О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260074/16.10.2020
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16. 10.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№420/20г.
по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Г.П.Ц., И.П.И., И.П.
Мака -рова и С.П.К., всички чрез процесуалния им представител адв. Д.Ж., против определение №260064/08.09.2020г.,
постановено по в.гр.д.№372/ 20г. по описа на ДОС, гр.о., с което е оставена без
уважение подадената от Г.П.Ц., И.П.И., И.П.М. и С.П.К.
молба вх.№4835/04.08.2020г. за изменение на решение №167/15. 07.2020г.,
постановено по в.гр.д.№372/20г. по описа на ДОС, гр.о. в частта му за
разноските.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което подадената от страната молба с пр.осн. чл.248 от ГПК бъде уважена, като й се присъдят в
цялост сторените пред ДОС разноски в размер на 1000лв.
Въззиваемата
страна С.С.Б., в депозирания отговор по частната
жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Д.В. поддържа становище за нейната неоснователност и
моли обжалва -ното определение да бъде потвърдено.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Производството по в.гр.д.№372/20г. по описа
на ДОС, гр.о. е образувано по пода- дената от С.С.Б. въззивна жалба против
решение №29/10.01. 2020г., постановено по гр.д.№5286/18г. по описа на РС-Добрич
/с допусната поправ -ка на
очевидна фактическа грешка с решение №153/12.02.2020г., постановено по
гр.д.№5286/18г. по описа на ДРС/, в частта му, с която са уважени предявените
от Г.П.Ц., И.П.И., И.П.М. и С.П.К. в условията на
активно субективно съединяване против С.С.Б. искове с
пр.осн. чл.108 от ЗС, като е признато за устано- вено по отношение на ответницата, че първата ищца е
собственик на 3/6 ид.ч., а всяка от останалите на по
1/6 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор
72624.611.25. 4.60, представляващ апартамент №60, находящ
се в гр.Добрич, ул.“25-ти септември“ №3, ет.9, и ответницата е осъдена да им
предаде владението върху същия.След влизане в сила на решение №153/12.02.2020г.
за допускане поправка на очевидна фактическа грешка първоинстанционното
решение има и диспозитив за отхвърляне на предявените
от ответницата насрещни искове за заплащане на суми за извърше
- ни в недвижимия имот подобрения, но същият не е бил обжалван.
С решение №167/15.07.2020г., постановено по
в.гр.д.№372/20г. по описа на ДОС, е потвърдено решение №29/10.01.2020г.,
постановено по гр.д.№5286/18г. по описа на ДРС, с което са уважени исковете с
пр.осн. чл.108 от ЗС.С решението на въз -зиваемите са присъдени съдебно-деловодни разноски, сторени
във въззивното производство, в размер на 30лв.,
представляващи заплатено адв.възнаграждение.
В срока по чл.248, ал.1 от ГПК/в случая това
е срокът за касационно обжалване на въззивното
решение, като препис от него е връчен на въззиваемите
на 20.07. 2020г./ е депозирана от тях молба вх.№4835/04.08.2020г. чрез
процесуалния им представител адв.Д.Ж. за изменение на
решението в частта му относно разнос- ките с присъждане в пълен размер на сторените от тях
разноски за адв.възнаграж -
дение във въззивното
производство съгласно представения договор за правна защита и съдействие, от
което са им присъдени 30лв., като е посочено и, че ако и да следва същото да се
редуцира/въпреки, че не е направено възражение за преко
-мерност от насрещната страна/, то това следва да
бъде в размера по чл.7, ал.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС,
предвиждащ, че минималният размер за процесуално представителство по иск с пр.осн. чл.108 от ЗС възлиза на 600лв.
Насрещната страна по молбата С.С.Б. е депозирала отговор по същата в срока по чл.248, ал.2
от ГПК, в който е поддържала становище за нейната неоснователност.С обжалваното
определение молбата е оставена без уважение.
В първото и единствено о.с.з., проведено пред
ДОС на 08.07.2020г., въззивница -та С.Б. чрез
процесуалния си представител е поддържала подадената от нея въззивна
жалба и след даване ход на устните състезания е претендирала обжалва -ното решение да бъде отменено и вместо него постановено от въззивния съд друго, с което предявените от ищците искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни/т.к. тя е собственик на недвижимия имот,
придобит чрез давностно владение/, като и се присъдят
и направените пред двете инстанции разноски.В същото о.с.з. въззивае
-мите също чрез процесуалния си представител са
оспорили въззивната жалба, поддържали са подадения от
тях отговор на въззивната жалба и са настоявали обжалваното
решение да бъде потвърдено, като им се присъдят и сторените раз
-носки.Също в о.с.з. са представили доказателства за
направените от тях разноски за въззивното
производство, представляващи адв.възнаграждение общо
в размер от 1000лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от
20.04.2020г., сключен между от една страна четирите ищци, въззиваемите
пред ДОС, Г.П.Ц., И.П.И., И.П.М. и С.П.К. и от друга адв.Д.Ж..Съгласно договора, имащ характера на разписка,
договореното възнаграждение в размер на 1000лв. е изплатено изцяло.Представен е
и списък по чл.80 от ГПК на сторените разноски по в.гр.д.№372/20г. по описа на
ДОС, възлизащи на 1000лв. адв.възнаграждение.До края
на о.с.з., проведено на 08.07.2020г., въззивницата С.Б.,
представлявана от своя процесуален представител, не е направила възражение за
прекомерност на претендираното от въззиваемите
за присъждане като разноски заплатено адв.възнаграждение.
За да присъди сумата от 30 лв. ДОС е приел,
че претендираното възнаграждение от 1000лв. се явява
прекомерно с оглед цената на иска.
Цитирал е Решение от 05.12.2006г. по
обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, СЕС, съгласно което, когато държава член
на ЕС делегира на частноправен субект /какъвто е ВАдвС/
правомощия във връзка с определяне на икономически условия /в настоящия случай-приложими
минимални адвокатски възнаграждения/, то тя осъ -ществява нарушение на правилата за свободната конкуренция,
закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да
приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция, както и Решение
от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 на СЕС, съгласно
което чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4 параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите
като ВАдвС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски
за възнаграж -дение в
по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар
по смисъла на чл.101 параграф 1 ДФЕС.Посочено е, че СЕС е извел задължение за
националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като
при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последва- ща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава
разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978
год. по дело 106/1977 на Съда на ЕО, предвид което и е счел, че изложените
по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на разноските,
като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е
обвързан нито от уговорения от въззиваемите страни и
процесуалния им представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от
минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата.Посочил
е, че подаването на отговор на въззивната жалба не
съставлява никаква фактическа и правна сложност, която да оправдава присъждането
на адвокатско възнаграждение в претендирания размер
от 1000 лв., още повече, че целеният резултат е постигнат и воденето на делото
от ответника във въззивната инстанция е формално,
като единствен начин за предаване на ключовете от вече освободения недвижим
имот. Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените
реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производ -ство.Вземането за
разноски не може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване
на блага в производствата пред съд, поради устано -вените
ниски размери на държавни такси за водене на делата с цел гарантиране на
достъпа до правосъдие за защита на законно признати права на гражданите в
случай на тяхното оспорване.След изложеното и преценка на действителната и
правна сложност на предмета на правния спор е приел, че следва да уважи
искането на страната за присъждане на разноски до размера от 30 лв.Тези си
изводи и ДОС е потвърдил в обжалваното определение.
Настоящата инстанция приема, че така
постановеното определение е непра -вилно предвид следното.На първо място, както
се изложи, страната, която е имала възможност да направи възражение за
прекомерност на претендираното от насрещ
-ната страна възнаграждение, не е направила такова в
рамките на преклузивния срок за това, а именно до
края на устните състезания пред ДОС в проведеното на 08.07. 2020г. съдебно
заседание.При действието на ГПК, обн.2007г., по който
се разглежда делото с подадена на 28.12.2018г. искова молба, съдът не е
компетентен сам, по своя инициатива, да редуцира претендирано
от страна като разноски заплатено адв. възнаграждение
поради неговата прекомерност, несъответстваща на фактическата и правна сложност
на делото.Съгласно изричната норма на чл.78, ал.5 от ГПК подобно редуциране
може да се направи само по искане на насрещната страна. След като тя в случая
не е направила такова искане в рамките на преклузивния
срок, съдът не е следвало по своя инициатива да намалява
възнаграждението.Отделно настоящата инстанция не споделя и изводите относно
това, че воденото на делото било формално с цел въззивницата
да предаде ключовете от имота.Видно от гореизложеното е, че същата категорично
е поддържала подадената от нея въззив -на жалба,
настоявала е обжалваното от нея решение да бъде отменено като неправилно, т.к.
тя е собственик на недвижимия имот, и исковете на ищците с пр. осн. чл.108 от ЗС да бъдат отхвърлени.Подобно процесуално
поведение не съответства на посоченото от ДОС, че делото е водено като единствен
начин за предаване на ключовете от вече освободения недвижим имот.Отделно и
цитираните от ДОС решения по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС и съединени
дела С-427/2016 и С-428/2016 на СЕС не дават основание на съда да не прилага
националната правна уредба, вкл. нормата на чл.78, ал.5 от ГПК.
Предвид изложеното и съдът приема, че молбата
на страната с пр.осн. чл.248 от ГПК е основателна.На
четирите въззиваеми пред ДОС/всяка защитаваща в
процеса своето собствено материално право на собственост върху съответна ид.ч. от недви -жимия имот/ на осн. чл.78, ал.1
от ГПК се следват направените пред въззивната
инстанция разноски, представляващи адв.възнаграждение
общо в размер на 1000лв./т.е. по 250лв. за всяка/ при липса на заявено
възражение за прекомерност от насрещната страна.Обжалваното определение следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което решението на ДОС в
частта му относно разноските се измени, като на въззиваемите,
жалбоподатели пред настоящата инстанция, се присъди общо още и сумата от
970лв.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №260064/08.09.2020г.,
постановено по в.гр.д.№372/20г. по описа на ДОС, гр.о., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на осн.
чл.248 от ГПК решение №167/15.07.2020г., постановено по в.гр.д.№372/20г. по
описа на ДОС, гр.о., в частта му относно разноските, КАТО:
ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН **********,
да заплати на Г.П.Ц., род. ***г., гражданка на Русия, Белгородска
област, И.П.И., ЕГН **********, И.П.М., ЕГН **********, и С.П.К., ЕГН **********,
още и сумата от 970лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред
въззивна инстанция, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: