Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.04.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На деветнадесети март
година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Маргарита Д.
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2170
по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на производството са два преки иска с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр.
с чл.45, ал.1 ЗЗД, както и иск по чл.86 ЗЗД.
По
изложените в искова молба обстоятелства П.Б.Т. ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв.В. Р. е предявил против ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес гр.София, р-н „Възраждане”, ул.”********, иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, за заплащане на сумата от 38 000 лв.
частично от глобалната сума от 57 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от травматични увреди и функционални увреди /загуба на
слух/, в резултат на ПТП, настъпило на
05.09.2011г., както и иск сумата от 3154 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение, вследствие от
горното ПТП, както и иск за 18 745,88 лв., представляваща лихва върху претендираните главници за периода от 05.09.2011 год. до
19.02.2016 год. Ищецът претендира и законна лихва от предявяване на иска до
изплащането, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Твърди се в
исковата молба, че на 05.09.2011 г. около 21:15 часа на нерегулирано
кръстовище, образувано второкласен път “II - 19”, километър 30,6-ти и
отклонението за местността „Пети километър”, землище на гр. Разлог, при
управление на МПС - лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 6 Олроуд”
с рег. № ********, водачът на автомобила - Д.Г.Г.
поради движение с несъобразена с ограниченията скорост (120-125 км/ч/ при
разрешена скорост от 90 км/ч) предизвикал сблъсък с лек автомобил марка “Опел”,
модел „Корса” с регистрационен № ********. В резултат
на възникналото ПТП на водача на л.а. „Опел” - П.Т. били причинени многобройни
телесни увреждания.
Навежда твърдения, че по повод на
настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност на водача на л.а. „Ауди
А 6 Олроуд” - Д.Г.Г. и
срещу него е образувано НОХД № 402/2013 г. по описа на Районен съд - Разлог,
което е приключило с Присъда №4451/27.10.2014 г., с която подсъдимият Д.Г. е
осъден и признат за виновен в това, че на 05.09.2011 г. около 21:15 часа на
нерегулирано кръстовище, образувано от второкласен път “II - 19”, километър
30,6-ти, и отклонението за местността „Пети километър”, землище на гр. Разлог,
при управление на МПС - лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 6 Олроуд” с рег. № ********, не се е съобразил с
ограниченията на скоростта от 90 км/ч в посочения пътен участък и като се е
движел със скорост от 120- 125 км/ч по непредпазливост е причинил средни
телесни повреди на повече от едно лице и в частност на пострадалия П.Б.Т., изразяващи
се в:
- изкълчване на тазобедрената става със
счупване на десен ацетабулум /ставна ямка от таза на тазобедрената става, в която заляга главата
на бедрената кост/, довели до трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за повече от 30 /тридесет/ дни от датата на травмата, като от
настъпването на инцидента за периода на своето възстановяване ищецът е бил
нетрудоспособен около 12 /дванадесет/ месеца;
- счупване на вътрешния /голямопищялен/ глезенен израстък
на дясна подбедрица; счупване с изкълчване в основата
на Ш-та, IV-та и V-та ходилни кости в дясно, довели
до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от 30
/тридесет/ дни от датата на травмата, като от настъпването на инцидента за
периода на своето възстановяване ищецът е бил нетрудоспособен около 12
/дванадесет/ месеца;
- многофрагментно,
открито счупване на костите на лява подбедрица;
изкълчване на ходилно-фалангеалните стави на всички
пръсти на лявото ходило довели до трайно затруднение на движението на левия
долен крайник довели до трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за повече от 30 /тридесет/ дни от датата на травмата, като от
настъпването на инцидента за периода на своето възстановяване ищецът е бил
нетрудоспособен около 12 /дванадесет/ месеца;
- гръдна травма изразяваща се в
счупване на IV-то и V-то леви ребра, съчетано с контузия на белия дроб,
двустранно с малък излив на кръв в дясна гръдна
половина, които обуславят разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- изпадане в травматичен шок като пряка
последица от множествената травма, което обуславя разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Сочи, че
присъдата на първоинстанционния съд била обжалвана, а
в производството пред въззивния наказателен съд, присъдата
на Районен съд - Разлог била потвърдена с Решение № 996/04.03.2014 г. по ВНОХД №
452/2014 г. на ОС - Благоевград. В решението си окръжният съд потвърждил присъдата на районния съд изцяло, с изключение
на частта, в която се установява извършено от ищеца П.Б.Т. нарушение на
правилата за движение във вр. с чл. 16, ал. 1 от
Наредба N9 2/2001 г. за сигнализация на пътищата и пътната маркировка. Твърди
се, че въззивният съд
оправдал ищеца за вмененото му в първоинстанционното
производство нарушение на конкретния състав от наредбата.
Твърди се, че след инцидента
пострадалият ищец по спешност бил
откаран и хоспитализиран в УМБАЛСМ „Пирогов” в тежко общо състояние. Същият се
намирал в травматичен шок, с външно ротиран и скъсен
десен долен крайник и ляв долен крайник. Установена била спонтанна и палпаторна болка в двата долни крайника и таза с
ограничени, болезнени движения. От рентегеновите
снимки били установени: изкълчване на тазобедрената става със счупване на десен
ацетабулум /ставна ямка от
таза на тазобедрената става, в която заляга главата на бедрената кост/; счупване
на вътрешния /голямопищялен/ глезенен
израстък на дясна подбедрица;
счупване с изкълчване в основата на III-та, IV-та и
V-та ходилни кости в дясно; многофрагментно,
открито счупване на костите на лява подбедрица;
изкълчване на ходилно-фалангеалните стави на всички
пръсти на лявото ходило; счупване на IV-то И V-TO леви ребра; контузия на белия
дроб, двустранно с малък излив на кръв в дясна гръдна
половина. По спешност е била проведена операция за поставяне на директна екстензия и външна фиксация по
повод счупванията на ляв крак. При втора операция е
била направена торакоцентеза с поставяне на гръден дрен. Направена е била трета операция - лапароцентеза
- отваряне на коремна кухина. След стабилизиране на състоянието на пострадалия
в планов порядък е била извършена четвърта операция - екстракция на външната фиксация и кръвна репозиция с
вътрешна фиксация и интранедуларен
пирон по повод счупванията на лявата подбедрица. При пета операция е била направена кръвна репозиция и метална фиксация по
повод счупването на ацетабулума. Проведена била антибиотична, антикоагулантна и аналгетична терапия и на 05.10.2011 г.
пациентът е бил изписан вертикализиран до седеж и с назначената терапия. Сочи още, че степента на
получените увреждания наложили пострадалият да бъде приет повторно в Секция
Ортопедична Травматология при
УМБАЛСМ „Пирогов” на 11.11.2011 г. за планово лечение. При постъпването си
ищецът изпитвал продължителни болки, вследствие изразен травматичен оток в
областта на лявата подбедрица. Направена била още
една оперативна интервенция по повод недобре зарастващо счупване на костите на
лява подбедрица, при която бил изваден застопоряващ
винт от наложена метална остеосинтеза и била
извършена остеотомия. Възстановителният процес
продължил в амбулаторни условия, като движенията на краката и долната половина
на торса били трайно затруднени заедно и поотделно за повече от два месеца, в
състояние на силно намалена двигателна способност и нетрудоспособност за около
12 /дванадесет/ месеца.
Твърди се, че от настъпването на
инцидента за периода на своето възстановяване ищецът бил нетрудоспособен за
около 1 /една/ година, през което време, изпитвал трайни затруднения в
движенията на краката и снагата и неудобство при обслужването на ежедневните си
хигиеннобитови потребности. От получените увреждания
и неколкократните хирургични интервенции ищецът все
още не се е възстановил в пълна степен. Търпените физически болки и страдания
се отразили неблагоприятно и върху психологическото и емоционалното му
състояние. Операциите, които ищецът претърпял, дългият период на трайно
затруднение на движенията на краката и снагата и незатихващите болки, довели до
непривични за него депресивни състояния и апатия. Преживените страдания
рефлектирали негативно както в личен и професионален план, така и по отношение
на социалните му контакти. Твърди се, че
вследствие на усложнение от понесените многобройни и тежки травми у ищеца се
проявила прогресираща загуба на слуха. Сочи се, че към датата на предявяване на иска, близо пет
години след претъпяното ПТП, е установена двустранна кондутивна /проводна/ загуба на
слуха с постоянен шум, с променлива тоналност в двете уши. При проведените
лекарски прегледи се установи, че слуховата загуба на ищеца е 50 процента за дясното ухо и 70 процента за
лявото ухо. Влошаване на способността да чува ищецът започнал да изпитва скоро
след претърпяното ПТП. Предвид сериозността и животозастрашаващия
характер на другите наранявания не е било обърнато внимание на загубата на слух
и не са били направени необходимите медицински изследвания. Загубата на слух е
дотолкова напреднала, че затруднява в изключителна степен социалните контакти
на ищеца. Още повече, че естеството на слухова инвалидизация
не подлежи на слухопротезиране поради постоянния шум
в двете уши и липсата на алтернативно лечение.
Твърди се, че ищецът е претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болничното лечение и за
закупуването на медикаменти в общ размер на 3 154 лева, както следва: за
медицински прегледи на стойност 54 лева; за болничен транспорт на стойност 224
лева; за болнично лечение и хирургични импланти на
стойност 2 876 лева.
Твърди, че към момента на настъпване
на пътнотранспортното произшествие за л.а. марка „Ауди”, модел „А 6 Олроуд” с рег. № ******** е била налице валидна застраховка
“Гражданска отговорност” по полица № 231100075410/17.11.2010 г.
Ответното ЗАД „ОЗК-З.“ АД в преклузивния срок по чл.367 ГПК, депозира отговор, в който оспорва предявените
искове по основание и размер, като твърди, че не са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта. Оспорва механизма на
ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, като поддържа, че процесния пътен инцидент
е настъпил изключително по вина на ищеца П.Т., който бил нарушил разпоредбите
на чл.6, ал.1 ЗДвП, чл.25, ал.1 и чл.37, ал.1 ЗДвП, което е установено с влязла в сила присъда. Поддържа още съпричиняване, т.к. пострадалия Т. е бил и без поставен предпазен
колан. Оспорва исковете по размер, като сочи, че са завишени и не съответстват
на характера и степента на претърпените вреди, принципа на справедливост,
задължителната съдебна практика и наличието на съпричиняване
на вредите. Заявява и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
акцесорната претенция за лихва на основание чл.111,
ал.1, б. „в“ ЗЗД. Оспорва представените от ищцовата
страна и описани в т.8, т.9 , т.10 и
т.11 от исковата молба фактури като частни документи досежно
дата, авторство и съдържание.
В срока по чл.372 ГПК е депозирана допълнителна
искова молба, в която оспорва наведеното от ответника възражение за съпричиняване, като неоснователно, като твърди, че
застрахования при ответника водач Д. Г. е имал високорисково поведение което
причинило ПТП. Заявява изменение на акцесорния иск за
лихва, като сочи, че претендира лихва върху главниците, считано от 19.02.2013г.
– три години преди датата на завеждане на иска, а не от датата на събитието и
уточнява размера на претенция - 11 593,46лв. лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди в периода от 19.02.2013г. до завеждане на иска
-19.02.2016г., както и размер от 962,
25лв. лихва върху претендираното
обезщетение за имуществени вреди от 3154лв. разходи за лечение, за същия
период.
В
срока по чл.373 ГПК ответното ЗАД
„ОЗК-З.”, депозира допълнителен отговор, в който поддържа възраженията за съпричиняване, като оспорва представените от ищеца фактури
относно имуществените вреди.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв. Р. поддържа предявените искове,
като прави искане за увеличение на иска за неимуществени вреди от 37 000 лева
на 57 000 лева, поради настъпила загуба на слуха от 63 %. Представя
списък на разноски и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
В о.с.з. на 23.05.2017г., на основание чл.214,
ал.1 ГПК е допуснато увеличение размера на иска за неимуществени вреди от 37
000 лв. на 57 000 лева.
В съдебно
заседание ответникът чрез юрк. Христозов и юрк. Д. оспорва предявените искове. Представя списък на
разноски.
Съдът, като обсъди доводите и
възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетата в препис
Присъда № 4451 от 27.10.2014г., постановена по НОХД № 402/2013г. по описа на
Районен съд- Разлог, се установява, че П.Б.Т. е признат за виновен, за това, че
на 05.09.2011г., около 21:15 часа неурегулирано кръстовище, образувано от
второкласен път „ІІ-19“, километър 30,6-ти и отклонението за местността „пети
километър“, землище на гр.Разлог, при управление на моторно превозно средство –
л.а. „Опел Корса“ с рег. № ********, нарушил
правилата за движение, установени със Закона за движение по пътищата с пътна
маркировка на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, а
именно: чл.6, т.І от ЗДвП, чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.37, ал.1, изр.1 от ЗДвП,
както и чл.16, ал.1 от Наредба № 2/2001г. за сигнализация на пътищата пътна
маркировка, като при движение в посока гр.Разлог - м.“Предел“ е предприел маневра завой на
ляво при непрекъсната линия от неговата страна на движение – двойна смесена линия
„М5“, навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движение и
предизвикал сблъсък с л.а. „Ауди“, модел“А6 Олроуд“ с
рег. № ********и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пътника
в последния – З. С.С., като е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 1000 лева.
Със
същия акт- Присъда № 4451 от 27.10.2014г., постановена по
НОХД № 402/2013г. на РС – Разлог, другия
участник в процесното ПТП- Д.Г.Г.
е признат за виновен, за това, че на
05.09.2011г., около 21:15 часа на нерегулирано кръстовище, образувано от
второкласен път „ІІ-19“, километър 30,6-ти и отбивка
за местността „Пети километър“, землище на гр.Разлог, при управление на МПС
л.а. „Ауди А6 Олроуд“, с рег. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.21, ал.1 от ЗДвП, като при
ограничение на скоростта от 90 км/ч се е движил със скорост от около 115-120
км/ч, предизвикал сблъсък с л.а. „Опел Корса“, с рег.
№ ********, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице, а именно: З.С.С. и П.Б.Т., престъпление по
чл. 343, ал. 3, пр. II, буква „а” пр. II вр. ал. 1,
б. „б”, пр. II, вр. чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от НК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000
лева. /л. 21-л.30 от делото/
С
влязло в сила Решение № 996 от 04.03.2015г., постановено по ВНОХД № 452/2014г. по
описа на Окръжен съд Благоевград, НО, II наказателен
състав, е изменена присъда № 4551/27.10.2014г., постановена по НОХД №
402/2013г. по описа на Районен съд – Разлог, в частта, с която П.Б.Т. е признат
за виновен за това, че на 05.09.2011г., около 21:15 часа на нерегурилано
кръстовище, образувано от второкласен път „ІІ-19“, километър 30,6-ти и
отклонението за местността „пети километър“, землище на гр.Разлог, при
управление на моторно превозно средство – л.а. „Опел Корса“
с рег. № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в
чл.16, ал.1 от Наредба № 2/2001г. за сигнализацията на пътищата с пътната
маркировка на ММРБ, като е оправдан по това обвинение. В останалата й част,
присъда № 4551/27.10.2014г. на РС Разлог, е потвърдена. /л. 15- л. 20 от делото/
Настоящият
съдебен състав приема тези факти за
доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлата в сила присъда на
наказателния съд, тъй като същата на основание чл. 300 ГПК установява по
задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента
и механизма на извършеното деяние, вкл., че съставомерните
вредни последици -средната телесна повреда на лицето З.С. и телесната повреда
на П.Т., са настъпили от противоправните действия
на водачите Д. Г. и П. Т., при условията
на независимо съпричиняване.
По
делото е прието за безспорно, че към датата на процесното
ПТП- 05.09.2011г. по отношение на лек автомобил „Ауди А6 Олроуд”
с рег. № ********, управляван от Д.Г. е бил сключен договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е ответното
застрахователно дружество - ЗАД „ОЗК З.“ ЕАД, в качеството му на застраховател,
като това е видно и от представената по делото застрахователна полица №231100075410 от 18.11.2010г./л.39 от делото/
От приетата Епикриза ИЗ № 28834 от 06.09.2011г. на УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ“, се установява, че П.Т. на 67г. е постъпил в лечебното заведение
на 06.09.2011г. с диагноза: шок трауматика, контузио торако-абдоминалис, луксацио арт коксе декстри ет Фрактура ацетабули декстри, Фрактура аперта крурис синистри
мултифрагментоза, Фрактура малеоли
медиалис декстри, Фрактура
– луксацио базис осис метатарзи ІІІ, ІV, V педис декстри. Луксацио артикулацио метатарзофалангиалис
І, ІІ, ІІІ, ІV, V синистри. Фрактура костарум ІV и V синистри, контузио пулмонум билатералис. Хемоторакс декстри минима. По спешност е поставен на директна екстензия,
външен фиксатор на лява подбедрица,
десен глезен и двете ходила. Настанен в КИЛ с дихателна недостатъчност.
Отразено е, че на 16.09.2011г. и на 21.09.2011г. са извършени операции и на
05.10.2011г. е изписан в добро общо състояние с дадени препоръки и назначен
контролен преглед. /л. 42 от
делото/
От представената
и приета по делото Епикриза ИЗ № 37073 на УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ“, се установява, че ищецът П.Т. е постъпил в лечебното заведение
на 11.11.2011г. с окончателна диагноза: фрактура аперта
крурис синистри мале саната Ф-ра – луксацио
осис метатарзи ІІ, ІV, V.
Ст. Пост Репозицио сангвинеа
ОМ. Извършена е оперативна намеса на 12.11.2011г. и на 17.11.2011г. е изписан с
подобрение. /л. 41 от
делото/
По
делото са приети като писмени доказателства фактура от 12.09.2011г., ведно с
касов бон № 442 от 12.09.2011г. за
заплатени комплект ортопедични импланти в размер на
1700 лева; фактура с касов бон № 809 от 01.10.2011г. за заплатени
реконструктивен комплект в размер на
1176 лева; фактура № 35405 от 07.10.2011г. за заплатен транспорт в
размер на 224 лева; платена потребителска такса в размер на 54 лева, заплатени
по фактура № 194812 от 14.10.2011г. /л. 34-л-38 от
делото/
От приетото неоспорено заключение на СМЕ с в. л.
д-р М.А. – специалист УНГ, се установява, че при ищеца П.Б.Т. е налице състояние
след политравма - Травматичен шок. Двустранна кондуктивна/проводна/ загуба на
слуха. Периферен световъртеж-слухов в стадий на компенсация. В.л. д-р А. обосновава, че въз основа на проведените аудиометрични
изследвания на 23.02.3017г., е констатирана, че дискриминационата
загуба на слуха при ищеца - 64,42 % - характеризирана като тежко чуване, като
слуховата загуба е последица от претърпените травматични увреди. В.л. сочи, че няколко месеца след претърпяното ПТП, при
ищеца е поставена диагноза :Негнойно възпаление на средното
ухо,неуточнено. Д-р А. пояснява, че при травматични увреждания на средното
и/или вътрешно ухо, свързани с перфорации, хеморагии,
дислокация на слуховите костици или линейни фрактури
на пирамидната кост, слуховата загуба настъпва непосредствено след увреждането.
При наличието на по-леки травматични увреждания на средното ухо е възможно
наличие на оскъдно кървене, което ако не се евакуира по естествен път през
Евстахиевата тръба или оперативно, води до сраствания /адхезии/
в тъпанчевата кухина, които водят до намалена или
липсваща подвижност на слуховите костици/чукче,наковалня,стреме/
и задебеляване на с тъпанчевата мембрана.
Специалистът УНГ обосновава, че така описаните промени в средното ухо водят до проводна /кондуктивна/ загуба на
слуха, която е прогресивна и е възможно да бъде причинена от описаното ПТП.
Вещото лице пояснява, че в първите няколко месеца след появата на описаните
промени е уместно оперативно лечение, което в значителна степен би подобрило
слуха на пострадалия. Посочил е, че имайки предвид давността на процеса, на
този етап такова лечение е безпредметно и не би възстановило напълно или
частично слуха на ищеца. Промените в слуха не водят до болки, но наличието на
постоянен субективен шум води до невротизиране на
пострадалия, нарушение на съня, общо безпокойство и ограничаване на социалните контакти.
В заключението на СМЕ е обоснован извод за негативна прогноза по отношение
пълното възстановяване на слуха на ищеца.
Заключението на СМЕ с вещо лице
д-р М.А., съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
От приетото по делото и
неоспорено от страните САТЕ с вещо лице инж. К.Г. се установява, че пътните
ленти са отделени с двойна смесена линия, като прекъсната линия е в посоката на
движение на л.а. „Ауди А 6“ към гр. Разлог. Пътни знаци с отношение към процесното ПТП не са регистрирани. Вещото лице сочи, че в
конкретните пътно - климатични условия и час от денонощието, видимостта е била
нормална. Движещите се ПС са имали възможност да се възприемат при движението
им на къси/дълги светлини от разстояние не по - малко от 150 - 200 м.
Експертизата обосновава, че мястото на удара между двата леки автомобила се
намира: по дължина на пътното платно - на около 3,50 метра след линията на ориентира,
считано за посоката на движение на л.а. „Ауди А 6“ към гр. Разлог; по ширина на
пътното платно - на около 1,00 метра вляво от десния край на пътното платно,
считано в същата посока. Сочи се, че ударът е настъпил изцяло в дясната пътна
лента /лентата за движение на л.а. „Ауди А 6/. Прието е, че скоростите на движение на двата
леки автомобила в района на произшествието са били от порядъка на: на лек
автомобил „Ауди А 6“ - 25 км/ч; - на
лек автомобил „Опел Корса“ -114 км/ч, преди началото
на ефективното спиране /отлагане на спирачните следи/. Вещото лице е посочило и
следният най - вероятен механизъм на произшествието: на 05.09.2011 год., около
21:15 часа по второкласен път 11-19 Симитли-Предела- Банско-Гоце Делчев- КПП
Илинден, се е движил лек автомобил „Ауди А 6 Олдроуд”
с рег. № *****, управляван от Д.Г.Г. с посока към гр.
Разлог, в дясната пътна лента със скорост от порядъка на 114 км/ч и достигал до
км 30+600 м - нерегулирано кръстовище в района на разклона за местността „5-ти километър“
в землището на гр. Разлог срещу бензиностанция „Шел“. В срещуположна посока се
е движил лек автомобил „Опел Корса” с per. № ******** и водач П.Б.Т.. При приближаване на
кръстовището, водачът е спрял до разделителната линия и отново потеглил,
насочвайки автомобила за извършване на завой наляво и навлизане в пътя към
местността „5-ти километър“ и с ускорително движение достигнал до скорост от
порядъка на 25 км/ч, при което автомобилът е навлязъл в насрещната пътна лента,
по която се е движил л.а. „Ауди А 6“. И двата автомобила са се движили с
включени светлини и водачите им взаимно са се възприемали. Водачът на л.а.
„Ауди“ е възприел навлизащия в пътната му лента автомобил, когато е бил на
разстояние около 51 м от мястото на удара, задействал е спирачната уредба и
насочил автомобила надясно, като изминава около 6,5 м с отлагане на спирачни
следи до удара. Настъпил е сблъсък в конфликтна точка, определена с координати
като място на удара между предната част на л.а. „Ауди“, преимуществено вляво и
предната дясна част на л.а. „Опел Корса“. Ударът е
челен кос, при което настъпват значителни пластични деформации и счупвания по
двата автомобила и осъществен при значително по - висока кинетична енергия на
л.а. „Ауди“ от по - високата му скорост и маса. След удара двата автомобила в
зацепено състояние изминават около 32 м, след което се разединяват и извършват
поотделно: л.а. „Опел“ е оттласнат в посока назад и след плъзгане със завъртане
по посока на часовниковата стрелка, се установява в крайпътното уширение, а л.а. „Ауди“ е продължил движението си по
първоначалното направление, отклонен надясно, до пълното погасяване на
остатъчната си кинетична енергия, като достига до крайпътната канавка и се
установява в нея. Инж. Г. посочва още, че опасната зона за спиране на лекия
автомобил „Ауди А 6 Олроуд“ при скоростта му на
движение е била около 125 м и при движение с разрешената за пътния участък /90
км/ч/ - 85 м. Към момента на възникване на опасността - навлизането на л.а.
„Опел Корса“ в пътната лента за движение на л.а.
„Ауди А 6“, разстоянието между двата автомобила е било около 51 метра. Водачът на л.а. „Ауди“ е възприел
опасността и своевременно реагирал със задействане на спирачната уредба. ПТП е
настъпило при ефективно задействана спирачна уредба на автомобила, като до
мястото на удара е отложена 6,5 м спирачна следа. Ударът за водача на
автомобила е бил непредотвратим. От момента на навлизане на л.а. „Опел Корса“ в пътната му лента, водачът не е разполагал с
техническа възможност да предотврати настъпването на сблъсъка. Водачът на л.а. „Ауди“ не е
разполагал с техническа възможност да спре управлявания от него автомобил до
коридора за движение на л.а. „Опел Корса“. Вещото
лице сочи, че двата автомобила биха се разминали безконфликтно само ако л.а.
„Опел“ не е навлязъл в коридора за движение на л.а. „Ауди“, т.е. да не е
предприемал маневра за извършване завой наляво. Л.а. „Опел“ от потеглянето си
от спряло положение до удара е изминал 13,5 м, което е по - голямо от опасната
му зона за спиране - 12 м. Насоченият автомобил наляво и при задействана
спирачна уредба би спрял в пътната лента за движение на л.а. „Ауди“ и също ще
настъпи удар с него. Прието е, че водачът на лекия автомобил „Ауди А 6 Олроуд“ е задействал спирачната уредба на управлявания от
него автомобил и оставил спирачна следа с дължина 6,50 м завършваща до мястото
на удара.
Заключението на САТЕ с вещо лице инж.
К.Г., съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
От приетото заключение на СМЕ с
вещо лице д-р В.Т.- спец. По съдебна медицина, от което се установява, че в
резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът П.Б. Тимчев
е получил следните травматични увреждания: Закрита гръднокоремна
травма изразяваща се в счупване на четвърто и пето ребра вляво, двустранна
контузия на белия дроб и минимален хемоторакс/излив на кръв в гръдната кухина/. Изкълчване на дясната
тазобедрена става съчетано с фрактура на десен ацетабулум/главулечната ямка/. Открито многофрагментно счупване на лявата подбедрица.
Фрарктура на медиалния малеол/Вътрешния
глезен/вдясно. Изкълчване на основата на 3,4 и 5-та предходилни
кости вдясно,изкълчване на предходилните стави на
1-5-ти пръсти вляво. Травматичен шок регистриран при постъпването в лечебното
заведение. В.л. д-р Т. пояснява, че ищецът П.Б. Тимчев
е подложен на оперативно лечение, което е протекло двуетапно
в рамките на острия период след причиняване на травмата, а след
възстановяването е подложен на оперативно премахване на металните импланти.Приложена е и съответна медикаментозна терапия.
Прието е, че в резултат на травмите пострадалият е изпитвал силни болки и
страдания за продължителен период от време, първоначално спонтанни и при допир
и движение, а с напредването на възстановителните процеси само при допир и
движение, като в рамките на период от около 5-7 месеца същите са отзвучали. Понастоящем
болезненост ще се проявява при физическо натоварване и промяна на времето,което
ще е до живот. Вещото лице сочи, че в период от около 7-8 месеца /срокът, за
който настъпва възстановяване след такъв тип травми/ пострадалият е бил
затруднен в нормалното извършване на ежедневни дейности свързани с придвижване,
както и в самообслужването. При нормално протичане на възстановителните процеси в рамките на посочения
период от около 7-8 месеца настъпва възстановяване на функцията на засегнатите
крайници в пълен обем. За този период от време е била намалена и работоспосбността. Сочи, че обезопасителните колани са конструирани да задържат тялото на
пасажера при движението му напред, като при висока скорост на движение в
момента на удара същите действат като твърдо тяло и причиняват ударна
деформация на гръдния кош и коремната област на пасажера, довеждайки до
различни по тежест поражения на вътрешните органи в зависимост от скоростта на
движение, като най-често такива увреждания са наблюдават при челен удар.
В о.с.з. проведена на
21.11.2017г. вещото лице д-р Т. допълва, че нараняванията на ищеца са били животозастрашаващи, като реализират медико – биологичен
критерий - разстройство на здравето, временна опасност за живота. Заключението на СМЕ с вещо лице д-р
В.Т., съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
От заключението на КСМАТЕ изготвена от вещи лица инж. К.Г. и д-р В.Т. се установява, че при процесното ПТП: на 05.09.2011 год., ударът между двата автомобила е челен кос, при което настъпват
значителни пластични деформации и счупвания по двата автомобила. След удара двата
автомобила изминават заедно около 32 м, след
което се разединяват и извършват поотделно: л.а. „Опел“ е оттласнат в посока назад и след плъзгане
със завъртане по посока на часовниковата стрелка, се установява в крайпътното уширение. л.а.
„Ауди“ е продължил движението си по първоначалното направление, отклонен
надясно, до пълното погасяване на остатъчната си кинетична енергия, като достига до крайпътната канавка и се установява в нея. Експертите са посочили, че в
района на произшествието не са регистрирани пътни знаци. Пояснено е, че ПТП е настъпило в тъмните
часове на денонощието и осветеност от лампите на бензиностанция „Шел“ и
нормална видимост от метеорологичните условия. При тези пътно - климатични
условия водачът на л.а. „Опел Корса“ е имал възможност
да възприеме насрещно движещото се МПС на къси/дълги светлини при правия
участък не по - малко от 150 - 200 м. Л.а. „Опел Корса“
е бил спрял и отново потеглил. Привеждане на автомобила за извършване на
маневра „завой наляво“ извършаването й в ускорителен режим, с навлизане в
насрещната пътна лента, показва- че водачът на л.а. „Опел Корса“
не е предприемал действия за предотвратяване н сблъсъка с л. а. „Ауди“. ПТП е
настъпило на второкласен път 11-19 Симитли - Предела - Гоце Делчев т.е. главния
път в района. Пътното платно е за двупосочно движение с широчина 7,40 м, с по
една пътна лента ; всяка посока: дясна с широчина 3,8 м и лява - 3,6 м, с
надлъжна пътна маркировка двойна смесена линия, на която прекъснатта
линия е в посока гр. Разлог. ПТП е настъпило в пътната лента за движение на
л.а. „Ауди А 6 Оуроуд“. В
конкретната пътна ситуация произшествието е било непредотвратимо. Същото можеше
да не настъпи при положение, че: водачът на л.а. „Опел Корса“
беше изчакал преминаването на л.а. „Ауди А 6“ и след това да извърши маневрата
„завой наляво“. Водачът на л.а. „Ауди А 6 Оуроуд“
беше управлявал автомобила със скорост не по висока от 63 км/ч и беше предприел
своевременно екстрено спиране. Вещите лица сочат още, че за пътния участък не
са въведени ограничения на скоростта с пътни знаци, при което максимално
допустимата скорост за движение на ПП от този клас на двата леки автомобила е
90 км/ч. В експертизата е обоснован извод, че предвид механизма на възникване и
протичане на пътнотранспортното произшествие, всички констатирани увреждания
биха били причинени на пострадалия Тимчев независимо
дали е бил с поставен или не обезопасителен колан, а
гръдната травма би била по-тежка ако лицето е било без поставен колан. В
медицинската документация по делото няма описани характерни контактни
увреждания,получени от поставен обезопасителен колан.
Същите представляват повърхностни кожни увреждания и много често при тежки
травматични увреждания не се отразяват в история на заболяването от
лекуващия,чиято задача е спасяването живота на пострадалия. В о.с.з. проведено на 19.03.2019г.
вещото лице инж. Г. допълва, че в приетата първоначална експертиза, с направено
допълнение, е посочено, че експертизата е изготвена въз основа на протокола за
оглед и скицата към него. Вещото лице заявява, че не е правил на място оглед на
местопроизшествието.
Вещото
лице д-р Т. в обясненията си пояснява, че по отношение на отговорите на въпроси
№ 13, 14 и 15, е съобразил само по морфологическата находка, която е описана,
защото тя е обективна. Това са морфологичните изменения на пострадалия, а
именно всички описани травматични изменения, които са констатирани и отразени в
медицинската документация. Освен това, при отговора на въпросите са взети
предвид тежките пластични деформации на автомобила, в който е пътувал, което от
своя страна вече определя тежестта на травмите, особено на долните крайници и
таза, и по-малко тези в областта на гърдите. Възпиращото действие на обезопасителния колан е да предпази тялото да се придвижи
рязко напред и нагоре. Но при един силен удар, колана действа също като едно
твърдо тяло и причинява много тежки травматични увреждания на вътрешни органи,
вкл. разкъсвания на бял дроб, сърце, аорта, счупвания на гръбнак, шийния специално, затова е приел, че при тези тежки
деформации, тези тежки увреждания на долни крайници и по-малко изразените
увреждания на гръдната клетка, е бил с колан.
Съдът
възприема приетото заключение на КСМАТЕ изготвено от д-р. В.Т. и инж. К.Г.,
като обективно и компетентно дадено.
За
установяване на неимуществените вреди, съдът е допуснал изслушването на Т.П.Т.–
дъщеря на ищеца. Същата установява, че след ПТП-то, баща й бил в шок, неадекватен.
Лекарите казали, че е безсмислено да го транспортират за гр. Благоевград или
гр. София, понеже пораженията са били много тежки и няма да издържи, но тя
настояла. Направени били 3 операции, едната от които още в нощта на
катастрофата. Постъпил в „Пирогов“ със пневмоторакс,
счупени ребра, белите му дробове били пълни с кръв, имало счупвания на таза, на
пръстите и на краката. Още в линейката изгубил много кръв поради счупването на
крака, защото костите се виждали. Свидетелката заявява, че в „Пирогов“ прекарал
около 25-30 дни в централна реанимация, където имала право да го вижда веднъж
седмично - в неделя по 10 минути. След като го изписали от болницата, наели
линейка за гр. Разлог и близо 6 месеца бил на легло и тя или лекар се грижели
за него вкъщи. Лечението му вкъщи продължило около година. След инцидента баща й
имал проблеми със слуха и много други. Т.посочва, че преди инцидента баща й
работил изключително много. Ходил пазач и земеделска работа вършел - каквото
намери. След инцидента не могъл да се върне на работа. Изпитвал страх, не искал
да спи, искал да си говорят, будел я, отказвал контакти с хората, имал
приятели, които искали да го видят, но той не допускал никой, не желаел да
контактува с внучето си. Затворил се, като контактувал само с нея и лекаря.
Свидетелката сочи, че тогава живеели в едно домакинство с баща й. След
катастрофата били заедно с баща й в един дом. Сочи, че вече баща й не шофира,
има книжка, но не я ползва. Преди ПТП-то не е имал проблеми със слуха. Посочва
още, че не са имали финансова възможност да ходи на рехабилитация.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля Т.П.Т., включително и след преценката им
по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Д.Г.Г.,
се установява, че участвал в ПТП
управлявал л.а. „Ауди“. Прибирал се от гр.София за гр.Гоце Делчев, малко
преди Разлог на „Шел“ бензиностанцията, видял че автомобил дава мигач, който се
намирал в неговата лента. Намалил леко,
отзад идвал червен „Форд Фокус“, натиснал клаксуна и
в момента, в който завивал, той дал газ и го ударил. Свидетелят заявява, че излязъл от платното плътно в дясно от
страни. Посочва, че в неговата лента се е
осъществило ПТП-то. Твърди още, че маркировката е непрекъсната лента. Било на свечеряване, времето било нормално. Движел
с около 80-90км/ч., като неговата скорост била 82,3км/ч по телеметрите
на колата. Натиснал спирачка. Когато
видял „Опела“, той се движел в неговата
си лента, искал да му даде предимство и както му давал предимство, свил рязко и
го ударил. Свидетелят твърди, че той се движил, не бил спрял. Директно се ударил
в него. Г. заявява, че след ПТП-то, той му спасил живота. Запалила му се колата, указал му първа помощ на ръцете,на
краката. Пожарогасителят му бил празен и с неговия пожарогасител изгасил
колата. Това станало в неговата пътна лента в банкета отстрани, защото се опитал да избяга и отишъл в
канавката. Той бил в полусъзнание, не бил с поставен обезопасителен
колан. Бил пуснал само мигач, не бил на фарове. Не било тъмно.
Показанията на св.Г. съдът преценява по
реда на чл.172 ГПК, като съобразява възможната му заинтересованост.
Не е спорно между страните, обстоятелството,
че към датата на процесното ПТП,
отговорността на водача на л.а. „Ауди А6 Оуроуд“ с per. № ******** била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество
ЗАД „ОЗК З.“ АД,
което
се признава в отговора на исковата молба.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявените искове са допустими,
предвид подържаните твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено.
По
същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./
е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от
застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от
водач на застрахован при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди
и те са в причинна връзка с деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътно¬транспортно произшествие на - 05.09.2011 г., при което пострадал ищеца Т.. Съвкупния анализ на приетите неоспорени
писмени доказателства, сочи че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните
неимуществени вреди и причинно –
следствена връзка между деянието и вредите. Установи се, че с Присъда № 4451 от
27.10.2014г., постановена по НОХД № 402/2013г. по описа на Районен съд- Разлог,
Д.Г.Г. е признат за виновен, за това, че на
05.09.2011г., около 21:15 часа на нерегулирано кръстовище, образувано от
второкласен път „ІІ-19“, километър 30,6-ти и отбивка
за местността „Пети километър“, землище на гр.Разлог, при управление на МПС
л.а. „Ауди А6 Олроуд“, с рег. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.21, ал.1 от ЗДвП, като при
ограничение на скоростта от 90 км/ч се е движил със скорост от около 115-120
км/ч, предизвикал сблъсък с л.а. „Опел Корса“, с рег.
№ ********, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице, а именно: З.С.С. и П.Б.Т..
Предвид горното, съдът приема за
безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за
пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл.
45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
По отношение на останалите предпоставки
за ангажиране отговорността на ответното дружество: поради признание в отговора
на исковата молба от страна на ответното застрахователно дружество съдът приема
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че ответното
застрахователно дружество е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което прекия иск
с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ е
доказан по основание.
Относно размера
на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на настъпване
на увреждането – 66г., продължителният лечебен и възстановителен период,
интензитета на болките, оперативно лечение, което е протекло двуетапно в рамките на острия период след причиняване на
травмата, а след възстановяването е подложен на оперативно премахване на
металните импланти, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното му
състояние, както и настъпила от травмите прогресираща загуба на слуха - 64,42 %,
като и обстоятелството, че прогнозата по отношение пълното възстановяване на
слуха на ищеца е негативна, както и че пострадалият е изпитвал силни болки и
страдания за продължителен период от време, първоначално спонтанни и при допир
и движение, а с напредването на възстановителните процеси само при допир и
движение, както и че понастоящем болезненост ще се проявява при физическо
натоварване и промяна на времето, което ще бъде до живот, съдът намира, че
сумата от 57 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на вредите от
ПТП. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане.
При определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката
на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Съдът
намира, че посоченият размер не е прекомерен, както се твърди от ответника, тъй
като съобразно изложените в трайната съдебна практика критерии се налага
изводът, че претендираното обезщетение би било
справедлива компенсация за претърпените от ищеца болки и страдания.
По иска имуществените вреди:
От приетите по
делото надлежни писмени доказателства – 4 бр. фактури ведно с фискални касови
бонове на л. 34 – л.38, се установява, че направените разходи по процесните фактури са за лечение и възстановяване –
(медицински изделия –консумативи, лекарства и транспорт). Доколкото с отговора
на исковата молба ответното застрахователно дружество е оспорило представените
като писмени доказателства фактури, ведно с касови бонове, но с оглед липсата
на доказване от страна на оспорващия, че разходите не са сторени, съдът намира,
предявеният иск за имуществени вреди за основателен и доказан по размер.
По изложените съображения
на иска за имуществени вреди е доказан за сумата от 3 154 лева.
Относно възражението на ответника за съпричиняване
по чл.51, ар.2 ЗЗД:
С оглед наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде
изследван въпроса налице ли е съпричиняване от
пострадалото лице при настъпване на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалия, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. Съгласно разпоредбата
на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд има задължителна
сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Трайно установената практиката на ВКС е приела, че
влязлата в сила присъда има доказателствено значение
за вината, противоправността и деянието само на
извършителя на престъплението, а поведението на пострадалия не е предмет на
присъдата, освен ако съпричиняването представлява
елемент от състава на престъплението и е било предмет на изследване по
конкретното дело /Решение № 55/2009г. на ВКС, ІІ – т.о. по т.д. №
728/2008г./ Предвид прието в утвърдената практика на ВКС, настоящият
съдебен състав приема, че е длъжен да съобрази възприетите факти, установени в
присъдата на наказателния съд, свързани със съпричиняване
от пострадалия в два случая – 1/ ако съпричиняването
е елемент от фактическият състав на престъплението и е било изследвано от
наказателния съд и 2/ ако съпричиняването е било
отчетено в наказателното производство при определяне на наказанието. В случая
по настоящото дело е налице първата хипотеза.
В случая с в.с.присъда №4451/27.10.2014г. на РС Разлог, на основание чл. 300 ГПК е установена вината на двамата деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната
връзка между ПТП и причинените травми, както, че съставомерните
вредни последици -средната телесна повреда на лицето З.С. и телесната повреда
на Т., са настъпили от противоправните действия на Д. Г. и
П. Т., при независимо съпричиняване.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
приема, че възражението от страна на ответника, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат нарушавайки разпоредбата чл.6,
т.І от ЗДвП, чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.37, ал.1, изр.1 от ЗДвП е доказано. В останалата част относно
липсата на предпазен колан обаче възражението е неоснователно, тъй като от заключението на КМАЕ се установи, че констатирани
увреждания биха били причинени на пострадалия Т. независимо дали е бил с
поставен или не обезопасителен колан, а гръдната
травма би била по-тежка ако лицето е било без поставен колан.
С оглед на така установеното е налице основанието на
чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на присъденото по –горе обезщетение с ½
/една втора/, тъй като на толкова съответства приноса на пострадалия ищец, като
водач на л.а.”Опел Корса” за настъпване на вредите –
съзнателно е предприел рисковано пресичане в опасен участък какъвто е бил процесният участък. Предвид това, съдът намира, че
дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, намалено съответно с
процента на съпричиняване възлиза на 28 500 лв. До този
размер прекия иск за обезщетение за неимуществени вреди е доказан, а иска за
разликата от определения до предявения размер от 57 000 лв., следва да се отхвърли, поради
установеното съпричиняване.
По предявеният иск за имуществени вреди, изразяващ се
в направени разходи в размер на 3154 лв. за закупуване на медицински материални и
лекарства, свързани с процесния инцидент, съдът
намира следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ юридически факт - процесното
ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно
наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
От представените и приети по делото писмени
доказателства –фактура
№ 442/12.09.2011 год., фактура № 809 от 01.10.2011 год., фактура № 35405/ 07.10.2011 год., фактура № 194812 от
14.10.2011 год., за закупуване на медицински консумативи и
медикаменти се установи, че ищецът действително е направил твърдените от него
разходи за лечение в посочените размери. Предвид обаче приетия по-горе процент
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, претенцията за имуществени вреди също следва да бъде редуцирана с
по 1/2, а именно 1577лв. До този размер прекия иск за обезщетение за
неимуществени вреди е доказан, а иска за разликата от определения до предявения
размер от 3154 лв., следва да се
отхвърли, предвид установеното съпричиняване.
По претенцията за лихва:
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за
непозволено увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на
обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 05.09.2011г. Ищецът в ДИМ, с оглед възражението на
ответника за погасителна давност е заявил изменение на началната дата на лихвата
за забава от 05.09.2011г. на 19.02.2013г., като предвид диспозитивното
начало, от тази дата върху определените главници следва да се присъди законна
лихва. За периода 19.02.2013г. до 18.02.2016г. върху обезщетението от
28 500лв., лихвата определена по реда на чл.162 ГПК възлиза на 8686,77 лв., като за разликата до пълния предявен размер от
11 593,46лв., акцесорната претенция следва да се
отхвърли.
За периода 19.02.2013г. до 18.02.2016г.
върху обезщетението от 1577лв. за имуществени вреди лихвата за забава възлиза
на 480, 67 лв. , за които размери акцесорната
претенция е основателна, а до пълния предявен размер от 962 лв., следва да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора,
право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената
част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски, съгласно чл. 83, ал.4 ГПК.
С оглед частично
уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
на упълномощения от ищеца, адв. П.Р. ***, следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в
размер на 1710 лв.
В полза
на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 475 лева, съразмерно отхвърлената част на иска,
като общо сторените разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК, са в
размер на 950 лв./л.232/
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса на
СГС за уважената част от исковете в
размер на 1569,60 лв., както и 300 лв.
депозити за експертизи, съразмерно уважената част.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. ******** да заплати на П.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 28 500лв., на основание чл. 226, ал. 1
от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
ПТП, реализирано на 05.09.2011г. от водача на л. а. „Ауди А6 Олроуд” с per. № ********, ведно със законната лихва, считано от
19.02.2016г. до окончателното изплащане, както и 8 686,77лв. - лихва за
забава за периода 19.02.2013г. до
18.02.2016г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения до предявения размер от 57 000 лв., поради установено съпричиняване, както и претенцията за лихва забава, за
разликата до пълния предявен размер от 11 593,46лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
********, да заплати на П.Б.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 1577лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и медицински консумативи, в
резултат от ПТП, реализирано на 05.09.2011г., ведно със законна лихва, ведно със законната лихва, считано от
19.02.2016г. до окончателното изплащане, както и 480,
67 лв. - лихва за забава за периода
19.02.2013г. до 18.02.2016г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения до предявения размер от
3154 лв., поради установено съпричиняване, както и претенцията за лихва забава, за
разликата до пълния предявен размер от
962 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК ********, да заплати на основание чл.38 , ал.2 от
ЗАдв, на адв. П.Р. ***, сумата 1710 лв. - адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА П.Б.Т., ЕГН **********, да заплати на ЗАД
„ОЗК-З.“, ЕИК ******** ,разноски
по делото пред СГС, в размер на 475 лева, съразмерно отхвърлената част
на иска, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“,
ЕИК
********, да заплати на Софийски
градски съд, на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса от 1569,60 лв., както
и 300 лв. депозити за експертизи, съразмерно уважената
част.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: