№ 512
гр. София , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503807 по описа за 2020 година
С Решение № 260068 от 08.09.2020г., постановено по гр.д. № 7/2019г.
Окръжен съд - Перник, е отхвърлил предявения от Е. Д. М. иск с правно осн.
чл. 13, вр. с чл. 6, вр. чл. 1 от Конвенция за защита на пра вата на човека и
основните свободи, вр. чл. 5, ал. 4 от КРБ, срещу С. за присъждане на
обещетение за неимуществени вреди в размер на 55 555 лв., в резултат на
неизпълнение на задълженията на ответника по предоставяне на правна
помощ по в.гр.д. № 10256/2016г. на СГС, изразява що се в оставяне без
уважение неговото искане за отвод на особения му представител и
назначването на друг, избран от ищеца, на негово място, съг ласно чл, 25, ал.
2 ЗПрП и негативните резултати, последвали от това, ведно със законната
лихва върху тази сума в размер на 1 083 лв., за периода от 13. 12.2016г. до
25.01.2017г., както и законната лихва, начиная от датата на пре дявяване на
исковата молба – 25.01.2017г. до окончателното изплащане на главницата,
като неоснователен. С решението ищецът е осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК на С. сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е обжалвано от представителя на ищцовата страна, като
счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът, в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подал отго
вор на въззивната жалба, с който изразява становище за неоснователност и
необоснованост на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.
1
Претендира присъждане на съдебни разноски пред настоящата съдебна ин
станция.
Жалбата, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоуста
новения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява
допустима.
Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобразно
изложените оплаквания, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл. 13, вр. с чл. 6,
вр. чл. 1 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи-
претендира се обезщетение за неимуществени, причинени от неизпълнение
задължението на ответната страна за осигуряване на ищеца на честен съде бен
процес в производството по в.гр.д. № 10256/2016г. на СГС, поради от каза на
решаващия съдебен състав да замени назначения му служебен пред ставител,
на когото нямал доверие, с посочен от него друг адвокат. Непре цизната
квалификация на иска касае материалната законосъобразност на ре шението,
поправима с въззивното решение.
За да постанови обжалвания акт, след подрбно обсъждане на събрани те
по делото доказателства, съставът на ОС-Перник е приел, че Решение № 1776
от 17.03.2017г., СГС, ГО, постановено по в.гр. д. № 10256/2016г. на СГС е
влязло в законна сила на 15.03.2018г. и съгласно разпоредбата на чл. 297 от
ГПК е задължително за всички съдилища в страната. Тъй като предя веният от
ищеца иск е недопустим, то няма адекватна правна помощ, която да доведе до
благоприятни правни последици за последния, поради което дори при замяна
на служебния му представител, резултатът отново би бил еднакъв и не би
повлиял на изхода на делото. Тъй като не е съществувала никаква правна
възможност за реализиране на благоприятен изход за ищеца по делото пред
СГС, то предявеният иск по настоящето производство е наме рен за
неоснователен и е отхвърлен.
Решението е правилно, като настоящият състав изцяло споделя извод
ите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 препраща към моти
вите му.
В случая единственото оплакване в подадента от представителя на
ищеца въззивна жалба е относно позоваването на съда на разпоредбата на чл.
297 от ГПК.
За пълнота на изложението въззивният съд намиира следното:
Производството по гр.д. № 4709/2015г. на Софийски районен съд е
образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Прокурату рата на Република
България, с която е поискал ответникът да му заплати обезщетение за бавно
правораздаване в размер на 10 000 лв., поради нераз глеждането на искането
2
му за изменение на наложената му мярка за неоткло нение в разумен срок.
Ищецът е поискал правна помощ и съдът му е предоставил таква, като
за негов служебен адвокат от АК е определен и назначен от съда адв. М.,
който му е оказал такава по време на производството пред Софийски районен
съд. С решението си съставът е отхвърлил предявения иск.
Ищецът е допизрал жалба срещу първоинстанционното решение, по
която е образувано в.гр. д. № 10256/2016г. на СГС, в която е посочил, че ис ка
отвод на адв. М.. В о.с.з. от 13.12.2016г. въззивният състав е наме рил за
неоснователно искането на ищеца за освобождаване на адв. М. за особен
представител, както и искането му за назначаване като такъв на адв. Д.. Съдът
е констатирал, че назначеният му особен представител е положил усилия за
ангажиране защитата на представлявания, като е посо чил, че по реда на ЗПП
особеният представител се определя от АК.
В о.с.з. от 07.03.2017г. съдът е оставил молбите на ищеца за отвод на
назначения му особен представител и назначаването за такъв на адв. Д..
Решение № 1776 от 17.03.2017г., СГС, ГО, постановено по в.гр.д. №
10256/2016г. на СГС, е обезсилено изцяло обжалваното решение на първоин
станционния Софийски районен съд и производството по делото е прекра
тено, тъй като решаващият състав е приел, че предявеният иск е недопу стим,
поради липса на абсолютна процесуална предпоставка – непроведена в срок
административна процедура.
След отказ от страна адв. М. по реда на чл. 35, ал. 2 от ЗА, за осо бен
представител на ищеца е определена адв. Г. – П. и е наз начена от съда.
Последната е преупълномощила адв. В. – П. да представлява жалбоподателя.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението СГС, касационна
жалба е подадена и от адв. В. – П.. С определение № 232 от 15. 03.18г.,
постановено по гр.д. № 3307/2017г. на ВКС не е допуснато обжалва не на
въззивното решение.
С оглед изложеното Решение № 1776 от 17.03.2017г., СГС, ГО, поста
новено по в.гр. д. № 10256/2016г. на СГС е влязло в сила, поради което съг
ласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК последното е задължително за съда,
който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България.
В случая не е налице един от елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане. За да бъде присъдено обезщетение следва да бъ де
установено, че в причинна връзка с противоправното деяние са настъпи ли
твърдените вреди. Твърди се в случая, че това е неблагоприятният изход на
делото, обусловен от отказа на съда да замени първоначално определения
адвокат на ищеца. Първо, съгласно чл.25, ал.6 ЗПрП при възможност адво
3
катският съвет определя ад вокат, посочен от лицето, на което се предоставя
правна помощ. Следователно, компетентнен да се произнесе по такова иска
не е адвокатският съвет, като правилото не е императивно. Освен това, в хода
на производство се е стигнало до смяна на първоначално назначения от
адвокатския съвет адвокат с друг адвокат. Второ, с влязлото в сила решение е
прието, че предявеният иск е недопустим, поради непредприемане от стра на
на ищеца на административна процедура по ЗСВ в законовия срок, което е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска му, т.е. при
чината е извън осъществената в хода на висящото производство защита.
Следователно, дори съдът да беше допуснал отвод на адв.М. и назна чил на
негово място посочения от ищеца адвокат, то изходът на делото не би се
променил и не би имало възможност за настъпването на благоприятни правни
последици за ищеца. Липсата на причинна връзка между неблого приятните
правни последици и действията на ответника, обуславя извод за
неоснователност на предявения иск.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции първоинстанционно
то решение следва да се потвърди.
Относно разноските пред настоящата инстанция, с оглед на неоснова
телноста на въззивната жалба, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 50 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260068 от 08.09.2020г., постановено по
гр.д. № 7/2019г. Окръжен съд – Перник /с прецизна правна квалификация
чл.49 ЗЗД вр. чл. 13, вр. с чл. 6, вр. чл. 1 от Конвенция за защита правата на
човека и основните свободи/.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН: **********, да заплати на С., на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение пред
САС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5