Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13408 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове на „К.Б.”
ЕООД, ЕИК831030580, с правно основание чл.240 ЗЗД вр.
чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за осъждане на П.С.С., ЕГН **********,
за сума 200 лв. – главница по договор за кредит
№ **********, сключен на 03.08.2015г. с „Ф.Ф.“
ЕООД, както и сума 49,10 лв. – наказателна лихва по т.13.3 от ОУ към договора
за кредит, която е начислена за периода 03.09.2015г. – 31.01.2018г., които
вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор в полза на ищеца с договор за
цесия от 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба в съда-03.09.2018г.
Ищецът твърди, че по силата на договор
за кредит № **********, сключен на 03.08.2015г. с „Ф.Ф.“
ЕООД, ответникът получил в заем сумата 200 лв. Същата той се задължил да върне
на падежа – 27.09.2015г. Той обаче не изпълнил дълга си, с оглед на което от
следващия ден след падежа – 02.09.2015г. изпаднал в забава. А с оглед на това и
на осн. 13.3 от ОУ към договора за кредит, на
ответника била начислена договорна лихва за забава (неустойка), в исковите
размер и период. С договор за цесия от дата 01.02.2018г. вземанията на
кредитора били прехвърлени в полза на ищеца, за което длъжникът бил уведомен.
По тези причини ищецът претендира исковите
суми и разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез
назначения от съда особен представител депозира писмен отговор. Оспорва цесионера да е сключвал договор с цедента,
оспорва да е попълвал форма за регистрация за сключване на договор по
представен образец. Оспорва да е усвоена
сочената сума по договор за кредит № **********. Оспорва представените с
исковата молба писмени доказателства, тъй като същите не са подписани. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Приобщен към доказателствения
материал по делото е договор за кредит № **********/03.08.2015г., със страни „Ф.Ф.“ ЕООД като кредитодател и П.С.С., като кредитополучател. Съгласно същия на
кредитополучателя се предоставя кредит в размер на 200 лева, която сума С. е
заявил да получи чрез И. и се е задължил да върне в срок от 02.09.2015г.
Съгласно условията на договора лихва за кредита не се дължи – посочено е
лихвеният процент да е равен на 0%, както и ГПР – 0%. В чл. 13.3, б. „а“ от
договора е посочено, че в случай на забава на плащания по договора за кредит,
кредитополучателят ще дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към
договорния лихвен процент, в размер на законната лихва върху незаплатената сума
за периода на просрочие, като към датата на сключване
на договора е посочено, че възлиза в размер на 10.01%. Предвидено е, че
наказателната лихвена надбавка за просрочие подлежи
на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент, определен от
БНБ.
Представена по делото е и разписка за
извършено плащане, видно от която, че на 03.08.2015г. кредиторът „Ф.Ф.“ ЕООД е наредило в полза на П.С.С.
чрез система за електронни плащания И. сума в размер на 200 лева.
Видно от приложената на л. 104 от делото
оригинал на разписка, че П.С. на 04.08.2015г. е получил на каса на И. сума в
размер на 200 лева, като основание за превода е посочен ЕГН на ответника и
номера на кредита – **********.
От приложения на л. 6-11 договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от
01.02.2018г. е видно, че „Ф.Ф.” ЕООД е прехвърлило на
„К.Б.“ ЕООД вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в
приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е и приложение № 1,
като видно от същото, че част от документа е вторично заличен по отношение на
номерата на кредити срок за погасяване, краен падеж, имена на кредитополучател
и ЕГН, като са останали видими графично форматираните колони от таблицата и
само един пълен ред от нея. Така под № 817 е посочен номера на договора за
кредит –срока за погасяване в дни – 30, падеж – 02.09.2015г., име на
кредитополучателя – Радостина П.С., негов ЕГН, отпуснат размер на кредита в
лева – 200, отписана главница – 200 лева, отписана просрочена договорна лихва –
0, отписана просрочена такса – 0, отписана наказателна лихва към датата на
цесията и общ размер на прехвърленото вземане.
Представено
по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за
извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба. В
приложеното известие за доставка е отбелязано за пратката -преместен.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За
основателното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е по пътя на
главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
Цесионерът и ответника П.С. са сключили валиден договор за заем.
Съгласно т. 3.1. от приложените Общи
условия на договора за кредит (ОУ), договорът за кредит се счита за сключен и
влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и
извършването на паричния превод след като кредитополучателят го е приел на
началната страница или подписал на хартиен носител. Съобразно т. 3.2 след
сключване на договора по описания начин кредиторът незабавно следва да преведе
сумата на кредита по сметка на кредитополучателя или по избран от последния
алтернативен начин. Срокът на договора започва да тече от датата на превеждане
на сумата.
В случая, договорът е сключен от разстояние чрез
използване на Интернет платформа, достъпна он-лайн на
страницата www.vivus.bg. Макар и по делото да не са представени
доказателства за потвърждаването му по електронна поща от кредитора, безспорно
е установено, че П.С. е получил чрез „И.“ АД главницата по кредита в брой. В
представената по делото разписка от 04.08.2015 г. /л.104 от делото/ изрично е посочен номерът
на договора за кредит – **********. Получаването на сумата по договора за
кредит е действие, което предполага вече сключен договор. След като
кредитополучателя е получил сумата и подписал документ, в който е отразен
номерът на договора, съдът намира, че с това свое действие същият е потвърдил
съгласието си за сключване на договора при определените в него условия.
Ищецът в
качеството му на цесионер и „Ф.Ф.”
ЕООД в качеството му на цедент, е сключен договор за
прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., приложение № 1, с който е прехвърлено
вземането на цедента от ответника по договор за заем №
**********/03.08.2015г .
По силата на чл. 99 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и
другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът
за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на
постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е формален, тъй
като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е
длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по
силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира
действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект
може да направи единствено на цесионера.
В случая на ответника чрез
особения представител са надлежно връчени преписи от исковата молба и
приложенията към нея (сред които договора за цесия от 01.02.2018г., ведно с приложения към
него; пълномощно от цедента на цесионера
за съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от
упълномощения за това цесионер), обосновано може да
се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на
вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването
на книжата по реда на чл. 131 ГПК,
с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Съдът
съобразява в тази връзка, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в
регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника, като на осн.
чл. 47, ал. 5
вр. с ал. 1 ГПК
предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото, на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК
с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен
представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение
на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно
съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици / в този смисъл е Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на
ВКС/.
С оглед
гореизложеното, ответникът дължи връщане на предоставената му сума. В тежест на
П.С. бе да установи факта на погасяване
на дълга по кредита, което не е сторено, поради което и предявеният осъдителен
иск за сумата от 200 лева следва да бъде уважен. Върху тази сума ответникът
дължи лихва за забава от деня на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2018г.,
до окончателното погасяване на задължението.
Следващата
претенция е за присъждане на неустойка по чл. 13.3 от договора. Цитираният
текст от договора предвижда право на кредитора да претендира неустойка за
забавено изпълнение на задължението за връщане на заетата сума, който неустойка
в случая се съизмерява с размера на законната лихва. Поради
което и искът за заплащане на сумата от 49,10 лв.,като неустойка за периода от
03.09.2018г. до 31.01.2018г. и следва да се уважи в пертендирания
размер.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът П.С.С. следва да бъде осъден да заплати на „К.Б.” ЕООД разноски
за заплатена държавна такса в размер на 100 лева, депозит за особен
представител в размер на 300 лева и 360 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение /л.32 от делото/ или общо 760 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.С.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати
на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к.
1606, сумата от 200 лева (двеста лева),
представляваща главница по договор за кредит
№ **********/ 03.08.2015г., сключен между „Ф.Ф.” ЕООД
и П.С.С., вземанията по който са прехвърлени на ищеца
по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
03.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 49,10 лева (четиридесет и девет лева и
десет стотинки), представляваща наказателна лихва съгласно т. 13.3 от ОУ на
договора за кредит, начислена за периода 03.09.2015г. до 31.01.2018г.
ОСЪЖДА П.С.С.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к.
1606, сумата от 760 лева (седемстотин и
шестдесет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия: