Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261488 17.05.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І граждански състав, в
публично заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 18111 по описа на съда за 2019 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК против С.И. А., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр. член 150 и 153, ал. 1 от ЗЕ за признаване за установено в
отношенията помежду им, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1290,33 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода от 01.06.2017
г. – 30.09.2018 г., касаеща имот на ответника, находящ се в гр. П., ул. ********;
обезщетение за забавено плащане на главницата съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на
дружеството в размер на 134,84 лв. за периода от 02.08.2017 г. – 21.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2019 г. до окончателното
й изплащане.
Претендират се деловодните разноски в производството по
реда на чл. 410 от ГПК и разноските в настоящото производство, включващи ДТ,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Ищeцът твърди, че притежава лиценз за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на град П., като продажбата
на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от ищеца и одобрени
от КЕВР, които влизат в сила в 30-дневен срок след публикуването им в един
централен и един местен всекидневник и имат силата на договор между страните,
без да е необходимо изричното им писмено
приемане от клиентите.
Излага се, че съгласно приетите ОУ ищецът има
задължението да предостави в абонатната станция на сградите топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ******* и като такъв се явява
клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, като последният, съгласно ОУ, е
длъжен да заплаща ежемесечно дължимите суми за доставената топлинна енергия в
тридесетдневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Съгласно
член 35, ал. 1 от общите условия, при неизпълнение на това задължение в срок,
клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Ищецът твърди, че е доставил до сградата, където е
ситуиран имотът на ответника, топлинна енергия за отопление, топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ, възлизащи на главница
в размер на сумата от 1290,33 лева за периода
01.06.2017 г. – 30.09.2018 г. и обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на 134,84 лв. за периода от 02.08.2017 г. – 21.05.2019 г. Начислената
на ответника топлинна енергия била доставена и разпределена в съответствие с
изискванията на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове за
прилагането му, като доставеното количество топлинна енергия се отчитало от
служител на търговеца, извършващ дяловото разпределение на топлинна енергия в
началото и в края на всеки отоплителен сезон, съгласно показанията на
монтираните в имота водомери за БГВ и топломери.
За събирането на начислените суми било образувано
заповедно производство по описа на ПРС, ІІІ граждански състав, и била издадена
Заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на член 47, ал. 5 от ГПК, като
били са дадени указания до заявителя за предявяване на установителен иск за
вземането, какъвто е предявен в едномесечния срок.
От особения представител на ответника, адв. Г., е
постъпил отговор, с който се изразява становище за неоснователност на исковете.
ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2
вр. с чл. 12 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 8050/2019 г. по описа на ПРС, ІІІ гр.с. е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК за
посочените в исковата молба главница, обезщетение за забава, законна лихва и разноски, която е връчена на длъжницата,
настоящ ответник, по реда на член 47, ал. 5 от ГПК, и са били дадени указания
за предявяване на установителен иск за вземането, какъвто е предявен в едномесечния
срок, течащ от връчването на съобщението до заявителя.
Изискана е справка
от отдел „МДТ“ към Община Пловдив относно декларирана собственост върху
процесния имот, като е получен отговор, че за апартамента, находящ се в гр. П.,
ул. *****е имало открита партида на лицето И. С. П., която е закрита към
декември 2003г., като понастоящем в масива на дирекцията няма информация за
собствеността върху апартамента.
Съгласно т. 1 от ТР № 282017г. от 17.05.2018г. по тълк.
дело № 282017г. на ОСГК на ВКС бе решено кой правен субект е задължен да плаща
цената на предоставената топлинни енергия, като съглсано постановките на
решението това са собственикът, вещният ползвател и наемателят, за който има
открита партида. Ищецът е навел в исковата си молба твърдения за съществуващо в
лицето на ответницата право на собственост върху топлоснабдения имот.
В производството по установяване на вземането, ищецът е
този, който при условията на пълно и главно доказване, следва да установи
обстоятелството, че ответницата е собственик, респ. вещен ползвател на топлоснабдения имот, който релевантен за спора
факт е останал недоказан, поради което следва да се приеме, че доколкото не се
установява ответницата да притежава правото на собственост върху отопляемия от
ищеца имот, искът следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
С оглед изхода от спора на ищеца не се дължат разноски.
На основание гореизложеното, ПРС, І- ви гр. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на
основание член
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ установителен иск от ищеца "ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. П.
ул. "***** срещу ответника С.И. А., ЕГН **********, че ответникът
дължи на ищеца сумата от от 1290,33 лв., представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода от 01.06.2017 г. – 30.09.2018 г., касаеща имот на
ответника, находящ се в гр. П., ул. ************* обезщетение за забавено
плащане на главницата съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на дружеството в размер на
134,84 лв. за периода от 02.08.2017 г. – 21.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.05.2019 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по член.
410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 8050/2019г. по
описа на ПРС, ІІІ гр.с., като недоказан и
неоснователен.
На
особения представител на ответника адв. Д.Г. се издаде РКО за сумата от 327,95 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала.
Секретар:
Н.Н.