РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. В., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на АД. И. Ц., ЕГН:********** с посочен
съдебен адрес:, с.Ч. ул.”С. №*, обл.В. против Решение № 172 от 04.10.2021 г. постановено
по гр. д. № 20211310100157 по описа за 2021 година на Районен съд-Б. с което са уважени
предявените искове и е осъдена да заплати разноските по делото.
Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон
и съществени процесуални правила. Твърди, че по делото няма убедителни доказателства,
които да обосноват дължимост на присъдените суми. Поддържа, че не е потребител на
топлинна енергия, тъй като не е вещен ползвател на имота.
Излага, че ищецът не е ангажирал доказателства за извършено отчитане на
индивидуалните разпределители или да е било възпрепятствано такова отчитане, като
основание за служебно начисляване на задълженията. Третото лице помагач не е
представило отчетните документи. Ищецът не е представил Отчетен картон за показанията
на Общия топломер в АС за процесния период, Свидетелствата за метрологична проверка на
топломера в АС, Протоколите за въвеждане в експлоатация на А.С., Отчетите за дялово
разпределение на ФДР за процесния период на имота. Неправилно първоинстанционният
съд приема, че същите Общи условия са със силата на договорни отношения между
страните. Безрезервно приемане на СТЕ. Не е разпределена доказателствената тежест,
1
съгласно нормата на чл.154 от ГПК. Ищецът не е доказал наличието на договорно
правоотношение и количеството на доставената топлоенергия. Ищецът не е ангажирал
доказателства за изправността на уредите, чрез които се извършва измерването на
топлинната енергия за процесния период. Ищецът не е доказал изпадането в забава.
Неправилно са присъдени лихви до датата на изплащане. Суми за дялово разпределение са
недължими, поради недоказаването им по основание и размер. Съдът неправилно не е
приел, че сумите са погасeни по давност на осн. чл.111, б”В” от ЗЗД.
Не ангажира нови доказателства.Иска от съда да отмени обжалваното решение и
отхвърли предявения иск.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „"Т.С."” ЕАД, ЕИК
* не е подал отговор. В хода на делото от въззиваемата страна е постъпила молба с която
оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение, иска присъждане на
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач „Н.И.“ ООД – гр.С. не заявява становище по въззивната жалба.
ВОС, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите
на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно
разпоредбата на чл.269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира от фактическа и правна
страна следното:
Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и
като правилно следва да бъде потвърдено, като въззивният състав споделя изцяло мотивите
на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите
на РС-Б..
Пред първата инстанция са предявени обективно съединени установителни искове за
парични притезания от „"Т.С."” ЕАД против въззивната страна АД. И. Ц. с правно
основание - чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 и чл. 153 Закона за
енергетиката и по чл. 86 ЗЗД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр.д. № 44/ 2021 г. на РС - Б..
Районен съд-Б. е уважил предявените искове, като е приел, че по делото е проведено
пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, като по отношение доставката на топлинна енергия и
размера на исковете е кредитирал заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ и не е уважил
възражението за давност на ответника, а по отношение на иска за лихва за забава е приел
2
наличие на забава за целия период, съобразно приложимите Общи условия от 2016 г.,
приложени по делото.
РС-Б. в открито съдебно заседание с протоколно определение от 15.07.2021г. и на
основание чл.146 ГПК е изготвил и обявил на страните доклада по делото, като е дал правна
квалификация на правата претендирани от ищеца и на насрещните права и възражения на
ответника, като в т.5 е БРС правилно е разпределил доказателствената тежест между
страните. Предвид изложеното възражението относно разпределената доказателствена
тежест е неоснователно. Следва да се отбележи, че въззивната страна/ответник/ не се е явила
в това заседание, както и в следващите по делото и не е изразила становище по доклада,
поради което не може да черпи прав от собственото си бездействие още повече, че във
въззивната жалба наведеното възражение относно разпределена доказателствената тежест,
съгласно нормата на чл.154 от ГПК, е бланкетно и общо.
Договорното правоотношение между главните страни по делото е възникнало
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от 2003 г. и приложим за целия процесен период, при
действие на Общите условия на ищцовото дружество, публикувани на 11.07.2016г. във
в.“М.“. Не е спорно по делото и установено от представения Нотариален акт за покупко -
продажба № *, том *, дело 1254 от 30.01.1997 г. на Нотариус с район н действие СРС, че
ответникът е собственик на процесния имот. Доказателство в тази насока е и приложеният
по делото нотариално заверен Протокол от 20.09.2002г от общо събрание на етажните
собственици и наематели в жилищен блок 351, ж.к Л., Абонатна станция 63 и приложения
към него списък на етажните собственици в който под номер на апартамент №34 фигурира
ответницата АД. И. Ц. с абонатен №200515. С посоченият протокол е материализирано
взетото решение на общото събрание на етажните собственици да се извърши монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и и сключи договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с Топлоснабдителна Агенция и Енергиен сервиз „Н.И.“ООД от името на
етажната собственост чрез упълномощеното лице Х.С.Б..
Сградата, в която се намира процесният апартамент, е в режим на етажна собственост
и в течение на процесния период ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през процесния период, се установява
от приетото от РС-Б. заключение на СТЕ и приетите доказателства по делото документи за
топлинно счетоводство, съставени от третото лице – помагач. Измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Н.И.“ООД с договор от
01.10.2002г, също приет като писмено доказателство /л.19/. Същият е сключен от
упълномощен представител на етажните собственици, съгласно протокол на общото
събрание, представен по делото и посочен по-горе.
Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на потребената топлинна енергия
и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни
разпоредби. Съгласно заключението в т.1 на СТЕ за измервателния уред – общия топломер
3
са издавани протоколи и свидетелства за периодична метрологична проверка от лицензирана
фирма през м.08.2016г и през м.07.2018г. Монтираният измервателен уред в АС и СЕС е
годен и съответства на одобрения тип и с него са извършвани всички измервания през
процесния период. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия
топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за
топлинно счетоводство, съставени от трето за правоотношението между страните лице и по
възлагане от етажните собственици. Съгласно т.2 от заключението на приетата СТЕ, за
процесния период за имота има дистанционно отчитане на реални стойности на потребено
количество топлинна енергия /ТЕ/ и визуален отчет на водомери за топла вода на
действително потребено количество топла вода за битови нужди. При
ответницата/въззивната страна/ в съответствие с Протокол на общото събрание от
20.09.2002г са регистрирани отоплителни тела в хол и кухня с монтирани индивидуални
разпределители за разхода на отоплението, в банята има щранг лира, в кухня и баня са
регистрирани водомери за топла вода. Топлинната енергия от сградната инсталация също се
изчислява ежемесемчно, т.к има ежемесечен отчет на потребена топлинна енергия. Делът на
топлинна енергия за битово-гореща вода също се определя от фирмата за дялово
разпределение след извършване на ежемесечен визуален отчет на потребеното количество
на регистриранит едва броя водомери.
Вещото лице в т.3 е посочило, че в случая няма определени прогнозни дялове за отопление и
топла вода, тъй като има регистрирани реални стойности за ТЕ и БГВ, следователно не се е
наложило от фирмата за дялово разпределение да изготвя изравнителни сметки.
От изложеното следва изводът, че въззивникът /ответник/ има качеството на
потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди, съгласно чл. 153 вр. чл. 155 от ЗЕ
и дължи заплащане на цената на консумирана и незаплатена топлинна енергия за процесния
имот за претендирания период. Оплакването в тази връзка в жалбата е изцяло
неоснователно. Нещо повече, въззивникът не оспорва качеството си на собственик на
процесния имот и приложените в тази насока доказателства, нито е твърдял или доказал, че
трето за спора лице има учредено вещно право на ползване.
От приетата по делото и неоспорена съдебно - счетоводната експертиза, се доказа, че
след справка в счетоводството на ищеца, размера на дължимите от ответницата суми за
потребена, но неплатена топлоенергия съответства на исковата претенция. Вещото лице е
посочило в заключението си, периода за който от страна на въззивната страна/ответника/ не
е било извършено дължимото плащане, както и избрания от последната начин за заплащане
на потреблението - на равни месечни вноски. Като краен извод, се установява, че
ползваната, но неплатена сума за топлоенергия за исковия период - месец септември 2017 г.
- месец април 2019 г., е в размер на 366.68 лв., а за дялово разпределение - 42.57 лв., каквато
е и цената на предявените искове.
Неоснователни са доводите в жалбата досежно безрезервно приемане на
заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ, без да са посочени конкретни основания и пороци,
тъй като същите са мотивирани и изчерпателни, не са оспорени при приемането им и
4
липсват основания да не бъдат кредитирани.
От приетите по делото заключения на СТЕ и ССчЕ е видно и се установява, че
вещите лица са изготвили и дали заключенията си на база наличието и данните от картон за
показанията на общия топломер за процесния период, констатирали са наличието на
свидетелствата за метрологична проверка на топломера в АС, като удостоверени с дати и
лице извършило проверката, установени са и взети данни от отчетите за дялово
разпределение на ФДР за процесния период на имота.
Неоснователно е и оплакването досежно неприемане от първоинстанционния съд на
възражението за погасени по давност вземания. Безспорно е, че вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и се
погасяват с изтичането на кратката 3 годишна давност. Настъпване на изискуемостта на
вземанията на ищеца следва да бъде определена съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
приложените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия, където е посочено,
че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Най - ранния период за който се
претендира заплащането на топлинна енергия в случая, е за месец септември 2017 г.
Предвид чл. 33, ал.1 от ОУ, плащането на сумата за потребена ел. енергия за месец
септември 2017 г. е станало изискуемо след изтичане на регламентирания срок от 45 дни,
т.е. от 15 ноември 2017 г., а не както е посочил първоинстанционният съд от средата на
м.октомври 2017г. Давността по отношение на претендираните вземания е прекъсната на
16.10.2020 г. – датата на предявяване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, депозирано първоначално пред СРС. Съгласно чл.422 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с което давността се прекъсва съгласно и на основание
чл.116, б“Б“ от ЗЗД.
Предвид изложеното, искът за главниците за топлинна енергия и неплатена услуга за
дялово разпределение, като основателни и доказани правилно са уважения в посочените
размери.
По отношение на уважените акцесорни претенции за мораторна лихва за сумата от
77.56 лв. и решението също е правилно и обосновано, съобразно приложимите чл. 33, ал. 2
и 3 от Общите условия от 2016 г., съгласно които е налице доказана забава на ответника за
периода 15.11.2017 г. - 08.10.2020г.,върху сумата 366.68 лв. за отчетен период м. септември
2017 г. – м. април 2019 г., считано от изтичане на 45 - дневния срок от фактурата за
м.09.2017г. и 9.16 лв. /девет лева и шестнадесет ст./ - мораторни лихви за забава за периода
31.10.2017 г . - 08.10.2020 г. върху сумата от 42.57 незаплатена услуга за дялово
разпределение.
Предвид на това, че уважените главни искове от РС-Б. са основателни и доказани, то
5
основателни се явяват и акцесорните такива. Давността не е настъпила и за тези вземания на
ищеца, тъй като е прекъсната с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, предвид
изложеното по-горе за погасителната давност. По делото е доказано, а и не се оспорва от
въззивната страна/ответницата/, че не е платила на падежа, то дължи обезщетение за забава.
Настоящата инстанция намира за неоснователно и възражението по отношение
присъдената с обжалваното решение законна лихва върху сумите за главниците. В случая е
налице неизпълнение на парично задължение, а съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Като законна последица от решението на първоинстанционният съд и доколкото е
поискано с исковата молба правилно е присъдена и законната лихва върху уважената и
присъдена главница - сумата 366.68 лв. лв. / триста шестдесет и шест лева и шестдесет и
осем ст./ - незаплатена топлинна енергия за периода месец септември 2017 г. - месец април
2019 г., считано от 16.10.2020 г. - датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК
до окончателното ѝ изплащане.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна - „"Т.С."” ЕАД следва да бъдат
присъдени претендираните разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения, ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172 от 04.10.2021 г. постановено по гр. д. №
20211310100157 по описа за 2021 година на Районен съд-Б..
ОСЪЖДА АД. ИВ. ЦВ., с адрес - с. Ч. общ. Ч. обл. В., ул. „Седемнадесета“ № 27, ЕГН
********** да заплати на „"Т.С."” ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление - гр. С., ул.
„*.” *, представлявано от А.А. - Изпълнителен директор, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК, сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство за.
Решението е постановено при участие на третото лице "Н.И. " ООД – помагач на
6
въззиваемата страна - ищец „"Т.С."” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7