Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 14.07.2020 г.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:                                                                                        

                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

При участието на секретаря: В.П.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3439/2019 г. по описа на Д.кия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В.П.А. с ЕГН ********** ***,  чрез упълномощения адвокат Х.Х. ***, с която срещу ОД на МВР – Д., с административен адрес гр. Д., Д., представлявана от  ***, са предявените искове за заплащането сумата от 1 612,35 лв. /хиляда шестстотин и дванадесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 30.09.2016 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от 30.09.2016 г. до 30.09.2019 г. в общ размер от 270,89 лв. /двеста и седемдесет лева и осемдесет и девет стотинки/.

Според изложените в исковата молба твърдения поддържани в съдебно заседание от упълномощения адвокат, ищецът се намира в служебни правоотношения с ответника като през процесния период е работил на длъжността „***” и „ ***” – ***. Трудовата  дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици при режим на труда на смени – дневна и нощна от 22,00 ч. – 06,00 ч.  и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

Ищецът счита, че в негова полза следва да бъдат начислени възнаграждения за положения извънреден труд чрез преобразуване на нощния  към дневен такъв за посочения по-горе период. В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР – брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи”.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои  от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд / чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумарно за тримесечие период /чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал.1 от ЗМВР/. За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР.

За да бъде уважена исковата претенция в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване средните правнорелевантни факти: фактът на възникване на служебно правоотношение с ОД на МВР гр. Д., че е полагал нощен труд за заявения в исковата молба период от 30.09.2016 г. – 30.09.2019 г., който не е преобразуван чрез преизчисление с коефициент 0,143, както и размера на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването му със съответния коефициент, а в тежест на работодателя е да установи, че е заплатил уговореното дължимо допълнително трудово възнаграждение за положения труд.

Съгласно чл. 176 от Закона за МВР – брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, съгласно който исковата претенция е неоснователна и недоказана. Настоява се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че през процесния период ищецът е бил служител на ОД на МВР - Д., както и че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР. За времето от 30.09.2016 г. до 30.09.2019 г. В.П.А. е изпълнявал длъжността „***” и „ ***” – ****.

Приети са като писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници от държавните служители, работещи на смени, в т.ч. и ищеца, през исковия период.

По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице Е.Й., което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно е кредитирано от съда, положеният по графици нощен труд от ищеца между 22,00 ч и 6,00 часа, по тримесечни периоди на сумирано отчитане - за периода от 30.09.2016 г. до 30.09.2019 г., е общо 1 609 часа / в това число:

а)       за периода от 30.09.2016 г. до 31.12.2016 г. общо 152 часа, от които:

>    0 часа за част от трето тримесечие на 30.09.2016 г. и

>    152 часа през четвърто тримесечие на 2016 г.

б)    за периода от 01.01.2017 г. до 3112.2017 г. общо 593 часа, от които :

>    144 часа през първо тримесечие на 2017 г,

>    168 часа през второ тримесечие на 2017 г.,

>    145 часа през трето тримесечие на 2017 г. и

>    136 часа през четвърто тримесечие на 2017 г.

в)       за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. общо 488 часа, от които:

>    112 часа през първо тримесечие на 2018 г.,

>    96 часа през второто тримесечие на 2018 г.,

>    152 часа през трето тримесечие на 2018 г. и

>    128 часа през четвърто тримесечие на 2018 г.,

г)      за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г. общо 376 часа, от които:

>    120 часа през първо тримесечие на 2019 г.,

>    120 часа през второ тримесечие на 2019 г. и

>    136 часа през трето тримесечие на 2019 г.

В процесния период по делото, няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от работодателя на сумираното работно време в процесния период.

За периода от 30.09.2016 г. до 30.09.2019 т. паричната равностойност на 228 часа положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен, е в размер на общо 1 579,41 лв., които не са начислени към заплатата на ищеца. съответно неизплатени.

Мораторната лихва върху възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването му от нощен към дневен, положен за процесния период, начиная от месеца следващ тримесечието до датата на подаване на исковата молба 30.09.2019 г., е в размер на общо 214.13 лв.

При реално положен от ищеца сменен режим на работа от 12 - часови смени, през периода от 30.09.2016 г. до 30.09.2019 г., които са отчитани н изчислявани сумирано за тримесечни периоди съгласно чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР, и при зачитане превръщането на нощните часове в дневни от ищеца са отработени общо 5590 часа, при нормативно определени 4832 часа, или положения извънреден труд е общо 758 часа, в т.ч. 228 часа след превръщане на нощни часове в дневни .

           Вещото лице два втори вариант на своето заключение, според което:

           При отчитане, че през периода от 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г. е действал чл. 9г. от НВРПО, т.е. без първо и второ тримесечие на 2018 г. положеният от ищеца нощен труд от 1401 часа приравнен с коефициент 1.143 нощен труд в дневен труд възлиза на общо 1601 часа.

           След превръщане на нощните часове в дневни при съобразяване правилото на чл. 187, ап. 1 от ЗМВР и чл. 26, ап.1 и ап.2 от Наредба № 8121з-776729.07.2016 г., и сравнение на общият брой реално отработени часове по график след превръщане на нощните часове в дневни - с нормата часове за всеки един отчетен тримесечен период, без първо и второ тримесечие на 2018 г., положения от ищеца извънреден труд е общо 190 часа.

           При съобразяване часовата ставка съобразно заплатата на ищеца, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен такъв, е в размер на общо 1 301,62 лв.

           Мораторна лихва върху възнагражденията за извънреден труд, след преобразуването му от нощен към дневен, начиная от месеца следващ тримесечието до датата на подаване на исковата молба 30.09.2019 г., е в размер общо на 175,91 лв.

Д.кият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни.

Спорният между страните въпрос е при изчисляване размера на положения от ищеца извънреден труд /за времето от 22,00 часа до 06,00 часа/ допустимо ли е преобразуване на нощния труд в дневен по правилото на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - тази Наредба урежда правоотношенията между работник/служител и работодател по трудов договор, т.е. отношения, регламентирани от Кодекса на труда, или приложение намират само специфичните правила в тази сфера на специалния закон за МВР и издадените от министъра на вътрешните работи подзаконови актове.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, пр. 2 от закона и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед. Според разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

По силата на нарочна разпоредба министърът издава наредби във връзка с условията и формирането им, както и заповед – за полагане на труда през нощта /чл.179, ал.2 ЗМВР/. Извънреден е трудът, полаган извън рамките на установеното работно време. Според разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Такава е издадена съгласно законовата делегация - НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм., считано от 10.01.2020 г./, действаща за процесния период. В същата липсва разпоредба, регламентираща преобразуване на нощния труд на държавните служители в МВР в дневен. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредбата положеният труд извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР. Няма препращане за неуредени хипотези към общия КТ. Същевременно самият ЗМВР извършва такова препращане - така напр. чл.190, ал.1, 3 и 4 от ЗМВР /за различните видове отпуски/, чл.142, ал.5 ЗМВР /за статута на лицата, работещи по трудово правоотношение/. От това следва, че волята на законодателя е спрямо служебните правоотношения на служителите в МВР да се прилага специалният ЗМВР, съобразяващ спецификата на работата на тези служители, а субсидиарно приложение на общия КТ да се позволи по изключение само в изрично посочени от специалния закон хипотези - чрез нарочно препращане. При работата на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове /така решение № 197 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 786/2019г., IV г. о./, както и че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ, на които се позовава ищецът за възмездяване на твърдян положен извънреден труд за времето от 22,00 до 06,00 часа, са неприложими /така решение № 55 от 07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5169/2014г., III г. о./.

Според чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР/. На държавните служители по служебно правоотношение в МВР, работещи на смени, се дължи заплащане на извънреден труд до 70 часа на тримесечие /чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР/, формиран като разлика между действително отработените часове по график, в т.ч. нощен труд, без превръщането му в дневен, и нормативно определения брой часове за тримесечие, като размерът на възнаграждението е определен с разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР /50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/. Отделно им се дължи и допълнително заплащане на нощния труд /чл.179, ал.1 ЗМВР/, като размерът на възнаграждението се определя със заповед на министъра на вътрешните работи /чл.179, ал.2 ЗМВР/. Така за полагания от държавните служители на МВР извънреден и нощен труд е налице изчерпателна специална нормативна уредба, не е налице празнота в нормативната база, нуждаеща се от запълване със субсидиарно прилагане на други нормативни актове.

Според ищцовата страна в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота относно начина на определяне размера на положения извънреден труд, неговото отчитане и компенсиране, поради което следвало да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 г., обн. ДВ, бр.9/26.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г.Според цитираната норма при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа според чл. 136, ал. 3 от КТ/ и нощното /7 часа според чл. 140, ал. 1 от КТ/ работно време.

Настоящият състав намира, че не е налице законова опора, за да се приеме, че посоченото правило следва да се приложи и спрямо служителите на МВР. За тях законът предвижда нормалната продължителност на работното им време да е 8 часа дневно, а за работещите на смени се предвижда полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. посл. от ЗМВР/. Това води до извода, че нормалната продължителност и на нощното работно време е до 8 часа.

Законодателят е предвидил подобна уредба, съобразявайки се със спецификата и характерните особености на служебните задължения на служителите, във връзка с дейността им по охрана и опазване на обществения ред в рамките на цялото денонощие, обуславящо необходимостта от перманентност на работния процес. Правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ сочи, че коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен при служебните правоотношения в МВР следва да е 1 /8:8=1/. Така съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания нощен труд според ЗМВР е 1:1, докато според КТ е 8:7. Ето защо в случаите, когато правоотношение е възникнало по действието на КТ упражняваният нощен труд следва да се преизчисли по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ чрез коефициент 1,143. По отношение на служителите на МВР коефициентът е 1, поради което и липсва нужда от извършване на такава трансформация.

В този смисъл е обоснована и логична липсата в ЗМВР и цитираната наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба, идентична по съдържание и смисъл с правлото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, респ. не е налице празнота в цитирания подзаконов акт, която да е необходимо да се запълва по аналогия, а е решение на изпълнителния орган, съобразено със спецификата на полагания от служителите на МВР труд.

Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е неприложима при уреждане на служебните правоотношения в МВР, а единствено следа да се прилага при  регулиране на трудови правоотношения по КТ. С разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ е изключено приложението на наредбата за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. Следователно НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба /в този смисъл решение № 55/07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на III г.о., ГК на ВКС; решение № 197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019 г. на IV г.о., ГК на ВКС/.

На държавните служители по служебно правоотношение в МВР, работещи на смени, се дължи заплащане на извънреден труд до 70 часа на тримесечие /чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР/, формиран като разлика между действително отработените часове по график, в т.ч. нощен труд без превръщането му в дневен, и нормативно определения брой часове за тримесечие,като размерът на възнаграждението е определен с разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР /50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/.

За пълнота на изложението следва да се добави и факта, че се дължи допълнително заплащане на нощния труд /чл. 179, ал. 1 от ЗМВР/, като размерът на възнаграждението се определя със заповед на министъра на вътрешните работи /чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/. В този смисъл за полагания от служителите на МВР извънреден и нощен труд е налице изчерпателна специална нормативна уредба, поради което не може да се приеме наличието на празнота в нормативната база, нуждаеща се от запълване със субсидиарно прилагане на други нормативни актове.

Предвид изложеното претенцията на ищеца за преобразуване на положения от него нощен труд в дневен и за осъждане на ответника по делото да му заплати възнаграждение за извънреден труд вследствие горното преобразуване е неоснователна и подлежи изцяло на отхвърляне. Искът за обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е акцесорен по отношение на иска за главното вземане, поради което също подлежи изцяло на отхвърляне (изложените по-горе мотиви са съобразени с актуалната практика на Д.кия окръжен съд – решение № 155 от 06.07.2020 г. по в. гр. дело № 888/2019 г.).

На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК на ответника са дължими сторените от него разноски както следва: 50 лева за внесен депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 25 от НЗПП, съобразно правната и фактическа сложност на делото.

          Водим от горното, Д.кият районен съд

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.П.А. с ЕГН ********** ***,  чрез упълномощения адвокат Х.Х. ***, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Д., с административен адрес гр. Д., Д., представлявана от  ***, за заплащането на сумата от 1 612,35 лв. /хиляда шестстотин и дванадесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 30.09.2016 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от 30.09.2016 г. до 30.09.2019 г. в общ размер от 270,89 лв. /двеста и седемдесет лева и осемдесет и девет стотинки/.

ОСЪЖДА В.П.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Д., с административен адрес гр. Д., ***, представлявана от  ***, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                          

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: