Р Е Ш Е Н И Е
№ 811
от 01.12.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на
петнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
участието на секретар Дорета Атанасова, като разгледа дело № 664/2022 г. по описа на Административен съд Р Хасково,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
на гКАФТАНОВТ ЕООД, ЕИК *********,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
ФК-90-0408855/15.04.2022 г. на и.д. Началник отдел гОперативни дейностиТ
Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/.
Изложени
са съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Мярката е крайна и
прекомерна, тежестта й не отговаря на извършените нарушения и с нея ще се
надхвърлят целите, които трябва да постига. Не се оспорва, че на 07.03.2022 г.
не бил въведен УКН на еАДД за доставено количество гориво по документ, а с друг
идентифициращ признак /№ на фактура/, но това се било случило единствено по
отношение на гИнса ОйлТ ЕООД. Посочва, че дружеството е малко /с обект в с. Г.
и./, не
е извършвало други нарушения на данъчното законодателство, а налагането на ПАМ
ще лиши работниците му от доходи предвид липсата на приходи за периода на
налагането й, както и местното население ще се наложи да зарежда от по-далечни
обекти, което ще ги натовари с допълнителни разходи при тези цени на горивата.
Нарушението било отстранено преди налагането на ПАМ. Обосновава твърдение, че в
този случай не би могло да се преустанови евентуално извършване на
административно нарушение, нито да се предотвратят вредните последици от него.
Налагането на ПАМ би довело само до преустановяване търговската дейност в
обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. Моли
заповедта да бъде отменена. Алтернативно Р срокът на наложената ПАМ да бъде
намален.
В съдебно заседание
жалбоподателят - гКАФТАНОВТ ЕООД,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в
жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че административните нарушения, за
които е съставена заповедта са инцидентни, извършени много преди самата
проверка, т.е. преустановени са, като налагането на ПАМ не ми могло да
предотврати бъдещи административни нарушения и вредни последици от тях, а само
да преустанови търговската дейност на обекта и генерирането на приходи от нея.
Моли заповедта да бъде отменена. Претендира разноски по списък.
Ответникът
Р Началник отдел гОперативни дейностиТ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че
УКН доказва произхода на горивата и не винаги издателят на фактурата съвпада с
доставчика на гориво. Органът се е водил от превенцията да се преустановят
лошите практики в обекта, изразяващи се в препятстване контролната дейност на
органите по приходите, свързани с установяването на произхода и количеството
гориво, което постъпва в търговския обект. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Подробни аргументи относно законосъобразността на акта са
изложени в писмено становище, в което е и обективирано е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд - Хасково, като
обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 11.04.2022 г. от
контролни органи на НАП е извършена проверка на търговски обект по смисъла на ¤
1, т. 41 ДР ЗДДС Р бензиностанция гКАФТАНОВТ,
находящ се в с. Г. и., общ. Д., ул. ***, стопанисван от гКАФТАНОВТ ЕООД, чиито резултати са
обективирани в протокол серия АА № 0408855/11.04.2022
г. /л. 67-69/.
Констатирано е, че дружеството
в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания за лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба
№ Н-18 от 13 декември 2006 г./, не е подало данни в НАП за уникалния контролен
номер /УКН/ на еАДД за доставено количество гориво по документ, въведен чрез електронна
система с фискална памет /ЕСФП/, чрез баркод четец на датата на постъпване на
горивото Р 07.03.2022 г. Задълженото лице използвало в обекта ЕСФП с изградена
и работеща дистанционна връзка с НАП, с нивомерна система тип GILBARCO VEEDER ROOT. На 07.03.2022 г.
дружеството получило доставка: 1. дизелово моторно гориво Б6, документира с АДД
№ **********, УКН 0000000006732402, издаден от гИНСА ОЙЛТ ЕООД /фактура №
********** и експедиционна бележка/, 2. бензин А-95Н, документирана с АДД №
**********, УКН 0000000006732404, издаден от гИНСА ОЙЛТ ЕООД /фактура №
********** и експедиционна бележка/, всички документи с дата 07.03.2022 г. /л.
122-128/. Дружеството не било изпълнило задължението си да въведе УКН на еАДД
за доставеното количество гориво по документа, постъпило в обекта, чрез баркод
четеца на ЕСФП при постъпването му, поради което подадените данни от ЕСФП за
доставеното количество гориво Р дизелово моторно гориво Б6 и бензин А-95Н, по
документа, въведено чрез ЕСФП, не съдържат задължително изискуемия УКН на еАДД
съгласно изискванията на чл. 59а, ал. 1, изр. Второ от Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г., а вместо това били въведени номерата на фактурите. Горното се
установявало от направената справка в информационната система на НАП /л. 129/ и
писмените обяснения на представляващия дружеството /л. 76/.
На основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. ггТ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е издадена от и.д. Началника отдел
гОперативни дейностиТ Пловдив в ЦУ на НАП Заповед за налагане на ПАМ № ФК-90-0408855/15.04.2022
г. /л. 59-66/ Р запечатване на търговски обект - бензиностанция гКАФТАНОВТ,
находящ се в с. Г. и., общ. Д., ул. ***,
стопанисван от гКАФТАНОВТ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от
14 /четиринадесет/ дни.
Заповедта е връчена
на 23.05.2022 г. на управителя на дружеството.
С жалба от 01.06.2022
г. /л. 42/, депозирана чрез пълномощник, заповедта е оспорена пред Директора на
Дирекция гОперативни дейностиТ в Главна дирекция гФискален контролТ в ЦУ на
НАП, който с Решение № ГДФК-63/08.06.2022 г. /л. 35-40/ е отхвърлил жалбата
като неоснователна. Решението е връчено на 22.06.2022 г. на управителя на
дружеството.
По делото са приети
като доказателства: 2 броя актове за установяване на административно нарушение
/АУАН/ от 23.05.2022 г., видно от които дружеството не е изпълнило задължението
си да въведе УКН на еАДД за доставеното количество гориво /дизелово гориво и
бензин А-95Н/ по документа, постъпило в обекта, чрез баркод четеца на ЕСФП при
постъпването му на 07.03.2022 г., 2 броя предложения от 01.06.2022 г. за
сключване на споразумения, 2 броя наказателни постановления /НП/ от 30.09.2022
г., с които за извършените административни нарушения се налагат административни
наказания гимуществена санкцияТ, молба за прекратяване изпълнението на
оспорената заповед поради заплащане на наложените административни наказания.
По делото са
изслушани свидетелските показания на З.В.П. и С.Т.С., които съдът кредитира
като обективни и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен
материал.
Свидетелят П. сочи,
че при проверка на търговския обект се установява извършването на няколко на
брой доставки от гИНСА ОЙЛТ, за които няма подадена коректна информация към НАП
за получените количества горива. Нивомерната система на ЕСФП е подала
информация към НАП, но в нея липсва единствено задължителното като съдържание УКН
на доставката по еАДД, а е вписан номерът на фактурата - нарушение на чл. 59а
от Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ. Нарушенията били за различни по вид доставки,
като уточнява, че информацията е подадена към НАП в деня на доставката. Информацията
за доставката съдържа номера на фактурата, по която е извършена доставката, поради
което получените данни в НАП не кореспондират с данните, посочени от изпращача
на горивото, който посочва УКН на еАДД. Конкретизира, че Системата гКонтрол на
гориватаТ, с която работят НАП и митниците, обвързва изпращането и получаването
на горивото единствено и само по УКН на еАДД и датата на издаване на еАДД,
поради което подаването на некоректни данни не обвързва доставката от изпращача
с получателя. Приема се, че горивото е изпратено, но не е получено. Съответно
от получателя на горивото се подават данни за получено гориво, което не се
обвързва с изпращача и така се получава необвързване на изпратено и получено
гориво. Уточнява, че други нарушения по доставките не са установени.
Свидетелят С. сочи,
че проверката е извършена по повод установени доставки по еАДД, които не са
отразени коректно в системата. Доставките били постъпили в нивомерната система,
но управителят /задълженото лице/, не ги е регистрирало коректно към системата
на НАП - с уникалния номер на еАДД. При проведен разговор със задълженото лице се
установява, че то е срещнало технически проблем в системата и не е успяло да
въведе доставките по уникален номер на еАДД-то с баркод четеца. По съвет на
сервизен техник задълженото лице въвежда номерата на фактурите вместо номерата
на еАДД, поради което се получава несъответствие, съответно не може да се
обвърже изпратеното с полученото гориво.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима Р подадена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол /чл. 186, ал. 3 Р ал. 4 ЗДДС и чл. 98, ал. 2, изр. Второ и
чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК и по аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК/, в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 АПК, от активно
легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно
чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, заповедта за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен административен орган - Началник на отдел гОперативни дейностиТ
Пловдив в ЦУ на НАП /л. 33, л. 146/, в установената писмена форма /чл. 186, ал.
3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 АПК/, при липсата на съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на дружеството - данъчно задължено лице, чийто
обект е проверен от органите по приходите, поради което не са налице основания
за прогласяване на нейната нищожност по смисъла на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка
с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна по
смисъла на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146, т. 2 и т. 3 АПК.
На второ място, не е налице предпоставката за отмяна на
оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК.
Съгласно чл. 186, ал.
1, т. 1, б. ггТ ЗДДС гПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което подава
данни от ЕСФП по чл. 118 от с. з. в Националната агенция за приходитеТ. Съгласно
чл. 187, ал. 1, изр. Първо ЗДДС гпри прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от с.
з. се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки
в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лицеТ. По своята същност и изрично посочено е от
законодателя, че запечатването на обект и забраната за достъп до него
представляват ПАМ. За налагането им, което е кумулативно, е необходимо да се
установи, че лицето подава данни от ЕСФП по чл. 118 от ЗДДС.
Съгласно чл. 118, ал.
10 ЗДДС гданъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни
горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие
или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис.
Съгласно чл. 118, ал.
4, т. 3 и т. 5 ЗДДС гМинистърът на финансите издава наредба, с която се
определят изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка
и подаването на данни към Националната агенция за приходите, както и видът на
подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. На основание чл. 118,
ал. 2, 3, 3а, 4, 18 и 20 от ЗДДС е издадена Наредба № Н-18 от 13 декември 2006
г., като в конкретния случай се установява нарушение на чл. 59а, ал. 1 от
същата.
Съгласно чл. 59, ал.
1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. глицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС
подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка /ЕДД/ - приложение №
22, или електронен документ за получаване /ЕДП/ - приложение № 23, за
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част
от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен
данъчен документ /еАДД/единен административен документ /ЕАД/ и са задължителни
за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер /УКН/ на еАДД или митнически референтен
номер /МРН/ на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива
по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при
постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран
складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на
втечнен нефтен газ /LPG/ в бутилки за отопление, продадени на физически лица,
които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на
издаване на обобщения акцизен данъчен документ.
В конкретния случай
не е спорно, че гКАФТАНОВТ ЕООД е
задължено по чл. 3, ал. 2 и ал. 3 Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. и чл.
118, ал. 10 ЗДДС лице, което стопанисва и извършва продажби с течни горива в
търговски обект Р бензиностанция, и поради това е длъжно да подава в НАП данни
за доставката и движението на получените количества течни горива на датата на
данъчното събитие или датата на възникване на промяната, като подадените данни
за доставени количества горива по документ, въведен чрез ЕСФП, чрез баркод
четец при постъпването им, следва да съдържат задължително УКН на еАДД.
Констатира се, че дружеството е получило 2 броя доставки на дизелово гориво и
бензин на 07.03.2022 г., изпратило е в НАП информацията по повод тези доставки,
но не е изпълнило задължението си да въведен УКН на еАДД. От формална страна, а
и не се оспорва от задълженото лице, че подадените от ЕСФП данни за доставеното
количество гориво не съдържат изискуемия УКН на еАДД. В този смисъл и в
съответствие с материалния закон е наложена процесната ПАМ.
Неотносимо е
обстоятелството, че след издаването на заповедта са съставени 2 броя АУАН и въз
основа на тях са издадени 2 броя НП. Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ, израз на
държавна принуда по чл. 22 ЗАНН, се налага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции. Налагането на ПАМ не е обвързано с образуването на
административнонаказателно производство. Двете производства са самостоятелни и
не е налице преюдициалност на административнонаказателното производство спрямо
това за налагане на принудителна административна мярка /така вж. Решение № 4235
от 01.04.2021 г. по адм. д. № 356/2021 г., І отд. на ВАС/. Действително нормата
на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че ПАМ се прекратява от органа, който я е
приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано
от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. В хода на
съдебното производство са представени копие от молба от дружеството по чл. 187,
ал. 4 ЗДДС ведно с доказателства за заплащането на наложените 2 броя
административни наказания. Това не означава, че съдът може да прекрати
действието на наложената ПАМ /така вж. Решение № 7041 от 10.06.2021 г. по адм.
д. № 1903/2021 г., І отд. на ВАС/. Прекратяването на ПАМ на основание чл. 187,
ал. 4 ЗДДС не е обстоятелство, относимо към основния спорен въпрос между
страните по делото, свързан със законосъобразността на заповедта, с която е
наложена същата. Така вж. Решение № 2745 от 23.03.2022 г. по адм. д. № 952/2022
г., І отд. на ВАС, Решение № 8782 от 11.10.2022 г. по адм. д. № 11925/2021 г.,
І отд. на ВАС.
На трето място, налице са основания за отмяна на оспорения
административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146, т. 5 АПК.
Следва да бъде
посочено, че административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и той е длъжен при нарушение да издаде акт, с който да наложи
съответните ПАМ. Поради това на анализ подлежи обоснована ли е
продължителността на наложените ПАМ с конкретните факти и обстоятелства, тъй
като административният орган при упражняване на правомощието си досежно
определяне срока на ПАМ действа в условията на оперативна самостоятелност,
поради което и предмет на съдебен контрол е разполагал ли е административният
орган с оперативна самостоятелност и какви са нейните предели /чл. 169 АПК/. В
конкретния случай заповедта е мотивирана в съответствие с изискването по чл.
186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, определена е продължителност
на наложените ПАМ Р 14 дни при законоустановен срок гдо 30 дниТ. Изложени са
конкретни факти от дейността на дружеството и относно стопанисвания от него
обект Р местоположение Р в с. Г. и., работно време, големина на обекта и брой
на монтираните стационарни резервоари, вида на стоката Р акцизна, регистриран
общ оборот до обяд Р 1 400 лева /изведен ДФО гХТ/, като е акцентирано върху
ниската конкуренция с възможност за реализиране на високи обороти. Мотивирано е
също, че установените нарушения не са изолиран случай, тъй като в хода на
проверката са констатирани и други нарушения от категорията на процесното /още
10 доставки на гориво по документ/. Посочено е, че неспазването на задължението
по подаване на данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС в НАП от страна на субекта винаги
води до негативни последици за фиска, тъй като в НАП не постъпва нормативно
предвиденото количество информация, което води до невъзможност да се проследят
произходът, движението на количествата доставено и заредено гориво, както и
съхраняването му Р предпоставка за неговото нерегламентирано предлагане. Конкретизирано
е, че течните горива представляват стока с висок фискален риск, поради което и
целта на наложената ПАМ е спазване на законовите норми, осигуряването на
бюджетни приходи, деклариране на движението на стоки и на всички реализирани
обороти.
При издаването на
заповедта обаче не са съобразени всички обстоятелства - утежняващи или
смекчаващи, имащи връзка с нарушенията и въз основа на които се определят тяхната
тежест, а оттам Р и срокът, за който се налага мярката. Не е съобразено, че
задълженото лице е подало информация относно доставеното количество гориво,
макар и съдържаща номерата на фактурите /приложени са копия на служебен бон,
видно от които при подаването на информацията е генериран статут от НАП Р гДоставка
документиТ гОКТ/, както и, че други нарушения, извън тези относно доставките с
гИНСА ОЙЛТ ЕООД, не са констатирани. Не се констатира несъответствие на
доставено и получено гориво, а единствено Р непопълване на УКН на еАДД при
подаването на информацията до НАП, от което не се следва извод за неизпълнение
на задължението за подаване на данни, а се следва - за неточно изпълнение,
което не е основание за издаването на процесната заповед /така вж. Решение №
4794 от 18.05.2022 г. по адм. д. № 9678/2021 г., І отд. на ВАС/, нито се следва
извод за укриването, при това съзнателно, на конкретна информация /така вж. Решение
№ 136/08.11.2021 г. по адм. д. № 175/2021 г. на Административен съд -Търговище,
оставено в сила с Решение
№ 5918 от 15.06.2022 г. по адм. д. № 12261/2021 г., І отд. на ВАС/.
Действително, целта на ПАМ е да се предотврати противоправното поведение на
задълженото лице, от което за фиска биха настъпили вредни последици, както и да
не се препятства осъществяването на контролните функции на приходната
администрация, но в случай на налагането й след преустановяване на нарушението
тя има характер на санкция, каквато функция нямат ПАМ /така вж. Решение № 4227
от 01.04.2021 г. по адм. д. № 11824/2020 г., І отд. на ВАС/. Дори и да се
приеме, че нарушението не е преустановено, макар неговият фактически състав да
е осъществен/изпълнен на 07.03.2022 г., при липсата на конкретно установени за
фиска вредни последици, запечатването на обекта и ограничаването достъпа до
него за срок от 14 дни, не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, а преследва цел, присъща на административните
наказания съгласно чл. 12 ЗАНН, а именно - предупредителна и превъзпитателна
цел, като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. За
констатираните административни нарушения е реализирана отговорността на
дружеството, същото е заплатило наложените му административни наказания, като е
постигната целта да се предупреди и превъзпита нарушителя /така вж. Решение №
7796 от 18.06.2020 г. по адм. д. № 2008/2020 г., І отд. на ВАС/.
Отделно, с наложената
ПАМ се нарушава принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като се
засягат правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. От факта, че не са били
предадени данни по дистанционна връзка към НАП, не следват единствено изводите,
че това има като последица невъзможност за проследяване на реализираните
количества гориво, както и, че неспазването на задължението води винаги до
отрицателни последици за фиска. Приходната администрация разполага с
възможността да извърши проверка на място, като изиска необходимите за
установяване на изпратено и получено гориво документи, каквато проверка е
осъществена, и видно от събрания по делото доказателствен материал при нея не
се установяват нарушения на данъчното законодателство, с изключение на
процесното. Поведението на търговеца не е насочено към неотчитане на оборот с
цел избягване на данъчно облагане, поради което и доколкото мярката препятства
дейността му в обекта в сравнително дълъг период за 14 дни, същата е несъразмерна.
В този смисъл: Решение № 58 от 29.04.2021 г. по адм. д. № 47/2021 г. на
Административен съд - Ловеч, оставено в сила с Решение № 4057 от 28.04.2022 г.
по адм. д. № 7527/2021 г., І отд. на ВАС.
Извод: оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на
закона, поради което същата следва да бъде отменена.
В тази посока е и константната
съдебна практика: Решение № 10393 от 13.10.2021 г. по адм. д. № 11248/2020 г.,
І отд. на ВАС, Решение № 986 от 03.02.2022 г. по адм. д. № 5452/2021 г., VІІІ отд.
на ВАС, Решение № 4818 от 18.05.2022 г. по адм. д. № 11853/2021 г., І отд. на ВАС,
Решение № 6259 от 23.06.2022 г. по адм. д. № 324/2022 г., І отд. на ВАС.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 143, ал. 1 и ¤ 1, т.
6 ДР АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски
/адвокатско възнаграждение и държавна такса/ в общ размер от 550 /петстотин и
петдесет/ лева, дължими от НАП. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, обективирано от ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да бъде
отхвърлено като неоснователно, доколкото уговореното и платено в брой
адвокатско възнаграждение е в размер, който не надвишава определения от
законодателя минимален такъв с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 186, ал. 4 ЗДДС във
връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-90-0408855/15.04.2022 г. на и.д. Началник отдел гОперативни
дейностиТ Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите, със седалище Р гр. София, да заплати на гКАФТАНОВТ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. Д.,
бул. ***, представлявано от Г. К. К., сумата в размер на 550
/петстотин и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: