№ 109
гр. Велико Търново, 21.06. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети
касационен състав в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря П.И.и
прокурора от Окръжна прокуратура – И.Б.
разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 122/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено
Решение № 127/16.03.2022 г., постановено по АНД № 27/2022 г. по описа на
Районен съд Велико Търново. С този съдебен акт е отменен Електронен фиш/ЕФ/ № **********
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. ЕФ е издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура” срещу Л.Г.Р.
с ЕГН ********** за извършено на 24.01.2021г.
на път I-4, при км. 133+194 нарушение на чл. 139,
ал.5 и ал.6, вр. с чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл.187а,
ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба, в размер на 300
лева.
Касационната жалба е подадена от името на
Агенция „Пътна инфраструктура” - Национално ТОЛ управление, действаща чрез
упълномощените ПП. Касаторът счита Решението на РС за неправилно поради
допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че РС неправилно преценил субективната
страна на деянието, което довело до нарушаване на материалния закон. В тази
връзка разпоредбите на чл.6, чл.7 и
чл.28 от ЗАНН, както и на чл.11 от НК били приложени неправилно. Съдът
неправилно приел, че липсват доказателства за вина като субективен елемент на
деянието. По тези съображения се претендира
отмяна на решението на районния съд и разноски за производството за
юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. касаторът се представлява от
упълномощения юрисконсулт, който поддържа КЖ. Обръща вниманието на съда върху
това, че според чл.189з от ЗДвП за това нарушение не може да се приложи 63,
ал.2 от ЗАНН. Възразява за прекомерност на АВ.
Ответникът по касационната жалба, действащ
чрез упълномощения адвокат, в о.с.з. изразява становище за неоснователност на КЖ.
Изтъква, че безспорно е постъпило плащане на винетна такса. Налице е грешка при
въвеждане на регистрационния номер на МПС, но грешката не е допусната от
лицето, което е собственик, а трето лице служител при оператора - ОМВ България.
ПП насочва вниманието на съда върху обстоятелството, че разпоредбата на чл.
189з от ЗДвП е влязла в сила от 23.12.2021 г., т.е. след осъществяване на
деянието. Според чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ответникът
моли да бъде потвърдено Решението на РС като правилно. Претендира разноски за
производството по представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага
решението на РС да бъде оставено в сила, т.к. към момента на заснемането на
автомобила е било невъзможно собственика да коригира допусната грешка. В тази връзка
споделя изцяло съображенията на РС.
Съдът, в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата, съобрази доводите на страните с оглед реквизитите и
съдържанието на атакувания съдебен акт, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно. Обжалването е насочено против съдебен акт, подлежащ на касация,
поради което е процесуално допустимо.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за нарушение на закона - касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 от НПК, вр. с чл.63в от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения по фактите и правото:
Въззивният съд установил, че ЕФ е издаден
за нарушение, изразяващо се в това, че на 24.01.2021г. в 09:28 часа в обхвата
на платената пътна мрежа е установено движение на ППС – лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. номер *** , за което според данните от електронната система на АПИ не е заплатена
винетна такса. Нарушението е установено в отсъствие на нарушителя, с устройство
№ 40291 част от е-система за събиране на пътни такси, монтирано на път I-4, при км. 133+194. В запис за нарушение/вж.
л.18/ в системата е отразено, че „няма валидна винетка“. Към отговорност е
привлечен собственикът на автомобила.
В хода на съдебното следствие РС
установил, че е заплатена винетна такса от 97лв., категория К3 за ППС с рег.
номер *** валидна от дата 24.04.2020г. до 23.04.2021г. Според декларацията на
л.10, водачът правилно е декларирал
регистрационния номер на ППС, но според разписката за е-винетка/л.11/ служителят в
бензиностанцията на ОМВ България е въвел погрешно последната буква от номера –
вместо Х е К. Установена е техническа грешка, допусната от трето лице, което не
е нито водач, нито собственик.
От правна страна ВТРС приел, че
фактическият състав на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, във вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП изисква субектът на
нарушението съзнателно да не е заплатил винетната такса и въпреки това да се е
движел по път в обхвата на платената пътна мрежа. Направил извод, че такова
поведение не е доказано. От обективна
страна има заплатена винетна такса и правилно декларирани данни за ППС. РС приел,
че не може да се вмени във вина на собственика, допусната от служителя на ОМВ
грешка, поради което деянието не е извършено виновно, а следва субсидиарно да
се приложи чл.14 от НК. Защото деецът не е знаел ФО, принадлежащи към състава
на нарушението, което е основание за освобождаване от АНО.
При така установените факти и изложени
мотиви, ВТРС е направил извод, в условията на евентуалност, за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Касационната
проверка на атакувания съдебен акт, извършена въз основа на установените от
въззивния съд факти показа, че така постановеното от ВТРС Решение е правилно.
Въззивният съд е извършил дължимата
служебна проверка за законосъобразност на ЕФ. Фактическите констатации на РС са
основани на доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред.
Районният съд попълнил делото с доказателства, установяващи значимите в
производството пред него факти. Доказателствените източници, писмени и ВДС, не
са противоречиви. Въз основа на вярно установените факти РС е стигнал до
правилен правен извод относно приложението на материалния закон. Приетите писмени
доказателства по делото подкрепят извода за недоказаност на деянието от
обективна страна и несъставомерност на същото от субективна. При подробно
изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по
съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е
необходимо да се преповтарят. По силата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН
настоящата инстанция препраща към тях.
Като е стигнал до изводи за
незаконосъобразност на ЕФ, издаден от АПИ, РС е постановил правилен и обоснован
съдебен акт. В конкретния случай по категоричен начин е установено, че от
страна на собственика е заплатена
дължимата винетна такса, което се установява от приложената по делото квитанция
при правилно посочен и деклариран рег. номер на МПС. Видно е предвид фактическият състав на
санкционната правна норма на чл.179, ал.3 от ЗДвП, че елемент на деянието от обективна страна не е осъществен. Защото
таксата, в дължимия размер с оглед категорията на МПС, е постъпила по сметка на
АПИ. Задълженията, закрепени в норма на чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП – относно
размера и плащането на таксата са изпълнени. Грешката в последната буква от
номера на МПС, допусната при ОМВ в случая не заличава факта на извършеното
плащане. Действително по времето на заснемане
на МПС от камерите на АПИ, в чл. 5, ал. 3 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние е посочено, че отговорността при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е
съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса. В случая обаче собственикът е декларирал коректно
посочените данни, т.е. не е налице презумпционната предпоставка на тази
норма/закрепена понастоящем в чл. 10а, ал.3а от ЗП с известни разлики в
съдържанието/. Поради това не може да се
приеме за осъществен презюмирания факт, че не е платена винетната такса. А ако
се допусне обратното, то пък следва извод, че доказателствата по делото оборват презумцията за липса на плащане.
Следва да се изтъкне и това, че презумпцията за липсващо плащане по посочената
норма на Наредбата, за целите на гражданския оборот, не е и не може да бъде презумпция за
осъществено нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Става въпрос за норми уреждащи
санкция и разширителното им тълкуване, вклч. прилагане на тази презумпция като
белег за осъществено деяние е недопустимо. Аргументите са следните:
Ако хипотетично допуснем, че извършеното
плащане на винетна такса не следва да бъде зачетено и от обективна страна е
налице деяние - движение на автомобил по платената пътна мрежа без заплатена
винетна такса, за което се следва санкция по нормата на чл.179, ал.3 от ЗДВП,
то се налага да обърнем внимание на субективното отношение на дееца към самото
деяние и последиците от него, т.е. виновно ли е извършено същото. Относно
субективната страна на деянието безспорно правилни са изводите на РС, че всяка
форма на вина е изключена. При наличните доказателства са установени факти,
които сочат непротиворечиво, че всъщност е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН. Това
обстоятелство изключва
непредпазливата форма на вина. Защото собственикът на МПС е направил всичко
зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и въпреки това са
настъпили общественоопасни последици. При това положение той не следва да носи
отговорност. Грешката, допусната от служителя на ОМВ не е елемент на това
деяние и не може да се вмени във вина на
Л.Р.. Същата не е могла нито да
предотврати, нито да поправи същата. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН, АНО е лична.
В случая от гледна точка на наказателното право, Р. е изпълнила законовите
предписания по чл.139, ал.5 и 6 от ЗДВП, като при това не е била длъжна, нито е
могла да предвиди грешката на служителя
в ОМВ. Нито е могла да коригира данните в системата на АПИ, нито да получи
обратно парите си. Дори да е извършила нарочна проверка преди пътуването, както
настоява защитата на касатора. Към момента на заснемане на нарушението/24.01.2021г./ това е било
невъзможно както от технологична, така и от правна страна. Така възможност е
дадена едва с изменението в Закона за пътищата, обн. ДВ бр.23 от 2021г., в сила
от 19.03.2021г.
Предвид горното, което сочи наличието на предпоставки
за освобождаване от отговорност в хипотезата на чл.15 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН, то АСВТ намира, че не следва да се
обсъжда евентуално прилагането на чл.28 от ЗАНН. Следва да се посочи обаче, че
принципно с оглед момента на извършване на деянието, на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, РС е могъл да приложи чл.28 от ЗАНН, въпреки действащата понастоящем
норма на чл.189з от ЗДвП.
При касационната проверка АСВТ установи,
че делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от
законен състав, действащ в границите на вменената му компетентност, като за
заседанието на въззивната инстанция е съставен протокол, който е подписан,
както и обжалвания акт. Не се установява при постановяването на обжалваното
решение да е нарушена тайната на съвещанието. В заключение настоящата инстанция
намира, че РС е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт.
По изложените мотиви, настоящата инстанция
не намери основания за касиране на решението.
При този изход на спора, на основание
чл.63д от ЗАНН, разноски се следват на
ответника по касация. Същите са своевременно поискани и доказани за тази
инстанция. Представеният ДПЗС на л.14 съдържа удостоверяване на извършено
плащане в брой на сумата от 300,00лв. Същата не е прекомерна, съгласно чл.18,
ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адв. съвет.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 127/16.03.2022г.
по АНД № 27/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменен ЕФ
№ **********, издаден от АПИ-ТОЛ управление срещу Л.Г.Р. за извършено на 24.01.2021г.
на път I-4, при км. 133+194 нарушение на чл. 139,
ал.5 и ал.6, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл. 179, ал. 3,
вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП е наложена
глоба, в размер на 300 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: