Решение по дело №238/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Банишора", [улица], чрез адв. Ст. Ц., против Решение № 645 от 14.12.2023 г. по АНД № 1705/2023 г. по описа на РС – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р- 002652/12.03.2023 г., издадено от А. Д. - член на КЗП, с което на Кауфланд е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лв за нарушение на чл. 210в , вр. чл. 68 ал.1 от ЗЗП. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и при явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че решението на РС Плевен е постановено по подробна жалба от Кауфланд, в която са посочени конкретни доводи относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, а РС не е извършил анализ на събраните доказателства и не е отговорил на конкретни доводи изложени от Кауфланд в жалбата против наказателното постановление. Твърди се, че РС не е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно липсата на материална и темпорална компетентност на актосъставителя, предрешаване на административнонаказателната преписка от КЗП, която единодушно е предрешила централния въпрос по същество на образуваното впоследствие административнонаказателно производство, неосъществяване на фактическия състав по чл.68 от ЗЗП, доколкото административнонаказателната преписка не съдържа протокол от решение на КЗП като задължителна предпоставка за последвалото издаване на Заповед № 518/23.11.2020г., издадена от Председателя на КЗП,/ стр. 518/23.11.2020г. от Председателя на КЗП/, неосъществяване на състава по чл. 210 в от ЗЗП, поради частична нищожност на Заповед № 418/23.11.2020г., издадена от Председателя на КЗП , явна несправедливост на наложената имуществена санкция. Твърди се, че РС не е направил анализ на събраните доказателства и не е отговорил на конкретните възражения на касатора. Твърди, че е налице маловажен случай, тъй като закупените от потребителя бисквити са му били предадени реално на цената, която е била посочена на етикета, при което потребителят не е понесъл каквито и да е било вреди от „предполагаемо“ използваната от Кауфланд нелоялна търговска практика. Твърди се, че в процесния случай грешката е била своевременно коригирана.Иска се отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р. с пълномощно по делото, който е изразява

становище, че поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация –Член на КЗП, редовно призован, не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което се оспорва жалбата.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор И. Р. от Окръжна прокуратура – Плевен, който излага становище за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Производството пред Районен съд –Плевен е образувано по жалба на Кауфланд против НП № Р- 002652/12.06.2023 г., издадено от А. Д. –Член на КЗП, с което за нарушение изразяващо се в приложение на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1, предл.1 / съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр. с чл на чл. 68д ал.2 т.4, хипотеза 1/цената/, във вр. чл. 68 г, ал. 4 , вр. чл. 68 в от ЗЗП, за нарушение по чл. 210в, вр. чл. 68 л ал.1 от ЗЗП е наложена "Имуществена санкция" в размер на 35 000 лв, на осн. чл. 210в и чл. 231 от ЗЗП. С оспореното решение районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление. За да постанови този съдебен акт съдът е приел, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото административно нарушение. Съдът е приел, за установено, че на 13.02.2023г. е извършена проверка в хипермаркет Кауфланд с адрес: гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, [улица], стопанисван от търговеца, извършена във връзка с постъпил сигнал с Вх. № Р-03-216 относно прилагане на нелоялна търговска практика, а именно: обявена цена чрез етикет 0,99 лв. за бисквити „Belvita“ Bar 40 гр., но при заплащане на касата цената е 1,85 лв. Към сигнала е бил приложен фискален касов бон от 05.02.2023 г. за бисквити „Belvita“ Bar 40 гр. е цена 1.85 лв. и сторно бележка от 05.02.2023 г, за 1,72 лв. за 2 опаковки бисквити, т.е. по 0,86 лв. за 1 опаковка бисквити „Belvita“ Bar 40гр. Приел е, че от извършеното сторниране на суми става ясно, че цената на стоката е била 0,99 лв. При извършване на проверката на 13.02.2023 г. е установено, че в търговския обект се предлагат за продажба бисквити „Belvita“ Bar 40 гр. с обявена цена чрез етикет 1,85 лв. При маркиране на касата цената е същата 1,85 лв. Продават се също бисквити „Belvita“ 50 гр. класик и шоколад с обявена цена 0,99 лв. и бисквити „Belvita“ Soft Bakes 50 гр. с обявена цена чрез етикет 1,15 лв. При направената контролна покупка цената отговаря на обявената на етикета. При направена справка в системата на търговеца е установено, че на 05.02.2023 г. са продадени 2 опаковки бисквити „Belvita“ Bar 40 гр. за които е направено сторно на 05.02.2023 г. Установено било обстоятелството, че на 05.02.2023 г. търговецът е предоставил невярна и подвеждаща информация за цената на бисквити „Belvita“ Bar 40 гр. чрез етикета, поставен на видно място в близост до стоката 0.99 лв. в касовата зона, а при заплащане на касата цената е 1,85 лв. Приел е, че доказателство за прилагането на практиката е фискалния касов бон и сторно бележката от 05.02.2023 г., които били приложени към сигнала. Също така не е станало ясно кога търговецът е сменил информацията за цената на стоката в етикета от 0.99 лв. на 1,85 лв. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № К- 2731594/13.02.2023 г. Проверката е установила, че „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/във вр. с чл.68д, ал.2, т.4, хипотеза 1 /цената/, във вр. с чл.68г, ал.4 във вр. с чл.68в от Закона за защита на потребителите. На 23.11.2020 г. е издадена заповед № 518 на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с която е забранено на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД с ЕИК *********, при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: Търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, включително и за точени кори „Фамилия“ MAXI 800 гр., чрез поставен етикет в нарушение на чл.68д, ал.1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/във връзка е чл.68д, ал.2, т.4, хипотеза 1 /цената/ във връзка е чл.68г, ал.4 във връзка е чл.68в от Закона за защита на потребителите. Заповедта е връчена на 29.12.2020 ги е влязла в сила на 13.01.2021 г. Съдът е приел, че на 08.03.2023 г. на проведено заседание на КЗП с протокол № 10 е взето решение, че „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД прилага същата заблуждаваща нелоялна търговска практика, забранена със Заповед 518 от23.11.2020г, по смисъла на чл.68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с чл. 68д, ал.2. т.4, хипотеза 1 /цената/ във връзка с чл. 68г, ал,4 във връзка с чл.68в от ЗЗП, а именно: предоставяне на невярна и подвеждаща информация за крайната продажна цена на стоки, като по този начин дружеството не изпълнява Заповед № 518/23.11.2020 г. на Председателя на КЗП влязла в сила на 13.01.2021 г. Съдът е приел, че на 05.02.2023 г. в гр. Плевен „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД продължава да прилага нелоялна търговска практика, като по този начин не изпълнява Заповед № 518/23.11.2020 г. на Председателя на КЗП, която е влязла в сила на 13.01.2021 г., с което е била нарушена разпоредбата на чл.210в от Закона за защита на потребителите. Приел е, че нарушението е констатирано с Констативен протокол № К- 2731594/13.02.2023г. и е бил съставен АУАН №002652 от 06.04.2023г., който е бил съставен в отсъствие на нарушителя и е бил връчен на 06.04.2023г.в търговския обект на служител на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, по действащ трудов договор на 25.04.2023г. Приел е, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 1 Зр т.21от ДР на ЗЗП, тъй като е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на наказателно постановление № Р- 0048949 от 29.09.2021г. - на 15.04.2022г., потвърдено с Решение № 167/15.04.2022г. на Административен съд Плевен, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение - имуществена санкция в размер на 3000лв.

РС е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и гласни. Приел е, че не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, вкл. е изразил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички задължителни реквизити.Мотивирано са отхвърлени възраженията направени във въззивната жалба. Анализирайки събраните доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че е безспорно установено извършването на визираното в НП нарушение. РС е аргументирал защо в конкретния случай не следва да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН. Направен е краен извод за законосъобразност на НП, което е потвърдено от РС Плевен.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК. Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

От фактическа страна е установено, че на 09.02.2023г. в КЗП РД Русе е постъпил сигнал с вх.№ Р-03-216 относно прилагане на нелоялна търговска практика, а именно : обявената цена чрез етикет 0,99 лв за бисквити „Belvita bar“ 40 гр, но при заплащане на цената на касата цената е 1,85 лв.Към сигнала е приложен фискален бон от 05.02.2023г. за бисквити „Belvita bar“ 40 гр с цена 1,85 лв и сторно бележка от 05.02.2023г. за 1,72 лв за 2 опаковки бисквити, т.е. по 0,86 лв за 1 опаковка бисквита. От извършеното сторниране на суми е видно, че цената на стоката е била 0,99 лв.Съгласно чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.

Според чл. 68д. ал. 1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Нормата на ал. 2, т. 4 от същата разпоредба сочи, че обстоятелствата по ал. 1 включват информация за цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената.

По делото са представени доказателства, от които безспорно се установява, че при направена покупка в магазина във фискалния бон е отразена цена за 2 бр. „Belvita bar“ 40 гр с цена 2х1,85 лв/стр.79/ , и сторно бележка, от която е видно, че за всеки от продуктите е върната сумата 0,86 лв. Фактите, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган. При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказващият орган е изложил обстоятелствата при които е било извършено нарушението. Същото е ясно и точно описано, и правото на защита на търговското дружество не е нарушено. Видно от приложеното по делото Решение № 167 /15.04.2022г. постановено по КНАХД 95/2022г. по описа на Адм. съд Плевен е, че съдът е потвърдил Решение № 635 от 22.12.2021 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1901/2021 г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-0048949/29.09.2021 г. на Директора на КЗП - РД Русе, с което на „Кауфланд България Еоод Енд Ко“КД - гр. София на основание чл. 210в от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, затова че при извършена проверка по сигнал в хипермаркет „Кауфланд“ гр. Плевен, на [улица]на 14.05.2021 г. е установено, че търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация за цената на светло пиво „Leffe“ 0,33 л чрез етикет, поставен на видно място в близост до стоката 2,79 лв., а при заплащане на касата цената е 2,99 лв. и по този начин прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д КЗП, с което не е изпълнил Заповед № 518/23.11.2020 г. на председателя на КЗП, влязла в законна сила на 13.01.2021 г. за забрана на такава търговска практика, т.е. нарушението, за което е издадено обжалваното наказателно постановление е извършено при условия на повторност по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП.

За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 210 в от ЗЗП на едноличните търговци и юридическите лица е предвидено да се наложи имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв. Настоящата инстанция намира, че наложеното административно наказание е прекомерно завишено и решението на районния съд в частта, в която наложеното наказание е прието за законосъобразно определено по размер, се явява неправилно.В процесния случай наложеното наказание на касатора е имуществена санкция в размер на 35000 лева, като същото е наложено на основание чл. 210 в от ЗЗП - който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв. Решаващият районен съд обаче не е изложил мотиви относно това, защо приема за законосъобразен размера на определеното от административнонаказателния орган наказание „имуществена санкция“, в определения размер. При индивидуализирането на едно наказание, в частност на наложената имуществена санкция, за което законът предвижда граници, АНО има задължението да мотивира своето решение, когато определя размер над минимално установения за този вид наказание, като тази му мотивировка следва да обхваща тежестта на нарушението,подбудите за неговото извършване, наличието на смекчаващи и/или отегчаващи вината обстоятелства, имотното състояние на нарушителя. Съвкупният анализ на тези данни следва да дава и обосновката на наложеното конкретно административно наказание. От своя страна, съдът е този орган, който има процесуалното задължение да проверява правилността на тази преценка на АНО, като съответно, ако установи неправилност на същата, може да измени наказателното постановление в частта на наложената санкция. В конкретния случай, за извършеното нарушение в наказателното постановление е определена имуществена санкция в размер на 35000 лева. При определяне на наказанието АНО е обосновавал извода да наложи санкция около средната, с по-високата обществена опасност на извършеното нарушение, предвид широкия кръг на засегнатите потребители, тъй като се касае за една от големите търговски вериги за хранителни продукти в страната. Изложил е мотиви, че по данни от търговския регистър приходите от продажби за 2021г. са били в размер на 1 884 862 000 лв,и за да се постигнат целите на наказанието заложени в чл. 12 от ЗАНН имайки предвид нетните приходи от продажби на дружеството, санкцията не следва да бъде в минимален или близък до минималния размер, тъй като не биха постигнати целите. АНО е посочил, че нарушението е първо по смисъла на ЗАНН, поради което се налага не минимален, а усреднен размер посочен в закона. Същевременно в НП АНО е посочил, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на пар. 13 т.21 от ДР на ЗЗП, като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП Р-0048949/29.09.2021г, потвърдено с Решение № 167/15.04.2022г. на Адм. съд Плевен, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение – имуществена санкция в размер на 3000лв.Съдът приема, че конкретния размер на наложеното наказание се явява преди всичко необоснован, а и данните по делото сочат на несъразмерност на същото с извършеното от касатора нарушение. Въззвиният съд е длъжен да извърши пълна проверка за законосъобразността на наказателното постановление, включително и в частта на наложеното наказание, а в конкретния случай такава е извършена формално и без да е съобразен доказателственият материал по делото, а именно че липсват данни, които да оправдават налагането на имуществена санкция в размер около средния, по отношение на конкретния субект на нарушението и конкретното деяние. Дейността на съда, а и на АНО по определяне на вида и размера на наказанието е дейност по правоприлагане

при съблюдаване на законоустановени критерии и принципи. Всяко наказание следва да е съответно на установеното нарушение при отчитане на степента на обществена опасност на дееца и деянието. В конкретния случай определения диапазон на санкцията по чл. 210 в от ЗЗП е голям- от 3000 - до 70 000 лв. При съобразяване тежестта на нарушението, смегчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира че целите на наказанието посочени в чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати с определяне на наказанието в размер над минималния, но под средния а именно в размер на 10 000 лв.

При това положение атакуваният съдебен акт , следва да се отмени, като вместо него се постанови решение, с което се измени процесното наказателното постановление, като се намали размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ в размер на 35 000 лв, на имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 645 от 14.12.2023 г. по АНД № 1705/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен, като

ИЗМЕНЯ НП № Р-002652/12.06.2023г. издадено от А. Д.-Ч. на КЗП, с което на „Кауфланд България ЕООД ЕндК“ КД е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лв за нарушение на чл. 210в , вр. чл. 68 ал.1 от ЗЗП, като намалява размера на имуществената санкция от 35 000 лв на 10 000 лв.

Решението е окончателно.