№ 22
Гр. Дулово, 08.05.2018 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Дуловският
районен съд, наказателна колегия в публично заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: Емил
Николаев
При секретаря Р.
Радева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 201 по описа за
2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят
„Тракторпартц“ ЕООД, с ЕИК203708960, представлявано от управителя Х.Т.Х., чрез
процесуалния си представител адв. Д. ***, обжалва наказателно
постановление № К-0045318 от 15.03.2017 г., изд. от оправомощено със
заповед № 1011/14.11.2016 г. на председателя на Комисията за защита на
потребителя лице, като неправилно и незаконосъобразно, поради което моли то да
бъде отменено изцяло. Твърди, че наказателното постановление е издадено след
срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Актът не е съставен по указания от ЗАНН ред, а
също така и от компетентни за установяването и налагането на административното
наказание органи. Твърди, че административното нарушение не е извършено от
него, защото самата сделка не може да попадне в обсега на ЗЗП. Видно от справка
от агенцията по вписванията - търговски регистър, жалбоподателят е регистриран
като земеделски производител и е действал професионално, закупувайки си
резервни части за трактор - багер, което от своя страна го изключва от кръга
на потребителите, ползващи се от
закрилата на Закона за защита на потребителите. Навежда доводи, че даже ако се
приеме, че попада в този кръг лица, ползващи се от защитата на закона, то той е
просрочил правото си да се откаже от договора и да върне стоката, защото това е
станало сред срока предвиден в чл.50 от ЗЗП.
С Решение № 50/30.06.2017
г. Дуловският
районен съд е отменил наказателно постановление № К -0045318 от 15.03.2017 г.
на Константин Райков - член на КЗП, оправомощен със заповед №1011/14.11.2016 г.,
с което на „Тракторпартц“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Дулово, ул. „Н.П.“, № 8, за нарушение на чл.50 от ЗЗП, на
основание чл.207 от ЗЗП, му е наложено имуществена санкция в размер на 1000
лева, като неправилно.
С Решение №
91/23.10.2017 г. Административен
съд – Силистра е
отменил Решение № 58/30.06.2017 г. по АНД № 74 /2017 г. на Дуловския районен
съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В
мотивите си Административен
съд – Силистра посочва, че Дуловският районен съд е следвало да проведе по свой
почин доказателствена дейност, за да формира недвусмислена фактическа
констатация, посредством която да даде ясен отговор на въпроса: извършена ли е
процесната покупка в рамките на търговската или професионалната дейност на
купувача? Като не е сторил това въззивният съд е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила – касационното основание по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т. 2 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Административно
наказващия орган не изпрати свой представител.
Съдът за да постанови
своето решение прецени доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателства и прие за установено следното:
Страните не
спорят, че жалбоподателят „Тракторпартц“ ЕООД, действайки като търговец е
публикувал в сайта „mobile.bg“ рекламни обяви за налични машини и резервни
части за тях. На трети май 2016 г. след проведен телефонен разговор между А.И.Х.от
гр. Л.и представител на „Тракторпартц“ ЕООД от гр. Дулово страните се договарят
за закупуване на резервни части за трактор-багер, които да бъдат доставени в
гр. Л.чрез спедитор ЕКОНТ. На 04.05.2016 година, видно от представената по
преписката разписка от спедитора стоката е доставена с опция за преглед преди
получаване. На 20.06.2016 г. А.И.Х.изпраща обратно получената стока на
търговеца чрез ЕКОНТ, която на 21.01.2016 г. е пристигнала в гр. Дулово, а на
23.06.2016 г. е върната обратно за Любимец, като получателят – търговец е
отказал да я приеме. На 19.09.2016 г. А.И.Х.е пуснал жалба до Комисията за
защита на потребителите - София срещу „Тракторпартц“ в която е посочено, че при поръчка на 2 бр. части
за комбиниран багер - едната част е приета, а втората част - 4 броя
разпръсквачи, тъй като са по-различни, са върнати обратно във фирмата, но тя не
ги е приела и не върнала сумата от 320 лева.
По жалбата е
извършена проверка и съставен констативен протокол № К-0164793/27.10.2016 г., в
който е записано, че А.И.Х.е закупил по договор за продажба от разстояние
/части за трактор/, които са му били доставени с товарителница №*********, без
да се сочи датата на товарителницата, от търговеца „Тракторпартц“ ЕООД. След
установяване, че част от закупеното не е за неговия трактор, купувачът е решил
да се възползва от правото си на отказ и уведомил за същото търговеца - също не
се сочи кога е станало това, но е представена товарителница № *********/20.06.2016
г. В протокола се сочи, че съгласно чл.50 от ЗЗП потребителят има право да се
откаже от договора от разстояние в продължение на 14 дни от получаване на
стоката. Когато търговецът не е представил на потребителя информация за правото
на отказ по договора по чл.47, ал.1, т.8 от ЗЗП, този срок е година и 14 дни.
Сочи се, че стоката е поръчана в телефонен разговор след преглед на оферта в платформата
„mobile.bg“. Извършената справка в тази платформа установява, че този търговец
е имал към него момент 14 обяви, като в нито една не са посочени право на
отказ, начин, срок и условия за неговото упражняване. С това комисията приема,
че търговецът е възпрепятствал правото
на потребителя да се откаже от сключения договор, с което е нарушил чл.50 от
ЗЗП. Нарушението е извършено на 23.06.2016 г. На 15.11.2016 г. представител на
Комисията, въз основа на този констативен протокол, съставя акт за установяване
на административно нарушение № К-0045318 срещу „Тракторпартц“ ЕООД за
извършеното нарушение по чл.50 от ЗЗП.
Посочено е, че нарушителят е поканен за тази дата да се яви за съставяне
на акта на 07.11.2016 г., но той не се е възползвал от това право. Актът му е
връчен на 09.12.2016 г. и в него нарушителят е записал: „не съм съгласен със
съставяния акт и ще пусна жалба относно него“. На следващия ден в комисията е
заведена жалба от негово име под № Ц- 03-9749/16.12.2016 г., в която твърди, че
няма сключен договор за продажба от разстояние, а има реално изпратена част за
трактор с опция за преглед преди плащане, а той не се е възползвал от нея. На
15.03.2017 г. административно наказващият орган е издал НП №К-0045318, с което
на „Тракторпартц“ ЕООД, на основание чл.207, за нарушение на чл.50 от ЗЗП му е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева. Наказателното
постановление е връчено на нарушителя на 25.04.2017 г. в гр.Дулово и на
28.04.2017 г. е обжалвано пред РС- Дулово.
От процесуално-правна
страна жалбата е подадена в срок и е допустима. При съставянето на акта
формално няма допуснати съществени нарушения. Административно наказателното
производство стартира със съставяне на акта за установяване на нарушението.
Екземпляр от него е връчен на нарушителя.
Въз основа на съставения акт, административно наказващият орган в кръга на
своите пълномощия е издал атакуваното наказателно постановление. Съдът не
споделя становището на жалбоподателя, че актът и наказателното постановление са
издадени извън сроковете по ЗАНН, защото актът е съставен преди изтичане на
шест месеца от извършване на нарушението, а наказателното постановление - преди
изтичане на шест месеца от съставяне на акта.
Разгледано по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
За да се
произнесе по съществото на правния спор /основателността на жалбата/, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно наказателен характер
и същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се
счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно-наказващия
орган е да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител. При
налагане на имуществената санкция на ЕТ или ЮЛ се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушение от обективна страна, като не се изследва въпроса за вината. Същата се определя като психично състояние на
дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично
отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени
изискванията на ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП, както и сроковете
за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно
постановление. Когато АУАН и НП не са издадени от надлежния орган или не са
издадени в установените срокове или не съдържат изискуемите в закона реквизити
или са нарушени съществени процесуални правила при съставяне на акта и издаване
на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Критерият
за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на
страните, в която и да е фаза на процеса. Когато обаче са спазени всички
процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали
има извършено административно нарушение. Имено АНО е този, който следва да
установи пред съда, че има извършено административно нарушение, такова, каквото е описано в акта и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то наказателното постановление следва да бъде отменено като
неправилно, тъй като не е доказано извършване на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършване на нарушението, може да бъде разгледан
въпросът за съответствие на наложената санкция с тежестта на нарушение и то,
когато е посочена в някакви граници, а не е фиксирана в закона.
С Решение №
50/30.06.2017 г. Дуловският районен съд е установил следното:
Налице е сделка
между търговец - ЮЛ „Тракторпартц“ ЕООД и физическо лице А.И.Х., регламентирана
в чл.45 от ЗЗП, или т. нар. „продажба от разстояние“, при която продавачът не е
изпълнил задължението си по чл.47,ал.1 т.8 от закона да уведоми купувача, че
има право на отказ от договора при определени условия и срокове.
Административно
наказващият орган не е изследвал въпроса, дали купувачът попада в кръга,
посочен от законодателя, ползващ се от закрилата на закона, т. е. предвид
характера на стоката, предмет на сделката: части за трактор-багер или с други
думи, дали физическото лице, което като страна по договора по този закон е
действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а от
представената справка от ТР то е вписано като земеделски производител.
В мотивите на Решение
№ 91/23.10.2017 г. Административен съд – Силистра, с което се отменя Решение №
50/30.06.2017 г. на Дуловския районен съд, се посочва, че Съдът е следвало да
проведе по свой почин доказателствена дейност, за да формира недвусмислена фактическа
констатация, посредством която да даде ясен отговор на въпроса: извършена ли е
процесната покупка в рамките на търговската или професионалната дейност на
купувача?
С писмо №
Ц-03-3634/19.02.2018 г., КЗП е отговорила, че при извършена проверка е установено,
че получател на пратката е физическо лице и проверяващите са приели, че същото
е закупило процесната стока в качеството си на потребител съгласно ЗЗП, т. е.
стоките не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. КЗП застъпва позицията, че отрицателните факти не могат да бъдат
доказвани и ако ответната страна твърди, че закупените части са предназначени
за използване при извършване на търговска или професионална дейност, то в нейна
тежест е да докаже същото.
Съгласно § 13,
т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, „Потребител“ е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Акцентът е поставен върху
предназначението на стоките, а не единствено на това, какъв е потребителят.
Предназначението
на стоките, както и дейността на физическото лице са обстоятелства, които самият
административнонаказващ орган трябва да изследва. В негова тежест е да докаже,
че „Потребителят“, когато за него е изпълнено първото условие: да е физическо
лице, отговаря на всички останали условия и съответно стоката, която е закупил,
отговаря на всички останали условия, които са посочени от законодателя в § 13,
т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Видно от показанията на Г.П. и
Р.Т.,
служителите
на КЗП не са изследвали тези обстоятелства.
Въз основа на гореизложеното,
жалбата се явява основателна поради , което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Дуловският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № К-0045318 от 15.03.2017 г. на Константин Райков -
член на КЗП, оправомощен със заповед № 1011/14.11.2016 г. с което на
„Тракторпартц“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово,
ул. „Н.П.“, № 8 за нарушение на чл.50 от ЗЗП, на основание чл.207 от ЗЗП му е
наложено имуществена санкция в размер на 1 000 лева, като неправилно.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред САС.
Районен
съдия :