№ 1522
гр. Варна, 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. НеделчЕ.
мл.с. Симона Р. ДонЕ.
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Наталия П. НеделчЕ. Въззивно
гражданско дело № 20223100501492 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:13 часа се явиха:
Въззивникът НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , редовно
уведомени, представлява се от директора на дирекция „Правни дейности и обществени
поръчки“ Е. Ц. и юрисконсулт Л. Т..
Въззиваемата страна Д. Г. Й., редовно уведомен, не се явява. За него се явява адв. Ив.
В., редовно упълномощена и приета от първа инстанция.
Контролиращата страна ВОП, редовно уведомени, се представлява от прокурор Ж.
ЕнЕ..
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ Ц.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 3071/16.08.2022г., с което е извършен доклад на
въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба, както и на депозираните срещу тях
писмени отговори.
1
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ Ц.: Запозната съм с определението в разпоредително
заседание, не възразявам по доклада. Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна по
съображения, изложени в отговора. Поддържам подадената от нас въззивна жалба и
оспорвам отговора на въззивника.
ЮРИСКОНСУЛТ Т.: Запозната съм с определението в разпоредително заседание,
не възразявам по доклада. Считам, че и двете въззивни жалби са допустими.
АДВ. В.: Запозната съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам
по доклада. Оспорвам въззивната жалба на въззиваемата страна, поддържам отговора по нея.
Поддържам въззивната жалба на доверителя ми и оспорвам отговора, депозиран по нея.
Представям списък с разноски.
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ Ц.: Представям списък с разноски.
АДВ.В.: Не правя възражение за прекомерност.
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ Ц.: Правим възражение за прекомерност.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети днес представените от страните списъци с
разноски, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списъци с разноски, представени днес от
страните, ведно с доказателства за извършването им.
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
ПЪЛНОМОЩНИКЪТ Ц.: Моля да уважите въззивната ни жалба и постановите
решение, с което да отмените първоинстанционното решение в обжалваната част относно
осъждане на Народно събрание със суми, представляващи неполучено възнаграждение в
размер на 20990.62 лЕ. и лихви до окончателното плащане на тази сума, както и за
мораторни лихви и разноски по делото.
Считаме, че решението е както недопустимо, така и неправилно, като подробно сме
развили съображения във въззивната жалба по отношение на твърденията ни за нарушение
на материалния закон и на процесуалните правила.
Считаме, че в настоящото производство не се доказа наличието на нито един от
елементите на фактическия състав, който обосновава извън договорна отговорност на
държавата за вреди от нарушение на европейското право, както и неговата същественост, от
което да произтичат вреди за частно правни субекти. Липсва и доказана причинно-
следствена връзка между твърдяното от Й. нарушение и твърдените от него вреди. На първо
място, не считаме, че е налице твърдяното от Й. нарушение на чл.45 ДФЕС. В същия член, в
§4 от него е налице разпоредба, която изрично изключва прилагането на този член по
2
отношение на заетостта в публичната администрация, какъвто е процесният случай. На
второ място, считаме, че самият спор касае чисто вътрешна ситуация, в която ищец,
български гражданин претендира вреди от българската държава и производството се
развива пред българския съд, поради което намираме, че приложение на нормите на
ХОПЕС в случая не следва да има.
Освен това, на основание чл.8, ал.3 ЗОДОВ намираме, че е налице специален ред и
ЗОДОВ в случая не би следвало да бъде приложен поради наличие на този специален ред за
обезщетяване, който е всъщност в Закона за държавния служител. Следва да посочим, че Й.
вече е получил обезщетение за неправомерното уволнение и е получил това обезщетение в
пълен размер- такъв, какъвто законът го е уредил. В момента, според нас, се прави опит да
се заобиколи специалната норма и да се изиска едно обезщетение, произтичащо пак от
неправомерно уволнение, но в по- голям размер, което намираме за изцяло недопустимо.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски, за което сме представили
списък.
АДВ. В.: Подробни съображения съм изложила в отговора на въззивната жалба и в
насрещната въззивна жалба.
В жалбата си и в днешно съдебно заседание Народното събрание за пореден път
настоява, че ЗОДОВ бил неприложим, тъй като имало специален ред в ЗДСл, респ. такъв
има и в КТ за обезщетяване, който ограничавал обезщетението до 6 месеца, като се позовава
на решение на ВКС в тази връзка по прилагането на чл.45 и чл.49 ЗЗД. Считаме, че
решението на ВРС не само не противоречи на посочените от въззивника решения на ВКС,
но то е в пълен унисон с правните принципи, приети от ВКС в тези решения. Както е
прието в Решение № 144/08.06.2018г. по гр. дело № 4603/2016г. на ВКС няма пречка
уволненият служител, който е претърпял действително по- големи вреди, повече вреди, да ги
търси по съдебен ред, след като по съдебен път е установил незаконосъобразността на
уволнението, като ограничението в този случай е единствено по отношение на
работодателската отговорност. Тоест, такава претенция не би могло да бъде предявена
срещу работодателя, а тя следва да бъде предявена срещу лицата, които виновно са
причинили вреди. Няма ограничения за размера на вредите. Важи общия принцип по чл. 51,
ал.1 ЗЗД, като следва да бъдат репарирани обезщетени всички вреди, които са пряка
последица от увреждащото действие. Т.е., специалният ред за обезщетяване по ЗДСл. и КТ
не изключва да се претендират вреди, ако едно лице е понесло такива вреди в по- голям
размер. Исковете са различни, ответниците по тези искове също са различни и
обезщетенията се определят по различен начин. Докато обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл
обезщетението се равнява на основното месечно възнаграждение само, в исковите за
непозволено увреждане, каквито са настоящите, обезщетението не е ограничено само до
тази вреда, а следва да покрие всички вреди, включително това допълнително
възнаграждение за постигнати резултати, включително и неимуществени вреди, които е
претърпяло, ако е претъпяло лицето, в резултат на това увреждане.
Считаме за основателен и доказан не само главният иск, но и евентуалният иск.
3
Видно от практиката на ВКС, която е константна, безпротиворечива, например
постановените по реда на чл.290 ГПК решения по гр.д.№ 3804/2019г. на ВКС, гр. дело №
2686/2019г. на ВКС, гр. дело № 1419/2020г. на ВКС и много други решения, ответник по
исковете, предявени на основание чл.7 КРБ е държавата, но съдебната практика приема, че
държавата може да участва и в тези производства чрез процесуален субституент, тоест може
да бъде предявен този иск и срещу Народно събрание в случая. Желая също да отбележа, че
ВКС и законът в своята константна практика безпротиворечиво приемат, че надлежната
страна в двата иска- в главния и в евентуалния е Народното събрание и всички твърдения,
които отричат това и които се поддържат от Народното събрание са неоснователни.
Безспорно е, че основанието за изменението на ищеца е именно приетата от НС норма, която
е приета при съществени нарушения на Правото на Европейския съюз и Конституцията на
РБългария, за което съм изложила подробни съображения. Веднъж приета тази норма, тя
няма как да бъде оставена неприложена от Агенция „Митници“ докато не бъде обявена за
противоконституционна от Конституционния съд. Това следва от принципа на правовата
държава, закрепен изрично в нашата Конституция - чл.4, ал.1, съгласно който и който
утвърждава РБългария като правова държава, която се управлява според Конституцията и
законите на страната. Това многопластово понятие „правова държава“ включва в себе си,
както принципа за правна сигурност, така и принципа за материална справедливост и редица
други принципи, между които и принципа за забрана на произвола при упражняване на
изпълнителната власт, а това означава упражняване на държавна власт в рамките на закона,
означава също, че всички публични органи на власт винаги действат в рамките на
ограниченията, определени със закон, под контрола на независими и безпристрастни
съдилища.
Моля да оставите в сила решението на ВРС в частта, в която са уважени претенциите
на доверителя ми, като отмените решението на първоинстанционния съд по отношение на
претендираното от доверителя ми допълнително възнаграждение за постигнати резултати и
вместо него постановите решение, с което да уважите и тази претенция, ведно с
претендираните законни лихви, свързани с тази главница.
Моля да ни присъдите сторените съдебноделоводни разноски пред ВОС.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и моля да го потвърдите и да отхвърлите и двете въззивни жалби.
По отношение на насрещната въззивна жалба съм абсолютно съгласна с мотивите на
съда, че не може да се претендират допълнително възнаграждение за постигнати резултати,
при положение че в този период не са показани никакви.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:30 часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5