Решение по дело №150/2024 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 195
Дата: 8 октомври 2024 г.
Съдия: Искра Пенчева
Дело: 20244000500150
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Велико Търново, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500150 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 5/ 14.01.2022 г. по гр.д. № 283/ 2021 г. по описа на ОС – Габрово
съдът е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ да заплати на И. Б. Х. – малолетен,
действащ чрез своят баща и законен представител Б. И. Х. сумата 184.30 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП на 06.10.2020
г., ведно със законната лихва от 25.06.2021 г. до окончателното й заплащане, и сумата
35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 25.06.2021 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лв. С решението съдът е
отхвърлил претенцията за заплащане на законна лихва върху двете обезщетения за
периода от 13.10.2020 г. до 25.06.2021 г. По въззивни жалби на двете страни това
решение е ревизирано от ВТАС по в.гр.д. № 221/ 2022 г., в резултат на което частично
е отменено с Решение № 173/ 01.12.2022 г., поправено с Решение № 31/ 07.03.2023 г.
По реда на касационния контрол въззивното решение е отменено в частта, с която след
частична отмяна на първоинстанционното решение искът на И. Х. за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 35 000 лв. и в частта, с която
решението на първоинстанционния съд е потвърдено в частта, с която е отхвърлен
искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
35 000 лв. до 60 000 лв., както и в частта за разноските. Решението, с частите, с която
1
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ е осъдено да заплати на И. Б. Х. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. и с която е отхвърлен искът на Х. за
заплащане на обезщетение над 60 000 лв. е влязло в сила. Делото е върнато на ВТАС за
ново разглеждане в отменената част с дадени указания за назначаване на съдебно-
медицинска експертиза, възложена на вещо лице – пластичен хирург, която да
отговори на формулирани от ВКС въпроси.
Спорът пред настоящата инстанция е сведен само до справедливия размер на
дължимото на ищеца – пострадал при ПТП – обезщетение за неимуществени вреди и
конкретно – дължимо ли е такова над присъдения размер от 35 000 лв. до 60 000 лв.,
тъй като съгласно отменителното решение на ВКС при определянето на размера
първоинстанционният съд не е отчел дали полученият от детето белег, предвид
спецификата му, ще повлияе на двигателната функция на левия крак при растежа,
възможно ли е подобно засягане да бъде преодоляно чрез пластична операция и в
каква степен, и как тези обстоятелства биха се отразили на психическото състояние на
пострадалия.
В изпълнение на дадените от ВКС указания въззивният съд е допуснал съдебно-
медицинска експертиза от вещо лице – пластичен хирург. Съгласно заключението на
вещото лице д-р Я. по приетата експертиза след зашиване в габровската болница на
получената от детето рана се формирал процесният хипертрофичен цикатрикс, който
представлявал цикатрициална болест на организма. По повод на него били извършени
три оперативни интервенции в Клиниката по изгаряния и пластична хирургия за деца в
Пирогов съответно през м.03., м.06. и м.08.2023 г. – след датата на приключване на
устните състезания пред ОС – Габрово. Епикризите от проведеното лечение са приети
по делото като нови доказателства, относими към спора, и заключението на вещото
лице е базирано и на тях. Видно от епикризите, операциите са извършени под обща
анестезия и детето е изписвано след всяка с подобрение, без значими субективни
оплаквания. Вещото лице обяснява, че е била направена т.нар. несвободна кожна
пластика, което означавало, че доколкото при изрязването на хипертрофичния
цикатрикс се получава липса на кожа, не се взема кожа за присаждане от друго място,
а кожата около засегнатото място се „отпрепарира“ – отпуска се с подкожието от
фасцията на мускулатурата и се приплъзва така, че двете части да се доближат, за да
се зашият. На осъществения преглед на 08.09.2024 г. вещото лице установило, че
детето няма проблеми с двигателната активност, заявявало само субективни
оплаквания от болка в задколянната ямка при продължителна игра. Лекарят
констатирал, че в средата на задколянната ямка има наличие на регидна /твърда и
нееластична/ съединителна тъкан, във връзка с която по данни на майката на ищеца е
назначена нова оперативна интервенция през м. октомври или м. ноември. Експертът
дава заключение, че до 15-годишна възраст детето трябва да бъде наблюдавано и при
появата на такава съединителна тъкан тя трябва да бъде премахвана, защото ако тя не
2
бъде отстранена, хипертрофичният цикатрикс можело да се превърне в келоид, който
да доведе до контактура – нарушаване анатомичната активност на ставата.
