О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
гр. Силистра, 08 септември 2023 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на осми
септември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия: Елена Чернева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 163 по описа на
съда за 2023 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. чл. 28, ал. 3 от Закона за административното регулиране на
икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/.
Постъпила е жалба от "ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО-СИЛИСТРА"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ГР. Силистра, обл.
Силистра, ул. „Дръстър“ № 35, представлявано от Ц.Г.А., против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № 125-ФК/13.06.2023 г. на началника на отдел "Оперативни дейности"
- гр. Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП, с която за нарушение на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и
на основание чл. 28, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗАРИДСНПНП, на дружеството е наложена ПАМ
- запечатване на обект – ведомствена бензиностанция, находяща се в гр.
Силистра, ЗПЗ, стопанисвана от „Водно строителство“-Силистра АД, за срок до
вписване в регистъра по чл. 16, ал. 1 ЗАРИДСНПНП на дейността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗАРИДСНПНП.
Съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП оспорената заповед
съставлява акт, по отношение на който законът е допуснал предварително изпълнение.
Във връзка с това, в жалбата е било формулирано особено искане съдът да спре допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение, като са изложени съображения, че дружеството-жалбоподател
развива засилена търговска дейност, свързана с различни обекти и използване на
превозни средства – специализирани автомобили, зареждани от собствената на
търговското дружество бензиностанция, както и че затварянето на целия обект ще
лиши търговеца от негов собствен материален ресурс и ще блокира търговската му
дейност, което ще му причини значителна или трудно поправима вреда. Искането е
било отхвърлено с постановеното по делото Определение № 414 от 25.08.2023 г., с
което съдът е приел, че принципно не е изключена възможността обичаен икономически
интерес да е основание за защита по чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, стига
да е особено важен и да няма алтернативно решение, т. е. да надделява над обществения
интерес, но в случая е налице възможност за зареждане на автомобилите на дружеството
от други търговски обекти, макар и на по-висока цена, което въпреки да утежнява
от финансова гледна точка дейността на дружеството, не може да се отъждестви със
значима и трудно поправима вреда.
С нова молба от 07.09.2023 г. от страна на жалбоподателя
е направено ново искане по чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 от АПК за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Искането е мотивирано
с нови заявки от контрагенти на жалбоподателя
относно доставката на големи количества бетон и строителни материални във
връзка с изпълнението на големи инфраструктурни проекти в региона, зависими
както от атмосферните условия, така и от нивото на река Дунав, които не биха
могли да бъдат изпълнени поради изчерпаните количества във вътрешния склад на
дружеството и невъзможността на такова гориво да бъде доставено в рамките на
следващите три месеца от друго дружество - „Барт Ойл“ ЕООД гр. Силистра. Изтъква
се, че за да отговори на нуждите на клиентите си и да произведе нужните строителни
материали, дружеството следва да ползва извънпътната (ИПТ) си техника валяци,
трактори, булдозери, товарачи и багери, чието движение по пътищата е
недопустимо и не могат да се зареждат на бензиностанции, а услугата за
зареждане на ИПТ на трети лица не е обичайна и всеки изгражда собствена
ведомствена бензиностанция за задоволяване на нуждите си, което се подкрепяло
от отказа на „Барт Ойл“ ЕООД. Твърди се, че невъзможността дружеството да
изпълни посочените заявки рефлектира пряко на интересите на Държавата, тъй като
строителните материали са предназначени за стратегически обекти, свързани с
подобряване на безопасността на корабоплаването по р. Дунав и изграждането на
хидротехнически съоръжения, диги и канали в резерват с. Сребърна. Твърди се, че
от мярката ще се засегнат и интересите на работниците в дружеството –
багеристи, механици, шофьори, които ще останат бе трудовите си доходи.
Акцентира се, че неизпълнението на заявките ще причини на дружеството стотици
хиляди левове вреди от пропуснати ползи, неустойки, които ще дължи, репутационни вреди
и обезщетения по КТ, които ще трябва да изплати на работниците при
прекратяването на трудовите им договори.
Акцентира се, че към момента връчването на заповедта и запечатването на
обекта във ведомствената бензиностанция вече не се съхраняват горива на
дружеството „Ариес-14“ ООД, съхраняваните преди това количества са изтеглени до
30.06.2023 г. и договорът за наем на резервоар между двете дружества е
прекратен към посочената дата. Изтъкнато е също, че жалбоподателят е регистриран
за извършване на дейността по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП – „Търговия на дребно
с нефт и продукти от нефтен произход“, която с оглед запечатването на обекта е
лишен от възможност да осъществява, въпреки, че вече не съхранява чужди горива,
като запечатването на целия обект не е съобразено с разпоредбата на чл. 28, ал.
2 от ЗАРИДСНПНП, предвиждаща възможност за преустановяване само на съответната
дейност – в случая на дейността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от закона – „Съхраняване на
нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства
на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове“.
По изложените съображения се твърди, че допуснатото предварително изпълнение
противоречи на основен принцип на административния процес по чл. 6, ал. 2 АПК,
поради което се моли за спиране на изпълнението на заповедта.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и изложените доводи, намира за установено следното:
При постановяването на Определение № 414 / 25.08.2023 г.
съдът е приел, че при извършена проверка на 16.05.2023 г. на експлоатираната от
дружеството-жалбоподател ведомствена бензиностанция от органи по приходите с месторабота
ГД "Фискален контрол", сектор „Мобилни групи“ – гр. Варна, е
констатирано, че в бензиностанцията се зареждат транспортни средства,
собственост на друго дружество - „Ариес -14“ ООД. Установено е, че във
ведомствената бензиностанция са постъпвали горива, собственост на „Ариес – 14“
ООД, които по силата на договор за наем между двете дружества, са били
съхранявани в резервоар № 2 в бензиностанцията и с тях съответно са зареждани
автомобилите на наемателя. В ЗПАМ е прието, че дружеството-жалбоподател
осъществява икономическа дейност, попадаща в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗАРИДСНПНП
- съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови
стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове, за която дейност в обекта не е налично Удостоверение от Министерството
на икономиката съгласно чл. 16 от ЗАРИДСНПНП, което изпълнява състава на чл.
29, ал. 1 от същия закон. В тази връзка е прието, че са налице предпоставките
на чл. 28, ал. 1 във вр. с ал. 2 от закона за запечатване на обекта, поради
което е постановена и процесната заповед.
Съдът е приел, че ЗАРИДСНПНП урежда условията и редът за
регистрация и контролът върху лицата, осъществяващи икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като съгласно чл. 3, ал. 1 от посочения
закон, всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1-6, подлежи
на регистрация, а според чл. 16, ал. 2 за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1,
т. 1-6 се прави отделна регистрация на
лицето.
Приел е също, че в случая не е спорно, че жалбоподателят
е регистриран за извършване на дейността по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП – „Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен
произход“. Същият обаче не е регистриран за извършване на дейността по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от закона – „Съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън
данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове“, а видно от протокола за проверката е
констатирано извършване на такава дейност. Коментирал е, че липсата на
регистрация за тази дейност в посочената хипотеза съставлява нарушение на чл. 29, ал. 1 от
ЗАРИДСНПНП, за което разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от с. з.
предвижда компетентните органи по чл. 26, ал. 1, да издават заповед за
преустановяване на дейността на съответното лице и запечатване на предприятието
му до изпълнение на съответното условие за извършване на дейността, съответно
до регистрацията на лицето за извършване на дейността. По силата на закона е допуснато предварително изпълнение
на заповедта, чието спиране, може да се осъществи по общия ред, предвиден в АПК
– чл. 166, ал. 2 вр. с ал. 3 и ал. 4 АПК. Съгласно посочената разпоредба,
основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице,
ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена
или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен
интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния
акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови
обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Наличието на
значима или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта
следва да бъде установено от оспорващия.
Макар в новото искане за спиране на допуснатото по силата
на закона предварително изпълнение на заповедта да се твърди, че се сочат нови
обстоятелства, до голяма степен се преповтарят вече наведени основания, по
които съдът се е произнесъл. Отношенията на жалбоподателя с дружествата
„Строител“ ООД и „Солей 06“ ООД датират от преди връчването на процесната
заповед, доказателства за което са приложените към жалбата фактури (л. 19,24,28
и 30 от делото). В подкрепа на това е и информацията, съдържаща се в
извлечението от Регистъра на обществените поръчки, от която става ясно, че
ангажиментът на „Солей 06“ ООД по договора за брегоукрепване на брега на р.
Дунав, във връзка с който се закупуват строителни материали от жалбоподателя,
датира от 20.04.2023 г. В този смисъл, дори да става въпрос за
договори с продължаващо изпълнение, посочените търговски отношения не съставляват
нови обстоятелства. Що се касае до приложения договор от 04.08.2023 г. между
жалбоподателя и „Строител“ ООД във връзка с комплексна доставка на бетонови
разтвори за обект „Изграждане на хидротехнически съоръжения, диги и канал в
резерват „Сребърна“, същият е сключен след издаването на заповедта и от него не
биха могли да бъдат черпени основания за отмяна на предварителното ѝ
изпълнение. Необходимо е се коментира и това, че трудно би могъл да бъде
споделен довода, че невъзможността за изпълнението на посочените по-горе
договори ще застраши изпълнението на стратегически за Държавата обекти, тъй
като жалбоподателят не е единственият производител на строителни материали в
региона.
Що се касае до необходимостта от зареждането на
извънпътната техника на жалбоподателя с гориво, според настоящия състав отказа
само на един доставчик да стори това, не може да се счете, за непреодолима
пречка тази дейност да се извършва.
В случая обаче следва да се обърне внимание на посочено
от жалбоподателя ново основание, което е свързано с факта на прекратяване на
нарушението след издаване на заповедта – в случая са налице доказателства, че в
периода от издаването на заповедта до нейното връчване, респ. изпълнение,
съхраняваните горива на „Ариес – 14“ ООД в резервоар № 2 в бензиностанцията са
изтеглени. Доказателство за това е представеното извлечение от Дневник на
аналитична сметка 491, доставчик „Ариес-14“ ООД, от което се установява, че до
30.06.2023 г. съхраняваните 29186 литра гориво на посочения доставчик са
изтеглени. Представено е и споразумение за прекратяване на договорните
отношения за наем на резервоар № 2 между двете дружества. Т. е. налице са
доказателства, че мярката е осъществила основното си предназначение - да се
преустанови извършването на нарушението. В същото време обаче, с продължаването
на нейното прилагане ще се възпрепятства жалбоподателя да упражнява правата си
във връзка с регистрацията по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП – „Търговия на дребно
с нефт и продукти от нефтен произход“, от което, както стана ясно по-горе, ще
бъдат генерирани имуществени вреди. Доколкото обема на ограниченията, които са
наложени със запечатването на целия обект, а не само с преустановяването на
конкретната дейност по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗАРИДСНПНП, за която жалбоподателят няма регистрация, е въпрос на
законосъобразност на самата заповед, в настоящото производство следва да се съпостави степента на засягане на
обществения интерес, охранен с
предварителното изпълнение, и частния имуществен интерес. Във връзка с характера на нарушението и
предвид взетите мерки за преустановяване на извършването му за в бъдеще, на
практика към момента обществения интерес от прилагането на мярката е задоволен.
С оглед предприетите действия от жалбоподателя очевидно не може да се очаква,
че същият ще направи постъпки за регистрация за извършване на дейността по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗАРИДСНПНП – „Съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход
извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла
на Закона за акцизите и данъчните складове“, за да настъпи предписаното от
органа прекратително условие за прилагането на принудителната мярка. В същото
време личният интерес на жалбоподателя продължава да страда. В този смисъл
настоящата инстанция приема, че предявеното искане по реда на чл. 166, ал. 4 АПК следва да се уважи.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 125-ФК/13.06.2023 г. на началника на отдел "Оперативни дейности"
- гр. Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП, с която за нарушение
на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и на основание чл. 28, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗАРИДСНПНП,
на дружеството е наложена ПАМ - запечатване на обект – ведомствена бензиностанция,
находяща се в гр. Силистра, ЗПЗ, за срок до вписване в регистъра по чл. 16, ал.
1 ЗАРИДСНПНП от „Водно строителство“-Силистра
АД на дейността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗАРИДСНПНП.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: