О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 195
Гр. Перник, 09.09.2020 годна.
Административен съд – Перник, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАД
№ 554 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 14, ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по частна
жалба на Д.Б.Б. с ЕГН **********,***, чрез адвокат К.Б. ***, против Определение
№
127/13.04.2020 година, постановено по гражданско дело № 327/2019 година по
описа на Районен съд Трън, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д.Б.
за прогласяване нищожността на Решение № 1/09 от 23.02.1992 година на
Поземлена комисия Трън, Решение № 09-1/26.05.1997 година на Поземлена комисия
Трън и Решение № 09-01/26.05.1997 година на ОСЗ Трън, като недопустима, поради
липса на правен интерес.
В частната жалба са излагат доводи срещу
законосъобразността на оспореното определение, постановено от Районен съд Трън,
като се излагат доводи срещу мотивите на съда за недопустимост на производството,
като инициирано от лице без правен интерес. Жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител моли съда да отмени изцяло определението на районния съд и да
върне делото за разглеждане от друг състав на съда.
Частната жалба е подадена в срока по чл.
230 от АПК, от лице, за което постановеният съдебен акт е неблагоприятен, срещу
определение, преграждащо пътя на съдебното производство, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното
в частната жалба, както и данните по делото, намира определението за правилно
по следните съображения:
Административното производство е инициирано от Д.Б.Б.
с ЕГН **********,*** №
21, с Молба вх. № РД-12-05-9927 от 16.12.2019 година, подадена чрез Общинска
служба по земеделие Трън до Районен съд Трън против Решение №1/1992 година на
Поземлена комисия – Трън; Решение №09-1/26.05.1997 година на Поземлена комисия
– Трън и Решение №09-01/26.05.1997 година. В молбата се сочи, че подателката е
собственик на недвижим имот: поземлен имот, представляващ неурегулиран поземлен
имот с площ 3000 кв.м, находящ се в землището на с. Врабча, община Трън, махала
„У село Чучка“, област Перник, ведно със застроената в него жилищна сграда със
застроена площ 50 кв.м, при граници на поземления имот по НА №126, том ІІІ,
рег. №697, дело №468/2008 година: шосе
Трън-Драгоман, Прогон за Махала „Провалия“, нива на наследници на Н.Д.М.. През
2018 година Д. Б. *** да й бъде издадена
скица на имота, от където е уведомена, че скица може да й бъде издадена от СГКК
Перник. След инициирано от страна на жалбоподателката процедура на геодезическо
заснемане, с писмо изх. №20-84754 от 14.12.2018 г. от СГКК Перник е уведомена,
че част от имота попада в имот на
наследниците на Н.Д.М., който имот е възстановен на наследниците с решения на
ПК – Трън и на ОСЗ - Трън от 26.05.1997 година. Недоволна от това Д.Б., чрез пълномощника си адв. К.Б. с жалба
вх. № РД-12-05-9927 от 16.12.2019 година, подадена чрез Общинска служба по
земеделие – Трън до Районен съд – Трън оспорва Решение №1/1992 година на Поземлена
комисия – Трън; Решение №09-1/26.05.1997 година на Поземлена комисия – Трън и
Решение №09-01/26.05.1997 година и иска прогласяването на тяхната нищожност.
Във връзка с горната жалба е образувано гр. дело
№327/2019 година на Районен съд Трън, по което дело на 13.04.2020 година съдът
е постановил определение в закрито съдебно заседание, с което е оставил жалбата
без разглеждане и е прекратил образуваното гр. дело. След като е обсъдил
подробно цялата фактология по делото, всички събрани доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до извода, че претендираните вещни
права от страна на жалбоподателя подлежат на правна защита по общия исков ред,
предвиден в чл. 124, ал. 1 от ГПК, а не както е формулирано в жалбата по чл.
14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Недоволна от постановеното прекратително определение в
срока по чл. 230 Д.Б. обжалва същото пред настоящата съдебно инстанция с
аргументи, подробно изложени в депозираната от нея частна жалба.
Административен съд – Перник, като се запозна с
доводите и становището на Д.Б., изложено в частната жалба и анализира
представените по делото писмени доказателства, намира че районният съд правилно
и мотивирано е постановил своето определение. Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя доводите на Районен съд Трън, че производството по чл. 14, ал.
1 – 3 от ЗСПЗЗ е административно по своя характер, като приложение намират
специалните правила на ЗСПЗЗ и субсидиарно се прилага общият закон – Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Страни в това производство са заявителят (бивш собственик на
земеделска земя) и Общинската служба по земеделие (ОСЗ), а когато собственикът
на земеделските земи е починал, легитимирани да подадат заявление за
възстановяване на собствеността са неговите наследници, като законът не придава
значение дали наследството е открито преди или след коопериране на земята.
Правилно районният съд е констатирал, че в това производство не участват
заинтересовани страни, заявяващи самостоятелни права върху земеделски земи, предмет
на реституционно производство, т.е. административното правоотношение се развива
единствено между подалия заявлението за възстановяване на собствеността върху
земята (в случая това са наследниците на Н.Д.М.) и Общинска служба „Земеделие“
гр. Трън. В кръга на тези лица не фигурира Д.Б.Б., поради което Районен съд Трън
подробно е изяснил механизма на правна защита, който следва да бъде съобразен
от страна на частния жалбоподател. При положение, че частният жалбоподател, не фигурира
в кръга от лицата, попадащи в хипотезата на чл.10, ал. 1, във връзка с чл. 11,
ал. 1 от ЗСПЗЗ той не е активно правно легитимиран да оспори цитираните решения
на поземлената комисия, по реда на чл. 14, ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ, което подробно е
аргументирано в определението на районния съд.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
изложеното от първоинстанционния съд, че вещните права, за които претендира Д.Б.Б.,
следва да бъдат защитени по общия исков ред, предвиден в гражданското
съдопроизводство. В чл. 124, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) е
предвидена възможност за правна защита, посредством предявяване на установителен
иск. В определението на районния съд са развити още две възможности за правна
защита, които настоящата съдебна инстанция споделя. Освен това, Д.Б.Б. има
процесуалната възможност да се възползва от правния институт на косвения
съдебен контрол. Косвеният съдебен контрол е свързан със задължението на съда
за преценка на правопораждащите факти и го задължава да констатира нищожността
или незаконосъобразността на един административен акт и с оглед на това, без да
го изменя или отменя, да приеме съществуването или не на определени
правоотношения. Този институт намира приложение само в гражданския процес
(така, както е посочил в определението си РС), който има за предмет граждански
правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да
представлява факт с правно значение (например правопораждащ факт). Нормата на
чл. 177, ал. 1 от АПК предвижда, че решението в производство по оспорване на
индивидуален административен акт има сила за страните по делото, а ако
оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на
всички, нормата на чл. 302 ГПК – че влязлото в сила решение на административен
съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е
валиден и законосъобразен, а нормата на чл. 17, ал. 2, изр. второ ГПК – че съдът
не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните
актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не
е била участник в административното производство по издаването и обжалването
му. Посочените правни норми определят хипотезите, в които е допустимо гражданския
съд да осъществи косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт,
а именно когато акта се противопоставя на лице, което не е страна в
производството по издаването, съответно по обжалването му. Когато върху
административния акт е упражнен пряк съдебен контрол, решението на
административния съд обвързва гражданския съд, че акта е валиден и
законосъобразен, но само когато се противопоставя на страна, участвала в
административното производство, а ако акта е отменен, решението има действие по
отношение на всички, т.е. страната която се е ползвала от него, не може да
черпи права от отменения акт, респ. издателят на отменения административен акт
е длъжен да се съобрази със съдебното решение. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че частният жалбоподател следва да се възползва от процесуалната
възможност, която му предоставя чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения, съдът счита, че Районен съд
Трън е постановил правилно, мотивирано и законосъобразно определение, което следва
бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.159, ал.1 от АПК,
Административен съд – Перник
О П Р Е Д Е Л
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №
127/13.04.2020 година, постановено по гражданско дело № 327/2019 година по
описа на Районен съд Трън.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/