Проследяването на състоянието, операциите за своевременно отстраняване на
регидната съединителна тъкан и провежданите апликации на триамценолон имали
тази насоченост – да не се стигне до конкраткура. Относно посоченото в
заключението, че съществува реална опасност от образуване на контрактура в
колянната става в съдебно заседание вещото лице е заявило, че това е потенциално
възможно усложнение при подобен белег, но в случая с операциите до този момент
това състояние е избегнато – не се установява контрактура в колянната става и такава
няма да се получи, ако оперативните интервенции продължат по график след
консултации. Не можело да се прогнозира колко оперативни интервенции ще бъдат
необходими за преодоляване на усложненията, но е категорично, че окончателното,
трайно преодоляване е възможно. Позовава се за този извод и при съпоставяне на
снимките на д-р Р. – вещото лице по предходната експертиза, извършена през 2021 г. –
година след увреждащия инцидент, на които се виждал надигнат и широк около 2.5 см
хипертрофичен цикатрикс, а сега на места той бил максимум 0.5 см до 0.8 см и това
показвало, че оперативните интервенции са успешни. Посочва, че при израстване на
детето, расте и белегът, който към настоящия момент от 18 см през 2021 г. бил станал
23.5 см и че по време на пубертета хормоналната буря допълнително можела да доведе
до образуването на съединителна тъкан. Можело и да не доведе, но това нямало как да
бъде прогнозирано.
Относно болките и страданията във връзка с оперативните интервенции вещото
лице дава заключение, че те са интензивни през първите до 10 – 15 дни след
операцията, след което постепенно отшумяват и до третия месец вече няма никакви
болки. Самото възстановяване било по-дълго, защото следвало да се провежда и
физиотерапия, мазане с гелове, което можело да продължи и една година.
Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице д-р Я. като
компетентно и подробно обосновано, базирано на медицинската документация, на
актуалния здравен статус на пострадалия ищец и съпоставянето на обективните
находки и състояние с тези непосредствено след датата на увреждането и към датата
на предходната експертиза. Безспорно е, че състоянието на детето, четири години след
датата на ПТП, е много добро и полученото травматично увреждане не е довело до
проблеми с двигателната му активност, а естетическият вид на белега е подобрен. Това
се дължи на проведеното му адекватно лечение след приключване на устните
състезания пред първоинстанционния съд – извършените три оперативни интервенции,
в резултат на които са избегнати възможните усложнения и предстоящата със
сигурност още една операция. Така проведеното лечение със съпътствалите го болки,
страдания и ограничения в рамките на до два месеца след всяка операция следва да
бъде съобразено от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК. Ограничението в социално-
3
образователната сфера не е значително, защото към него момент детето не е
посещавало училище и макар да е трябвало да пази оперирания участък, то не е
обездвижено и може да се обслужва само, но именно с оглед възрастта му, операциите
са препятствали за известен период нормално присъщата за децата активност. За
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид от една страна, че травмата
няма да има трайни последици за детето и пълното му възстановяване според лекаря
ще настъпи, още повече че се касае до млад организъм, но от друга страна лечението
не е приключило и за избягване на бъдещи усложнения се очаква в рамките на
следващите седем години то да бъде наблюдавано и подлагано на нови оперативни
интервенции, придружени с болки, страдания и ограничения. Не са ангажирани
доказателства за периода след приключване на делото пред ОС детето да има
психологически проблеми по повод на увреждането и начина на получаването му,
каквито е имало преди да бъде предприето лечението му и да бъдат постигнати
констатираните от лекаря резултати.
