Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград, 17.06.2021 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова,
като разгледа НАХД № 267 по описа на
Асеновградския районен съд за 2021
година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С
електронен фиш серия К № 4192958 на ОДМВР Пловдив на Н.К.З. ЕГН: **********,*** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182
ал.2 т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е
останал Н.З. и е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения
срок, в която не излага конкретни доводи за отмяната му. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, като
излага становище за неправилност и незаконосъобразност на ЕФ, отрича се
извършването на нарушението и се навеждат се твърдения за съществени нарушения
на процесуалните правила в процедурата по установяване на нарушението и
издаването му, както и се твърди и неправилно приложения на материалния закон.
Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна– ОД на МВР Пловдив,
редовно призована не изпраща представител, но чрез пълномощника си –юрисконсулт
Белова депозира писмено становище, като моли за потвърждаване
на ЕФ
като правилен и законосъобразен.
Жалбата
е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в законоустановения в
чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът на база на
събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
На
29.09.2020 г., в 11.08 часа, в Община
Садово, на главен път І-8 в зоната на км. 251+600 , посока на движение
на контролираните МПС от юг към север било фиксирано нарушение за скорост с
автоматизирано техническо средство TFR-1М № 566, монтирано в служебен
автомобил. В контролирания участък
действало ограничение на скоростта 60 км./ч въведена с пътен знак В-26. В 11.08
часа системата заснела лек автомобил „Фолксваген Голф" с рег. № РВ 0146 МТ,
да се движи със скорост от 87 км/ч. при разрешената за участъка 60 км/ч.
Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила
Н.К.З. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал. 2 т.
3 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в размер на 100 лв.
Съдът намира, че
при констатиране на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за
отмяна.
От
анализа на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е
установено по несъмнен начин и действително на датата и мястото, отразени в
електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с
превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДВП. Това
обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо
средство- мобилна система за видеоконтрол TFR-1М №
566, за което средство е издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението. Същото е преминало на първоначална и последваща метрологична
проверка, което се удостоверява с приложените протоколи за проверка.
Мястото и времето на нарушението са отразени
по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на
наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкцията.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя,че мястото на заснемането и фиксирането на скоростта му било след
завоя, където вече според него не действало ограничението на скоростта въведено
с пътния знак. Видно от Протокола по чл. 10 от Наредбата, както и от
допълнително изисканата справка от РУ- Асеновград мястото,където е бил
позициониран служебния автомобил, в който е било монтирано техническото
средство от знака въвеждащ ограничението на скоростта е било 250 метра, като
целия участък от АТСС до знака е попадал под режима на ограничението и на
практика самият автомобил е бил засечен
с превишена скорост на много по-малко разстояние от посоченото до знака, тъй засичането е
станало в този участък от 250 метра, в който се е движил в момента на
заснемането автомобила. Установи се и,
че не е бил поставен допълнителен указателен знак, който да указва, че
ограничението важи само за завоя. От приложения снимков материал се вижда, че е
отчетена по-висока скорост на движение, а именно 90 км/ч., след отчетен толеранс
от минус 3% е определена скорост от 87 км/час, която именно е отразена във
фиша, както и изчисленото на тази база превишение. В тази връзка в същия са
намалени в полза на водача наказуемата
скорост и наказуемото превишение.
Правилно е определен и субектът на
административно-наказателната отговорност. Електронният фиш е издаден срещу Н.К.З.,на
когото видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив
е регистрирано процесното МПС. Съгласно нормата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП,
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В това отношение е спазено изискването
на чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ да се връчи
именно на лицето по чл. 188 ал.1 от ЗДвП, т.е. на собственика на МПС, какъвто е
жалбоподателя З.. Същият не се е
възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5
от ЗДвП, да оспори факта, че той е
управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в
14-дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.
Правилно е приложена в случая
процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за констатираното нарушение е издаден
електронен фиш. Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. Спазено е изискването за задължително съдържание на
Електронният фиш по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, тъй като той съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката за доброволното й заплащане.
Доказателствата съотнесени към конкретиката на настоящия
случай, налагат извод за законосъобразност на процесния електронен
фиш. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков
материал от техническото средство, както
и от писмените доказателства, съдържащи
се в административнонаказателната преписка. Видно от представеното копие от протокол за проверка,
техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и
изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол
за използването на техническото средство
по чл.10 от Наредбата. В случая не е необходимо прилагането на снимка на
разположението на уреда- техническото средство установило нарушението, защото
по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата такава се прилага само при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в
случая техническото средство е било монтирано в служебен автомобил.
По отношение на
наложената глоба в размер 100 лв. съдът намира, че АНО правилно е посочил
размера. Посочената санкционна разпоредба чл. 182 ал.2 т.3 от ЗДвП, към която
правилно е съотнесено описаното нарушение предвижда глоба за превишаване на
скоростта извън населено място от 21 до 30 km/h – в абсолютно определен размер
от 100 лв. Като е наложил глобата в
законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от жалбоподателя
нарушение АНО правилно е приложил
закона.
По отношение на разноските. Съгласно чл. 63,
ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските
в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63,
ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на
разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли
оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. С оглед изхода на делото и по силата на това правило, разноски
следва да се присъдят на въззиваемата страна. Същата претендира възлагането на
разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На
основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че такива следва да
бъдат определени в размер на 80 лева и с оглед изхода на делото следва да се
присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Поради
изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4192958 на ОД на МВР Пловдив, с който на Н.К.З. ЕГН: **********,*** на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182
ал.2 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н.К.З. ЕГН: **********
*** сумата от 80
лв., представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
–дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив
по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: