РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 307
гр. Благоевград, 27.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500227 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 844/13.11.2024 г. по гр. д. № 2826/2023 г. по описа на РС –
Благоевград, съдът е признал за установено, на основание чл. 422 ГПК, че А.
В. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ***, дължи на В. Б. К., ЕГН
**********, от гр. Б., ***, следната сума, която е била предмет на Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 540 от 09.06.2023 г., издадена по ч.
гр. д. № 1206/2023г . на Районен съд – гр. Благоевград, а именно: сумата от
3710 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за
снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за
ползване/ на сградата в срок до 01.03.2023 г., съгласно т. 4 от нотариален акт
№ 80, том V, peг. № 7282, дело № 831/2022 г. на нотариус И.К. peг. № **в нот.
Камара с район на действие-РС- Благоевград, която сума е дължима за
времето от 02.03.2023 г. до 24.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /08.06.2023 г./ до
окончателното погасяване.
Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от А. В. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. ****, чрез адв. Д. М. С., с която обжалва
Решение № 844/13.11.2024 г. по гр. д. № 2826/2023 г. по описа на РС –
Благоевград, като твърди, че същото е неправилно.
1
Сочи, че неправилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че
неустойката не противоречи на добрите нрави, като в казуса, тя обезпечавала
изпълнението в срок /до 01.03.2023 година/ „на задължение на ответника да
извърши всички довършителни работи по строителството на процесната
сграда, както и да снабди ищеца-купувач с удостоверение за въвеждане в
експлоатация/разрешение за ползване на сградата. Ответникът не е сторил
това“. Твърди, че съдът не е направил необходимото разграничение на двете
самостоятелни задължения - за извършване на всички довършителни работи
на сградата, както и самостоятелното задължение за снабдяване на същата
тази сграда с удостоверение за въвеждане в експлоатация. Сочи, че
добросъвестно и с грижата на добрия стопанин ответникът е изпълнил
задълженията си, като „закъснялото“ въвеждане на сградата в експлоатация
/въпросното удостоверение/, издадено вместо на 01.03. на 24.04. същата
година, се дължи именно на поведението на ищцата. Твърди, че ищцата е
осуетила навременното въвеждане в експлоатация на сградата, което било
установено по делото.
Сочи, че ищцата била уведомена за издаденото удостоверение за
въвеждане в експлоатация много преди образуване на заповедното
производство и ответникът не е дал повод за образуване на делото.
В жалбата въззивникът подробно описва свидетелски показания, като
сочи, че ищцата не е претърпяла каквито и да било вреди от неизпълнението в
срок до 01.03.2023 г. на задължението по т. 4 от Нотариалния акт, тъй като още
преди сключване на окончателния договор за покупко - продажба на
апартамента, оформен в нотариален акт, К. е въведена във владение. Твърди,
че не е налице виновно неизпълнение на договорно поето задължение от
ответника и че претендираната неустойка е прекомерно завишена. Сочи, че
неправилно съставът на съда е уважил предявения иск, тъй като уговорката по
т. 4 от процесия договор, обективиран в нотариален акт № ***., вписан в СлВп
- Благоевград, с вх. peг. № ****г., акт № **** е нищожна като противоречаща
на добрите нрави.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В. Б. К., чрез
2
пълномощник адв. А. К., с който оспорва изцяло въззивната жалба, като счита
същата за неоснователна. Сочи, че правилно в обжалваното решение е прието,
че предявеният иск за установяване на претендираната сума по иска за
неустойка, е основателен, тъй като когато страната по една договорна сделка
съзнателно не съобразява поведението си с посочените законови норми и не
изпълнява договорните си задължения точно, добросъвестно и с необходимата
грижа, налице е виновно неизпълнение на договора, съставляващо основание
за ангажиране на договорната отговорност на неизправната спрямо
изправната страна.
Въззиваемият твърди, че по делото е спорно единствено дали
уговорената в договора за покупко - продажба неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, както и дали същата не е прекомерна, както и
дали забавата за неизпълнението на задължението на ответника - продавач да
извърши в срок всички довършителни работи по строителството на
процесната сграда и да снабди ищеца-купувач с удостоверение за въвеждане в
експлоатация/разрешение за ползване на сградата се дължи на поведението на
ищеца - купувач. Сочи, че правилно съдът в обжалваното решение е намерил,
че същата не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като
уговореният размер от 0,1 % върху цялата продажна цена на обекта от 70 000
лв. за всеки ден забава, но не повече от 6,6 % за всяка година просрочие върху
продажната цена не нарушава принципа на справедливост, цитирайки т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тьлк. д. № 1/ 2009 г. на О. на ВКС,
съгласно която, неустойката не е нищожна при липса на уговорен краен
предел за начисляването й. За процесния период - 02.03.2023 г до 24.04.2023 г.,
е за 53 дни х 70 лв. = 3 710,00 лв., която сума не надвишава предвидената в
нотариалния акт максимална годишна неустойка в размер на 4620,00 лв.
Твърди, че в настоящия случай не е проведено доказване от страна на
ответника, че е изпълнил задълженията си по договора. Сочи, че писмените
доказателства не установяват задължение по договора за покупко-продажба от
страна на ищеца, да съдейства при снабдяването на сградата с документи, а
установяват задължение за плащане от ответника - продавач, който е поел
задължение да извърши всички довършителни работи по строителството на
сградата, в която се намира продавания обект, както и да снабдят купувача -
ищец с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в срок до
01.03.2023 год., което задължение не е изпълнено в срок. Твърди, че правилно
3
е прието от първоинстанционния съд, че вината за закъснялото снабдяване с
разрешението за ползване на сградата е единствено и само на ищцата и че
ищцата и ответника са имали спорове относно това, дали са били извършени
всички довършителни работи по процесната сграда. Сочи, че в тази връзка
ищцата е възразявала относно подписване на акт-образец 15, тъй като не са
били довършени CMP-та в сградата, касаещи парапети, капаци на шахти,
включително и в гаража, капаци и решетки, които касаят английски двор,
парапети, които касаят жилищните етажи, неизпълнена вертикална
планировка и др. Сочи че, всички тези недовършени СМР са описани в
нарочно възражение, приложено към Констативен протокол от 31.03.2023 г. на
нотариус Красимира Минкова, съставен при подписването от страна на К. на
Акт- образец 15 за сградата, в която се намира и процесното жилище.
Твърди, че видно от приетите по делото писмени доказателства-Заповед
№ 22/17.02.2023 г. и Заповед № 17/03.02.2023 г. и двете на гл. Архитект на
общ. Благоевград се установява, че майката на ответника по делото /св. М. /, в
качеството и на възложител, е инициирала производство по изменение на
одобрените инвестиционни проекти, по реда на чл. 154 от ЗУТ, като с тези си
действия възложителите, в това число и ответника, сами са се поставили в
забава, поради което и опитите им, тази забава да се вмени във вина на ищцата
са несъстоятелни.
Въз основа на гореизложеното се моли да атакуваното решение да бъде
потвърдено, като се претендират разноски.
Доколкото с жалбата и отговора към него страните не представят и не се
сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.04.2025 г. от 11:10 ч., за която дата и час да се призоват страните.
4
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1
от ГПК.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец
от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
- да се спести време;
- да се намалят разходите по разрешаването на спора;
- да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
- да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се
налага да продължат.
- да запазите имиджа и тайните си;
- обичайно се изпълнява доброволно;
5
- за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
- медиация можете да проведете както на първа, така и на втора
инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6