№ 4935
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110147732 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Д. Н. срещу фирма, с която е предявен по реда на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск за сумата от 1 388.69 лв. –
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит „Best Credit на вноски” №
****/20.05.2019 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 41160/2020 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските
за исковото и заповедното производство.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит „Best
Credit на вноски” № ****/20.05.2019 г., по силата на който й бил предоставен кредит в
размер на 1 400 лв. при следните условия: срок на кредита – 38 седмици, ГПР – 49.65 %,
годишен лихвен процент – 41 %, с погасителна вноска в размер на 140.43 лв., включваща
главница, лихва и неустойка за непредоставено обезпечение /поръчител/ в размер на 54.44
лв. Излага, че след сключването на договора е заплатила сума в общ размер на 2 788.69 лв.,
от която счита, че сума в размер на 1 388.69 лв. е недължимо платена, с нея ответникът се е
обогатил неоснователно и тя подлежи на връщане. Релевира възражение за
недействителност на договора поради противоречие с изискванията на ЗПК /неспазване на
изискванията за форма и шрифт, липса на погасителен план съгласно изискванията на ЗПК,
непосочване на лихвен процент на ден/, на ЗЗП и ЗЗД, както и поради противоречие с
добрите нрави и заобикаляне на закона /заобикаляне на фиксирания праг на ГПР чрез
включване на клаузи за предоставяне на обезпечение, които не са индивидуално уговорени
и касаят скрита лихва/. Ако договорът не се приеме за изцяло недействителен, релевира
1
възражение за нищожност на отделни негови клаузи: клаузата, с която годишният лихвен
процент е фиксиран на 41 %, намира за нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй
като значително надвишава трикратния размер на законната лихва, а ищцата била лишена от
възможност да договаря по-нисък процент; клаузата за неустойка поради непредоставяне на
обезпечение счита за нищожна поради противоречие със ЗПК и ЗЗП, както и с общите
разпоредби на гражданското право. Поради изложеното счита, че за нея е възникнало
задължение за заплащане единствено на главницата по договора, а другите суми са платени
без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. С
молба с вх. № 78230/18.04.2022 г. той изразява становище за неоснователност на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 7143/22.03.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за
потребителски кредит „Best Credit на вноски” № ****/20.05.2019 г.; заплащане от ищцата на
сума в общ размер на 2 788.69 лв. по договора; получаването на сумата от ответника.
От представения договор се установява, че ответникът се е задължил да предостави
на ищцата в качеството на кредитополучател сумата от 1 400 лв. срещу заплащане на
уговорена лихва при годишен лихвен процент в размер на 41 %, като е уговорен годишен
процент на разходите в размер на 49.65 %, а тя се задължила да върне кредита ведно с
дължимите лихви и такси на 19 равни двуседмични вноски съгласно инкорпорирания в
договора погасителен план, като последната падежната дата е 10.02.2020 г.
С чл. ІV.2. от договора кредитополучателят се е задължил на основание чл. 23 ЗЗД в
срок до 1 ден от получаване на заемната сума да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на
всички погасителни вноски, лихви, такси, разходи и неустойки по сключения индивидуален
договор за кредит, а в т. 3 са посочени условията, на които третото лице /поръчител,
солидарен длъжник/ следва да отговаря. Съгласно чл. ІV.4. страните се съгласяват, че
неизпълнението на задължението на кредитополучателя ще причини на фирма вреди, за
които се дължи неустойка като обезщетение в размер на 0.28 % дневно върху усвоената сума
на кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора за
кредит, като тя се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без обезпечение, а
съгласно т. 6, ако неустойката стане дължима, тя се заплаща заедно със следващото лихвено
плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане. Съгласно т. 7 неустойката се заплаща
до момента на ползване на кредита.
Видно е от инкорпорирания в договора погасителен план, че е изготвен такъв само за
дължима 2-седмична вноска в размер на 140.43 лв. всяка /с изключение на последната, която
е в размер на 140.42 лв./, включваща главница, лихва и сума при хипотезата на Раздел ІV от
договора за кредит.
2
Страните не спорят, че ищцата не е изпълнила задължението си по чл. ІV.2. за
осигуряване на поръчител, поради което ответникът е начислил неустойка в общ размер на
1 034.36 лв., разсрочена на 19 бр. вноски, всяка в размер на 54.44 лв., и включена в
погасителните вноски по кредита.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищцата сумата от 1 388.69 лв. – недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит „Best Credit на вноски” № ****/20.05.2019 г., за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41160/2020 г. по описа на
СРС, 85 състав. Искът е допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, при наличие
на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Основателността на предявения иск предпоставя установяването от ищцата при
условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: извършена от нея в полза
на ответника престация на определено благо – парична сума в размер на 1 388.69 лв.;
получаване на сумата от ответника. При доказване на горните факти в тежест на ответника е
да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума.
Съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §
13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото по настоящото
дело не се твърди и не се доказва сумата по предоставения кредит да е използвана за цели,
свързани с търговската или професионална дейност на кредитополучателя, а и предвид
уговорката в чл. ІХ.1. от договора, следва да се приеме, че средствата, предоставени на
ищцата по договора за кредит, са използвани за цели извън нейната професионална и
търговска дейност, а договорът за кредит по правната си същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ето защо той се подчинява на правилата на
ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за
наличието на които съдът следи служебно.
Съдът констатира, че договорът е сключен в писмен вид, че е ясно и четливо написан,
на разбираем език, като не е доказано да е изготвен със шрифт, по-малък от изискуемия от
закона.
3
Неоснователно е възражението на ищцата за липса на погасителен план съгласно
законовите изисквания, тъй като в договора е инкорпориран погасителен план, отговарящ на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
От друга страна обаче, в случая договорът за потребителски кредит съдържа само част
от информацията, посочена чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Посочен е годишният лихвен процент
– 41 %, като не е предвидена възможност за промяната му, посочена е общата сума, дължима
от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора – 1 633.81 лв., както и
годишният процент на разходите – 49.65 %.
Съдът намира, че уговорката за лихвения процент не съответства на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, защото не е посочен текущият лихвен процент, с който се олихвява
кредитът, нито условията за прилагането му – показателите, по които се формира годишният
лихвен процент като основен лихвен процент, и съответните надбавки към него.
Нарушено е и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – макар да е посочен годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, в тях не е
включена като разход дължимата сума за неустойка за непредоставено обезпечение. Въз
основа ангажираните доказателства съдът приема, че уговорената неустойка за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на
поръчител/солидарен длъжник представлява разход по договора за кредит, който следва да
бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за
общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва
от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
случая при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че неговото сключване и
получаването от ищцата на сумата по кредита е било обвързано с очакване от страна на
кредитора, че изискването за предоставяне от кредитополучателя на обезпечение по
договора чрез осигуряване на поръчител/солидарен длъжник няма да бъде изпълнено
предвид краткия срок /само 1 ден/ и поставените изисквания към поръчителя, като тези
очаквания са намерили израз в обстоятелството, че е изготвен погасителен план в един
вариант, изначално включващ в погасителната вноска по кредита и неустойката за
неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител/солидарен длъжник.
Изложеното обуславя извода на съда, че предоставянето на кредита в случая е резултат от
преценката на кредитора, че наред с уговорената възнаградителна лихва той ще получи и
неустойката по чл. ІV.4. от договора, респ. последната има значението на „скрита
възнаградителна лихва“, която обаче не е включена в посочения в договора годишен
4
процент на разходите. Очевидно е, че при включването на неустойката в годишния процент
на разходите е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който той не може да се
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България,
което означава, че не може да надхвърля 50 % от взетата сума по кредита. В настоящия
случай привидно годишният процент на разходите по договора е в рамките на максимално
допустимия размер, но при съпоставка между размера на отпуснатия кредит и размера на
възнаградителната лихва и неустойката по чл. ІV.4. е очевидно, че годишният процент на
разходите надхвърля 50 % от главницата. Следователно в случая е нарушено изискването в
годишния процент на разходите по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
този смисъл, като не е включил неустойката /отразена в погасителния план като падежно
вземане по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК/ в
общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Ето защо клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са
нищожни поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на възнаградителната лихва и определянето на годишния
процент на разходите по кредита не могат да бъдат заместени по право от повелителните
норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не са
включени такива клаузи, като се изхожда от възмездния характер на договора и от
обстоятелството, че включването на такива клаузи е въведено като изрично изискване в чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Следователно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима в
случая и нищожността на посочените клаузи от процесния договор обуславя
недействителност на целия договор поради противоречие с конкретни императивни
разпоредби на ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. По изложените съображения предявеният иск се явява изцяло
основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски по делото, както следва: за заповедното производство в
размер на 27.80 лв. – държавна такса, а за исковото производство – в общ размер на 42.80
5
лв., включващи: 27.80 лв. – държавна такса, и 15 лв. – държавна такса за частна жалба.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адв. И. се дължи от ответника сумата
от 327.21 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата в
исковото производство, а на адв. Билева се дължи сумата от 300 лв. – възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, дължи на С. Д. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес: адрес, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 1 388.69
лв. – недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит „Best Credit на вноски”
№ ****/20.05.2019 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41160/2020 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати
на С. Д. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 42.80 лв. – разноски по делото, и сумата от 27.80 лв. – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати
на адв. Н.И. И., с адрес: адрес, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 327.21
лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата в исковото
производство.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, да заплати
на адв. К.И.Б., с адрес: адрес, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300 лв.
– възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата в заповедното
производство по ч. гр. д. № 41160/2020 г. по описа на СРС, 85 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6