Р Е Ш E Н И Е
№ 82
Гр. Перник, 06.04.2021 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 160/2021 година по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 128а от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искова молба на Н.И.Т. с
ЕГН
**********,***.
Ищецът иска прогласяване нищожност
на Определение № 10 от 08.01.2021 година, постановено по административно дело №
761/2020 година по описа на Административен съд – Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата на
Н.И.Т., с искане за обявяване на нищожност на Решение № ПИ-44 от 08.02.2019 година,
издадено от Директор на ТД на НАП София и потвърдените с него постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180022-022-0109222 от 31.12.2018 година
и разпореждане за присъединяване с изх. № С180022-105-0400609 от 31.12.2018 година,
и двете издадени от старши публичен изпълнител при ТД на НАП София по
изпълнително дело № 310/2015г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП София,
като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.
В исковата молба са изложени съображения, че така постановеният съдебен акт
е нищожен, носител е на „16 броя пороци и 15 броя правни недъзи, негодно да
породи валидни последици по закона по същество правно нищо“, за което са
развити и подробни съображения. Моли съда да прогласи нищожност на Определение
№ 10 от 08.01.2021 година, постановено по административно дело № 761/2020 година
по описа на Административен съд – Перник, връщане делото на друг състав за
произнасяне, алтернативно за решаване „на искова молба № 3723/08.12.2020г. по
същество“.
В
проведеното съдебно заседание на 29.03.2021 година ищецът Н.И.Т.,
редовно призован се явява лично. Моли съда да уважи
предявения иск като основателен и доказан. Подробни съображения развива в представените писмени
бележки.
В
проведеното съдебно заседание на 29.03.2021 година ответникът Териториално
дирекция на Национална агенция за приходите /НАП/ София, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт М.К.,
която моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен по
изложените съображения в представените
в съдебното заседание писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания,
доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по
реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От
събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в административно дело № 761/2020 година по описа на Административен съд – Перник, се установява, че съдът е образувал производството по административно
дело № 761/2020 година по жалба, наречена „искова молба“ от Н.И.Т. с искане за
обявяване на нищожност на решение № ПИ – 44/08.02.2019 година, издадено от
директора на ТД на НАП София и на потвърдените с него постановление за налагане
на обезпечителни мерки с изх. № С180022-022-0109222/31.12.2018 година и
разпореждане за присъединяване с изх. № С180022-105-0400609/31.12.2018 година, и
двете издадени от старши публичен изпълнител при ТД на НАП София по изпълнително
дело № 310/2015 година по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП София.
С
писмо вх. № 51/07.01.2021 година
по административно дело № 761/2020 година е постъпила изисканата от съда административна преписка във
връзка с издаването на оспорените административни актове. В приложено към нея
становище, процесуалният представител на ответника главен юрисконсулт М.К. е направила
възражение за недопустимост на жалбата, поради разрешаване на повдигнатия с нея
административноправен спор с влязло в сила съдебно решение № 172/20.06.2019 година, постановено по административно дело № 186/2019 година по
описа на Административен съд – Перник.
За да постанови Определение № 10 от 08.01.2021 година, оставяйки без
разглеждане жалбата на ищеца по административно дело № 761/2020 година по описа
на Административен съд – Перник, съдът е взел предвид становищата на страните и
представените доказателства, като е определил подадената жалба за процесуално недопустима,
поради разрешаване на спора със сила на присъдено нещо.
При
така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният
иск е допустим.
Разгледан
по същество е неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128а, ал. 1 от АПК исковете за обявяване
на нищожност на решения и определения, които преграждат по – нататъшното развитие
на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния
административен съд, могат да се подават безсрочно.
Процесуалните закони не определят с отделни текстове кой съдебен акт /решение,
определение, разпореждане/ е нищожен. Общоприето е в съдебната практика, че
нищожността на съдебните актове е резултат от най – тежки пороци във връзка с
формиране на волята на съдебния орган. За да е налице порок, то същият следва да е във
функционирането на съда или в надлежното сформиране на състава му, да бъде
засегнато изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове или
формата на съдебното решение или да е налице абсолютна невъзможност да бъде
разбрана изразената воля. В този смисъл, нищожен съдебен акт ще е налице,
когато е постановен от незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен
състав, когато това е предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с
участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било
избрано за съдебен заседател, както и устното и неподписано решение. За да бъде
обявен един съдебен акт за нищожен е необходимо наличието на изключително тежък
порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много
тежък порок във формата на решението. Същите пороци, като основания за
нищожност на съдебните актове са приети и от ВКС в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012
година по тълкувателно дело № 1/2011 година на ВКС.
В настоящия случай, твърдените от ищеца пороци при постановяване на
съдебния акт, не са сред изброените, водещи до нищожност на определението.
Съгласно чл. 89, ал.1 от ЗСВ на административния съд като първа инстанция
са подсъдни всички административни дела, освен тези, които със закон са
определени като подсъдни на Върховния административен съд, а съгласно чл. 90,
ал. 1 от ЗСВ административният съд разглежда административните дела в състав от
един съдия, освен ако със закон е предвидено друго. В настоящия случай видно от
съдържанието на Определение № 10 от 08.01.2021 година, постановено по
административно дело № 761/2020 година по описа на Административен съд –
Перник, същото е постановено от законен едноличен съдебен състав, по смисъла на
чл. 164 от АПК, тъй като е било налице искане за обявяване на нищожност на
решение на директора на ТД на НАП София и потвърдените с него постановление за
налагане на обезпечителни мерки и разпореждане за присъединяване, и двете
издадени от старши публичен изпълнител при ТД на НАП София.
Спазена е и предвидената от закона форма на акта по смисъла на чл. 254, ал. 2 от ГПК, във връзка
с чл. 144 от АПК, както и определението е постановено съобразно правомощията на
съда, регламентирани в нормата на чл. 159, т. 6 от АПК. Противно на изложеното
от ищеца, волята на едноличния състав на Административен съд – Перник в
определението е изразена ясно и недвусмислено.
В настоящия случай, изразените в исковата молба твърдения за наличие на
пороци, които според ищеца обосновават извод за нищожност са относими изцяло
към съществото на спора, разрешен от Административен съд – Перник по административно
дело № 186/2019 година. Делото е приключило с решение № 172, влязло в сила на
20.06.2019 година. С него спорът за законосъобразността на посочените
административни актове е разрешен със сила на присъдено нещо. Повторното му
пререшаване е недопустимо, както и правилно е обосновал съдът в Определение № 10
от 08.01.2021 година.
Изложените от ищеца доводи за нищожността на Определение № 10 от 08.01.2021
година с коментар на съдържанието на решение № 172
от 20.06.2019 година, постановено по административно дело № 186/2019 година по
описа на Административен съд – Перник, с което спорът за законосъобразността на
посочените административни актове е бил разрешен, биха могли да се обсъждат,
ако се проверява правилността на съдебния акт. Това обаче съгласно нормативната
уредба е изключително правомощие само на първоинстанционния съд, разрешил спора
за законосъобразността на административните актове, а не на съда, разглеждащ
настоящото искане.
В тази връзка, проверка на правилността на съдебното решение, с което вече
е разрешен спорът, би било недопустимо, защото настоящият съд не разполага с
подобни правомощия. Съображенията на ищеца относно размера и изискуемостта на
установените данъчни задължения и основанията за това са били изследвани в
производството по административно дело № 186/2019 година по описа на
Административен съд – Перник и са решени с влязъл в законна сила съдебен акт. Аргументите
на ищеца, подробно изложени в исковата молба изместват фокуса от предмета на
настоящото дело, защото е недопустимо при наличие на окончателен съдебен акт,
приключил спора по същество отново да се коментира установяването по основание
и размер на каквито и да било задължения.
Следва да се подчертае, че в настоящото производство съдът не е компетентен
да разгледа и разреши въпроси свързани с правилността /законосъобразността/ на
съдебния акт. Несъгласието на ищеца с възприетите факти и обстоятелства в
производството по оспорване на решение № ПИ-44/08.02.2019 година и актовете към
него, респективно направените изводи по съществото на предходен спор не може да
обуслови наличие на основание за обявяване нищожност на определението, с което
се оставя без разглеждане жалбата на ищеца от друг състав на съда поради наличието
на разрешен със сила на присъдено нещо спор.
Ето защо настоящият съдебен състав намира подадената искова молба против
Определение № 10 от 08.01.2021 година, постановено по административно дело № 761/2020
година по описа на Административен съд – Перник за неоснователна, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде уважено, като ищеца му заплати сумата от 100 лева,
представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Н.И.Т. с
ЕГН
**********,***
против Определение № 10 от
08.01.2021 година, постановено по административно дело № 761/2020 година по
описа на Административен съд – Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата
на Н.И.Т., с искане за обявяване на нищожност на Решение № ПИ-44 от 08.02.2019 година,
издадено от директора на ТД на НАП София и потвърдените с него постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180022-022-0109222 от 31.12.2018 година
и разпореждане за присъединяване с изх. № С180022-105-0400609 от 31.12.2018 година,
и двете издадени от старши публичен изпълнител при ТД на НАП София по
изпълнително дело № 310/2015 година по описа на публичен изпълнител при ТД на
НАП София, като процесуално недопустима и е прекратено
производството по делото, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.И.Т. с ЕГН
**********,*** да заплати на ТД на НАП София, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Аксаков“ № 21 сумата в размер на 100 лева, представляваща направени
съдебни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия:/п/