РЕШЕНИЕ
№ 260595 17.12.2020 г. гр. Бургас
Бургаският районен
съд
V-ти наказателен състав
На първи
декември две хиляди и двадесета година
В публично заседание, в
следния състав:
Председател: Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа
докладваното от съдията Стефанова НАХД №4646 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „Й.“ ООД, ЕИК … със седалище в
гр.Б. и адрес на управление ул.“С. п.“ № …, чрез управителя Й. А. Т. с ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 472348-F513863/21.10.2019 г., издадено от
началник на отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ на НАП, с което
за нарушение на чл. 39, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.ц118
ал.4 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 500 (петстотин) лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателят редовно уведомен, не се представлява. По делото са постъпили
писмени бележки от 30.06.2020 г.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Тодорова, която оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.10.2019 г., била извършена проверка в обект – ведомствена
бензиностанция, находящ се в с.Ч. в., община К., стопанисван от жалбоподателя „Й.“
ООД. За самата проверка свидетелят М., в качеството му на старши инспектор по
приходите в ЦУ на НАП съставил протокол № 0344411/02.10.2019г (лист 10-13 от
делото). При проверката било констатирано, че за извършени зареждания на
дизелово гориво, регистрирани от наличното в обекта ЕСФП, чрез издаване на
фискални бонове на дати: 19.07.2019 г., 22.07.2019 г., 25.07.2019 г.,
27.07.2019 г., 05.08.2019 г., 07.08.2019 г., 08.08.2019 г., 09.08.2019 г.,
10.08.2019 г., 15.08.2019 г., 18.08.2019 г., 22.08.2019 г., 24.08.2019 г.,
26.08.2019 г., 05.09.2019г., 14.09.2019г., 19.09.2019г. и 29.09.2019г.,
жалбоподателят не изпълнил задължението си да отпечата пълен дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет. В обекта имало монтирало и
функциониращо към момента на проверката ЕСФП: DFS–Q7S-KL, с фискален принтер DATECS FP 2000 KL, с инд. № DT557826, и фискална памет № 02557826, като бил изведен КЛЕН за периода 15.07.2019г–01.10.2019г. Във връзка с
направените констатации на 07.10.2019г. бил съставен АУАН за извършено
нарушение по чл.39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.
чл.118 ал.4 от ЗДДС, а впоследствие на 21.10.2019 г. било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи.
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по
следните съображения.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен
от оправомощено за това лице, видно от приобщената към материалите по делото
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. (л.24-26). Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 ал.1 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН. Въпреки
това, съдът счита че са налице основания за отмяна на наказателното
постановление, поради следните причини.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Алинея
2 на същата разпоредба предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева.
Разпоредбата предвижда още, че когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на министъра на финансите
да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл.
118, ал. 4 от ЗДДС е била издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства.
На първо място, съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
производствените правила, довело до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Видно от приложимата разпоредба на чл. 39, ал. 1 от
Наредбата, търговецът отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани
продажби. Това означава, че липсата на отчет за всеки един ден е самостоятелно
и отделно нарушение, за което следва да се наложи отделна санкция.
Неизпълнението на задължението за отпечатване на общо 18 дневни отчети в
периода от 19.07.2019 г. до 29.09.2019 г. – са 18 отделни, самостоятелни
нарушения, които неправилно са били „обединени“ в едно нарушение от
актосъставителя. Още с Тълкувателно решение № 77/29.11.1984 г. по н. д. №
68/1984 г. на ВС е прието, че в административнонаказателния процес "... не
се прилагат разпоредбите на чл. 23-26 от НК и затова, ако са извършени две или
повече деяния, за всяко едно от тях ще се наложи отделно административно
наказание и няма да се определя общо наказание...”. Действително няма пречка
нарушенията да се констатират с един акт, но в такъв случай следва за всяко
едно от нарушенията да се определи отделна правна квалификация, както и да се
опише на коя точно дата е довършено всяко от тях. В случая това не е сторено.
Съставен е само един акт, в който реално са изброени 18 нарушения, но е дадена
само една правна квалификация, което по мнение на съда е порочно и води до
невъзможност да се разбере, в какво точно се „обвинява“ жалбоподателят – дали,
че е извършено само едно нарушение, дали че се касае за т.нар. „продължено“
нарушение и т.н. Очевидно наказващият орган се е опитал да „санира“
този пропуск, като на основание чл.53 ал. 2 ЗАНН „раздели“ нарушенията по дати и издаде НП за всяко едно от
тях. Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по
силата на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че
НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина.
Цитираната норма обаче не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН,
тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и
уредената в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН процедура за това. В случая актът е толкова
опорочен, че няма как последващите действия на АНО да го санират.
На следващо място съдът счита, че дори горната теза да не се възприеме, то
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП,
поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил
в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което
е нарушил чл. 53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.
9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното
и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките
на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН.
Дори да се приеме, че деянието формално осъществява признаците на
посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение, то
в конкретния случай обстоятелствата, при които е извършено, значително го
отличават от типичния случай на нарушения от този вид. Не следва да се
подминава, че се касае за инцидентен пропуск, който не е довел до ощетяване на
фиска. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други
административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа
противоправна проява.
На следващо място, съгласно новата редакция на чл. 39, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат
задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Но същевременно, съгласно
разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г., изм.,
бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.), до привеждане на въведените в
експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно
от 30 септември 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки
24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или
служебно въведени операции. Това води до извода, че отпадането на задължението
за отпечатване на дневен
финансов отчет е поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с
изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 30 септември 2020 г. Производството
понастоящем е висящо и наказателното постановление не е влязло в сила. Налице е
по-благоприятен закона по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН и съдът е длъжен да го
приложи, което е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН предвижда, че в производството по
обжалване на наказателните постановления въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, която пък от своя
страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК регламентиращи, че съдът дължи
произнасяне по разноските, само ако съответната страна е поискала присъждането
им. В конкретния случай няма искане за присъждане на разноски в производството
от страна на жалбоподателя, поради което същите остават като са направени от
страните.
При така установените обстоятелства следва извод, че извършеното от
жалбоподателя деяние не осъществява състав на административно нарушение. По
тази причина наказателното постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският
районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
472348-F513863/21.10.2019 г., издадено от началник на отдел "Оперативни
дейности" – Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 39, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на „Й.“ ООД, ЕИК … със седалище в гр.Б. и
адрес на управление ул.“С. п.“ № …, чрез управителя Й. А. Т. с ЕГН ********** е наложено наказание „имуществена санкция” в
размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати
на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала:
Р. Ж.