О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 36 Дата
23.01.2020 година
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
в закрито съдебно заседание разгледа докладваното
от К. Коларов
търговско дело номер 507 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 248 ГПК.
От ищеца „П.“ ООД е
постъпила молба с вх. № 10210/30.12. 2019 г., за допълване на постановеното по
делото Решение № 368/04.12. 2019 г., с присъждане на разноските, направени от
това дружество.
Становището с вх. №
416/17.01.2020 г. на „Е.п.“ АД и „П.П.Г.“ ЕООД е, че искането е недопустимо, а
евентуално – и неоснователно.
1. Обжалваното Решение № 348 от 18.06.2018 г.
на Окръжния съд е било – в частта му за разноските – отменено изцяло и
Апелативният съд се е произнесъл по разноските, дължими за двете съдебни инстанции.
Това предопределя допустимостта на направеното искане, включително и относно
разноските, направени пред Пловдивския окръжен съд.
2. В
производството пред двете съдебни инстанции ищецът е защитавал материален
интерес общо в размер на сумата 320 445.81 лева.
Искът е бил отхвърлен
на две различни основания:
а) като неоснователен, до размер на сумата от
общо 33 193.57 лева (3 816.66 лева – с влязлото в тази му част в сила
Решение № 348 от 18.06.2018 г. на Окръжния съд + 29 376.91 лева – с Решение
№ 368 от 04.12.2019 г. на Апелативния съд по настоящото дело) и
б) в останалата му част до пълния предявен
размер от 320 445.81 лева, т. е. за сумата 287 252.24 лева, искът е
бил отхвърлен, но не поради неговата неоснователност, а поради направени от
ответниците основателни възражения за прихващане.
Следователно, до
размер на посочената сума от 287 252.24 лева, предявеният от „П.“ ООД иск
е бил приет за основателен, това е била процесуалната причина), предявените от
ответниците евентуални възражения за прихващане да бъдат разгледани. И тъй като
са били основателни – да бъдат съответно уважени.
Отхвърлянето на иска
до размер на сумата 287 252.24 лева е резултат на извършено от ответниците
по време на процеса правопогасяващо материално изявление за прихващане (чл. 104 ЗЗД), което съдът е приел за основателно, а не – поради неоснователността на предявения
иск, затова правата на ищеца по чл. 78, ал. 1 ГПК, не могат да бъдат отречени.
При заявеното в процеса насрещно оспорване на твърдяните от всяка от
страните вземания и липсата на признания за изискуемостта и ликвидността им,
тогава, щом първоначалният иск (до размер на сумата 287 252.24 лева) и
възраженията за прихващане (до размер на същата сума) са били приети за
основателни, последицата по чл. 78, ал. 2 ГПК, е неприложима – както за
ответниците по първоначалния иск, така и за ищеца, като ответник по
възраженията за прихващане. Напротив, по аргумент за обратното, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК и при липса на условията по чл. 78, ал. 2 ГПК, направените от ищеца
разноски следва да му се присъдят, съобразно уважената част от предявения иск.
Възраженията за прихващане са били съдебно разрешени със сила на
пресъдено нещо (чл. 298, ал. 4 ГПК), затова дължимостта на направените от
ответниците разноски, аналогично на случая с уважен насрещен иск, бе определена
съобразно защитения от тях материален интерес.
При предявен материален интерес в размер на сумата 320 445.81
лева, ищецът – независимо от междувременно настъпилото след предявяването на
иска погасяване (чл. 104, ал. 2 ЗЗД) на вземането му до размер на сумата 287 252.24
лева – е защитил материален интерес в
размер на същата сума от 287 252.24 лева, при общо направени в процеса разноски
в размер на сумата 38 023 лева.
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал.
1 ГПК и съразмерно на приетата за основателна част от предявените от „П.“ ООД претенции,
в полза на това дружество е следвало да се присъдят разноски, в размер на
сумата 34 084.36 лева. С постановеното по делото Решение № 368 от 04.12.2019
г. посочените разноски не са били присъдени, затова молбата на „П.“ ООД с вх. №
10210/30.12.2019 г. – като основателна – следва да бъде уважена. Разноските се
дължат и ще се присъдят общо в тежест на двамата ответника, а не както е
поискано „солидарно“, защото такава отговорност за съдебни разноски в случая
нито е била уговорена, нито е предвидена (чл. 121 ЗЗД) в процесуалния закон.
Ето защо, на осн. чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, Апелативният съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Решение
№ 368 от 04.12.2019 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по настоящото т. д. № 507/2019
г., като:
ОСЪЖДА дружествата „Е.п.“ АД, ЕИК. и „П.П.Г.“ ЕООД, ЕИК.., общо да заплатят на дружеството „П.“ ООД, ЕИК.., сумата 34 084.36 лева (тридесет и четири
хиляди и осемдесет и четири лева и 36 ст.) разноски по делото.
Определението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.