При съвкупния анализ на всички обстоятелства, относими към определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, ВТАС счита, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца Х. неимуществени вреди следва да бъде
определено на 50 000 лв. Размерът на обезщетението съгласно трайната практика на
ВКС е обусловен и от социално-икономическата конюнктура в страната към датата на
ПТП, израз на която са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ,
минималната работна заплата към 2020 г.– 610 лв. и средната работна заплата по данни
на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020 г. – 1437 лв. Безспорно е, че към настоящия
момент икономическата обстановка е силно променена, което се индикира от
значителното нарастване и на минималната, и на средната работна заплата /съответно
933 лв. и 2 123 лв./, но релевантният момент за определяне на обезщетението е датата
на настъпване на ПТП и съдът следва да вземе предвид обстановката към края на 2020
г. Съдът анализира и съдебната практика по сходни казуси, като установи, че в
зависимост от спецификата на случая присъжданите обезщетения гравитират около
този размер. С оглед на тази преценка, определеното от първоинстанционния съд
обезщетение от 35 000 лв. се явява занижено и решението му в частта, с която
исковата претенция е отхвърлена за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв. следва да
бъде отменено, като бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 15 000 лв.
Решението в частта, с която искът на Х. е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до
60 000 лв. е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на адв. П.
К., осъществила безплатна защита на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., следва
да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за производството пред ОС,
съразмерно на уважената част от иска, както и възнаграждение за въззивните и за
касационното производства. При материален интерес 100 000 лв. дължимото
4
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 в редакцията до 04.11.2022 г.
възлиза на 4 236 лв. с ДДС. При уважен иск в размер на 50 000 лв. дължимото
възнаграждение е 2 118 лв. с ДДС и след приспадане на присъдено възнаграждение
1 482 лв. с ДДС на адв. К. следва да се присъди допълнително възнаграждение в
размер на 636 лв. За първото въззивно производство при обжалваем интерес 65 000 лв.
минималното възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 в редакцията до
04.11.2022 г. възлиза на 2 976 лв. с ДДС и на адв. К. следва да се присъди
възнаграждение в размер на 687 лв., съразмерно на уважената впоследствие част от
жалбата. За касационното производство при обжалваем интерес 80 000 лв.
минималното възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 в редакцията
към 04.11.2022 г. възлиза на 8 460 лв. с ДДС и при уважена касационна жалба за 40 000
лв. /за разликата над 20 000 лв. до 35 000 лв. и за разликата над 30 000 лв. до 50 000
лв./ на адв. К. следва да се присъди възнаграждение 4 230 лв. с ДДС. За настоящото
въззивно производство при обжалваем интерес 25 000 лв. /разликата над 35 000 лв. до
60 000 лв./ минималното възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1
възлиза на 3 180 лв. с ДДС и на адв. К. следва да се присъди 1 908 лв. с ДДС,
съразмерно на уважената част от жалбата. Или общо на адв. К. следва да бъде
заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 7 461
лв. ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД следва
да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на
ВТАС допълнителна държавна такса в размер на 900 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5/ 14.01.2022 г. по гр.д. № 283/ 2021 г. по описа на ОС –
Габрово в частта, с която е отхвърлен искът на И. Б. Х. – малолетен, действащ чрез
своят баща и законен представител Б. И. Х. за осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
06.10.2020 г. за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва от
27.11.2020 г. до окончателното изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на
И. Б. Х. с ЕГН *********** – малолетен, действащ чрез своя баща и законен
представител Б. И. Х. с ЕГН ***********, от гр. Плачковци, *********, сумата 15 000
/петнадесет хиляди/ лв. /разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв./ - допълнително
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП на
06.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2020 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
5
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на адв. П. К. от АК-София за осъществената защита и
процесуално представителство на И. Б. Х. сумата 7 461 /седем хиляди четиристотин
шестдесет и един/ лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на ВТАС допълнителна държавна
такса в размер на 900 /деветстотин/ лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6