Решение по дело №278/2017 на Окръжен съд - Добрич

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

                                                          № 17

                                        Гр.ДОБРИЧ  02.02.2018г. 

                                       В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ТРИДЕСЕТИ ЯНУАРИ 2018г.в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

 

  При участието на секретаря Нели Бъчварова като  разгледа докладваното т.д.№278/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе  взе  предвид следното:

 

  Производството по делото е образувано по подадена от ЕООД  „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община Каварна,с.***,ж.к. ***№ 4,ап.81,представлявано от управителя Т.А.Я.,молба с правно основание чл.625,във вр. с чл.608 и чл.607а от ТЗ.

  Молителят  твърди,че ответникът ООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община Каварна,с.***,ж.к. ***№ 4,ап.81,представлявано от управителя А.Н.Л.,е неплатежоспособен,тъй като не е в състояние да му заплати изискуемо парично задължение по търговска сделка – договор за заем от 08.03.2007г.,в общ размер от 16 300 048.13 лв.главница и лихви.Вземането е прехвърлено на молителя с договор за цесия от 25.07.2013г.,като ответникът,в качеството си на заемополучател,е бил редовно уведомен  за цесията с връчено му на 25.07.2013г.известие.Изискуемостта на цялото вземане е настъпила на 26.04.2017г.,като от тази дата не са постъпвали плащания.С оглед горното,се претендира съдът да постанови решение по чл.630,ал.1 от ТЗ,с което да обяви неплатежоспособността на ООД  „***“ с начална дата 26.04.2017г.,да открие  производство по несъстоятелност,да назначи временен синдик и да насрочи  първо събрание на кредиторите.С писмена молба,вх.рег.№ 6714/20.10.2017г.молителят  сезира съда с искане,в случай,че открие  производство по несъстоятелност на ответното дружество,да назначи за временен синдик ***,ЕГН:**********,от гр.София,който с писмена молба,вх.рег.№ 6715/20.10.2017г. и приложена към нея декларация по чл.656,ал.2 от ТЗ,с нотариална заверка на подписа,декларира наличието на условията и липсата на пречките по ТЗ за  назначаването му за Синдик.Молителят прави искане и за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

  С протоколно определение в открито съдебно заседание,проведено на 08.12.2017г.,съдът е приел за съвместно разглеждане в производството по настоящото дело подадените от кредиторите АД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.София,община Столична,пл.“ ***“ № 7,ЕООД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр. Каварна,ул.“ ***“ № 24 и ЕООД „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,пл.“ ***“ № 5,ет.10,офис 1002,молби за присъединяване.

  Присъединеният взискател АД „ ***“,гр.София,твърди,че има изискуемо вземане към ответника,в качеството му на кредитополучател по Договор за банков кредит,№ 001/20.08.2007г.,като размерът на кредитното задължение към 25.10.2017г.възлиза общо на 14 810 086.25 лв.Кредитът е падежирал изцяло на 28.02.2013г.,когато е крайният срок на плащане,уговорен между страните с Анекс № 23/12.12.2012г.Фактът на настъпилия падеж е констатиран от страните в Споразумение от 13.01.2016г.Последното  плащане от страна на длъжника е направено на 30.05.2014г.Съгласно чл.608,ал.3 от ТЗ,неплатежоспособността се предполага при спиране на плащанията,като до евентуалното оборване на  тази презумпция длъжникът следва да се счита за неплатежоспособен.Кредиторът АД „ ***“,гр.София,счита,че за начална дата на неплатежоспособността следва да се определи 31.12.2014г.

  ЕООД „***,гр.Каварна,твърди,че има изискуемо вземане от ответното дружество в размер на 5040 лв.,произтичащо от търговска сделка – сключен между страните на 07.09.2017г. договор за извършване на СМР,които СМР са извършени,фактурирани и не са заплатени от  ООД „ ***“.

  ЕООД „***“,гр.Добрич се легитимира като кредитор на ответното дружество за изискуемо парично вземане в размер на 5760 лв.,произтичащо от търговска сделка-сключен между страните на 20.09.2017г.договор за изпълнение на консултантски услуги,които услуги са извършени,фактурирани и незаплатени от  ООД „ ***“.

  Ответникът,чрез назначения му по делото особен представител- адв.Д.Д.,в депозирано писмено становище/стр.308/ намира за неоснователно искането за обявяване на дружеството в несъстоятелност.Не оспорва,че има изискуеми парични задължения към ЕООД  „***“,както и към присъединените кредитори „**“ и „***“,на посочените от тези кредитори основания и в претендираните размери.Оспорва размера на задължението,което има към „***“,като твърди,че е погасил повече от две трети от него.Оспорва посочената от този кредитор начална дата на неплатежоспособност 31.12.2014г. и заявява,че дружеството е платежоспособно,притежава имущество,с което може да погаси паричните си задължения,с оглед на което исканията за обявяването му в несъстоятелност са неоснователни.

  След приемане заключението на назначената по делото ССЕ пълномощникът на ответното дружество изразява становище,че са налице  предпоставките съдът да постанови решение по чл.630,ал.1 от ТЗ.

  Съдът,след преценка на доказателствата  по делото и становищата на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  За да открие производство по несъстоятелност,съдът следва да констатира наличието на визираните в чл.607а,ал.1 или ал.2 от ТЗ материалноправни предпоставки,а именно:длъжник,който е търговец;неплатежоспособност на търговеца,съответно свръхзадълженост на дружеството в хипотезата на чл.607а,ал.2 от ТЗ.

  Съгласно чл.608,ал.1 от ТЗ,неплатежоспособен е търговец,който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,свързано с търговската му дейност,или задължение по частно държавно вземане.

  Релевантни за неплатежоспособността по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ са правното качество на длъжника като търговец и търговския характер на сделката,от която произтича вземането.

  ООД „ ***“ безспорно е търговец по смисъла на чл.1,ал.2,т.1 от ТЗ,надлежно регистриран и вписан като такъв в Търговския регистър.

  В  качеството си на търговец ответникът е сключил на 08.03.2007г.с  „***У.А“,холандско кооперативно дружество,договор за заем/стр.15-20/.С този договор и анексите към него/стр.21-42 и стр.52-54/ на ответното дружество е предоставен паричен заем общо в размер на 6 000 000 евро.С договор за цесия от 25.07.2013г./стр.84-96/,сключен между „***У.А“ като цедент и  ЕООД  „***“ като цесионер,е  прехвърлено вземането по договор за заем от 08.03.2007г.с ООД „ ***“.С известие,връчено на 25.07.2013г./стр.99,100/ заемополучателят  ООД „ ***“ е уведомен за цесията,поради което и на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД прехвърлянето е породило действие спрямо него.

  Нашият законодател си служи с два алтернативно дадени критерии при определяне на една сделка като търговска:обективен и субективен.Обективният критерий изхожда от вида на сделките,обявени от закона за търговски-чл.286,ал.2,във  вр. с чл.1,ал.1 от ТЗ-тези сделки са търговски,независимо от качеството на лицето,което ги извършва.Субективният критерий определя сделката като търговска съобразно обстоятелството дали е извършена от търговец в това му качество.При тази хипотеза,за да се определи една сделка като търговска,тя трябва да е извършена от търговеца при осъществяване на неговата дейност по занятие- чл.286,ал.1 от ТЗ.При съмнение законодателят регламентира оборимата презумпция по чл.286,ал.3 от ТЗ.

  Договорът за заем не е измежду изрично изброените по чл.1,ал.1 от ТЗ сделки,но в случая процесният договор за заем има търговски характер,тъй като се касае за заемообразно превеждане на парични средства от търговец на търговец,което се вмества в посочения в чл.286,ал.1 от ТЗ субективен критерий за търговска сделка,а не е оборена и презумпцията на чл.286,ал.3 от ТЗ.Изрично в чл.1.2 от договора е посочено,че средствата по заема ще се използват изключително за придобиването на земя и/или право на строеж и строителство на жилищни сгради по проектите Калиакрия 2 и Калиакрия 3,които имоти са предназначени за продажба и отдаване под наем с цел реализиране на печалба.

  Безспорно установено по делото е и че кредиторът ЕООД  „***“ има по процесния договор за заем като търговска сделка изискуемо  парично вземане.

  С чл.1 от Анекс № 6/02.01.2017г./стр.53,54/ е уговорено,че заемът ще бъде върнат на равни месечни вноски от 242 500 евро до 31.12.2018г.Вноските са платими до 10 число на съответния месец,като при неплащане на две и повече вноски цялата сума по заема,вкл. лихвите,става изискуема,за което заемодателят изпраща изрично уведомление до заемополучателя.По твърдение на молителя,след подписване на Анекс № 6/02.01.2017г.плащания от страна на ООД  „***“ не са правени,с оглед на което с получено на 26.04.2017г.уведомление/стр.55/ответното дружество е уведомено за настъпилата изискуемост на целия заем.

  Ответникът не оспорва твърденията на ЕООД  „***“,че след подписване на Анекс № 6 не е извършвал плащания по договора за заем,както и че размерът на изискуемото по договора парично задължение възлиза на общата сума от 16 300 048.13 лв.главница и лихви.Тези твърдения се подкрепят и от неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на назначената по делото ССЕ/стр.384-425/.След извършена проверка в счетоводството на ответното дружество вещото лице констатира,че на 31.12.2013г. е извършено прихващане на насрещни задължения на ЕООД  „***“ към  ООД „ ***“ в размер на сумата от 125 959.56 лв.,представляваща лихва по договора за заем от 08.03.2007г.Освен посоченото погашение чрез прихващане се установява наличие и на такова,което е осъществено на 31.12.2014г.до размера на сумата от 13 406.86 лв.-лихва по процесния договор за заем.Други плащания по договора няма,като левовата равностойност на неизплатеното задължение възлиза на 16 300 048.13 лв.

  Неоспорени от ответника,както по основание,така и по размер,са и вземанията към него на присъединените кредитори ЕООД „***,гр.Каварна и  ЕООД „***“,гр.Добрич.Видно от приложените към молбите за присъединяване доказателства,тези вземания произтичат също от търговски сделки,вземанията са изискуеми и не са заплатени.

  Така,вземането на ЕООД „***,гр.Каварна е на основание сключен между страните на 07.09.2017г. договор за извършване на СМР – ремонт на  покриви/стр.252-254/.Представените двустранно подписани Акт образец 19/11.10.2017г./стр.255/ и фактура № **********/12.10.2017г./стр.256/ удостоверяват,че ЕООД „***,гр.Каварна ,в качеството си на изпълнител,е извършило договорените СМР,а ООД „ ***“ е приело извършената работа,поради което за него и на основание чл.266,ал.1 от ЗЗД е възникнало задължението да  заплати стойността й,възлизаща на 5040 лв. с ДДС.Такова плащане не е налице.

  Не е налице плащане и на изискуемото от страна на взискателя  ЕООД „***“,гр.Добрич вземане по търговска сделка – договор за изпълнение на консултантски услуги от 20.09.2017г./стр.261,262/.Представеният  двустранно подписан протокол от 26.09.2017г.за приемане на изпълнените услуги по договора/стр.263/,както и двустранно  подписаната фактура № 000 0002101/27.09.2017г. удостоверяват приемане на изпълнената работа,поради което и възникнало на основание чл.266,ал.1 ЗЗД задължение за ООД „ ***“ да заплати стойността й,в размер на 5 760.00 лв.с ДДС.

  Безспорно установено с оглед събраните по делото доказателства е  обстоятелството,че ответното дружество има изискуемо задължение и към присъединения кредитор АД „ ***“,произтичащо от търговска сделка- договор за банков кредит № 001/20.08.2007г./стр.188-197/ и анексите към него/стр.198-232/.Усвоеният кредит е в размер на 5 472 830.73 евро.Кредитът е падежирал изцяло на 28.02.2013г.,когато е крайният срок за плащане,уговорен между страните с Анекс № 23/12.12.2012г.Фактът на настъпилия падеж е констатиран от страните в Споразумение от 13.01.2016г./стр.233,234/.След датата на Анекс № 23/12.12.2012г. ООД „ ***“ съгласно ССЕ е извършило следните погашения:Плащане на 17.06.2013г.на дължима главница в размер на 129 802.30 евро,с левова равностойност 253 871.23 лв.;Плащане на лихви по  просрочена  главница на обща стойност 125 959.76 евро на дати съответно 19.12.2013г. в размер на 120 999.98 евро,с левова равностойност 236 655.39 лв.,и последно извършено погашение на дата 30.05.2014г.в размер на 4 959.78 евро,с левова равностойност 9 700.49 лв.За част от кредитното задължение по  процесния договор за банков кредит е налице е изпълнителен лист № 247/12.07.2017г./стр.235/,издаден в заповедно производство по  реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 409/2017г.по описа на Районен съд,гр.Каварна,по силата на който  ООД  „***“  е осъдено да заплати на АД „ ***“ сумата от 500 000.00 евро,с левова равностойност 977 915.00 лв.,представляваща част от дължима  просрочена главница с изцяло изискуем размер,поради настъпил падеж на кредита на 28.02.2013г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 12.07.2017г.,до окончателното изплащане на вземането,както и сумата от 19 558.30 лв.-разноски по делото.Образувано е изпълнително дело № 20178100400432 по описа на ЧСИ ***,като от извършената от вещото лице проверка с приложените по делото документи се установява,че на този етап не са извършвани продажби и не са разпределяни суми.

  Към молбата за присъединяване на АД „ ***“ е представено извлечение от счетоводните книги на банката към 25.10.2017г./стр.186,187/,видно от което размерът на кредитното задължение към 25.10.2017г.възлиза общо на 14 810 086.25 лв.главница,лихви и разноски.Ответникът оспорва размера на това задължение,като твърди,че същото е в по-малък размер.Това възражение не е предмет на разглеждане и доказване в настоящото производство и това е  така,защото разпоредбата на чл.608,ал.1 от ТЗ не въвежда изискване за безспорност на изискуемото парично задължение по търговска сделка.Съществуването на задължението е само преюдициален въпрос по отношение на неплатежоспособността.Когато бъде установено наличието на изискуемо парично задължение по търговска сделка,в тази фаза на производството по несъстоятелност,нито по отношение на неговата основателност,нито по отношение на неговия размер се създава сила на присъдено нещо.

  Освен изискуеми парични задължения към кредиторите по настоящото дело,съгласно заключението на експертизата/стр.393/ ответното дружество има и непогасени публични задължения,които,считано към 22.12.2017г., са на обща стойност 95 126.29 лв.,от която:главници с произход невнесен данък добавена стойност и осигурителни вноски на обща стойност 55 731.93 лв.,със срок за доброволно плащане 2013г.-2015г.,и изтекли лихви за забава в размер на 39 394.36 лв.Образувано е изпълнително дело **********/2014г.по описа на ТД на НАП Варна-офис Добрич за публични задължения на  ООД  „***“ в общ размер 95 451.41 лв.,от които 55 731.93 лв.-главница и 39 719.48 лв.- изтекли лихви към 16.01.2018г.По изпълнителното дело са постъпили суми на обща стойност 40 259.74 лв.,като последното извършено  плащане е на 29.08.2016г.Най-старото възникнало публично,непогасено задължение към ТП НАП с произход подадена месечна декларация за деклариране на дължим ДДС е в размер на 37 342.43 лв. за данъчен период 01.08.2013г.-31.08.2013г.,с дата на падеж 16.09.2013г.

  Събраните по делото доказателства обосновават извод,че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност,тъй като не е в състояние да изплати не само изискуеми парични задължения към кредиторите по процесните търговски сделка,но и публичноправни задължения,свързани с търговската му дейност,а освен това не разполага с имущество,достатъчно за покриване на паричните му задължения без опасност за кредиторите.

  Съгласно ал.2 на чл.608 ТЗ,предполага се,че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал.1,ако преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

  От заключението на ССЕ се установява,че в търговския регистър са обявени годишните финансови отчети на ответното дружество само за финансовите 2014 и 2015г.,като за финансовата 2016г.отчета не е обявен.Причините,поради които не е налице обявяване на последния отчет, са правно ирелевантни.

  Забавата на длъжника,проявена чрез спиране на плащанията,предполага съгласно чл.608,ал.2 от ТЗ състояние на неплатежоспособност.Тежестта да обори тази законова презумпция лежи върху длъжника,който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства,обосноваващи временни затруднения при извършване на плащанията.Събраните по делото доказателства не обосновават извод,че затрудненията за плащане на ответника са временни.Самата невъзможност да се плати трябва да е за кратък период от време и лесно преодолима по критериите на търговския обичай за акуратно плащане от страна на добросъвестния търговец.Само в този случай може да се приеме,че неплатежоспособността има временен характер,лесно е преодолима и не създава опасност за интересите на кредиторите.След като по договора за заем от 08.03.2007г.последното погашение чрез прихващане е осъществено от ответното дружество на 31.12.2014г.,по договора за банков кредит № 001/20.08.2007г. последно извършено погашение е на дата 30.05.2014г.,след като ответното дружество  има непогасено публично задължение с падеж 16.09.2013г.,то това е достатъчно дълъг период от време,за да може затрудненията на ООД „ ***“ за плащане да бъдат окачествени като временни.

  Втората пречка за откриване на производство по несъстоятелност съгласно чл.631 от ТЗ е длъжникът да разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си,без опасност за интересите на кредиторите.

  Съгласно трайната съдебна практика,преценката за наличие на достатъчно имущество на длъжника да покрива задълженията си се извършва извън дълготрайните материални активи.Това е така,защото достатъчността се преценява не с оглед размера на имуществото,а на неговата продаваемост.Длъжникът може да има огромно имущество и пак да не е в състояние да плаща текущите си изискуеми задължения.Освен това,покриването на задълженията чрез продажба на дълготрайни материални активи е способ за осребряване при открито производство  по несъстоятелност.

 Коефициентът на финансова автономност показва сумата на собствения капитал,която се пада на 1 лв.пасиви.Съгласно експертизата,препоръчително е собственият капитал на фирмата да е минимум една трета от всички задължения,за да се осигурява разплащане за дълъг период от време.

  Коефициентът на финансова  задлъжнялост показва колко пъти пасивите надхвърлят собствения капитал.Общият норматив е единица.

  За периода,предмет на проверката - 2013г.-2017г.,вещото лице установява,че коефициенттите на финансова автономност и задлъжнялост на ООД „ ***“ са с отрицателна стойност,което показва наличие на зависимост на дружеството от кредиторите.Основна  причина за посочените отрицателни стойности са отрицателните финансови резултати – загуби,които са част от формирания размер на собствения капитал.В  хода на извършената проверка вещото лице е извършило анализ на дейността на търговеца от 2009г. до 2017г.,като е установило,че считано от 2014г. до 31.08.2017г.не са отчетени приходи от продажба на продукция- недвижими имоти.

  Предпоставка за осигуряването на платежоспособност е ликвидността.Под ликвидност на дадено предприятие се разбира неговата способност да покрива текущите си задължения с парични средства и други бързоликвидни активи.Тя се оценява с помощта на няколко коефициенти:обща;бърза;незабавна и абсолютна.

  Прието е,че за да може предприятието да се счита за ликвидно,коефициентът за обща ликвидност следва да е над единица.

  Съгласно заключението на ССЕ,коефициентът за обща ликвидност на ответното дружество за 2013г. е 1.759,за 2014г. е 1.596,за 2015г. е 1.454,за 2016г. е 1.34 и считано към 31.08.2017г. – 0.61,или срещу един лев изискуеми задължения,дружеството разполага със 61 стотинки при установен норматив минимум единица,т.е налице е силен спад,почти два пъти,на този коефициент през 2017г.

  При определяне на бързата ликвидност от състава на краткотрайните активи се изваждат материалните запаси,поради обстоятелството,че същите се считат за бавноликвидни.

  Съгласно заключението на ССЕ,коефициентите за бърза ликвидност в проверявания  период 2013г.-2017г. са в диапазон от 0.061 до 0.013,като основна причина за това е наличието на вземания и  парични средства в малки стойности,сравними с изискуемите задължения към всяка финансова година.

  Коефициентът на абсолютна ликвидност показва до каква степен паричните средства към определен  момент покриват текущите задължения/със срок на погасяване до една година/.

  Съгласно експертизата,през целия период,предмет на проверка,дружеството не е разполагало с парични средства,като коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност,така наречените  „касова ликвидности “ са с нулеви стойности.

  Относно началната дата на неплатежоспособността:

  Неплатежоспособността е обективно състояние,от значение за което е възможността на длъжника да изплаща текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи.Предвид това,при определяне началната дата на неплатежоспособността следва да се съобрази общото икономическо състояние на длъжника,момента,в който същият е изпаднал в невъзможност със стойността на бързоликвидните си активи и налични парични средства да погасява изискуемите си парични задължения,а не последното,извършено от него плащане към конкретен кредитор.Предвид това,съдът приема за начална дата на неплатежоспособността на ответното дружество датата 01.01.2017г.,като този свой извод обосновава със заключението на ССЕ,съгласно което съобразено със стойностите на коефициентите за „ обща ликвидност“ търговецът е бил в състояние с бързоликвидните си краткотрайни активи да погасява краткосрочните си изискуеми парични задължения до края на 2016г.

  По гореизложените в настоящото изложение мотиви,съдът намира,че ответникът е неплатежоспособен по смисъла на чл.608 ТЗ,както и че липсват предвидените в чл.631 ТЗ пречки,поради което следва да постанови решение за откриване на производство по несъстоятелност на ООД „ ***“ по реда на чл.630,ал.1 ТЗ.

  Съгласно заключението на експертизата,при преглед на формираните сметни отношения с клиенти и дебитори за 2017г.се установява,че ответното дружество има вземания от клиенти по фактурирани услуги,предвид което и  при наличие на добра събираемост на същите може да се обоснове извод,че наличното бързоликвидно имущество-събираеми вземания е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност,които съдът е определил в размер на около 6 000 лв.

  Молителят ЕООД  „***“ се  е възползвал от предоставената му от чл.628,ал.4 ТЗ възможност да посочи временен синдик.Като такъв с писмена молба,вх.рег.№ 6714/20.10.2017г./стр.108/е посочен ***,ЕГН:**********,от гр.София,който с писмена молба,вх.рег.№ 6715/20.10.2017г./стр.114/ и приложена към нея декларация по чл.656,ал.2 от ТЗ,с нотариална заверка на подписа/стр.115/,декларира наличието на условията и липсата на пречките по ТЗ за  назначаването му за Синдик.Посоченото лице отговаря на законовите изисквания за синдик,поради което следва да бъде назначен от съда за временен такъв,с месечно възнаграждение в размер на 800.00 лв.,като съдът определя дата на встъпване на временния синдик в длъжност – три дни след уведомяването.На основание чл.630,ал.1,т.4 ТЗ съдът следва да допусне обезпечение,чрез налагане на запор върху всички движими вещи и парични средства и възбрана върху всички недвижими имоти на  ответното дружество.На основание чл.630,ал.1,т.5 от ТЗ съдът определя дата на първото събрание на кредиторите 09.03.2018г. от 11.00 часа в зала № 6 на съдебната сграда на ДОС.

  На основание чл.78,ал.1 ГПК,във вр. с чл.621 от ТЗ,ответникът дължи и следва да заплати на ЕООД  „***“ сторените по делото съдебни разноски в общ размер на 1 500 лв.,от които: 250 лв.-платена държавна такса за образуване на производството;450 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице; 800 лв.- внесен депозит за назначаване на особен представител – адвокат на ответното дружество.

  Воден от гореизложеното и на основание чл.630,ал.1,във вр. с чл.608 ТЗ,Добричкият окръжен съд

 

                                           Р       Е      Ш      И :

 

  ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА  на ООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община Каварна,с.***,ж.к. ***№ 4,ап.81,представлявано от управителя А.Н.Л.,с НАЧАЛНА ДАТА 01.01.2017г.

  ОТКРИВА производство по несъстоятелност на ООД „ ***“,ЕИК ***.

  НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК ***,ЕГН:**********,с адрес за кореспонденция:гр.София,ул.“ ***“ № 14,ет.2,ап.4,телефон 0889 40 32 40.

  ОПРЕДЕЛЯ месечно възнаграждение на временния Синдик в размер на 800 лв./осемстотин лева/.

  ОПРЕДЕЛЯ дата на встъпване на синдика в длъжност – три дни след уведомяването.

  ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на обезпечителни мерки  ЗАПОР и ВЪЗБРАНА върху всички,притежавани от длъжника ООД  „***“,ЕИК ***,движими вещи,парични средства и недвижими имоти.

  ОПРЕДЕЛЯ за ДАТА НА ПЪРВОТО СЪБРАНИЕ на кредиторите 09.03.2018г.  от 11.00 часа в зала № 6 на съдебната сграда на ДОС,с дневен ред:

  1.Изслушване доклада на временния синдик по чл.668,т.3 от ТЗ.

  2.Избор на постоянен синдик,определяне на неговото възнаграждение и предлагане на съда назначаването му.

  3.Избор на комитет на кредиторите.

  ОСЪЖДА ООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община Каварна,с.***,ж.к. ***№ 4,ап.81,представлявано от управителя А.Н.Л.,да заплати на ЕООД  „***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:област Добрич,община Каварна,с.***,ж.к. ***№ 4,ап.81,представлявано от управителя Т.А.Я.,направените по делото разноски в размер на общата сума от 1 500 лв./хиляда и петстотин лева/,от които: 250 лв.-платена държавна такса за образуване на производството;450 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице; 800 лв.- внесен депозит за назначаване на особен представител – адвокат на ответното дружество.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в нарочната книга по чл.634в,ал.1 от ТЗ и на основание чл.622 от ТЗ в Търговския регистър по партидата на ООД „ ***“,ЕИК ***.

  ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на АВп за вписване в Търговския регистър съгласно изискването на чл.622 и чл.624 от ТЗ.

  На основание чл.634в,ал.2 от ТЗ препис от решението да се връчи на молителя,присъединените взискатели и на ответника,чрез особения му  представител-адв.Д.Д..

                                                                   

                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: