Решение по дело №4637/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 19
Дата: 16 януари 2023 г.
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20222120204637
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Бургас, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
в присъствието на прокурора А. Ив. М.
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120204637 по описа за 2022 година
въз основа на закона и данните по делото,


РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Т. К. С. – роден на ***. в гр. Бургас, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 27.01.2020г. в гр. Бургас, сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР
Бургас, в писмена декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД към заявление вх. №
1550/27.01.2020г. по Началник сектор „Пътна полиция“, която по силата на закона се дава
пред орган на властта – Началник сектор „Пътна полиция“, за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства, потвърдил неистина, а именно че притежаваното от
него СУМПС № *** не е отнето от властите на ФРГ, а е изгубено– престъпление по чл. 313,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 1000.00 (хиляда)
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия Т. К. С., ЕГН **********,
да заплати разноски в размер на 141.93 лв. /сто четиридесет и един лева и 93 ст./ по сметка
на ОД МВР Бургас, както и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист по
сметка на РС Бургас.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 бр. декларация на л.31 от ДП да
1
остане по делото за срока на неговото съхранение.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на обжалване и протестиране пред Бургаския
окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по НAХД № 4637/2022 г. по описа на БРС:

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Образувано е по повод постановление от 28.11.2022 г. на прокурор при БРП, с
което е внесено предложение обвиняемият Т. К. С., ЕГН ********** да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.
78а от НК, за това, че на 27.01.2020г. в гр. Бургас, в сектор „Пътна полиция“ към Областна
дирекция на МВР - Бургас, в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на български лични документи към Заявление вх. № 1550/27.01.2020 г. до началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Бургас, която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата, във връзка с чл. 16, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Наредба I-
157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 17 от Правилника за издаване на български
лични документи, се дава пред орган на властта - началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Бургас за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, потвърдил
неистина, а именно, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС № *** не
е отнето от властите във ФРГ, а е изгубено - престъпление по чл. 313, ал, 1 от НК.
В съдебно заседание представител на Бургаска районна прокуратура поддържа
предложението и предлага да се определи наказание в минимален размер.
Обвиняемият редовно призован не се явява.
Защитникът адв.К. предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност с приложение на чл.78а НК.
Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Обв. Т. К. С., роден на ***. в гр. Бургас, ***. Същият бил правоспособен водач и
притежавал СУМПС № ***, валидно до 18.02.2025г.
През 2019г. обвиняемият бил в ***, където през месец декември при управление
на МПС извършил нарушение на правилата за движение по пътищата - управлявал МПС
след употреба на алкохол, поради което му било иззето СУМПС № *** от властите в *** и
му било наложено наказание отнемане на СУМПС до 15.01.2021г. Поради посоченото обв.
С. се завърнал в България и решил да отиде в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, където да
подаде заявление за издаване на дубликат на СУМПС.
На 27.01.2020г. обв. С. се явил в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас. На гишето,
където се подавали заявления за издаване на СУМПС, в този момент била на работа св.
Диана Л. - „системен оператор“ в група „Административнонаказателна дейност, отчет на
ПТП, профилактика, подготовка и отчет на водачите“ в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас.
Обвиняемият искал да подаде заявление за издаване на СУМПС-бърза поръчка.
Служителката му предоставила необходимите документи, сред които била и декларация по
чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи. Обв. С.
собственоръчно попълнил посочената декларация, като в нея потвърдил неистина, като
отразил, че си е изгубил СУМПС. Също така С. собственоръчно записал в декларацията, че
СУМПС не било отнето от властите. Същият подписал декларацията на мястото за
декларатор. Обвиняемият записал тези обстоятелства в декларацията въпреки, че знаел, че
СУМПС му било отнето в ***, а не било изгубено. След попълване на декларацията и други
необходими документи, обв. С. я предал, заедно със Заявление с вх. № 1550/27.01.2020г. до
началника на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Бургас на св. Л.. На база подадените
1
документи обв. С. получил ново СУМПС и нов контролен талон.
С писмо рег.№ 3286р-48334 от 8.10.2020г. на ГДНП МВР в ОДМВР Бургас било
получено СУМПС № ***, което било отнето за извършено нарушение на правилата за
движение по пътищата в ***. От приложеното към писмото документи се установява, че
посоченото СУМПС било отнето на 7.12.2019г. за извършено от С. нарушение и му било
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС до 15.01.2020г.
Видно от заключението на назначената и изготвена графическа експертиза
ръкописният буквен и цифров текст в декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване
на българските лични документи бил написан от обв. С.; подписът положен в графа
„декларатор“ на посочената декларация бил изпълнен от С.; ръкописният текст, написан на
гърба на въпросната декларация, бил написан от С.; подписът, положен до ръкописния текст
на гърба на декларацията, бил положен от С..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от приетите по
делото доказателства - съдържащи се в досъдебно производство, относими към предмета на
доказване в настоящото производство, а именно: показанията на свидетелките, копия на
СУМПС и на инкриминираната декларация, СГЕ, писма от сектор ПП, писма до ДМОС и
отговори към тях, справка нарушител, справка за съдимост и др. писмени доказателства
приложени в ДП.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Безспорно се установява, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна
и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК.
От обективна страна на инкриминираната дата обвиняемият е потвърдил неистина
в писмена декларация, а именно, че е изгубил притежаваното от него свидетелство за
управление на МПС. Тази декларация има характер на документ, доколкото съдържа
писмено изявление на определено лице и служи за установяване на определени факти
имащи правно значение. Безспорно е и че посочената декларация е употребена, като е
представена в ПП при ОД на МВР гр.Бургас за удостоверяване истинността на посочените
по-горе обстоятелства. Необходимо е още от обективна страна по силата на закон, указ или
постановление на МС да се вменява задължение на лице с декларацията да се удостоверява
истинността на някои обстоятелства, а такова задължение е вменено в чл. 160 от ЗДвП.
Именно в самата декларация обвиняемият е уведомен за наказателната отговорност, която
носи по чл. 313 от НК за невярно деклариране, поради което и този елемент от фактическия
състав на престъплението е осъществен.
Установено е безспорно и авторството на деянието, доколкото СГЕ е категорична
относно кое е лицето изпълнило подписа и ръкописния текст в инкриминираната
декаларация, а именно обв.С..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и въпреки знанието си, че
свидетелството му за управление на МПС не е изгубено, с ясното съзнание, че същото е
било отнето от контролните органи в ФРГ. Фактическата обстановка не се и оспорва, поради
което няма да бъде извършван подробен анализ на фактите в постановлението на БРП.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава VIII от НК. За престъплението е
предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба от сто до триста лева. С
деянието не са причинени имуществени вреди. При това положение постановлението на
2
прокурора от Бургаска районна прокуратура е законосъобразно и обосновано.
Предвид гореизложените съображения, съдът, като прецени степента на
обществена опасност на деянието и на обвиняемия като личност, обстоятелството, че с
деянието не са причинени съставомерни вреди, не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, а извършеното се явява изолиран акт в поведението на обвиняемия, намери за
адекватно налагането на наказание глоба в минималния размер, предвиден в разпоредбата
на чл. 78а, ал.1 от НК, а именно глоба от 1000 лева в полза на държавата. Така определеното
наказание се явява достатъчно за постигане целите на генералната и специалната превенция
на наказанията, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като ще способства за поправяне и
превъзпитание на дееца.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 НПК обв. да заплати сторените на ДП
разноски в размер на 141,93 лв. по сметка на ОД МВР Бургас.
Приложената като ВД декларация следва да остане по делото за срока на неговото
съхранение.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови решението си.

3
Съобщи за изтекли лични данни