Решение по дело №3004/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1303
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20192120203004
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

   Р Е Ш Е Н И Е

 

1303                                             28.10.2019 г.                                      Град Бургас

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                    XX - ти наказателен състав

На двадесет и пети октомври                              две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Районен съдия: Станимира Иванова

 

Секретар: Гергана Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Иванова НАХ дело № 3004 по описа на БРС за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н.Г.С., ЕГН:********** срещу Наказателно постановление № 431а-90/02.05.2019 г., издадено от Началника на Първо РУ при ОД МВР-Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.64, т.4 от ЗМВР, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР.

В жалбата се излагат възражения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се посочва, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че АНО не е изложил мотиви защо е наложил санкция в максимален размер. Моли се за отмяна на НП.

В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание, жалбоподателят е редовно призован, но не се яви, а се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. Последният поддържа жалбата и посочва, че в НП е посочена погрешна правна квалификация на твърдяното нарушение, поради което отново моли за отмяна на обжалваното НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-Бургас. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.04.2019 г. жалбоподателят Н.Г.С. управлявал лек автомобил „Ауди А8“ с рег******, когато около 00.20 часа в гр.Бургас, на кръстовището на бул. “Демокрация“ и ул.“Адам Мицкевич“ след подаден звуков и светлинен сигнал за спиране от полицейски автомобил, не спрял, а увеличил скоростта на управляваното от него МПС, с което се опитал да избегне полицейската проверка и съзнателно попречил на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. Тези действия на жалбоподателя били квалифицирани като нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, поради което бил съставен АУАН с бланков № 0656972 от 01.0.42019 г. от разпитания свидетел Е.И., заемащ длъжността младши инспектор към Първо РУ при МВР-Бургас. АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя. Последният се разписал в АУАН и посочил, че няма възражения срещу него. Такива не са постъпили и впоследствие нито в законоустановения тридневен срок, нито в по-късен момент.

Сезиран с преписката, АНО приел за безспорно установено, че С. е извършил с действията си нарушение на закона, поради което издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, като подвел под нормата на чл.64, т.4 от ЗМВР поведението на жалбоподателя и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.

За същите свои действия, жалбоподателят С. бил санкциониран и от Сектор „Пътна полиция“, като му било издадено и Наказателно постановление №19-0769-002123/04.06.2019 г, но поведението му било квалифицирано като нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 200 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля И., които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и логични, както и от приложените по делото писмени доказателства, които са неоспорени от страните.

От правна страна:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. и Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. и двете на министъра на МВР и ) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Въпреки това, настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на материалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

Безспорно установено е, че към момента, когато на С. е бил подаден ясен сигнал от полицейските служители посредством светлинен и звуков сигнал, същият е управлявал МПС. Следователно същият е имал качеството на водач по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, който гласи, че "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Това обосновава единственият възможен извод, че С. е бил субект на задължението по чл.103 от ЗДвП, според който при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Тази разпоредба се явява специална по отношение на чл.64, ал.4 от ЗМвР. Безспорно е също така, че в правомощието на органите на МВР е да изискват от гражданите документите /било за самоличност или други, в случаите когато нямат качеството на водачи на МПС/, което правомощие обаче е регламентирано в разпоредбата на чл. 64, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, които разпореждания са задължителни за гражданите / чл. 64, ал.4 от ЗМВР/. Неизпълнението им предполага и носенето на съответната административна отговорност по чл. 257 от ЗМВР.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, Бургаският районен съд

   

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 431а-90/02.05.2019 г., издадено от Началника на Първо РУ при ОД МВР-Бургас, с което на Н.Г.С., ЕГН:********** за нарушение на чл.64, т.4 от ЗМВР, е наложено администратино наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала: Г. Ст.