 от ЗН.
ДОПУСКА да бъде извършена СЪДЕБНА
ДЕЛБА на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008г., находящ се в *** с обща
застроена площ 77.51 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, килер, баня-тоалет,
входно антре и балкон, при граници по документ за собственост: бул."Осми
Приморски полк", двор, двор, стълбище и ап.№2, а по схема: на същия етаж: ***;
***, под обекта: няма, над обекта: ***., заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение с площ 16.10
кв.м. и принадлежащото към апартамента таванско помещение със застроена площ
22.94 кв.м., както и съответстващите ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж, между съделителите
при квоти, както следва:
- 5/12 ид.ч. - за ищцата
Ю.В.Д. ЕГН **********;
- 7/24 ид.ч. - за ответника М.Г.М. ЕГН **********;
- 7/24 ид.ч. - за ответника Т.Г.М., ЕГН **********, на
основание чл. 34 от ЗС.
НАМАЛЯВА с 2583.33/86000 идеални части, извършеното от *** Д., ЕГН **********, починала на 19.02.2014 г., в полза на М.Г.М., ЕГН ********** и Т.Г.М., ЕГН ********** дарение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на ***, с адрес на имота ***, ведно с избено помещение с
площ 6.80 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж, обективирано
в ***. по описа на *** – Нотариус с район на действие ВРС, необходими за допълване на запазената част на
Ю.В.Д., ЕГН ********** от наследството на *** Д., починала на 19.02.2014 г., на основание чл.30 от ЗН, вр. чл.36 от ЗН.
ПОСТАНОВЯВА задържане на недвижими имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на ***, с адрес на
имота ***, с площ 50.04кв.м., от надарените М.Г.М., ЕГН ********** и Т.Г.М., ЕГН **********, на основание чл.36, ал.1 от ЗН.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Ю.В.Д., ЕГН **********, сумата от 1291.67
лева, на
основание чл.36, ал.1 от ЗН, представляваща стойността, която би получила от
дарението, обективирано в ***. по описа на ***, извършено от наследодателя й *** Д., ЕГН **********, починала на 19.02.2014 г., в полза на М.Г.М., ЕГН **********
и Т.Г.М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на Ю.В.Д., ЕГН **********,
сумата от 1291.67 лева, на основание чл.36, ал.1 от ЗН, представляваща стойността, която би
получила от дарението, обективирано в ***. по описа на ***, извършено от наследодателя й *** Д., ЕГН **********,
починала на 19.02.2014 г., в полза на М.Г.М., ЕГН ********** и Т.Г.М., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.В.Д., ЕГН **********, срещу М.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** и Т.Г.М., ЕГН **********,
с адрес ***, иск с правно основание чл.34
от ЗС за делба на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на ***, с адрес на имота ***, а по схема от СГКК-***, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта
1, с площ 50.04кв.м., при граници самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ***; ***, под обекта: ***; ***, над обекта: ***0; ***1, ведно с избено
помещение с площ 6.80 кв.м., ведно със съответните ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в
който е построена сградата.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните, ведно с препис
от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: