РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 560
гр. Пловдив, 24.03.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, III
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия Несторова адм. дело № 54 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Ц.С.К., ЕГН **********,***, срещу Решение №
395/19.12.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е
оставено без уважение искането на К. срещу отказ по искане за издаване на
удостоверение на основание чл. 181, ал.1 от ДОПК във вр. чл. 180, ал.1, т.3 от ДОПК с изх. № С220016-178-0026619/24.11.2022г., издаден от С.С.на длъжност
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП като неоснователна.
Според
жалбата, постановеният отказ е незаконосъобразен, необоснован и издаден в
нарушение на административните правила, като отнема правото му да встъпи в правата па публичния взискател. Твърди
се, че са извършени действия, които пряко свидетелстват, че са налице предпоставките
по чл.180 ал.1 т.1 от ДОПК, тъй като същите са извършени и заявени пред
длъжностно лице и са с достоверна дата. Касае се до продажба на недвижим имот
СИО, извършена от жалбоподателя Ц.К. и съпругът й Т.К., средствата от която, в
размер на 40 000 лв., са постъпили по разпоредителна сметка в ТД на НАП –
Пловдив, с оглед погасяване на установени публични задължения на Т.К.. Излагат
се подробно фактите по случая и се твърди, че К. притежава качеството на лице,
изпълнило чуждо публично задължение по смисъла на чл.180 ал.1 т.1 от ДОПК,
поради което административният орган е задължен да издаде удостоверение по
чл.181 ал.2 от ДОПК за сумата от 20 000 лв., представляваща ½ от
продажната цена на имотите, собственост на семейство К., в режим на СИО. Иска
се от съда да отмени решението на директора на ТД на НАП – Пловдив и да задължи
последния да издаде на Ц.К. исканото удостоверение. Претендират се разноски по
делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В.,
който сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които да
установят наличието на законовите предпоставки за издаване на исканото
удостоверение, поради което счита, че жалбата е основателна и следва да ъде
уважена.
Ответникът
– директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. А.,
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок и
от лице с правен интерес. Административният
акт е връчен на жалбоподателя на 03.01.20223 г. по електронен път, видно от приложената
по делото разпечатка от електронната система на НАП (л.49), а жалбата е
подадена пред настоящата инстанция на 06.01.2023 г., т.е. в срок.
Съдът
след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На
08.11.2022 г. Ц.С.К. подава заявление с вх. № С220016-000-0556359 (л.68) до
директора на ТД на НАП, с което отправя искане да бъде уведомена, частта на К.
от продажбата на недвижими имоти (1/2), СИО със съпругът й Т.К., разпоредена ли
е за погасяване на публичните задължения на Т.К. и на какво основание е
извършено разпределението. Със същото заявление К. отправя искане за издаване
на удостоверение по чл.181 ал.2 от ДОПК.
С
писмо изх. № С220016-178-0026619/24.11.2022 г. (л.71) публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив, е уведомил лицето К., че липсва правно основание за
издаване на исканото удостоверение, тъй като към подаденото искане няма
представени доказателства, удостоверяващи наличието на някое от изброените
условия по чл.180 ал.1 от ДОПК, както и възможността за встъпване в дълг,
каквато възможност дава тази разпоредба. Посочено е също така, че исканата
информация относно разпределението на суми попада в обхвата на
данъчно-осигурителната информация и нейното разкриване става по реда на чл.74 и
чл.75 от ДОПК. В писмото са изброени и хипотезите на чл.180 ал.1 от ДОПК, които
дават възможност едно лице да встъпи в правата на публичния взискател по
отношение на направени обезпечения и реда на вземането в производството по
несъстоятелност или в изпълнително производство срещу длъжника по реда на ГПК
или ДОПК.
Недоволна
от получения отказ на публичния изпълнител, К. препраща заявлението си до
изпълнителния директор на НАП – София (л.73), по компетентност за издаване на
удостоверение по чл.181 ал.2 от ДОПК, за да може последната да встъпи в правата
си на трето лице.
С писмо изх. № 94-00-779#1/12.12.2022 г.
(л.75) на заместник изпълнителния директор на НАП – София, преписката е
изпратена по компетентност на директора на ТД на НАП – Пловдив, който с Решение
№ 395/19.12.2022 г. е оставил без уважение искането на К. за издаване на
удостоверение по чл.181 ал.2 от ДОПК.
Освен
посочените по-горе документи, по административната преписка са приложени още: 1.
Заявление вх. № С170016-00-0323591 от 10.05.2017г., подадено от Т.К. до старши
публичен изпълнител при дирекция „Събиране“ в ТД на НАП – Пловдив (л.36), с
което, във връзка с предприемане на действия от негова страна по продажба на
недвижим имот, находящ се в с. Белащица, общ. Родопи, собствен, в режим на СИО
със съпругата му Ц.С.К., и при съобразяването на чл.264 ал.1 от ДОПК, е поискал
информация за актуалния размер на публичните му задължения по изпълнителното
дело и сметката, по която следва да постъпят следващата му се част от сумата по договора за покупко-продажба.;
2. Заявление вх. № С170016-000-0332951 от 15.05.2017 г., подадено от Т.К. до
старши публичен изпълнител при дирекция „Събиране“ на ТД на НАП – Пловдив
(л.37), с което моли да се отложи насроченият опис на движими вещи, насрочен за
15.05.2017 г., поради невъзможност същите да бъдат открити и представени за
опис, като информира публичния изпълнител, че предвижда по сметка на НАП да
постъпят средства от продажба на недвижими имот, с цел погасяване на публичните
му задължения.; 3. НА за покупко-продажба на недвижими имоти № 25, том
I, рег. № 400, дело 25/2019 г. (л.39), с който Т.И.К. и Ц.С.К. продават на И.Д.и
А.Д.собствените си 3 недвижими имота, представляващи СИО, находящи се в
землището на с. Белащица, общ. Родопи, като в т.2 на НА е посочено, че И.Д.и А.Д.:
„...заявиха, че са съгласни и купуват от Т.И.К.
и Ц.С.К. недвижимите имоти, подробно описани в пункт първи на настоящия нотариален акт, за обща продажна цена в
размер на 40 000 (четиридесете хиляди) лева, която се преведе преди
подписването на акта по сметка на НАП Пловдив с IBAN ***, с платежно нареждане
от 06.02.2019 г. на „Уникредит Булбанк“ АД и служи за погасяване на
задълженията на продавача Т.И.К. по изпълнително дело № 16020075959/2002 г. по
описа на ТД на НАП – Пловдив...“; 4. НА за покупко-продажба на недвижим
имот № 68, том V, рег. № 9429, дело № 811/2007 г. (л.41), с който Спаска
Василева Ганчева продава на Т.И.К. нива, находяща се в землището на с.
Белащица, общ. Родопи; 5. Удостоверение за граждански брак от 20.06.1981
г.(л.42); 6. писмо изх. № С180016-178-0027866/29.10.2022 г. на старши
публичен изпълнител (л.38), изпратено в отговор на заявление вх. №
С180016-000-06033615/29.10.2018г., с което последният уведомява К. за имотите,
които не са включени в обезпечението на публичните задължения, за размера на
задължението, както и номерът на банковата сметка, по която следва да бъдат
преведи паричните средства; уведомен е също така, че „Следва да имате предвид, че полагащата Ви се част по продажната цена
на недвижимия имот, следва да постъпи по горепосочената сметка във връзка с
изпълнението на чл.264 ал.1 и ал.4 о ДОПК.“; 7. Заявление вх. №
С180016-000-0603615 от 29-10.2018 г. (л.65) от Т.И.К. до старши публичен
изпълнител при дирекция „Събиране“ в ТД на НАП – Пловдив, с което посочва
имотите, СИО, които ще бъдат продадени, изисква информация дали същите са
включени в обезпечението и има ли предприети действия по принудително
изпълнение срещу тях, както и изисква информация относно актуалния размер на
задълженията и сметката, по която следва да постъпят средствата от полагащата
му се част от сумата по договора за покупко-продажба.
В
хода на съдебното производство към делото е приобщено Разпореждане изх. С190016-125-0035127/08.02.2019
г. за разпределение на сума в размер на 40 000 лв. по изп. д. №
16020075959/2002 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, образувано срещу Т.И.К.. С
оглед компетентността на горестоящия административен орган към
административната преписка е представена и
приобщена към доказателствения материал по делото Заповед №
ЗЦУ-779/22.10.2007 г. на изпълнителния директор на НАП.
При така установеното
от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен акт е постановен от надлежно
снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган. Властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не се констатират
нарушения, нито на процесуалния, нито на материалния закон. В пълнота е спазена
и целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на
процесния такъв.
По отношение публичните държавни вземания съществуват
специални правила в чл.180 и чл.181 от ДОПК, относно възможността трето
незадължено лице да ги плати и възможността да се суброгира в права на
държавата срещу длъжника.
Чл.180 от ДОПК предвижда възможност за изпълнение на публични
задължения от трети лица, като урежда и последиците от това изпълнение. Според
ал.1 на чл.180 ДОПК лице, което изпълни чуждо публично задължение, установено с
влязъл в сила акт и неизпълнено в сроковете за доброволно изпълнение, встъпва в
правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения и реда
на вземането в производството по несъстоятелност или в изпълнителното
производство срещу длъжника по реда на Гражданския процесуален кодекс или на този
кодекс, когато: 1. изпълнението е станало
с изрично писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата, или 2. изпълнилият задължението е
кредитор на задълженото лице, ако публичният взискател на основание своите
обезпечения или привилегии е кредитор с право на предпочтително удовлетворение,
или 3. изпълнилият задължението е задължен наред със задълженото лице за
изпълнението на публичното задължение, или 4. изпълнилият задължението е
купувач на недвижим имот и заплаща до размера на покупната цена публичното
вземане в полза на публичния взискател за имоти, за които е наложена възбрана,
обезпечаваща публичното вземане, или 5. изпълнилият задължението е наследник,
приел по опис наследство, и е изпълнил със свои средства публичните задължения
на наследодателя.
При горните условия, според ал.2 изпълнилият задължението
встъпва в правата по ал.1 до размера на своята претенция срещу задълженото
лице. Чл.181 ал.1 ДОПК постановява, че изпълнилият задължението по чл.180 може
да впише обезпеченията въз основа на удостоверение за направеното изпълнение,
издадено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Според ал.2 изпълнилият задължението може
да пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК въз основа на акта за
установяване на публично вземане и удостоверението по ал.1 в случаите по чл.180
ал.1 т.1, както и, когато изпълнилият
задължението е встъпил като съдлъжник в публичното задължение с изричното писмено съгласие на
задълженото лице с достоверна дата. Ако публичното задължение е изпълнено
само частично и публичният взискател и изпълнилият задължението се конкурират в
производство по несъстоятелност или изпълнително производство по реда на
Гражданския процесуален кодекс или на този кодекс, техните вземания се
удовлетворяват съразмерно (ал.3).
Съдът
споделя становището, че смисълът на нормата на чл.181 ал.1 от ДОПК е
изпълнението на публичното задължение от трето лице да се удостовери именно от
органа, пред когото това изпълнение е направено. За третото лице, изпълнило
задължението, с чл.181 ДОПК е създадена възможност да впише в своя полза
обезпеченията, наложени от публичния изпълнител в хода на неговото изпълнително
дело, въз основа само на удостоверението от НАП за направеното изпълнение, без
да се изследват гражданскоправните му отношения с длъжника, тъй като
основанието за плащане на чуждия дълг е ирелевантно за публичния изпълнител.
Третото лице може да пристъпи към принудително изпълнение на обезпечението по
реда на ГПК, само въз основа на акта за установяване на публично вземане и
удостоверението от НАП. Освен това, той ползва и реда на вземането, което е
платил в евентуално производство по несъстоятелност, както и при реализиране на
обезпечението в изпълнително производство срещу длъжника по реда на ГПК или
ДОПК, в зависимост от органа, който го реализира – публичен изпълнител или
ЧСИ/ДСИ/. За извършено плащане на чужди задължения към публични взискатели от
трето лице, които са възложили събирането им на ЧСИ законодателят обаче не е предвидил
подобен облекчен ред за встъпване в правата на удовлетворения кредитор, поради
което третото лице следва да уреди вътрешните си отношения с длъжника изцяло по
гражданскоправен ред (чл.74 ЗЗД).
В настоящия казус, няма спор, че Т.И.К. е длъжник по
образувано изп. д. № № 16020075959/2002 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, с
общ размер на задълженията към 29.10.2018 г. – 76 463.58 лв. Няма спор, че
лицето е поискало от публичния изпълнител информация относно актуалния размер
на задълженията, както и номер на банковата сметка, по която да преведе
следващата му се сума от продажбата на имотите по НА № 25/2019 г. Няма спор и,
че К. е в съсобственост със съпругата си по отношение на недвижимите имоти,
описани в НА № 25/2019г., които 3 имота са продадени за общата сума от 40 000 лв. и цялата сума, е преведена
в деня на сделката по сметка на НАП – Пловдив за погасяване на публични
задължения на Т.И.К. по цитираното изпълнително дело, като нотариалният акт е
подписан, както от Т.И.К., така и от Ц.С.К., т.е. с нейно съгласие. Няма спор,
че сумата от 40 000 лв. е разпределена за погасяване на задължения за
главница и лихви по различни изпълнителни основания, видно от приложеното по
делото разпореждане на публичния изпълнител от 08.02.2019 г. Няма спор, че
публичният изпълнител е уведомил К., че превеждането на полагащата се част от
продажбата на недвижимите имоти следва да постъпи по посочената банкова сметка ***.264
ал.1 и ал.4 от ДОПК, т.е. да е налице писмено деклариране от страна на
длъжника.
В този смисъл неоснователно е възражението, че са налице
предпоставките на чл.180 ал.1 т.1 от ДОПК, тъй като жалбоподателят е изразил
писмено съгласие в нотариалния акт и пред длъжностно лице, като това не е
сторено пред органа, пред който това изпълнение е направено. Законът в тази
насока е категоричен, а в случая липсва изрично писмено съгласие на Т.И.К., с
достоверна дата, цялата сума по договора за покупко-продажба да постъпи по
сметка за погасяване на задълженията за изпълнителното дело, поради което съдът
намира, че липсва
фактическо и правно основание за издаване на удостоверение по чл.181 ал.2 от ДОПК
на Ц.С.К..
Нещо
повече, от приложените по делото документи, безспорно се установява, че Т.К.,
във всяко едно от заявленията си до публичния изпълнител, коментира само и
единствено неговата част от средствата, получени в резултат на продажбата на
имотите: така в заявлението от
10.05.2017 г. К. е поискал от публичния изпълнител да го информира за сметката,
по която следва да постъпят „следващата му се част“ от сумата по
договора за покупко-продажба; в заявление вх. № С180016-000-0603615/29.10.2018
г. К. изрично е поискал да бъде информиран за „... сметката, по която следва да
постъпят следващата ми се част от сумата по договора за
покупко-продажба“. Т. е. липсват каквито и да било доказателства, че К. дава
съгласието си цялата сума по договора за покупко-продажба на трите недвижими
имота да постъпи за погасяване на публичните му задължения – всички изявления
от негово име се отнасят само до неговата полагаща му се част, представляваща
½ от цялата сума от 40 000.00 лв., в резултат на продажбата на имоти
в режим на СИО.
Предвид
изложеното, съдът намира Решение № 395/19.12.2022 г., издадено от директора на
ТД на НАП – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на К. срещу отказ
по искане за издаване на удостоверение на основание чл. 181, ал.1 от ДОПК във
вр. чл. 180, ал.1, т.3 от ДОПК с изх. №
С220016-178-0026619/24.11.2022г., издаден от С.С.на длъжност публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, за законосъобразно.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се
констатираха в размер на 500.00 (петстотин) лв., при съобразяване с
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, но приложима е специалната норма на чл.161
ал.1 във връзка с чл.144 от АПК и препратката към ЗАдв. и Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.8 ал.3/.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, III състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.С.К., ЕГН **********,
срещу Решение № 395/19.12.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП –
Пловдив, с което е оставено без уважение искането на К. срещу отказ по искане
за издаване на удостоверение на основание чл. 181, ал.1 от ДОПК във вр. чл.
180, ал.1, т.3 от ДОПК с изх. № С220016-178-0026619/24.11.2022г., издаден от С.С.на
длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП.
ОСЪЖДА Ц.С.К., ЕГН **********,***, да
заплати на Национална агенция за приходите – София, сумата в размер на 500.00
лв. /петстотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/