№ 292
гр. Дупница, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20231510200577 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № **********/09.05.2023 г., издадено от Началника на
РУ – Дупница, на В. К. М., от гр. Дупница, ул.“***“ № ***, община Дупница, област
Кюстендил, с ЕГН **********, на основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД е наложено
административно наказание - глоба в размер на 300 лева, за това, че е нарушил чл. 6 от
ЗБЛД.
Недоволен останал В. К. М., който счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради допуснати съществени материалноправни и процесуалноправни
нарушения, както и че същото е неправилно. Излага доводи, че е нарушена процедурата по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Твърди, че наказателното постановление не отговаря на фактическото правно
положение, като и че е налице малважен случай. Поради това моли съда да отмени
наказателното постановление. В писмено становище е изразил мнение, в случай, че съдът
приеме, че НП е законосъобразно, да бъде изменено, като размера на наложеното наказание
бъде намален в предвидения от закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна по жалбата не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 16.04.2023г., в гр. Дуппница, на ул. „Бисеров“ № 2, около 20.50 ч. свидетелите Р.
Г. и Е. Е., полицаи при РУ Дупница, се отзовали на сигнал за сбиване между съседи. При
пристигане поискали документ за самоличност на жалбоподателя, който започнал да се
държи агресивно, заявил е че се казва Хитър Петър, държал се непочтително към
униформените служители, като ги нагрубявал с непристойни епитети, заплашвал ги и със
саморазправа. Тъй като имал порезна рана в областта на лицето и кръв в областта на устата,
на подадения сигнал се отзовала линейка. Поведението му било агресивно и към лекарския
екип, който му оказал спешна помощ, като разкачал системите, които му било поставили.
През цялото време лицето не представило документ за самоличност (лична карта или
друг заместващ то документ), като същият категорично отказал да представи документ за
самоличност, умишлено се представил с други имена и осуетил полицеската проверка, с
което виновно нарушил чл.6 от ЗБЛД. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който го отказал да го подпише и отказът бил удостоверен с подписа на
един свидетел. Същият отказал да подпише разписката за получаване на препис от АУАН.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административнонаказващият орган издал обжалваното наказателното постановление, като
е възприел същата фактическа обстановка, с изключение на обстоятелството, че не е
посочил изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, а именно, че лицето не е
представило „или друг заместващ го документ“, т.е. АНО е приел, че жалбоподателя е
отказал да представи документ за самоличност, с което за нарушаване на чл.6 ЗБЛД, на
основание чл. 80, т.5 от ЗБЛД на жалбоподателя било наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. Наказателното постановление било връчено лично срещу подпис
на жалбоподателя на 25.05.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. и Е., както и от писмените
доказателства – АУАН и атакуваното наказателно постановление, които съдът възприе
изцяло, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните. Даде се
вяра на показанията на разпитаните свидетели като добросъвестно дадени, тъй като
изхождат от лица, незаинтересовани от изхода на делото, даващи показания за
непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения,
катои двамата си спомнят случая и потвърждавата установената фактическа обстановка,
2
включително излагат и факти, които не са описали в АУАН.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съставени са от
компетентни длъжностни лица. Не са налице допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на
жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с
издаването на обжалваното наказателно постановление. Актът е съставен в присъствието на
свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, предявен е лично на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити
съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Съдът счита, че не е
нарушено правото на жалбоподателя да се запознае със съдържанието на акта и да направи
възражения по него, тъй като отказът да подпише както акта, така и разписката за неговото
връчван, се опровергава от удостоверения с подписа на един свидетел. Наред със спазване
на процедурата за удостоверяване на отказа на нарушителя да подпише акта и разписката за
връчване на екземпляр от него, наказаното лице не оспорва, че е присъствал на неговото
съставяне, а свидетелите са изнесли при разпита им, че правото на възражения е разяснено и
е запознат с повдигнатото му обвинение. От приложения по делото акт се установява, че
нарушителят е отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел,
съобразно чл.43 ал.2 от ЗАНН. Подписването на акта и подписването на разписката са две
различни действия на нарушителя, с които удостоверява, че е запознат със съдържанието
/акта е предявен/ и е получил препис от него. Не връчването на екземпляр от акта е
отрицателен факт, който се е състоял по причина на отказа на нарушителя да го подпише,
поради което не следва да черпи права от собственото си виновно поведение. С разписката е
удостоверен както отказ на нарушителя да подпише АУАН, така и да получи екземпляр от
него. Въз основа на удостоверения отказ да подпише акта и да получи препис, съдът счита,
че на нарушителя не е връчен препис, но по причина на неговото поведение. Ето защо не е
нарушена разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН, която гласи, че препис се връчва при
подписване на акта, който в процесния случай е съставен в присъствието на нарушителя и
същият е запознат с неговото съдържание. Жалбоподателя не е поискал събиране на
допълнителни доказателства в хода на административно наказателното производство преди
издаване на НП, оспорил го е в срок, като при обжалването му е имал възможност, но не е
направил нови доказателствени искания пред въззивния съд.
Изложените факти в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на
него НП, съответстват на правната квалификация на деянието като нарушение на
разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД. Съгласно цитираната разпоредба гражданите са длъжни при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята
самоличност. Вмененото на жалбоподателя нарушение на ЗБЛД се явява и доказано от
3
събраните по делото доказателства, съобразно изложените по-горе съображения.
Предвид горното, законосъобразно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на В. К. М. за нарушение на чл.6 от ЗБЛД, доколкото са доказани
елементите от фактическия състав на нарушението.
Видът и размерът на административното наказание за това нарушение е определен в
разпоредбата на чл.80, т.5 от ЗБЛД, съгласно която наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице,
което не представи документ за самоличност при поискване от компетентните длъжностни
лица. Съдът, като взе предвид обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.27,
ал.2 от ЗАНН, намира, че справедливо и в съответствие с тях в процесния случай се явява
административно наказание глоба в размер на 50 лв. При определяне размера на
административното наказание съдът взе предвид невисоката тежест на нарушението, като и
обстоятелството ,че лицето е било в раздразнено състояние поради получени травми, за
което обстоятелство свидетелстват и двамата свидетели, представено е и медицинско
свидетелство, още повече , че лицето макар и с травми е било прувъзбудено и не е
съдействало да му бъде оказана спешна медицинска помощ. Предвид на посоченото, съдът
намери, че справедливо в процесния случай се явява наказание към минималния размер, а
именно глоба в размер на 50 лв., която съответства на обществената опасност на
нарушението, от една страна, и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга.
Наказателното постановление, в частта му, с която е наложено административно наказание
глоба в максимално предвидения в закона размер от 300 лв., следва да бъде изменено, като
глобата бъде намалена до размера от 50 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление№ **********/09.05.2023 г., издадено от
Началника на РУ – Дупница, с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на В. К. М., от гр.
Дупница, ул.“***“ № ***, община Дупница, област Кюстендил, с ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв за нарушение
на чл.6 ЗБЛДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 300 лв на 50 лв. (
петдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен
съд, в 14-дневен срок, считано от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4