Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………/22.07.2021 г. , гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретарАлина Т.,
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 15561 по
описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
ответника Р.Х.К. чрез пълномощник адв.А.Т., срещу решение от 16.07.2018
г., постановено по гр.д. № 19641/2017 г. на СРС, 28 състав, с което е признато за
установено на основание
осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 422 ЕПК, вр. чл.538ал.1 ТЗ, вр. чл.
491 ТЗи вр. , вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че СДРУЖЕНИЕ О.ЗА в., ЕИК *******и Р.Х.К.-
авалист по записа на заповед, дължат солидарно на ищеца „Ю.Б.” АД, ЕИК *******сумата
от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 22.11.2016 г.
до окончателното изплащане на задължението, и сумата в размер на 4 887,19 лв.
договорна лихва за периода 06.07.2015-13.11.2016 г., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение по гр. д. 65704/2016 по описа на CPC I ГО, 28-ми
с-в, като е осъдил ответниците по исковете да заплатят солидарно на ищеца Ю.Б.
АД, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 1563.71 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 1713.71 лв.
разноски за исковото производство.
С въззивната жалба на
ответника Р.Х.К. се доводи за неправилност на
решението поради несъгласие с изводите н асъда за осномвателност на исковете.
Възразява се, че не е доказан опо делото, че е налице редовно предявяване на
процесния запис на заповед на неговия издател Сдружение „О.за в.“, поради което не е настъпила изискуемостта на
вземането по него. Излагат се и конкретни оспорвания на доказателствената
стойност на приетите по делото покана до Сдружението и др. писмени и гласни доказателства
за установяване надлежно на факта на предявяване на записа на заповед на
издателя. Иска се отмяната на решението изцяло и
отхвърляне на исковете срещу двамата длъжници, претендира разноски.
Въззиваемата страна – ищец „Ю.Б.“ АД чрез пълномощник
адв.Х.И., оспорва жалбата с писмен отговор, според който решениетго не страда
от сочените в жалбата пороци и моли решението да се потвърди, не претендира
разноски за въззивната инстанция.
Въззивната жалба на
ответника Сдружение „О.за в.“, подадена
с вх.№ 5138396/31.08.2018 г. по регистъра на СРС също срещу цялото решение на
СРС, е бил авърната с разпореждане на първоинстанционния съд №
254939/24.10.2019 г., което връчено на този жалбоподател на 06.11.2019 г. надлежно на сътрудник на адв.А.т./пълномощник
на сдружението/ оформено съгласно чл.51, ал.1, изр. второ от ГПК, и по делото
няма данни това разпореждане да е било обжлавано в срока по чл.275, ал.1, вр.
Чл.262, ал.3 от ГПК, поради което се счита, че разпореждането за връщане на
въззивната жалба на Сдружение „О.за в.“ е в сила от 14.11.2019 г., и тази жалба
не е предмет на въззивното производство.
Сдружение „О.за в.“ в
срока по чл.265, ал.1 от ГПК не се е присъединило към въззивната жалба на
другия ответник-тази на Р.К., при което и на това основание не може да се
счита, че решението на СРС по отношение на ответника Сдружение „О.за в.“ е
предмет на въззивна проверка. Двамата отвтеници по исковете- Сдружение „О.за в.“
и Р.К., макар и солидарни длъжници, са в положението на обикновени другари, при
което извършените от Р.К. процесуални действия не могат да ползват другия
ответник Сдружение „О.за в.“, и по това
самостоятелно съображение въззивният съд намира, че решението на СРС е влязло в
сила и не епредмет на въззивна проверка
по отношение на ответника Сдружение „О.за в.“ /
в този смисъл решение № 209 от 22.05.2019 г. по гр. д. № 3635/2017 г., Г. К.,
ІV г. о. на ВКС/. Това е така, защото менителничното поръчителство /авал/ има самостоятелен
характер съгласно ТЗ, при което, въпреки прогласената от закона солидарната
отговорност на издателят на записа на заповед и неговия авалист, те имат положението на обикновени другари в
производството по установителния иск по чл. 422 ГПК за установяване на
вземането на ищеца по издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение,
като е възможно исковете да бъдат решени по различен начин между двамата
другари - издателя на записа на заповед и авалиста, в който смисъл е налице
непротиворечива практика по правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, вкл. и на ВКС/ напр. определение № 236 от 05.05.2015 г. по т. д. №
2647/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС, определение № 347 от 11.05.2011 г. по ч. т.
д. № 106/2011 г., Т. К., І т. о. на ВКС, решение № 104 от 25.07.2016 г. по гр. д. №
5345/2015 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/. Ето защо, на това трето самостоятелно
сонование, въззивният съд не може да разглежда допустимостта и правилността на
решението на СРС по отношение на ответника Сдружение „О.за в.“, защото не е
налице изискването на чл.271, ал.3 от ГПК, вр. чл.216, ал.2 от ГПК, и решението
на СРС по отношение на ответника Сдружение „О.за в.“ се счита влязло в сила
преди приключване на устните прения пред въззивния съд, според изложеното
по-горе.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата на отвеника Р.К. съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Въззивната жалба на
ответницата Р.К. срещу първоинстанционното решение в частите, в които са били
уважени исковете срещу другия ответник- Сдружение „О.за в.“ и отговорността на
този друг ответник за разноските към ищеца по чл.78, ал.1 от ГПК, е недопустима
и не може да се разглежда от въззивния съд, тъй като не е налице предпоставката
по чл.26, ал.2 от ГПК Р.К. да предявява чужди права/ вкл. правото на обжалване/
- тези на Сдружение „О.за в.“. В тази насока са относими и вече изложените от
въззвиния съд по-горе в тгова решение съображения за
невъзможност въззиния съд да преценява допустимостта и правилността на
решението на СРС по отношение на ответника Сдружение „О.за в.“. Ето защо
въззивната жалба на Р.К. срещу решението на СРС в частите, в които са уважени
исковете срещу ответника Сдружение „О.за в.“ и отговорността на това сдружение
за разноски, следва да се сотави без разглеждане като недопустима.
По жалбата на Р.К. срещу решението на СРС в
частите, в които исковете са уважени срещу нея и отговорността й за разноски,
при условията на солидарност с другия ответник, в които само частти се извършва
въззивната проверка, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжлаваните части и допустимо , тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК
и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция за
установяване вземане на ищеца за главница и лихви за забава срещу ответницата Р.К.,
при условие на солидарност с друг ответник.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответницата К. оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Ищецът твърди, че има вземания
спрямо ответника К. като авалист по
запис на заповед от от 29.11.2007 г. с
издател Сдружение „О.за в.“, за сумата главница по записа на заповед
20 000лв. и за сумата 4 887.19 лв. договорна лихва за периода
06.07.2015-13.11.2016 г. /уговорена със записа на заповед
лихва в размер на 12,5 %/, като записът н азаповед бил предявен на издателя и
на авалиста, но сумите не били платени.
Ответницата Р.К. с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК
оспорва записът н азаповед като нищожен,
поради отсъствие на посочен в чл.535 от ТЗ задължителен реквизит на запис на
заповед, а именно: непосочване на място на плащане и място на издаване, като
непредявен за плащане – че поканата до
издателя не била връчена редовно - не е предявен от лице с представителна власт
и приемането не е удостоверено от длъжника, и че е налице каузално
правоотношение по записа на заповед, поради което същият е нищожен.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, след преценка на
събраните по делото доказателства, вкл. и съдебно-счетоводна експретиза, че
записът на заповед е валиден, не страда от порок, предявен е на издателя и на
авалиста преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК според събраните
доказателства, че същият обезпечава вземания на ищеца като кредитор срещу
ответика Сдружение О.за в. по договор за кредит, по който е налице неплатена
главница в размер на 20 000 лв. , непратени лихви з азабава в размер на 4
887,19 лв. и неплатени такси 134,79лв., въз основа на които е приел, че издателят и
авлаиста дължит на ищеца исковите суми солидарно и е уважил исковете и срещу Р.К.
като солидарно задължено лице-авалист, вкл. е определил и отговорността й за
разноски солшидарно с другия ответник, вкл. и тези в заповедното производство съгласно
т.12 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013 г.
Въззивният съд не
споделя решаващия извод, че записът на заповед е бил предявен надлежно на
издателя, и така е настъпила изискуемостта на вземанията по него за главница и
лихва спрямо авалиста Р.К.. Както вече бе посочено, решението на СРС е влязло в
сила по отношение на издателя Сдружение „О.за в.“, но не се ползва със слиа на
присъдено нещо по отношение на другия ответник- на Р.К., поради факта, че
двамата ответники са обикновени другари и процесуалните им правоотношения за
различни, при което не епреклюдирано
възражението на Р.К., поддържано ипред възвивния съд, че записът на заповед не
е надлежно предявен на издателя. По този спорен въпрос е налице формирана
практика на ВКС по правилното приложение на закона, че предявяването на запис
на заповед с падеж „на предявяване“, без значение дали принудително изпълнение
кредиторът би предприел първо спрямо издателя или съвместно с такова и против
авалиста или би предприел директно само срещу авалиста / каквото право безспорно
има, с оглед солидарния характер на отговорността им /, е условие за настъпване
изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и
авалист, като необходимо условие за възникване изискуемостта на задължението и
за авалиста, е предявяването на записа
на заповед на издателя / така напр. решение № 113 от 12.07.2017 г. по т. д. №
640/2016 г., Т. К., І т. о. на ВКС/. В случая се установява, че с писмо с
обратна разписка до издателя Сдружение „О.за в.“, банката-ищец е предявила
записа на заповед за плащане, като номера на писмото е вписан на самата обратна
разписка, и че това писмо чрез пощенския оператор е връчено на Р.К.- посочена в
разписката като управител. Получаването на това писмо от К. и подписа и не е оспорено
в процеса в преклузивните срокове, но своевременно е заявен оспорване, че към
датата на връчване- 06.06.2016 г. К. вече не е имала качеството управител на
сдружението. Последното се и установява по делото- а именно, че в периода
15.03.2016 г.- когато е вписано решението на СГС за промяна на управителя на
сдружението от Р.К. на З.П., до 15.11.2017 г.- дата на удостоверението от СГС
по фирменото дело на сдружението, сочещо, че същото още се представлява от З.П.,
Р.К. не е била управител на сдружението. Не се установи в този период, вкл. и
към 06.06.2016 г., Р.К. да е била в каквото и да е правоотношение със
сдружението, поради което връчването на нея на книжа за сдружението не може да
се приеме за надлежно. Съгласно чл.45, ал.9 от ЗЮЛНЦ, регистърът на ЮЛ с
нестопанска цел към МПравосъдието/ воден до изм. с ДВ, бр.74/2016 г./ е публичен, в него се вписват и лицата, които
представляват ЮЛНЦ, при което ищецът-банката е можел да направи справка дали получателят
на писмото с предявяването на записа на заповед, е лице с представителна власт
спрямо сдружението, ако бе положил дължимата грижа към своите работи. Ето защо,
макар формално обратната разписка да удостоверява връчането на писмото съгласно
Закона за пощенските услуги, тя не може да докаже, че получателят на писмото е
лице с представителна власт спрямо сдружението съгласно чл.10 от ЗЮЛНЦ, и не
може да се приеме, че връчването на това
писмо на лице без представителна власт е надлежно предявяване на записа на
заповед на ЮЛ за настъпване на изискуеумостта му, и не може да се приеме, че е изпълнено изискването
предявяването да е осъществено лично на адресата, въпреки, че връчването е
неофициално по пощата. Следователно следва да се приеме, че записът на заповед
не е бил предявен надлежно на издателя по начин, който да обуслови настъпването
на изискуемостта на вземането по него, поради което не е настъпила
изискуемостта на вземането спрямо авалиста Р.К., и така предявените искове
срещу К. се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По тази причина
въззивният съд намира, че е безпредметно да обсъжда другите оплаквания с
въззивната жалба на К., като посочва, че тези извън отнасящите се до формата на
записа на заповед, не могат да се заявяват от авалиста /така напр. решение № 26
от 24.04.2014 г. по т. д. № 1027/2013 г., Т. К., ІІ Т. о. на ВКС/.
Поради несъвпадане на крайния решаващ извод на
двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части, в които са били уважени
исковете срещу Р.К., вкл. и относно разноските от нея, следва да се томени и
исковете отхвърлят.
По разноските:
При този изход на
спора, ищецът дължи на Р.К. разноските за първата инстанция в размер на 1800
лв., което не се явява прекомерно според цената на исковете и чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адв. възнаграждения,
като съобрази и извършваните пред първата инстанция процесуални действия.
Пред въззивния съд ответницата К. няма разноски-
освободена е от държавна такса по жалбата, няма доказателства за разноски за
адвокат, няма списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна-ищец няма право на разноски поради отхвърляне исковете му срещу
ответницата К..
Цената на всеки иск е
до 20 000лв., при което въззивното решение е окончателно, тъй като е по
търговски спор- запис на заповед като абсолютна търговска сделка.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението 16.07.2018
г., постановено по гр.д. № 19641/2017 г. на СРС, 28 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ,
в които с което е признато за установено на основание осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 422 ГПК,
вр. чл.538ал.1 ТЗ, вр. чл. 491 ТЗ и вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р.Х.К.- авалист по записа на заповед с ЕГН **********
дължи на ищеца „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, при условието на солидарност със Сдружение «О.за в.», сумата от 20 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 22.11.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, и сумата в размер на 4 887,19 лв. договорна лихва за периода
06.07.2015-13.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по гр. д. 65704/2016 по описа на CPC I ГО, 28-ми с-в, и е осъдена да заплати на ищеца «Ю.Б. АД, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата 1563.71 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 1713.71 лв.
разноски за исковото производство при условието на солидарност със Сдружение «О.за в.» , ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от «Ю.Б.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Р.Х.К.- авалист
по записа на заповед, с ЕГН ********** и
адрес ***, искове за установяване на
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл.538 ал.1 ТЗ, вр. чл.
491 ТЗ и вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р.Х.К.
дължи при условието на солидарност със
Сдружение «О.за в.» на «Ю.Б.
АД сумата от 20 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 22.11.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението, и сумата в размер на 4 887,19 лв. договорна лихва за
периода 06.07.2015-13.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по гр. д. 65704/2016 по описа на CPC I ГО, 28-ми с-в.
ОСЪЖДА «Ю.Б. АД, ЕИК *******, да заплати на Р.Х.К., ЕГН
**********, страните с горепосочените адреси, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
1800 лв. разноски за първата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима, въззивната жалба на
ответницата Р.Х.К. с вх.№ 5138393/31.08.2018 г. по регистъпа на СРс, срещу
решението 16.07.2018 г., постановено по гр.д. № 19641/2017 г. на СРС, 28
състав, В ЧАСТИТЕ, В КОИТО с което е признато за установено на основание осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 422 ГПК,
вр. чл.538ал.1 ТЗ, вр. чл. 491 ТЗи вр. , вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Сдружение «О.за в.» , ЕИК *******дължи на
ищеца „Ю.Б.” АД, ЕИК *******сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва
върху сумата считано от 22.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението,
и сумата в размер на 4 887,19 лв. договорна лихва за периода
06.07.2015-13.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по гр. д. 65704/2016 по описа на CPC I ГО, 28-ми с-в, и е осъдено
Сдружение «О.за в.» да заплат на ищеца «Ю.Б. АД, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата 1563.71 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 1713.71 лв. разноски за исковото
производство.
В тази част съдебният
акт има характер на определение и подлежи на обжалване от Р.Х.К. с частна жалба
пред Апелативен съд-София в 1-седмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.