ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 260078 02.11.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд,
I търговски състав
На втори
ноември през двехиляди и двадесета година.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова ч.т.д.№ 577 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1,
т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Б.Н.Т. ЕГН ********** с адрес ***,
офис 10, чрез адв. П.К. против определение № 643 от 02.07.2020г., постановено
по т.д. № 376 по описа за 2019г. на ОС Стара Загора, с което е прекратено
производството по т.д. № 376/2019г. по описа на ОС Ст. Загора, поради
недопустимост на предявения от Б.Н.Т. иск против Н.*за заплащане на обезщетение
в размер на 25 500 лв., частично от 200 000 лв. за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на
съпруга й Г.С.А., настъпила при ПТП, станало на 08.06.2018г. в Р Г., ведно със
законната лихва, считано от 16.06.2018г. до окончателното й заплащане. Жалбоподателят
оспорва направения от съда извод, че предявения иск е недопустим, тъй като не е
спазено двустепенното рекламационно производство. Твърди, че едва с отговора на
исковата молба ответникът е посочил застрахователя на гражданската отговорност
на причинителя, а именно немска застрахователна компания. Като сочи, че към
датата на предявяване на иска са изтекли както срока по чл.515, ал.1, т.1 КЗ,
така и срока по чл. 516, ал.2 КЗ, настоява въззивният съд да отмени обжалваното
определение.
В срока за отговор е постъпил такъв от С. „Н..“, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление ***, представляван от адв. Е.Б., с който
настоява въззивният съд да потвърди оспорения съдебен акт.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по
делото, намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Ст. Загора с
вх. № 8625 на 30.07.2020г., като същата е изпратена по пощата с клеймо на
изпращане от 28.07.2020г., а акта, който е подложен на проверка с нея е връчен
на жалбоподателя на 21.07.2020г. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл.
275, ал.1 ГПК налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за
това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има
интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен
контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална допустимост на
частната жалбата.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Повдигнатият
за разрешаване пред Окръжен съд Стара Загора спор е по иск, предявен от Б.Н.Т.
срещу Н. */Н./ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, вследствие
ПТП, настъпило на 08.06.2018 г. на територията на Г., причинено от водача на
МПС с немска регистрация, в резултат на което ПТП е настъпила смъртта на лицето,
с което ищцата е живяла на семейни начала – Г.С.А.. Твърденията на ищеца са, че
след като ПТП-то е настъпило на територията на Р Г. и е причинено от водач на МПС
с чужда регистрация, то пасивно материално правно отговорен за търсеното от него
обезщетение е именно Н.. В допълнителната исковата молба и по повод наведени от
ответника възражения за недопустимост на предявения иск, ищцата е уточнила, че
едва в хода на производството и по повод твърденията на ответника е узнала, че
причинителя на ПТП-то е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при немски застраховател Н.,
чийто представител в Б.е ЗАД „Б.“ АД, тъй като нито пострадалия, нито ищцата са
страна по договора, а и нямат възможност да снабдяване с тази информация.
Уточнява, че въпреки предявените от нея претенции за заплащане на обезщетение,
както пред ответника, така и пред Г.ф., не е била уведомена за посочените от
ответника обстоятелства при съществуващо задължение за последния, а именно
наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ от
причинителя на ПТП-то с немски застраховател, представител на който в Б.е ЗАД „Б.“
АД.
Увредените
лица, в т.ч. и ищцата са депозирали молба с вх. № 2-7438 от 26.07.2018г., с
която са поискали Н. да им заплати обезщетение за причинените им неимуществени
вреди, вследствие смъртта на Г.А., настъпила вследствие ПТП на 08.06.2018г. в Г..
В отговор Н. е посочило, че искането не е от компетентността му, в качеството
му на Компенсационен орган, нито в качеството на национално бюро, тъй като не е налице хипотезата нито на
чл. 511 КЗ, нито на чл. 515, ал.1 КЗ и ги е насочил към Г.ф..
С молба
вх. № 24-01-659 от 22.08.2018г. увредените лица са отправили идентично искане и
към Г.ф., в отговор на която до заявителите е отправено писмо изх. № 24-01-659
от 24.08.2018г., с което са уведомени за неизпълнени задължения по чл. 498,
ал.2 КЗ и по чл. 478, ал.2 КЗ.
С молба вх.
№ 2-2468 от 17.05.2019г. увредените лица са представили препис от констативен
протокол за ПТП на немски език и в превод на български пред Н., както и с молба
от 20.05.2019г. пред Г.ф.. В отговор Н.
е уведомило заявителите, чрез представляващия ги адвокат, с писмо изх. № 1-1471
от 21.05.2019г., че вече са ги уведомили да се обърнат към Г.ф., за да
установят застрахователя на виновния причинител и неговия представител в Б.,
към когото следва да предявят претенциите си.
От
приложените към допълнителния отговор на исковата молба писмени доказателства
се установява, че ищцата и останалите увредени лица са сезирали с молба вх. №
1024 от 04.03.2020г. ЗАД „Б.“ АД, в качеството му на представител за уреждане
на претенциите за Б.на немския застраховател Н.,
като в отговор е постъпило предложение за заплащане на обезщетение в размер на
5000 евро.
Първоинстанционният
съд, след като констатирал коментираното до тук е приел, че предявеният иск е
недопустим, тъй като ищецът не е изчерпал задължителното двустепенно
рекламационно производство, поради което и не е изпълнена хипотезата на чл.
516, ал.8 КЗ.
Изложените
в исковата молба и допълнителната искова молба факти и обстоятелства, според
настоящия състав на съда не сочат на наличието на нито една от хипотезите,
която да обуславя пасивната материално правна и процесуално правна легитимация
на ответника.
Н. *отговоря
при условията на чл. 511 КЗ за застрахователни събития, настъпили на територията
на Република Б.или като компенсационен орган при наличие на някоя от хипотезите
на чл. 515 КЗ. В конкретният случай, твърденията на ищеца са, че ПТП-то е
настъпило на територията на Г., което изключва отговорността на ответника при
условията на чл. 511 КЗ.
Не е
налице и нито една от хипотезите на чл. 515 КЗ, а същевременно е изпълнена
хипотезата на чл. 515, ал.4 КЗ. Уредените
лица, в т.ч. и ищцата са сезирали представителя на застрахователя в Р Б.и в
тримесечния срок по чл. 515, ал.1, т.1 КЗ са получили мотивиран отговор от
същия, с който им е предложено за заплащане определено обезщетение.
Констатираното не им позволява да предявяват претенции и пред бюрото в
качеството му на Компенсационен орган, респ. пред съда срещу същия орган.
След като
се прие, че ответникът по предявения иск не е пасивно материално и процесуално
правно легитимиран е без значение дали е спазено предвиденото в чл. 516 КЗ
рекламационно производство, тъй като съгласно чл. 516, ал.4 КЗ образуваното пред
Н. производство следва да бъде прекратено, тъй като е налице мотивиран отговор
от представител на застрахователя по предявената от увредените лица претенция,
в т.ч. и ищеца.
Неоснователно
е подържаното от жалбоподателя възражение, че за Н. е възникнало задължение да
уведоми увредените лица за застрахователя, при който е застрахована
гражданската отговорност на причинителя на ПТП-то, респ. за неговия
представител за уреждане на претенциите в Р Б., при което е настъпила смъртта
на Г.С.А., тъй като пострадалия не е страна по застрахователното
правоотношение. В този смисъл изцяло следва да се съобразят изложените от ответника в депозирания от него
отговор на постъпилата частна жалба аргументи, че съгласно чл. 571 КЗ Г.ф.
изгражда и подържа Информационен център, данните в който са достъпни за
увредените лица – вж. чл. 572 КЗ. Всъщност следва да се има предвид, че Н. е
уведомило увредените за посочените обстоятелства с изрично писмо изх. № 1-1735
от 31.07.2018г..
Без
никакво практическо значение е следващото наведено от жалбоподателя възражение,
че Н. отговаря и когато няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, тъй
като в конкретният случай е налице такава.
Изложеното
до тук означава, че предявеният иск е недопустим, в който смисъл е и оспорения
съдебен акт, макар и постановен при други мотиви, който следва да бъде
потвърден.
Мотивиран
от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№ 643 от 02.07.2020г., постановено по т.д. № 376/2019 г. на ОС Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: