№ 1025
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110133322 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл. 49,
вр. чл. 45, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от "ДЗИ-О.З." ЕАД срещу С.О. за заплащане на сумата
879,00 лв. за главница, представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застрахователна преписка, назована „щета №*********“ по
договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС - л.а. „М.“, модел „S 500 4 М.“, с рег.
№********** със срок на покритие 18.08.2021-17.08.2022 г. за настъпили имуществени
вреди при пътно-транспортно произшествие на 14.04.2022 г. в гр. София, с посока на
движение от ********** до Р.-Д., ведно със законна лихва от дата на подаване на искова
молба до окончателното й изплащане, и сумата 84,00 лв. – мораторна лихва за периода
20.07.2022-31.05.2023 г.
Ищецът твърди, че на горепосочените дата и място е настъпило ПТП, при което л. а.
при движение по общински път попада в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, от което са причинени имуществени вреди по автомобила. Твърди, че
собственикът на увреденото МПС е застрахован при ищцовото дружество по имуществена
застраховка „Каско”. Поддържа, че е заплатил застрахователно обезщетение -632,19 лв. по
образуваната при ищеца застрахователна преписка, ведно с 15 лв. за ликвидационни
разноски, като пояснява, че от изчисленото обезщетение е удържана последната вноска по
застрахователната премия-231,81 лв. На осн. чл. 410, ал. 1 КЗ след заплащане на
застрахователното обезщетение като застраховател встъпва в правата на застрахования,
увреден от непозволено увреждане от ответника, който носи отговорност като стопанин на
пътя. Претендира обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД и съдебни разноски.
Ответникът оспорва по основание и размер иска. Счита претенцията за недоказана и
оспорва наличието на препятствие на пътя и механизма на настъпване на произшествието,
вкл. поради липса на протокол за ПТП. Твърди, че водачът на увреденото МПС при
движение със съобразена скорост е можел да избегне препятствието и по същество навежда
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че С.О. е изпълнила
1
задължението да поддържа пътната настилка, във вр. сключен договор за поддържане и
текущ ремонт на пътя за процесния участък. Отделно, счита че не е налице валидно
застрахователно правоотношение - не се представят общи условия, подписани между
страните по договора за застраховка и ПТП не попада в обхвата на застрахователното
обезщетяване.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че пътят, на който се твърди да е настъпило процесното ПТП, е
общински път; както и че ищецът е заплатил вземането за застрахователно обезщетение, в
т.ч. ликвидационни разноски, на застрахования по договор за имуществена застраховка
„Каско“ на МПС - л.а. „М.“, модел „S 500 4 М.“, с рег. №********** със срок на покритие
18.08.2021-17.08.2022 г.
От писмените доказателства – застрахователна полица, с общи условия, уведомление
за щета, фактури, във вр. договор за изработка /ремонт/ на процесния автомобил, както и от
заключение на СТЕ, се изяснява, че към датата на застрахователното събитие е действал
валиден договор за имуществена застраховка, същото е покрит застрахователен риск по
арг.-клауза „Пълно каско“, както и че заявените щети се намират в причинна връзка с
механизма на настъпване на произшествието, а тяхната стойност по средни пазарни цени е
сумата 1791,11 лв.
Разпитан св. Д. Г., водач на увредения автомобил, чийто показания съдът цени при
условията на чл. 172 от ГПК, като преки и непосредствени на очевидец, потвърждава
твърденията на ищеца. При управление с процесния автомобил е преминал през
необезопасена дупка, като съобщава в детайли уврежданията. Категоричен е в сведенията
си, в т.ч. че за случая е уведомил застрахователя, който отказал да му изпрати екип, както и
че му платил по-малко от поисканото застрахователно обезщетение.
Ответникът представя от 2021 г. (от преди година от дата, на която е настъпило
произшествието) протокол за месечна инспекця на процесния пътен участък, с договор от
27.06.2019 г., от които се установява, че като възложител е приел работата за ремонтни
дейности и поддръжка на пътя на „Банкя Зона 2“ ДЗЗД, като изпълнител. Предвид това
ответникът застъпва тезата, че пътят е бил в изрядно състояние. Съдът, като анализира и
прецени съвкупно събраните писмени и гласни доказателства, и заключение на СТЕ,
приема, че представените протокол не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, като съставени от посочените по-горе участници в строителството,
които са частно-правни субекти и не са снабдени с официална удостоверителна
компетентност. В този смисъл може да бъде оборено удостовереното в него и това бе
сторено в хода на съдебното дирене от ищеца чрез събраните гласни доказателства. Съдът,
при условията на чл. 172 от ГПК, възприема показанията на св. Г. за добросъвестни, логични
и последователни, а неговата незаинтересованост от спора се потвърди и от контролния
факт, който съобщи за невъзстановена в цялост щета от застрахователя, което се
потвърждава от заявените щети и тези, за които е заплатено застрахователно обезщетение.
Общинските пътища са публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал. 3, вр. чл.
5, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската
собственост, имоти и вещи -общинска собственост, се управляват в интерес на населението
в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно
чл. 31 от ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Следователно С.О. като собственик на пътя, има нормативно определеното задължение да
организира дейностите по поддържане уличното платно, незабавно да сигнализира в случай
на възникнало препятствие в неговия обхват и да го отстрани в най-кратък срок. Но дори и
да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на
общинските улици общината следва да осъществява дейности по тяхната поддръжка, като
осигурява нормален достъп, проходимост и предвижване на пешеходци по тях. Тъй като
2
общината като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена
работа на определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са
взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по общинските
улици и пътища.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира за доказано виновното неизпълнение на
нормативно установеното задължение на ответника, чрез своите служители да осигурява
безпрепятствено придвижване на гражданите на пътното платно при слизане от превозните
средства. Безспорно по делото е обстоятелството, че са причинени имуществени вреди на
лекия автомобил, застрахован при ищеца, от попадане в процесната неравност на пътния
участък, стопанисван от ответника, която не е отстранил или сигнализирал като
препятствие. Противопоставените от ответника възражения останаха недоказани и
неоснователни. Дори да бъде прието за установено, че застрахованият не е изпълнил
задължението си да представи протокол ПТП органите на МВР, това неизпълнение не е
причина нито за настъпването на застрахователното събитие, нито за установяване на
обстоятелствата при които се е осъществило последното, съответно за доказаване на
претърпените от застрахования щети. Непредставянето на протокол за ПТП му пред
застрахователя не е предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като
няма пречка произшествието да бъде установено с всички допустими и относими
доказателства, като тежестта за това е на ищеца. Това е така, тъй като той черпи
благоприятни за себе си правни последици от доказването на този факт. Ето защо съдът
приема, че е установен фактическият състав по чл. 49 от ЗЗД. Ищецът е изпълнил
задължението си да репарира вредите чрез заплащане на застрахователно обезщетение, с
ликвидационните разноски, при което обезпечитално-гаранционната отговорност на
ответника следва да бъде ангажирана, поради проявено от служителите му бездействие и
неполагане на дължимата грижа, и следва да заплати паричното вземане за главница в
предявения размер, съобразно съображенията по-горе за неговото определяне.
Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от
това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на искова молба-
15.06.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът представя Покана изх. №********/28.06.2022г., връчена на ответника на
04.07.2022 г., с която е отправил претенцията си за заплащане на регресното вземане в срок
, във връзка с процесното ПТП. В случая ответникът не е навел твърдения, нито е ангажирал
доказателства за плащане на задължението си по поканата-по арг. от чл. 77 от ЗЗД, поради
което съдът намира, че е изпаднал в забава за плащане на вземането на ищеца. Предвид това
акцесорната претенция за лихва на ищеца е доказана по основание. Съобразно
правомощието по чл. 162 от ГПК съдът определя размер на дължима лихва за забава върху
регресното вземане на ищеца за исковия период, възлизащ на 82,39 лв., след прилагане на
служебен лихвен калкулатор, при което искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва бъде уважен за
този размер и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
възстанови сторените от ищеца разноски за сумата общо 848,58 лв. за платени държавна
такса, възнаграждение на вещо лице и на адвокат. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
ответника е бланкетно, но и неоснователно, тъй като платеното за правна помощ
съответства на фактическата и правна сложност на делото, и очакваните процесуални
действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, вкл. на предвидения
минимум чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. пар.2а от НМРВА. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, ответникът има право на съдебни разноски сумата 0,17 лв.
По компенсация в полза на ищеца следва да се присъди сумата 848,41 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с Булстат:*********, със седалище и адрес на управление:
*********** да заплати на „ДЗИ–О.З.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: ***********, на основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата 879,00 лева – главница, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застрахователна
преписка, назована „щета №*********“, по договор за имуществена застраховка „Каско“ на
МПС - марка „М.“, модел „S 500 4 М.“, с рег. №**********, със срок на покритие
18.08.2021-17.08.2022 г., за имуществени вреди по лек автомобил марка „М.“, модел „S 500 4
М.“, с рег. №**********, от пътно-транспортно произшествие на 14.04.2022 г. в гр. София, с
посока на движение от ********** до Р.-Д., настъпили в резултат от преминаване през
необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 15.06.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата 82,39
лева – мораторна лихва за периода от 20.07.2022 г. до 31.05.2023 г.; като иска за мораторна
лихва над уважения размер от 82,39 лева до пълния предявен размер от 84,00 лева –
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.О., с Булстат:*********, със седалище и адрес на управление:
*********** да заплати на „ДЗИ –О.З.“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: ***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 848,41 лева – съдебни
разноски по компенсация.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4