Определение по дело №16/2020 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 74

гр. Шумен, 28.01.2020 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.Йордан Димов

                                                                                                       2.Соня Стефанова            

като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.ч.гр.дело № 16 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе в предвид следното:

            Производство по чл.            274 и сл. във вр. с чл.248, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д.М.И. и Ф.С.И., действащи чрез пълномощника си адв. Т.М. от ШАК, против определение № 804/18.09.2019 г., поправено с определение № 1093/17.12.2019 г.  по гр. дело № 428/2019 г. на НПРС, с което по реда на чл.248 ГПК е отхвърлено искането на жалбоподателите и ищци в първоинстанционното производство за изменение на постановеното решение № 234/16.07.2019 г., в частта за разноските, за присъждане на адвокатско възнаграждение над 500лв. до претендираните 1000лв. Жалбоподателите считат определението за незаконосъобразно. Сочат, че заявеното от ответника признание на иска, след срока на отговор на исковата молба и преди откритото съдебно заседание, с искане да не бъде осъждан за разноски, не може да се приравнява на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Излагат още, че делото е с предмет собственически иск и е с фактическа и правна сложност. Осъществяваното процесуално представителство е на две лица, които макар и съпрузи не следва да се третират като един ищец и договореното възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на по 500лв. за всеки един от тях. Според жалбоподателите неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а не на ал.5 и ал.6 на чл.7 от същата. Предвид изложеното молят въззивния съд да отмени атакуваното определение и присъди в тяхна полза допълнително разноски в претендирания размер, съобразно представения списък по чл.80 ГПК. 

            Насрещната страна по жалбата е депозирала отговор в указания срок, в който взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че правилно районният съд е взел предвид направеното признание на иска.

            Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима.  Разгледана по същество същата е основателна, поради следното:

С решение № 234/16.07.2019 г. по гр.д.№ 428/2019 г., НПРС признал за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, по предявения от Д.М.И. и Ф.С.И. иск, спрямо ответниците В.А.Р. и З.Т.Р., че последните не са собственици на процесния недвижим имот – представляващ нива находяща се в с. Климент, общ. Каолиново, обл. Шумен. На основание чл.537, ал.2 ГПК отменил изцяло нот. акт № .../18.12.2014 г. на Нотариус с рег. № 346 на НК за признаване право на собственост по давностно владение върху същия. С решението се произнесъл и по разноските на ищците, като на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК осъдил ответниците да им заплатят разноски по делото в общ размер на 574лв. /от които 500лв. адвокатско възнаграждение и 74 лв. разноски да държавна такса, такса за вписване, скица и характеристика на имота/. Претенцията за разноски над сумата 574 лв. до 1074лв. е оставил без уважение. С атакуваното определение № 804/18.09.2019 г., поправено с определение № 1093/17.12.2019 г., районният съд отхвърлил искането на жалбоподателите за изменение на решението в частта за разноските, а именно: да бъдат осъдени ответниците В.А.Р. и З.Т.Р. да заплатят на Д.М.И. и Ф.С.И. допълнително разноски за адвокатско възнаграждение над 500лв. до претендираните 1000лв. Съдът е изложил мотиви, че платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, съгласно чл.78, ал.5 ГПК.  Приел  направеното признание на иска от ответника В.Р. и заявеното искане да не бъде осъждан за разноски по делото, поради направеното признание, като възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. 

Настоящата инстанция не споделя този извод на районния съд. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. С решението по делото искът на ищците е уважен. Същите са претендирали заплащане на сторените от тях разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, в който е отразено 1000лв. адвокатско възнаграждение. По делото е представено адвокатско пълномощно на адв. Т.М. от ШАК и договор за правна защита и съдействие, с отразено внесено възнаграждение в размер на 1000лв. В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба не е подаден. Преди датата на съдебното заседание ответника В.А.Р. е депозирал заявление от 03.07.2019 г., с което признава иска и заявява, че никога не е владял процесната земя. Моли да бъде освободен от отговорността за разноски, поради направеното признание.  

Разпоредбата на чл.78, ал.2  ГПК предвижда разноските да останат в тежест на ищеца, ако ответникът с поведението си не дал повод за завеждане на иска и признае същия. Неправилно районният съд е квалифицирал това изявление, като възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК и се е произнесъл по него, като намалил заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение от 1000 лв. на 500лв. Видно от приложеното изявление от ответника В.А.Р. такова възражение липсва. В случая не са налице кумулативните предпоставки за приложение на нормата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като ответникът, с поведението си е дал повод за завеждане на делото /същият се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот по давностно владение/, т.е. следва да отговаря за разноските, сторени от другата страна.

По сега действащият ГПК не съществува правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. След като не е бил сезиран с такова възражение първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по същото като намалил заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. Ето защо жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Атакуваното с нея определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищците допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.    

Водим от горното, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ определение № 804/18.09.2019 г., поправено с определение № 1093/17.12.2019 г.  по гр. дело № 428/2019 г. на НПРС, с което е отхвърлено искането на Д.М.И. и Ф.С.И., действащи чрез пълномощника си адв. Т.М. от ШАК, за изменение на решение № 234/16.07.2019 г., в частта за разноските, а именно за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер над 500 лв. до 1000 лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА В.А.Р. с ЕГН ********** и З.Т.Р. с ЕГН ********** ***, да заплатят на Д.М.И. с ЕГН ********** и Ф.С.И. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, разноски за първоинстанционното производство, допълнително в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

            Определението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен съд в едно- месечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

        

 

                                          2.