Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 749 по описа на съда за 2016
г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от П.Й.Д., действаща лично и като законен
представител на А.С.К. искова молба за осъждане на Г. Ф. да заплати сумите от
по 200 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпила вследствие ПТП на 22.08.2015 г. смърт на С. К., ведно със
законната лихва от 22.08.2015 г. до окончателното изплащане.
А.К. бил
син на загиналия при процесното ПТП С. К., а П.Д. съжителствала с бащата на А..
Смъртта
на пострадалия настъпила при ПТП, докато пътувал в л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК
№ ******, управляван от А. А. Б.. По пътя от гр. Пловдив към гр. Първомай л.а.
„Фолксваген Голф“ бил ударен отзад от движещ се с висока скорост л.а. „БМВ“,
модел „316“ с рег. № *****, управляван от Я.А.Б.. Вследствие удара автомобилът
им навлязъл в насрещната пътна лента, където се ударил в л.а. „Мерцедес 203“.
При протеклото произшествие настъпила незабавната смърт на С. К..
Виновен
за произшествието бил Я.Б., който се движил с несъобразена с пътните условия
скорост и по този начин станал причина за ПТП.
П. и С.
живеели в разбирателство и заедно отглеждали сина си, който останал без баща
поради трагичния инцидент. Ищците загубили любящ, всеотдаен и грижовен човек,
който бил тяхна опора. Мъката и страданията им не стихвали.
Произшествието
настъпило с участие на лек автомобил, който не е бил регистриран на територията
на РБ и собственикът нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите , поради което следвало да се ангажира отговорността на Г. Ф..
Моли ответникът да заплати исковите суми, ведно с лихвите от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът
Г. Ф. е подал отговор, в който заявява, че е сезиран с искания за заплащане на
обезщетения, но отказал да изплати обезщетенията поради липса на доказателства
за вината на водача на л.а. „БМВ“, модел „316“ В настоящото производство
оспорва механизма на ПТП и претендираните размери на обезщетенията, които счита
за завишени.
Третото
лице помагач на страната на ответника Я.А.Б. не изразява становище по
предявения срещу Г. Ф. иск. Заявил е единствено, че настоящото дело следва да
бъде спряно до приключване на воденото срещу него наказателно производство –
искане, което съдът е оставил без уважение с протоколно определение от
24.02.2017 г.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е прието заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 23.08.2015 г.
Въз
основа на протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум и скица е
изготвена и приета съдебна авто-техническа експертиза, от която се установява
механизма на ПТП: л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, управляван от А. Б., се е
движил по южното платно на пътен участък в посока от гр. Пловдив към гр.
Първомай. В същата посока, зад него се е движил л.а. „БМВ“, модел „316“,
управляван от Я.А.Б.. Реализиран е инициален удар в задната част на л.а.
„Фолксваген Голф“ и предна лява част на л.а. „БМВ“. Вследствие скоростта на
движение на л.а. „БМВ“ възникнал ударен импулс спрямо масовия център на л.а.
„Фолксваген Голф“, който завъртял автомобила по посока, обратна на
часовниковата стрелка. С това ротационно движение л.а. „Фолксваген Голф“
навлязъл в насрещната лента за движение, в която се намирал л.а. „Мерцедес“. От
този автомобил върху управляваното от А. Б. МПС бил нанесен втори удар, отново
в задната му част.
С
протоколно определение от 16.06.2017 г. между страните в производството е
отделено като безспорно, че смъртта на пътника в л.а. „Фолксваген Голф“ е
настъпила при ПТП на 22.08.2015 г. вследствие получените от пострадалия телесни
увреждания.
Свидетелят
Р. Д. е разпитана относно отношенията между ищците и С. К., като дава подробни
сведения за живота на семейството преди и след 22.08.2015 г.
На
25.09.2015 г. ищците са сезирали Г. Ф. с молба да им бъде изплатено обезщетение
от настъпилата на 22.08.2015 г. смърт на С. К.. На 17.12.2015 г. е получен
отговор, че с решение № 45-3/17.12.2015 г. се отказва изплащане на обезщетения,
поради липса на доказателства за наличие на основание за получаването им от Ф.а.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения
за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева за всеки от двамата ищци, изразяващи
се в болки и страдания от настъпилата при ПТП на 22.08.2015 г. смърт на С. И.К..
Положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска срещу Г. Ф. е провеждане на
извънсъдебна процедура, инициирана от пострадалото лице, предявило претенция
пред Ф.а за изплащане на обезщетението, като в тримесечния срок от завеждането
е липсвало произнасяне, или е отказано заплащане на обезщетение, или ищецът не
е съглА. с размера на определеното обезщетение.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че извънсъдебна процедура е проведена,
като ответникът в настоящото производство е отказал да изплати обезщетения на П.Д.
и А.К..
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КЗ (отм.), отговорността на Г. Ф.
е обективна, като ищецът следва да установи наличието на посочените в
цитираната норма предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република
България, да е било доставено в РБ и да не е било регистрирано и виновният
водач да няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД.
Механизмът
на ПТП съдът намира за безспорно установен в настоящото производство. Същият е
описан в приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, която е
съответна на събраните по делото доказателства. При условията на грубо
нарушение на правилата за движение по пътищата и без да се съобразява с основни
задължения, установени в ЗДвП Я.Б. е станал причина за трагичен край на живота
на С. К.. Избраната от него скорост на управление на л.а. „БМВ 316“ не е била
съответна на цялостната пътна обстановка и не му е позволила да спазва такава
дистанция спрямо движещия се пред него л.а. „Фолксваген Голф“, че да може да
избегне удар в него. Противоправното му поведение е поставило началото на поредица
от действия, които са приключили с удар в насрещно движещото се МПС „Мерцедес“,
а с него – и летален изход на пътниците в л.а. „Фолксваген Голф“.
За л.а.
„БМВ 316“ не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, поради което отговорността на настъпилите вследствие
произшествието вреди следва да се поеме от Г. Ф..
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
От ангажираните по делото гласни доказателства се
установява по безспорен начин, че П. и С. са живели на съпружески начала в
продължение на 15 години. Двамата били неразделни и отношенията им се основавали
на взаимна обич, подкрепа и разбирателство. Приживе той се е грижил за
материално обезпечаване на семейството, но е бил и морална опора на П..
Внезапната загуба на любимия й е причинила неизмерима скръб, която се е
отразила на психическото й състояние. Непоносимата болка я държи в състояние на
непрекъсната депресия, за справяне с която се налага да приема успокоителни
медикаменти. Напразни са и усилията на близките й да й вдъхнат сили и кураж. На млада възраст П. е изгубила най-голямата си подкрепа и
опора в живота в лицето на С.. Загубила е и безценната помощ, която той й е
оказвал в грижите за сина им А.. Липсата на С. е причина за
непрекъснатото чувство на безперспективност и неутешима скръб.
Непоносима е загубата на баща за детето А.. В лицето на С.
то е имало грижовен родител, който се е грижил, освен за финансовата му
обезпеченост, и за неговото възпитание. Бащинските си чувства С. проявявал чрез
активно участие в живота на сина си – приспивал го, играел с него футбол, водел
го на море и на планина. Лишен от безгрижно детство, на 8-годишна възраст А. се
е оказал пред огромно предизвикателство - да се справи с натрапчивата в
ежедневието мисъл за липсата на родител. В училищната среда детето неминуемо
попада в ситуации, които му напомнят за баща му и това предизвиква у него
непреодолима скръб, затруднения в общуването, придружени с принудителна
самоизолация. Тъгата го е превзела до степен, която е наложила специализирана
помощ на психолог. Безспорно важният за него родител тепърва ще му бъде
необходим. В годините на съзряване отсъствието на модела на мъжко поведение и
възпитание се отразява при оформянето на личността.
Ищците
са преживели и преживяват изключително тежки страдания, които трудно могат да
бъдат материално оценени. Стресът от внезапната загуба на любимия човек и
родител е неизмерима. Към момента те търпят страдания, които ще продължат и
занапред.
Като взе
предвид всички гореизложени обстоятелства и съобразявайки се с принципа на
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът счита, че 130 000 лева за П.Д.
и 180 000 лева за А.К. са справедливи размери на обезщетения за
претърпените от ищците неимуществени вреди. В този размер ще бъдат репарирани в
относително пълен обем претърпените и продължаващи страдания на близките на С. К.
от смъртта на любимия човек и баща.
Ответникът
не доказва да е заплатил обезщетения на ищците, поради което следва да бъде
осъден да ги заплати в този размер.
За разликата до пълните предявени размери от по 200 000
лева исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Неоснователна
е ищцовата претенция за началния период на задължението за лихва. Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ
(отм.) Г. Ф. дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за
произнасяне по предявената от пострадалото лице претенция, който не е по-дълъг
от три месеца от датата на завеждане на претенцията по ал. 9. В случая срокът е
нормативно определен и изтича на 25.12.2015 г. Поради това обезщетението следва
да се присъди ведно със законната лихва от датата, следваща изтичането на
тримесечния срок по чл. 288, ал. 7 от КЗ (отм.) – 26.12.2015 г.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На ищците е оказана
безплатна правна помощ, поради което на процесуалния им представител адв. К. Н.
се дължи адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете –
7 385.75 лева.
На
ищците се следват разноски в размер за производството в размер на 232.50 лева,
а на ответника – 101.25 лева.
Г. Ф.
дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 12 400 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.), Г. Ф., с адрес *** да заплати на П.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 130 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
съжителствалия с нея С. И.К. при ПТП на 22.08.2015 г., ведно със законната
лихва от 26.12.2015 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева и за
законна лихва за периода 22.08.2015 г. – 25.12.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2 от КЗ (отм.), Г. Ф., с адрес *** да заплати на А.С.К., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител П.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
неговия баща С. И.К. при ПТП на 22.08.2015 г., ведно със законната лихва от
26.12.2015 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева и за
законна лихва за периода 22.08.2015 г. – 25.12.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.
Ф., с адрес *** да заплати на П.Й.Д., ЕГН **********, действаща лично и като
законен представител на А.С.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 232.50
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., Г. Ф., с адрес *** да заплати на адв. К.Н., с
адрес *** сумата от 7 385.75 лева адвокатско възнаграждение за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.Й.Д.,
ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на А.С.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Г. Ф., с адрес *** сумата от 101.25 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г. Ф., с адрес *** да заплати
по сметка на Софийски Градски съд сумата от 12 400 лева държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника Г. Ф. – Я.А.Б., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: